Решение по адм. дело №257/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба на Й. М. Г. от гр. К., чрез адв. А. Т., срещу решение № 2153-09-7/04.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № ********** от 15.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.

В жалбата се излагат доводи за липса на материална и териториална компетентност на издателя на акта, както и твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради постановяването при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и като несъответстващ с целта на закона. Моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-09-324 от 05.05.2025 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1 - 2 от КСО, като към заявлението е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). От представените документи към заявлението, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че Й. Г. има прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР за времето от 20.09.2004 г. до 30.04.2025 г. – 20 години, 11 месеца и 11 дни, като продължава да работи. Към датата на подаване на заявлението - 05.05.2025 г. е посочено, че същата е навършила 52 години, 01 месец и 18 дни, като сборът от осигурителния й стаж и възраст е 94 точки. Тъй като заявителката е държавен служител в структурите на МВР и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на Министерския съвет – Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране - (НКТП) - в сила от 01.01.2000 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване е извършило преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. След като е констатирано, че жалбоподателката не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО (няма навършени 54 години и 04 месеца) и няма недостигащ стаж, като държавен служител по ЗМВР, длъжностното лице е приело, че не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС за отпускане на исканата пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО. По така подаденото заявление с разпореждане № ********** от 15.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, на основание чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия.

Разпореждането е обжалвано от Г. пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с жалба заведена в ТП на НОИ – Кюстендил с вх. № 1012-09-23/19.05.2025 г.

С решение № 2153-09-7/04.06.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е потвърдил горепосоченото разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. В решението органът е изложил мотиви, че изискванията за придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО са съществено различни от тези по чл. 69, ал. 2 от КСО, доколкото законодателят изисква реалното полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на МС длъжности, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО. Посочено е в решението, че с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е лице, попадащо в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то преценката на правото на пенсия следва да се извърши по условията на тази разпоредба, а не по чл. 69б от КСО. Прието е, че след като жалбоподателката има изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст за 2024 г. - 54 г. и 4 месеца, респ. разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима, тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Органът е приел, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, предвид че водещ е характера на действително заеманата от жалбоподателката длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение № 2153-09-7/04.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № ********** от 15.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители от ЗМВР придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години и 4 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. В случая е установено, че жалбоподателката не е навършила към датата на подаване на заявлението си посочената в тази норма възраст. От друга страна разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО посочва, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия – в конкретния случай за 2025 г. при възраст 51 години за жените.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Отделно, изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Следователно разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО.

В случая от доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 05.05.2025 г. жалбоподателката Г. има навършени 52 години, 01 месец и 18 дни, както и че към този момент е държавен служител в структурите на МВР, т. е. такъв по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 183 от ЗМВР, само трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с ПКТП - отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат държавните служители по ЗМВР.

Следователно жалбоподателката попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Й. Г. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП.

След като жалбоподателката разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18. ал. 4 НПОС е неприложимо. Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 КСО.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде уважено за сумата от 150 лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. М. Г. от гр. К., срещу решение № 2153-09-7/04.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане№ ********** от 15.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.

ОСЪЖДА Й. М. Г. от гр. К. да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.