РЕШЕНИЕ
№ ………, 30 май 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Енчев т.д. 2020 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Ищецът
С.Р.Т. твърди, че решенията, взети на общото събрание на сдружение „А.на Т.в Б.“, проведено на
3.06.2017г. са незаконосъобразни. Ищецът твърди, че общото събрание е нередовно
свикано, защото решението за свикването му е взето от управителния съвет на
24.05.2017г., поради което от свикването на събранието до провеждането му не е
изминал минималния срок от 1 месец, предвиждан в устава. Твърди също, че в
поканата за общото събрание липсват проекто-решения
по поставените въпроси от дневния ред,
макар и да има задължение за това, както и че кандидат-членовете за новия
управителен съвет не са индивидуализирани. Поддържа, че липсва валидно взето
решение на Управителния съвет на сдружението за свикване на събранието, защото
на заседанието не е бил редовно поканен един от членовете на управителния
съвет. Твърди се освен това, че няма данни поканите за общото събрание да са
достигнали до членовете на сдружението, независимо че поканите са изпратени по
интернет. Конкретно решението на общото събрание по т.4 от дневния ред – избор
на нов управителен съвет, е незаконосъобразно и поради това, че кандидатите не
са били индивидуализирани, с което е
нарушено изискването на чл.224, ал.2 от ТЗ, прилагаща се по аналогия и спрямо
сдруженията, да се предостави минимум от информация за да може да се вземе решение. В допълнение,
ищецът твърди, че са допуснати и други нарушения при гласуване на посочената
точка от дневния ред, защото гласуването на новия управителен съвет е извършено
ан блок, а не индивидуално и че в
нарушение на чл.28 от ЗЮЛНЦ е било допуснато членове на общото събрание, които
са били и в предложения нов състав на управителния съвет, да гласуват за себе
си. По тези причини предявява искове за отмяна на решенията на общото събрание
на сдружение „А.на Т.в Б.“, проведено на 3.06.2017г.
Ответникът
сдружение „А.на Т.в Б.“ оспорва изцяло исковете, като поддържа, че заседанието
на управителния съвет е проведено на 24.04.2017г., а не на 24.05.2017г. и че
поканата за общото събрание е съдържала всички необходими реквизити съгласно
чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Относно редовността на заседанието на управителния съвет
поддържа, че заседанието е било редовно,
защото при провеждането му са присъствали повече от половината членове на
съвета, а отсъствието на един от членовете не се отразява на валидността на
взетите решения. Поддържа, че към поканите за общото събрание са били изпратени
и допълнителни материали, съдържащи необходима информация. Твърди също така, че
гласуването на членовете на управителния съвет ан блок не е забранено от
закона или от устава.
Софийски
градски съд намира за установени следните факти от значение за решаване на правния спор:
Ищецът
е член и учредител на сдружение „А.на Т.в Б.“ и член на управителния съвет на
сдружението до 3.06.2017г. През м.март 2017г. ищецът е заплатил членския си
внос за сдружението.
На 22.04.2017г. чрез Фейсбук
председателят на управителния съвет на ответното сдружение е публикувал покана
за заседание на управителния съвет на сдружението на 24.04.2017г.. Наличието на
посочената публикация е констатирано с нарочен протокол от нотариус на
6.11.2017г.
Според
протокол от заседание на управителния съвет на сдружение „А.на Т.в Б.“ от
24.05.2017г. е взето решение за свикване на общо събрание на сдружението на
3.06.2017г. Предложен е и следният дневен ред на събранието: 1. приемане на
отчет за дейността на сдружението за 2016г.,
2. приемане на годишен счетоводен баланс и отчет за 2016г., 3. освобождаване
от отговорност на членовете на управителния съвет, 4. избор на нов управителен
съвет, 5. обсъждане и приемане на основни насоки в стратегия за развитие на
сдружението, 6. обсъждане размера на годишния членски внос, 7. други. Взето е
решение за предложение за конкретни
седем лица за членове на новия управителен съвет, което е отразено в протокола.
Управителният
съвет е заседавал в състав от петима членове, като не се установява членът на
съвета Н.К.да е присъствал на заседанието. Още на 14.04.2016г. К.е отправил до
председателя на съвета молба за
освобождаването му като член на съвета поради лични проблеми.
Заличаването на К.като член на управителния съвет е вписано с решение на регистърния съд на 8.06.2017г.
На 10.08.2017г.
управителният съвет на свое заседание единодушно е гласувал да се извърши
поправка на явна техническа грешка в протокола от заседанието на съвета на 24.04.2017г.,
която неправилно е посочена като 24.05.2017г.
На 2.05.2017г.
чрез електронна поща е била изпратена покана до членовете на сдружението за
свиканото на 3.06.2017г. общо събрание. В поканата е посочено, че събранието се
свиква от управителния съвет и е възпроизведен дневният ред, одобрен от
управителния съвет с цитирания по-горе протокол. Не се установява в поканата да
е включено предложението за нови членове на управителния съвет. На сайта ********* също е публикувана въпросната покана
с дата 2.05.2017г. Това обстоятелство е констатирано с нарочен протокол от
нотариус на 6.11.2017г.
На 3.06.2017г. е
проведено общо събрание на сдружение „А.на Т.в Б.“ според дневния ред,
определен с решението на управителния съвет. Събранието е проведено с един час
закъснение поради липса на кворум в първоначално посочения час, като са присъствали
общо 15 членове на сдружението. Общото събрание е приело отчета за дейността на
сдружението, годишния счетоводен отчет и баланс за 2016г., освободило е
членовете на управителния съвет от отговорност, избрало е нов управителен съвет
в състав от 7 души, съобразно предложението на управителния съвет в протокола
от 24.05.2017г., приело е основни насоки в стратегията за развитие на
сдружението и е решило да не се променя членския внос за 2018г. По т.7 от
дневния ред не е вземано решение. Решението за избор на нов управителен съвет е
било взето с мнозинство 14 гласа „за“ и един глас „въздържал се“, като според протокола гласуването е било извършено
общо за предложените от управителния съвет нови членове. Шестима от
предложените седем членове на новия управителен съвет са присъствали на общото
събрание в качеството си на членове на сдружението, което се установява от
техните подписи в списъка на присъстващите лица.
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза изпратената през онлайн-платформата на сдружението покана
за общото събрание е получена от всички 103 получатели, до които е била
адресирана.
Свидетелят
Явор Спасов, който е сред учредителите на сдружението и член на управителния
съвет, дава показания, че заседанието на управителния съвет на сдружението е
проведено на 24 април през 2017г., а не на 24 май, както и записано в
протокола. Свидетелят си спомня точната дата добре, защото на 21 април същата
година се е родила дъщеря му и той е черпел по този повод в деня на заседанието
на управителния съвет. Свидетелят освен това установява, че е съществувала
практика заседанията на управителния съвет да се свикват чрез покана във Фейсбук. На заседанието са присъствали всички членове на
управителния съвет. Лицето Н.К.не е присъствал, защото още през 2016г. по
негово желание е било взето решение да бъде изключен от управителния съвет. Поканите
за общото събрание са били изпратени на 2 май чрез онлайн приложение до
електронната поща на членовете на сдружението. Членовете на управителния съвет
са имали информация, че всяко едно писмо
през електронната поща е получено от членовете на сдружението, защото
приложението за изпращане дава такава възможност.
При
така установените релевантни факти съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът
членува в ответното сдружение „А.на Т.в Б.“
и поради това си качество е надлежно легитимиран да оспорва решенията на
общото събрание на сдружението, които са взети в противоречие със закона или
устава. Исковата молба е предявена в рамките на преклузивния
срок по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ и е допустима.
Решението на
общото събрание на сдружение с нестопанска цел представлява сложна многостранна
сделка, за валидността на която следва да са осъществени редица условия,
посочени в ЗЮЛНЦ, както и в устава на съответното сдружение. В разглеждания
казус ищецът се позовава на липсата на голям брой от тези условия, от което
прави изводите си за незаконосъобразност на взетите на общото събрание на
3.06.2017г. решения. В тежест на ответника е да докаже осъществяването на
посочените условия, за да установи по този начин, че решенията на това общо
събрание са взети законосъобразно.
Законността
на свикването и провеждането на общото събрание следва да се преценява с оглед
правилата на ЗЮЛНЦ и с оглед устава на сдружение „А.на Т.в Б.“. В случая по
делото е представен от ищеца като доказателство екземпляр от устава и доколкото
страните не спорят относно актуалното съдържание на този устав, съдът приема,
че това е последният вписан устав на ответното сдружение и правилата на този
устав следва да се използват за преценка законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание.
От събраните
доказателства се установява, че, противно на твърденията на ищеца, заседанието
на управителния съвет на сдружението, на което е взето решение за свикване на
общото събрание, е било законосъобразно проведено. Заседанието е свикано и
проведено повече от един месец преди провеждането на общото събрание. Датата на
провеждане на заседанието е била 24.04.2017г., както се установява от разпита
на свидетеля и от обстоятелството, че на 2.05.2017г. поканата за общото
събраните, заедно с дневния ред, одобрен от управителния съвет, е била
изпратена до членовете на сдружението, което не би било възможно, ако
събранието е проведено на 24.05.2017г. При това положение както провеждането на
заседанието на управителния съвет, така и отправянето на поканата до членовете
на сдружението са извършени повече от
един месец преди общото събрание, каквото е изискването и на чл.17, ал.4 от
устава на сдружението.
В допълнение, заседанието
на управителния съвет е свикано при спазване изискванията на чл.19, ал.6 от устава за свикване на
управителния съвет в неотложни случаи и при липса на възражение на някой от
членовете му чрез отправяне на покана по друг подходящ начин – чрез Фейсбук. След като поканата е отправена само два дни преди
заседанието на управителния съвет, следва да се приеме, че свикването е било
неотложно. Не се твърди и не се установява някой от членовете на управителния
съвет да е възразил срещу този начин на свикване на заседанието. Обстоятелството, че на заседанието не е
присъствал все още вписаният член на
управителния съвет Н.К.не прави вземането на решения от управителния съвет
незаконосъобразно. Макар и заличаването на К.като член на управителния съвет да
е вписано в регистъра по-късно, това вписване има само оповестително
значение и е предназначено единствено за третите лица, по отношение на които е противопоставимо. Във вътрешните отношения в сдружението и
между членовете на управителния съвет, с подаването на оставката на К.той
престава да се счита за член на съвета от този момент и затова и не съществува
задължение той да бъде канен на следващите заседания на съвета. Съответно,
неговото отсъствие от тези заседания не влияе върху законосъобразното вземане
на решения на управителния съвет.
Събраните
доказателства водят и до извода, че общото събрание на сдружението е редовно
свикано. Свикването е извършено от компетентен орган, с изискуемата от устава
писмена покана, съдържаща информация относно датата, часа, мястото и дневния
ред, в установения едномесечен срок. Поканата освен това е достигнала и до
всички членове на сдружението, както се установява от съвместната преценка на свидетелските
показания и от експертизата. Неоснователни са и твърденията на ищеца, че в
поканата за свикване на общото събрание е следвало да бъдат посочени и проекто-решения по предложения дневен ред, както и че е
трябвало да се индивидуализират кандидатите за членове на новия управителен
съвет. Такива задължения и изисквания не съществуват в ЗЮЛНЦ, нито в устава на
сдружението, затова няма причина да се изисква подобно съдържание на поканата
за общото събрание.
Неоснователен е
и доводът за допуснато нарушение при свикването на общото събраните по
отношение на т.4 от дневния ред - избор на нов управителен съвет, изразяващо се
в това, че
кандидатите не са били индивидуализирани. Този довод ищецът основава на
правилото на чл.224, ал.2 от ТЗ, което според него се прилага по аналогия и
спрямо сдруженията, с цел да се предостави минимум от информация за вземане на
решенията от общото събраните. Цитираната разпоредба от Търговския закон е
специално правило, създадено единствено по отношение на акционерните дружество.
Недопустимо е прилагането на тази специална норма от Търговския закон,
създадена само с оглед капиталови търговски дружества, участниците в които
обичайно не се познават помежду си, към съвсем различен тип юридически лица, в които
правни субекти се сдружават с нестопанска цел и при които личният елемент има
съществено значение за сдружаването, тъй като липсва както празнота в закона,
така и каквото и да било сходство между хипотезите, които да позволят подобно
правоприлагане по аналогия. Затова, след като не съществува подобно задължение
за ответника, произтичащо от ЗЮЛНЦ, от друг нормативен акт, отнасящ се до
сдруженията с нестопанска цел, или от устава на сдружението, липсата на такава
индивидуализация на кандидатите за членове на управителния съвет не
представлява нарушение, което да води до незаконосъобразност на взетите
решения.
Общото събрание
е и редовно проведено, защото се е състояло на определения в поканата ден и час
и при предварително оповестения дневен ред. Провеждането на събранието с един час
закъснение поради липса на кворум в първоначално обявения час е в съответствие
с чл.17, ал.6 от устава на сдружението.
Не представлява
нарушение на законови норми или на клаузи от устава гласуването на всички
кандидатури за членове на новия управителен съвет ан блок, както това е сторено на общото събрание на 3.06.2017г. Нито
законът, нито уставът съдържат някакви конкретни разпоредби относно начина на
такова гласуване и в частност не съдържат забрана всички членове на съответния
управителен орган на сдружението да бъдат гласувани наведнъж. По изложените
съображения и този довод на ищеца е неоснователен.
При гласуването
на нов управителен съвет от общото събрание е било допуснато твърдяното от
ищеца нарушение на чл.28, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Въпросното правило забранява на член
на общото събрание да гласува при вземането на решения по въпроси, които се
отнасят до него, до негови роднини или по друг начин засягат негови интереси. Смисълът
на разглежданата забрана е да се осигури обективно и безпристрастно гласуване
по конкретния въпрос и да се изключи възможността отделни членове на
сдружението да влияят върху вземането на решение по въпроси, от които те самите
са лично заинтересовани.
В разглеждания
казус членове на сдружението, които са присъствали на събранието и са били
предложени и за кандидати за новия управителен съвет, са гласували при
избирането на този управителен съвет ан блок по т.4 от дневния ред на събранието. Изводът,
че тези лица са участвали в гласуването се налага от съвместната преценка на
представените списък на присъстващите членове на събранието – общо 15 души и от
броя подадени гласове при гласуването на новия управителен съвет – общо 15
гласа. Независимо
от предлагането на целия нов управителен съвет ан блок, с включването на всеки един от тези шестима членове в предложения
състав, поставеният на обсъждане и решаване пред общото събрание въпрос по т.4
от дневния ред се превръща във въпрос, отнасящ се до всеки един от тези шестима
членове, по смисъла на чл.28, ал.2, т.1 от ЗЮЛНЦ. По силата на цитираната норма
въпросните шестима членове не са имали право да гласуват по тази точка от
дневния ред.
Въпреки допуснатото
от шестима членове на сдружението формално нарушение на чл.28, ал.2, т.1 от ЗЮЛНЦ не е налице незаконосъобразност на взетото решение за избор на нов
управителен съвет. Това е така, защото по силата на цитираната императивна
норма гласовете на шестимата членове не следва да се отчитат нито при формиране
на кворума, нито при гласуването по отношение на разглежданата т.4 от дневния
ред на събранието. Следователно, за избирането на нов управителен съвет са
имали право да гласуват само 9 от присъстващите членове на сдружението и по
силата на чл.17, ал.8 от устава това решение е следвало да се вземе с
обикновено мнозинство, т.е. в случая са били необходими най-малко пет гласа в
подкрепа на новоизбрания управителен съвет. След като от гласувалите „за“ новия
управителен съвет 14 члена се извадят гласовете на шестимата членове, нямащи
право на глас, „за“ новия управителен съвет остават подадени 8 валидни гласа,
което представлява достатъчно мнозинство за надлежен избор. При това положение
е очевидно, че подадените в нарушение на чл.28, ал.2, т.1 от ЗЮЛНЦ шест гласа
не влияят върху крайния резултат от гласуването.
По изложените
съображения всички атакувани чрез предявените искове решения на общото събрание
на сдружение „А.на Т.в Б.“ от 3.06.2017г. са законосъобразни. Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да му се присъдят направените
за производството разноски. Ответникът е изпълнил задължението си по чл.80 от ГПК и е представил списък на сторените разноски, както и доказателства за
извършването им. Ищецът от своя страна е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на договореното и платено от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът намира посоченото възражение за неоснователно както при
преценяването му съобразно чл. 78, ал.5 от ГПК, така и в светлината на чл.7,
ал.1, т.4 и чл. 7, ал.8 от Наредба № 1 за МРАВ. Ответникът е договорил и е
удостоверил в договора за правна защита и съдействие заплащането на адвокатски
хонорар в размер 700лв. При наличие на 6 обективно съединени иска за отмяна на
6 различни решения на общото събрание, които искове са основани на множество
твърдения за допуснати различни нарушения на закона и на устава на сдружението
и предполагат установяването на голям брой обстоятелства, платеният адвокатски
хонорар е минималният възможен предвид фактическата и правна сложност на
делото. В допълнение, съгласно цитираните правила от наредбата минималният
размер на адвокатския хонорар при един неоценяем иск
е 300лв., а отделно за всяко допълнително проведено съдебно заседание след
второто следва да се заплащат допълнително по 100лв. възнаграждение. Предвид
проведените по делото общо 4 съдебни заседания платеният от ответника
адвокатски хонорар се доближава до минимума, предвиден в съответните нормативни
актове. По тези причини разноските на
ответника следва да му се присъдят в пълен размер.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.25 от ЗЮЛНЦ, предявени от
С.Р.Т., ЕГН **********, съд. адрес ***, срещу сдружение с нестопанска
цел „А.на Т.в Б.“, БУЛСТАТ: ******, гр.*****, ж.к. „******“, ул. „********* за
отмяна на всички решения на общото събрание на сдружението, проведено на
3.06.2017г.
ОСЪЖДА С.Р.Т.,
ЕГН **********, съд. адрес ***, да заплати на сдружение с нестопанска цел „А.на Т.в Б.“,
БУЛСТАТ: ******, гр.********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
1 100лв. (хиляда и сто лева) разноски по делото.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Съдия: