М О Т И В И към ПРИСЪДА по НОХД №1604/2014г. по описа на
ВРС
Врачанска Районна
Прокуратура е внесла обвинение против подсъдимите
К. *** и В.И. ***, за извършени
от тях престъпления, както следва :
Против подсъдимият К.И.К. затова, че за времето от 04.11.2012 г. до 08.11.2012 г. в с.Л.,
общ.К. обл.В., при условията на продължавано престъпление в съучастие, като
подбудител с извършителя – подс. В.И.В. от с.с. умишлено е склонил последния,
обещавайки му парично възнаграждение да запали чуждо имущество на значителна
стойност 32 931 лева /тридесет и две хиляди деветстотин тридесет и един лева/,
а именно сгради, представляващи гараж и зърнен склад, моторно превозно
средство, стоки и земеделски произведения /продукция/, собственост на различни
лица, с което им са причинени имуществени вреди в общ размер на 19 718 лева
/деветнадесет хиляди седемстотин и осемнадесет лева/, както следва:
-
На 04.11.2012 г. в с.Л., общ.К., в съучастие като подбудител с извършителя В.И.В.,
умишлено е склонил последният, обещавайки му парично възнаграждение в размер на
50 лева да запали лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра” с рег. № ***, на
стойност 1 922 лева, съсобственост на И.С.А. и К.Т.А. от с.с., паркиран в гараж
с пазарна стойност 1 900 лева, находящ се в с. Л., ул.”***” ***, което подс. В.В.
е извършил на 07.11.2012 г., около 23,30 часа, като вследствие на възникналия
палеж са причинени имуществени вреди по моторното превозно средство в размер на
1 249 лв., и са изгорели елементи от оборудването на сградата - гараж, както
следва: 1 бр. прозорец на стойност 80 лв., 1 бр. стандартна странична врата с
размери 2х0.9м., на стойност 90 лв. и 1бр. дървен стилаж с размер 3х2 м., на
стойност 40 лв., собственост на И. и К. *** - вреди по оборудване към гаража в
размер на 210 лв. или общо 1 459 лева щети; и
- На
08.11.2012 г. в с. Л., общ.К. в съучастие като подбудител с извършителя
подс. В.И.В., умишлено е склонил последния да запали стопанска постройка -
зърнен склад със застроена площ на цялата сграда 596 кв.м., находящ се в
стопанския двор на селото, с пазарна стойност 15380 лв., което подс.В.В. е
извършил на 09.11.2012 г., около 00,15 часа, като е причинил щети по покривната
й конструкция на стойност 4 530 лв., намиращите се в сградата строителни
материали - 500 бр. тухли, на единична стойност 0,25 лв. и обща стойност 125
лв. и 35 бр. цигли, на единична стойност 0,40 лв. и обща стойност 14 лв., както
и намиращите се в склада земеделска продукция и стоки - 30 бали люцерна, на
единична стойност 3 лв. и обща стойност 90 лв. и 250 каси, съдържащи общо 3000
бр. стъклени бутилки от олио на единична стойност 0.25 лв., на обща стойност
750 лв., всичко собственост на Д.В.Д. ***, като общия размер на причинените
имуществени вреди по недвижимото и движимо имущество на собственика възлизат на
5 509 лева, както и намиращите се в склада 1 500 бр. бали люцерна, на единична
стойност 3 лв. и на обща стойност 4 500 лв., 1 500 бр. бали сено на единична
стойност 2.50 лв., на обща стойност 3750 лв., 500 бр. бали овес на единична
стойност 3 лв., на обща стойност 1500 лв., 1500 бр. бали ечемик и житна слама
на единична стойност 2 лв., обща стойност 3 000 лв., или общо 5000 бали
земеделска продукция за храна на животните, на обща стойност 12 750 лева, които
напълно са изгорели, собственост на М.Ц. ***. - престъпление
по чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и
Против подсъдимият В.И.В. затова, че за времето от 07.11.2012 г. до 09.11.2012г. в с.Л.,
общ.К., обл.В., при условията на продължавано престъпление в съучастие като
извършител с подбудителя подс. К. *** е запалил чуждо имущество на значителна
стойност 32 931 лв.,а именно сгради, представляващи гараж и зърнен склад,
моторно превозно средство, стоки и земеделски произведения /продукция/,
собственост на различни лица, с което им е причинил имуществени вреди в общ
размер на 19 718 лв., както следва:
- На
07.11.2012 г., около 23.30 часа в с.Л., общ.К., ул.”***” ***, съучастие
като извършител с подбудителя подс. К.К. е запалил лек автомобил, марка „Опел”,
модел „Вектра” с рег. № ***, на стойност 1 922 лв., съсобственост на И.С.А. и К.Т.А.
от с.с. паркиран в гараж с пазарна стойност 1 900 лв., находящ се на посочения
адрес, съсобственост на И.А. и К.А., като е причинил имуществени вреди по
моторното превозно средство в размер на 1 249 лв., като вследствие на
възникналия палеж са изгорели елементи от оборудването на сградата - гараж,
както следва: 1 бр. прозорец, на стойност 80 лв., 1 бр. стандартна странична
врата с размери 2х0.9м., на стойност 90 лв. и 1бр. дървен стилаж с размер
Зх2м., на стойност 40 лв. - вреди по оборудване към гаража в размер на 210 лв.
или общо 1 459 лева щети;
- На 09.11.2012
г. около 00,15 часа в с.Л., общ.К., в съучастие,
като извършител с подбудителя подс.К.К. е запалил стопанска постройка - зърнен
склад със застроена площ на цялата сграда 596 кв.м., находящ се в стопанския
двор на селото, с пазарна стойност 15 380 лева, като е причинил щети по
покривната й конструкция на стойност 4 530 лв., намиращите се в сградата
строителни материали - 500 бр. тухли, на единична стойност 0,25 лв. и обща
стойност 125 лв. и 35 бр. цигли, на единична стойност 0,40 лв. и обща стойност
14 лв., както и намиращите се в склада земеделска продукция и стоки
- 30 бали люцерна,
на единична стойност 3 лв. и обща стойност 90 лв. и 250 каси, съдържащи общо 3
000 бр. стъклени бутилки от олио на единична стойност 0,25 лв., на обща
стойност 750 лв., всичко собственост на Д.В.Д. ***, като общия размер на
причинените имуществени вреди по недвижимото и движимо имущество на собственика
възлизат на 5 509 лева,
както и намиращите се в склада 1500 бр.
бали люцерна, на единична стойност 3 лв. и на обща стойност 4 500 лв., 1 500
бр. бали сено на единична стойност 2.50 лв., на обща стойност 3750 лв., 500 бр.
бали овес на единична стойност 3 лв., на обща стойност 1 500лв., 1 500 бр. бали
ечемик и житна слама на единична стойност 2 лв., обща стойност 3 000 лева, или общо 5000 бали земеделска продукция
за храна на животните на обща стойност 12 750 лева, които напълно са изгорели,
собственост на М.Ц. ***. - престъпление по чл.330, ал.1 вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Настоящото разглеждане на делото
е второ по ред пред Врачанския Районен съд, като първоначално с Присъда №33 от 19.05.2014г. по НОХД №508/2013г. на ВРС, двамата
подсъдими са били осъдени по повдигнатото им обвинение. С Решение №127 от 10.12.2014г. по ВНОХД №353/14г. на ВОС, тази присъда е отменена изцяло
и делото върнато за ново разглеждане на Врачанския Районен съд. В изпълнение на
указанията на ВОС в хода на съдебното
следствие е допусната ТРОЙНА СЪДЕБНО
ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА, чието заключение е приобщено към доказателственият
материал, като въз основа на същото и допълнително събраните доказателства по
делото, ВРП е направила изменение на първоначално повдигнатото спрямо двамата
подсъдими обвинение, като същото е допуснато от съда и прието, а окончателното
обвинение против подсъдимите К. и В., за извършени от тях престъпления, е
както следва:
Против подсъдимият К.И.К. затова, че за времето от 04.11.2012г. до
08.11.2012г. в с.Л., общ.К., обл.В., при
условията на продължавано престъпление в съучастие, като подбудител с
извършителя В.И.В. с ЕГН ********** *** умишлено е склонил последния,
обещавайки му парично възнаграждение да запали чуждо имущество на значителна
стойност 58 551.00 лв., а именно сгради,
представляващи гараж и зърнен склад, моторно превозно средство, стоки и земеделски
произведения /продукция/, собственост на различни лица, с което са им причинени
имуществени вреди в общ размер на 43 757.00 лв., както следва:
- На 04.11.2012г. в с.Л., общ.К., в съучастие като подбудител с извършителя
В.И.В., умишлено е склонил последният, обещавайки му парично възнаграждение в
размер на 50.00 лева да запали лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра” с
рег. № ***, на стойност 1922.00 лв., съсобственост на И.С.А. и К.Т.А. ***,
паркиран в гараж с пазарна стойност 1900.00 лв., находящ се в с.Л., общ.К., ул.
„***” ***, което В.В. е извършил на 07.11.2012г., около 23.30 часа, като
вследствие на възникналия палеж са причинени имуществени вреди по моторното
превозно средство в размер на 1249.00 лв., и са изгорели елементи от
оборудването на сградата - гараж, както следва: 1 бр. прозорец на стойност
80.00 лв., 1 бр. стандартна странична врата с размери 2 х 0.9м., на стойност
90.00 лв. и 1 бр. дървен стилаж с размер 3 х 2м., на стойност 40.00 лв.,
съсобственост на И.С.А. и К.Т.А. *** - вреди по оборудване към гаража в размер
на 210.00 лв. или общо 1459.00 лв. щети; И
- На 08.11.2012г. в с.Л., общ.К. в съучастие като подбудител с извършителя
В.И.В., умишлено е склонил последния да запали стопанска постройка - зърнен
склад със застроена площ на цялата сграда 596 кв.м., находящ се в стопанския
двор на селото, с пазарна стойност 41 000 лв.,
което В.В. е извършил на 09.11.2012г., около 00.15 часа, като е причинил щети,
включващи дървен материал, цигли, врати - входни и интериорни, мазилка по
вътрешните стени и ел.инсталация на обща стойност 28 569.00 лв. намиращи се в сградата строителни материали -
500 бр. тухли, на единична стойност 0.25 лв. и обща стойност 125.00 лв. и 35
бр. цигли, на единична стойност 0.40 лв. и обща стойност 14.00 лв., както и
намиращите се в склада земеделска продукция и стоки - 30
бали люцерна на единична стойност 3.00 лв. и обща стойност 90.00 лв. и
250 каси, съдържащи общо 3000 бр. стъклени бутилки от олио на единична стойност
0.25 лв., на обща стойност 750.00 лв., всичко собственост на Д.В.Д. ***, като
общия размер на причинените имуществени вреди по недвижимото и движимо
имущество на собственика възлизат на 29 548.00 лв., както и намиращите се в
склада 1500 бр. бали люцерна на единична стойност 3.00 лв. и на обща стойност
4500.00 лв., 1500 бр. бали сено на единична стойност 2.50 лв., на обща стойност
3750.00 лв., 500 бр. бали овес на единична стойност 3.00 лв., на обща стойност
1500.00 лв., 1500 бр. бали ечемик и житна слама на единична стойност 2.00 лв.,
обща стойност 3000.00 лв., или общо 5000 бали земеделска продукция за храна на
животните, на обща стойност 12 750.00 лв., които напълно са изгорели,
собственост на М.Ц.И. *** - престъпление по
чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
и
Против подсъдимият В.И.В. затова, че за времето от 07.11.2012г. до 09.11.2012г. в с.Л.,
общ.К., обл.В., при условията на продължавано престъпление в съучастие като
извършител с подбудителя К.И.К. с ЕГН ********** *** е запалил чуждо имущество
на значителна стойност 58551.00 лв., а именно
сгради, представляващи гараж и зърнен склад, моторно превозно средство, стоки и
земеделски произведения /продукция/, собственост на различни лица, с което им
са причинени имуществени вреди в общ размер на 43757.00 лв., както следва:
- На 07.11.2012г. около 23.30
часа в с.Л., общ.К., ул. „***” ***, в съучастие като
извършител с подбудителя К.И.К., умишлено е запалил лек автомобил, марка
„Опел”, модел „Вектра” с рег. № ***, на стойност 1922.00 лв., съсобственост на И.С.А.
и К.Т.А. ***, паркиран в гараж с пазарна стойност 1900.00 лв., находящ се на
посочения адрес, съсобственост на И.С.А. и К.Т.А. ***, като е причинил
имуществени вреди по моторното превозно средство в размер на 1249.00 лв., като
вследствие на възникналия палеж са изгорели елементи от оборудването на
сградата - гараж, както следва: 1 бр. прозорец на стойност 80.00 лв., 1 бр.
стандартна странична врата с размери 2х0.9м., на стойност 90.00 лв. и 1 бр.
дървен стилаж с размер 3х2м., на стойност 40.00 лв.-вреди по оборудване към
гаража в размер на 210.00 лв. или общо 1459.00 лв. щети;
и
- На 09.11.2012г. около 00.15 часа в с.Л., общ.К.
в съучастие като извършител с подбудителя К.И.К. е запалил стопанска постройка
- зърнен склад със застроена площ на цялата сграда 596 кв.м., находящ се в
стопанския двор на селото, с пазарна стойност 41 000
лв., като е причинил щети включващи дървен материал, цигли, врати-входни
и интериорни, мазилка по вътрешните стени, ел.инсталация, на обща стойност 28
569,00 лв. намиращи се в сградата строителни материали - 500 бр. тухли на
единична стойност 0.25 лв. и обща стойност 125.00 лв. и 35 бр. цигли на
единична стойност 0.40 лв. и обща стойност 14.00 лв., както и намиращите се в
склада земеделска продукция и стоки - 30 бали люцерна
на единична стойност 3.00 лв. и обща стойност 90.00 лв. и 250 каси,
съдържащи общо 3000 бр. стъклени бутилки от олио на единична стойност 0.25 лв.,
на обща стойност 750.00 лв., всичко собственост на Д.В.Д. ***, като общия
размер на причинените имуществени вреди по недвижимото и движимо имущество на
собственика възлизат на 29 548.00 лв., както и намиращите се в склада 1500 бр.
бали люцерна на единична стойност 3.00 лв. и на обща стойност 4500.00 лв., 1500
бр. бали сено на единична стойност 2.50 лв., на обща стойност 3750.00 лв., 500
бр. бали овес на единична стойност 3.00 лв., на обща стойност 1500.00 лв., 1500
бр. бали ечемик и житна слама на единична стойност 2.00 лв., обща стойност
3000.00 лв., или общо 5000 бали земеделска продукция за храна на животните, на
обща стойност 12 750.00 лв., които напълно са изгорели, собственост на М.Ц.И. *** - престъпление по чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както
е предявено след изменението и пледира за налагане на наказания ”лишаване от
свобода” в размер от по 3 /три/ години условно по отношение на двамата
подсъдими с 5/пет/ годишен изпитателен срок, както и за уважаване на гр.искове
в предявените размери.
По делото в открито съдебно
заседание на 03.06.2015г. от страна
на пострадалите свидетели са предявени против двамата подсъдими гр.искове за
обезщетение за причинени им имуществени вреди, както следва:
От И.С.А. и К.Т.А., е предявен против
подсъдимите граждански иск за сумата от 1459.00 лв. представляваща
обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието
07.11.2012г. до окончателното и
изплащане ведно със направените разноски.
От Д.В.Д. *** първоначално е предявен граждански
иск за сумата от 5509
лв., който иск в хода на съдебното следствие на осн.чл.88
от НПК, вр. чл.214, ал.1 от ГПК е увеличен с оглед измененото обвинение за сумата от 41 750.00 лв. представляваща обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието 09.11.2012г. до окончателното и
изплащане ведно със направените по
делото разноски, и иска е приет ведно с увеличението по делото.
От М.Ц.И. *** граждански иск за сумата от 12 750 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 09.11.2012г. до окончателното и изплащане.
Исковете са предявени солидарно
против подсъдимите К. *** и В.И.В. ***, и същите са приети за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес, като пострадалите свидетели И.С.А., К.Т.А., Д.В.Д. и М.Ц.И.
са конституирани, като граждански ищци и частни обвинители по
делото.
Повереника – адв.М.Д. *** и частни обвинители
И.С.А. и К.Т.А. поддържа обвинението наред с прокурора и пледира за
наказания при балансиращи доказателства
и уважаване на гр.иск в пълния му размер, както и разноските по делото.
Гр.ищец
и частен обвинител Д.В.Д. лично и чрез последният от
ангажираните/общо двама договорни и един служебен/ адв.Ч. повереници поддържа
обвинението, като безспорно доказано наред с прокурора и пледира за наказания в
пределите посочени от представителя на ВРП, както и да бъдат осъдени двамата
подсъдими солидарно да заплатят сумата претендирана, като гр.иск.
Гр.ищец и частен обвинител М.Ц.И. лично
поддържа обвинението наред с прокурора и иска налагане на справедливи наказания
по вид и размер и претендира уважаване на гр.иск.
Защитника на
подс.Кр.К. – адв.Д.Н. ***, пледира
подзащитния му да бъде оправдан, аргументирайки се с наличие на доказателствен дефицит относно авторството
на деянието в лицето на подсъдимите и общността на умисъла им, като се оспорват самопризнанията
на подс.Вл.В. на Д.П., както и показанията на св.Т.М., като неподкрепени с
други такива. Твърди се, че проведения следствен експеримент е опорочен и не
следва да се цени. Сочи се и липсата на мотив у под.К. да навреди на
пострадалите, с които е в добри взаимоотношения, твърдейки че една осъдителна присъдата би почивала
на предположения, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради
което моли
подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подс.К.И.К. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинението като обяснява, че по никакъв начин не е подбуждал подс.В.В. или
някой друг да пали собствеността на пострадалите лица, с които твърди, че няма
пререкания и е в добри отношения. При упражняване правото си на лична защита,
подсъдимият поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли за
оправдателна присъда.
Защитника на подс.В.В. – адв.В.Ф. ***, пледира подзащитния и да бъде
оправдан, също фактически поради недоказаност на обвинението. Оспорват се
самопризнанията на подзащитния и на досъдебното производство, като дадени в
следствие на физически натиск упражнен от страна на пострадалите спрямо него. Оспорват се протоколите за разпит на св.В.,
като изготвени при груби нарушения на процесуалните правила и неспазване
изискванията на чл.121, 122, от НПК и по конкретно Протокола от 16.11.12г. на
л.33 от ДП, който е с подправена дата и без наличието на подписите на
участвалите в него лица, които да санират тази поправка. Оспорва се и
Следствения експеримент, като осъществен в нарушение на предвидените в НПК
правила. Не на последно място твърди се, че подс.В.В. не е бил в зависимост от
подс.К.К., както и че у самият В. липсва реален мотив за извършване на
престъплението.
При упражняване правото си на лична защита,
подсъдимият В.И.В. също не се признава за виновен по обвинението и
твърди, че не е подбуждан от подс.К.К. и не е палил имуществото на пострадалите
лица. Сочи пред съда, че не поддържа дадените на ДП показания понеже е бил
мотивиран за тях поради указан му физически натиск от пострадалите. Поддържа
казаното от защитника си, а в последната си дума моли съда да бъде оправдан.
Анализирайки събраните по делото доказателства, тези от досъдебното
производство и от съдебното следствие, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
ПОДСЪДИМИЯТ К.И.К. на 48 г. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, средно образование, женен с две деца, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.К.И. *** с прякора „***”. Заедно със семейството си, живее
в гр.В. ж.к. „***”, ***, като К. е земеделски производител, занимаващ се с
обработване на арендувани и собствени земеделски земи, находящи се в землището
на с.Л., общ.К., обл.В., поради тази причина той пребивава ежедневно в с.Л.,
където живеят родителите му, които са пенсионери, притежават и живеят в къща с
двор на ул.„***” **. Наред с дейността, която развива като земеделски
производител, подс.К. осъществява допълнително и търговска дейност, като държи
питейно заведение и хранителен магазин в селото. С посочените дейности се
занимавал и към месец ноември 2012г.
ПОДСЪДИМИЯТ В.И.В. ***, но на ***г., българин, български гражданин, с начално
образование-грамотен /завършен седми клас/, неженен, безработен, неосъждан, с
ЕГН **********. През 2012г. подс.В.И.В. ***, но не в бащината си
къща находяща се на ул.”***” **, която макар да била в лошо състояние,
приютявала баба му и чичо му, а брат му работел като овчар при свидетеля М.Ц.И.
и живеел по оборите. Подсъдимият В.В. към посочения момент не бил семеен и няма
деца, като през годините се препитавал, като общ работник в земеделието, като
работил в селото за различни земеделски производители.
През 2012г. В. започнал все по
често да остава при подс. Кр.К., който постепенно започнал да го ангажира с
изпълнението на различни трудови дейности, третирайки го за свой работник макар
и без наличието на трудов договор по между им и обгрижвайки го посредством
помощ при намирането на жилище в селото /макар това под.К. да отрича/, в което
да живее и предоставяйки му за ползване собствената си земеделска техника и МПС,
с които подс.Вл. В. извършвал различни дейности, за които бил ангажиран. Около
средата на годината под.В. заживял заедно с приятелката си св.И.Ц., която по
това време била бременна от друг, в къща находяща се в с.Л., на ул.„Г.Д.” **,
където живеел и през месец ноември на
същата година.
Свидетелите И.С.А. и К.Т.А. /известен с прякора „***” в с.Л./, са земеделски производители занимаващи се
със животновъдство, същите са съпрузи и живеят в селото
на ул.”***”***. Непосредствено до къщата, в която живели имало построен тухлен
неизмазан гараж, който бил без гаражна врата и в който семейство А.държали
наскоро закупеният си/от около месец/ лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”
с рег. № ***. Също така с оглед дейността, от която се препитавали –
животновъдство, държали на поляна в близост до ул.***в края на селото – голямо
количество бали със сено и слама.
Свидетеля Д.В.Д. ***, където
живее със семейството си. Домът му е на
ул.„***”**и притежава собствена земя, която обработва и отглежда, като земеделски
производител. Наред с това има магазин
и заведение в селото.Освен тях В. притежавал и зърнен склад част от бившето
ТКЗС в селото с площ 596
кв. метра намиращ се в местността „Стопанският двор” на
селото. Около този склад нямало други масивни селскостопански постройки. Склада
е тухлен изграден през 1957г. от вън без, а от вътре с мазилка, с дървени портали, с дървена дограма отчасти
без прозорци. Склада бил с покривна конструкция от дървени греди, подкован с
дървени дъски и капаци, с подпори от варен бук и покрит с цигли от външната
страна. Във този склад свидетеля В.
държал бали със сено, железни каси от олио, тухли и цигли.Същевременно В. бил
предоставил склада за ползване от няколко години и на съселянина си и
приятел - св.М.И., който пък от своя
страна държал в склада бали със селскостопанска продукция, с които изхранвал
добитъка си.
И свидетеля М.Ц.И. известен с прякора „***” в с.Л.,
макар да живеел в гр.В. също, като семейство А.се препитавал отглеждайки
животни, като с оглед дейността си и изхранване на животните си през зимния
период последният произвел, закупил и държал в склада на св.В. общо 5000 бали
земеделска продукция - от който 1500 бр.
бали люцерна, 1 500 бр. бали сено, 500 бр. бали овес, 1 500 бр. бали ечемик и
житна слама за храна на животните си.
И четиримата свидетели както и
под.Кр.К., са земеделски производители и се познавали по между си и лично с
подсъдимите по делото, тъй като всички са от едно населено място и се познават
от деца. И подсъдими и свидетели сочат, че нямат конфликтни или неуредени
взаимоотношения по между си.
На 07.11.2012г. вечерта семейство И.
и К. А.се прибрали в дома си след, като занесли издоеното от животните им
млякото на мандрата, като И.А. паркирала
собственият им лек автомобил в гаража около 19.00 - 19.30ч. отстоящ
непосредствено до фамилната им къща, вечеряли, гледали телевизия и си легнали,
когато около 23.30 часа вечерта чули комшията си св.Г.И.Г. да вика силно. Когато излезли навън видели, че
автомобила, който били закупили само преди 20 дни и който ползвали само преди
няколко часа - гори. Автомобила бил
червен на цвят марка „Опел”, модел „Вектра” с рег. № ***, дизелов, че
автомобила е собственост на св.И.А. е видно освен от свидетелските
показания и от приложените по делото справка от СПП при ОД на МВР - В./л.39 т.2 от ДП/ и от приложеното
свидетелство за регистрация част - І на
автомобила/л.22 т.2 от ДП/. За палежа св.И.А. веднага подала
сигнал до РУП – В., който бил получен около 00.09ч., видно от приложените
удостоверения/л.27, 28 т.2 от ДП/ издадено на свидетеля. Бързо се събрали много
хора от селото, съседи на А., които помагали да загасят лумналия пожар.
Поливали, както с вода от герана на съседа Г., така и от собствената на пострадалите чешма, но пожара изгасили едва
след идването на екип на Служба „Пожарна Безопасност и защита на население”,
град К.. На място дошъл и екип на полицията, който предприел необходимите
процесуално следствени действия, намерили отражение в изготвения протокол за
оглед на Местопроизшествие и фотоалбум към него. Въпреки това и в резултат на
възникналия палеж, били причинени имуществени вреди по моторното превозно
средство, което било почти тотално изгорено, /изгорял бил двигателният отсег,
предни и задни гуми, арматурно табло, седалки врати и заден капак/. Обгорен бил
и гаража, като изгорели прозореца и малката странична врата на гаража, която
била стандартна врата с размери 2 х 0.9 м., а и намиращият се в гаража дървен рафт
на три нива с размер 3 х 2 м.,
ведно със намиращите се на него стари автомобилни гуми свалени от
автомобила.
Според заключението на вещото
лице по назначената физико-химическа
експертиза/л.31 – 33 т.2 от ДП/, от обекта /обтривка от запаления лек
автомобил, иззета при извършения оглед на местопроизшествие/, предоставен и подложен
на изследване и анализ с метода на газовата хроматография са установени някои
от характерните пикове на въглеводороди, влизащи в състава на дизела и бензина,
тоест установените следи са от бензин и дизел, които са лесно запалими
вещества.
Според изготвеното на досъдебното
производство пожаро-техническо
заключение/л.78 - 82 т.2 от ДП/, причината за възникване на пожара,
механизма и огнището на пожара на л.а.”Опел-Вектра” е умишлено заливане на
предния капак, около пластмасовите решетки под чистачките на л.а. с ЛЗТ /лесно
запалима течност/ - бензин, /каквито находки са установени и предвид на това,
че автомобила е дизелов/ и запалването му посредством използване на открит
огнеизточник, каквито са – запалка, кибрит, като според експерта пожарът е имал
едно огнище, намиращо се в зоната около арматурното табло. Пожара се е развил
само в обема на гаража и не е имало опасност да се разпростре върху друго
имущество.
Съдебно-оценителната експертиза /л.41 - 43 т.2 от
ДП/ констатира, че пазарната стойност на гаража е 1 900 лв., а на л.а
„Опел-Вектра” 1922 лв. Щетите вследствие на пожара по оборудването на гаража
възлизат на 210 лв., а по лeкият автомобил на 1249 лв., или обща щета от 1 459 лв.
На следващия ден - 09.11.2012г., към 00,15 часа бил запален зърнения склад собственост на
св.Д.В.Д., който бил със застроена площ на цялата сграда 596 кв.м., и се
намирал в стопанския двор на селото, в който собственика държал свои вещи, а
приятелят му - св.М.И. държал бали със собствена земеделска продукция. По
телефона св.М.И. научил за случилото се и веднага се отправил към селото, като
той от своя страна информирал свидетеля Д. за случващото се. Пак именно св.М.И.
подал сигнал на телефон 112 за случилото се, който бил получен в 00.41 ч. в РУ-В.
видно от приложеното удостоверение/л.26
т.2 от ДП/ издадено на свидетеля.
Когато пристигнал от гр.В. на място на зърнения склад - св.М.И. заварил голяма
част от съселяните си и полицията и пожарната, като огъня вече се бил разгорял
и бил обхванал самата сграда и намиращите се в нея вещи и земеделска продукция
собственост на собственика св.Д. и негови, като въпреки извършените действия по
гасене вследствие на предизвикания палеж, били причинени значителни щети по собствеността
на собственика и ползвателя на имота, както следва: по конструкция на зърнения
склад - дървен материал, цигли, врати -
входни и интериорни, мазилка по вътрешните стени и ел.инсталация, както и на
намиращите се в сградата строителни материали - тухли и цигли, каси, съдържащи
стъклени бутилки от олио, бали люцерна, собственост на Д.В.Д. ***, и напълно изгорели
складираните в сградата около 5000 бали земеделска продукция за храна на
животните със люцерна, сено, овес, ечемик и житна слама собственост на св.М.Ц. ***.
Според изготвената на досъдебното
производство пожаро-техническо
експертиза/л.78 – 82 т.2 от ДП/, причината за възникване на пожара,
механизма и огнището на пожара на сградата е използването на открит
огнеизточник /кибрит или запалка/ и употребата на лесно - запалими материали
/слама/, като огнището е в обема на склада от североизточната страна.
Експертизата е констатирала, че не е имало опасност пожара да се разпростре и
върху други имоти, тъй като такива в непосредствена близост до запаленият имот
няма.
По делото са изготвени няколко оценъчни експертизи на
имота на Д.Д., и на имуществото намиращо
се в него, които са компетентно изготвени и съответни на събраната доказателствена
маса към момента на изготвянето им, същевременно в хода на съдебното следствие
пред настоящата инстанция са събрани допълнителни доказателства - Учредителен протокол за
създаване на ТКЗС; Протокол №11/27.05.1954г. на ТКЗС с.Л.; Годишен производствен
план на ТКЗС с.Л. за 1955г.; Годишен производствен план и приходно разходна
сметка за 1956г., Баланс на ТКЗС към 01.01.1958г. и Скица на имота, въз основа, на които е прието, че
стопанската сградата собственост на гр.ищец и частен обвинител Д. В.Д. е
построена през 1957г., при тези нови данни е допусната и изготвена ТРОЙНА СЪДЕБНО-ОЦЕНИТЕЛНАТА ЕКСПЕРТИЗА.
Същата настоящият съдебен състав възприема, като най - пълна, точна и
коректно изготвена и съответна на доказателствения материал по делото, която
констатира, че справедливата пазарната стойност на стопанската сграда - зърнен склад към датата на пожара със
застроена площ на цялата сграда от 596 кв.м., находящ се в стопанския двор на
селото, е 41 000 лв., а причинените щети по
сградата, включващи дървен материал, цигли, врати - входни и интериорни,
мазилка по вътрешните стени и ел.инсталация са на обща стойност 28 569.00
лв. Изготвената експертиза констатира и че към момента на огледа и изготвянето
на заключението сградата представлявала – хамбар/зърнен склад/ е тотално
унищожено и възстановяването и ще е по скъпо от построяването на нов.
Според изготвените на досъдебното
производство Съдебно счетоводна
експертиза/л.46 - 47 т.ІІ от ДП/, Съдебно-оценителна
експертиза и допълнителна такава /л.53 - 56 и л.109-111, т.ІІ от ДП/, изгорелите
в следствие на палежа и намиращите се в сградата/зърнен склад/ строителни
материали и вещи собственост на Д.В.Д., са на обща стойност 979лв., а именно 500 бр. тухли на единична стойност 0.25 лв. и обща
стойност 125.00 лв. и 35 бр. цигли на единична стойност 0.40 лв. и обща
стойност 14.00 лв., както и намиращите се в склада земеделска продукция и стоки
- 30 бали люцерна на единична стойност 3.00
лв. и обща стойност 90.00 лв. и 250 каси, съдържащи общо 3000 бр. стъклени
бутилки от олио на единична стойност 0.25 лв., на обща стойност 750.00 лв.,
като общия размер на причинените имуществени вреди по недвижимото и движимо
имущество на собственика възлизат на 29
548.00 лв.
Що се отнася до вещите собственост
на М.Ц. *** намиращи се в зърнения склад, посочените експертизи установяват
следните стойности: 1500 бр. бали люцерна на единична стойност 3.00 лв. и на
обща стойност 4500.00 лв., 1500 бр. бали сено на единична стойност 2.50 лв., на
обща стойност 3750.00 лв., 500 бр. бали овес на единична стойност 3.00 лв., на
обща стойност 1500.00 лв., 1500 бр. бали ечемик и житна слама на единична
стойност 2.00 лв., обща стойност 3000.00 лв., или общо 5000 бали земеделска
продукция за храна на животните, на обща стойност 12 750.00 лв., които вещи са собственост на М.Ц.И. и са напълно
изгорели.
На 10.11.2012г. около 18.30 - 19.00 ч. подс. Кр.К., бил в циганската махала на селото,
където се срещнал със свидетеля Д.Д.М. за да огледа една кола, когато двамата видели, че в другия край на селото
гори нещо, а в последствие разбрали че това са балите на сем.А.. Същевременно в
19.10 часа от св.И.А. *** постъпил сигнал за нов палеж, били запалени балите
със слама собственост на семейството и`, които били складирани на поляна в края
на с.Л. срещу ул.”***”.
След първите два палежа /на
колата и на сеновала/, св.Т.М.М., по прякор „***”, се сетил, че няколко дни
преди първият палеж - вечерта вървейки по една от улиците в селото, срещнал
под.В.В., които бил негов приятел и съсед, на който поискал пари в заем. Според
М. под.В. му предложил да запали една кола и една сграда, без да посочва
конкретно чия собственост са те, като мотивирал поръчката си с обещание за
материална подкрепа, съобщавайки му, че за изпълнението на възложената поръчка
щял да получи, като възнаграждение сумата от 50 лева. Според М. упражненото
върху него въздействие не постигнало желания резултат, тъй като той не се
поблазнил от перспективата да придобие по лесен и неправомерен начин пари и без
колебание отказал да извърши поисканото от подсъдимия В. начинание, при което
последният го помолил да си мълчи и да не казва, нищо на никого за темата на
разговора им, след което всеки от тях се прибрал в дома си. Св.Т.М./”***”/
твърди и че не споделил с никой за проведения с под.В. разговор, но след като
разбрал за двата последователни палежа станали в селото се досетил, че именно
подс.В.В. ги е запалил, като подозренията му се засилили още повече, след като
при случайна среща в заведението на св.Т.Т./”***”/ в селото, подс.Вл.В. го
почерпил, дал му няколко лева и му казал да не споменава на никой за проведения
между тях разговор, като му казал, че си е свършил работата.Последното
окончателно убедило ”***”, че именно подс.В.В. е извършил и двата палежа.
Св.Т.М. уважавал св.М.И., тъй
като той се грижел за него през годините и му помагал, в резултат, на което и
въпреки почерпката, веднага още същата вечер, го уведомил за проведения с
подс.Вл.В. разговор – и най вече, за предположението си, че именно подс.В.В. е
запалил, както балите му със земеделска продукция, така и лекия автомобил на
св.К.А..
От своя страна Св.М.И. след
получената информация веднага се обадил и уведомил св.К.А., с които се разбрали
заедно и св.Т.М. да отидат към 23.00 часа на 09.11.2012г. до дома, в който
живеел подс.Вл.В., за да разговарят с него във връзка с извършените два палежа. По същото време подс.Вл.В. се намирал в дома си
заедно с бременната си приятелка - св.И.Ц., излизайки от дома си и виждайки
дошлите, които видимо били ядосани и агресивни и най вече св.К.А. и узнавайки,
за какво са дошли много се изплашил, при
което отказал да говори по темата, и отрекъл съпричастността си към
палежите на собствеността им, но се съгласил на следващия ден - 10.11.2012г. да
посети заедно с присъстващите полицейския участък в гр.К.. При тази среща св.К.А.
бил много ядосан и тръгнал да се саморазправа с В., но св.М.И. се намесил и го възпрял, след което се разотишли по домовете
си.
Междувременно, св.М.И. се обадил
на полицейския служител, обслужващ с.Л. – Ц.П., информирайки го за предстоящото им посещение на следващата сутрин в
УП-К..
На
следващият ден 10.11.2012г., тримата пострадали св.М.И., св.Д.Д., св.К.А.
отишли заедно със св.Т.М., и подс.В.В. в полицейския участък в гр.К., където
последните двама били приети от полицая Ц.П., пред когото дали първоначално
сведения, а след това и показания за случая. Тримата пострадали свидетели И., Д.
и А. твърдят, че когато излязъл отвън след разпита, подс.Вл.В. казал пред
всички, че К. „***” му е дал 50 лева да запали колата на св.К.А. - „***”.
Въз основава на събраните данни
подсъдимите В.В. и К.К. били намерени на адресите, на които пребивавали и
доведени в РУП – В., където били задържани за 24 часа по ЗМВР, а в последствие
на всеки от тях било повдигнато обвинение за престъпление по чл.330 ал.1 във
вр. с чл.26 ал.1 от НК.
По делото освен посочените по-
горе експертизи е изготвена и СЪДЕБНО
ПСИХОЛОГО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА /СППЕ/ по отношение на подс.В.В., която установява,
че към инкриминирания период същият е бил психически здрав, разбирал е
свойството и значението на осъществените деяния и е притежавал съответната
способност да ръководи и контролира постъпките си. Според експертите, подс.В.В.
макар и да е с примитивна личностова структура, е психически здрав, не е
внушаем и не се е намирал в зависимост от подс.К.К..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство и
на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства, а именно гласни
доказателства – обясненията на подс. К.И.К. и подс.В.И.В. дадени пред
настоящият състав, показанията на свидетелите – И.С.А., К.Т.А., Д.В.Д., М.Ц.И.,
Г.И.Г., Т.М.М., Т.В.Т., Д.Д.М., Ц.И.А., М.Й.К., Н.Ц.Б., Г.А.Г., В.Д.И., В.Х.И.,
Х.И.Ж., П.И.С., Д.П.Д., Ц.В.П., С.Е.С., Н.А.А., Н.С.П., Р.Л.М., О.Г.И., и И.И.Ц.,
част от които приобщени по реда на чл.281
от НПК.
Заключенията на експертите - по
физико-химическата експертиза /ФХЕ/ на инж.хим.Т.С.С., по съдебно-оценителната
експертиза /СОЕ/ на Г.П.В., по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на С.К.И., по съдебно-оценителната експертиза /СОЕ/ и допълнителната такава/ДСОЕ/ на инж.Ц.А.Ц., по пожаро-техническата експертиза /ПТЕ/ на И.П.И., по
съдебно психолого-психиатричната експертиза /СППЕ/ на вещите лица д-р Б.В.К. и Г.Д.С., Разширената съдебно-оценителната експертиза /РСОЕ/ по
ВНОХД №353/14г.на ВОС на Н.В.Д., В.М.Ц.
и на инж.Ц.А.Ц., по Тройна
съдебно-оценителната експертиза/ТСОЕ/ на Н.В.Д., В.М.Ц. и на Т.П.Р., приобщени по реда на чл.282 от НПК, както и писмени
доказателства, както следва:
- от ДОСЪДЕБНО
ПРОИЗВОДСТВО /ДП/ от том първи:
протокол за оглед/л.3-4/, с приложен фотоалбум/л.6-8/; протокол за извършена
проверка/л.30/; протокол за следствен експеримент/л.34 - 35/ с приложен
фотоалбум към него /л.37-40/; протокол за оглед на местопроизшествие/л.48-49/ и
фотоалбум към него/л.51-52/; характеристични данни на двамата подсъдими/л.66 и
л.67/; справки за съдимост/л.69-л.71/;справки от ВРП/л.72-73/;
от том втори: Справка за издирване на лице/л.11-13/; справка относно
подс. К.К./л.17/; копие от свидетелство за регистрация на МПС, част І/л.22/;
копия от скици на земеделски имоти/л.101-103/; регистрационна карта/л.104/; таблици
за използвани парцели/л.105/; справки за животни/л.106/; скица на имот/л.114/;
справка за висящи производства/л.115-116/; писмо-справка от „М-тел”, с разпечатка
от телефонни разговори/л.124-136/;
по НОХД
№508/2013г. на ВРС – преписи от регистрационна карта и удостоверение на /л.98/;
договор за залог на /л. 99/, заявление за вписване на /л.100-101/ потвърждаване за вписване /л.102/; препис от
Епикриза на /л.404/, удостоверение за наследници/л.405/ и препис извлечение от
акт за смърт/л.406/;
по ВНОХД
№353/2014г. на ВОС – Постановление за възлагане на недвижим имот/л.119/;Договор за замяна на
недвижим имот/л.120/;
по НОХД №1604/2014г. на ВРС – амбулаторен лист /л.61/ служебна бележка /л.65/;Болничен лист/л.93/ и
лист за преглед на пациент в СО/л.93/; писмо до ВРП /л.138/; Учредителен
протокол за създаване на ТКЗС/л.153 - 154/; Протоколи №11/27.05.1954г. и 12/11.06.1954г.
на ТКЗС с.Л./л.155-156/; Годишен производствен план на ТКЗС с.Л. за 1955г. /л.157-
158/; Годишен производствен план и приходно разходна сметка за 1956г. /л.159 -
160/; Главна книга за 1955г./ 1956г.
/л.161-162/, Баланс на ТКЗС към 01.01.1958г. /л.163 -164/; и Скица на имота /л.165/; писмо от РУ – В./л.216/;
Служебна бележка/л.236/;придружително писмо/л.246/; писмо от община В. и препис
от акт за смърт/л.252 -253/; 3 бр. Характеристики на двамата подсъдими на
/л.261, л.262, л.264, л.396, л.403, л.443/; 2бр. справки за съдимост /л.273-л.275,
371 - 372/; справки от граничен контрол/л.290, л.291, л.307, л.325, л.341,
л.369, л.402, л.459, л. 479/; 2бр.Справки по Наредба №14/л.343-347/, /л.422-423/,
Молба, 2бр. Нотариално уведомление, 2бр.разписки/л.361-л.366/; Молба,
пълномощно, копие от у-ние за гр. брак и лична карта/л.377-л.381/; 2бр.Болничен
лист/л.387-388/ пълномощно/л.387/; приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Що се отнася до приложения на ДП том
с класифицирана информация съдържащ резултати от полиграфско изследване, съдът
макар и да го е приобщил към доказателственият материал по делото, не го цени поради
това, че в действащият НПК не е предвидено, като способ за събиране на
доказателства.
Настоящият съдебен състав, след анализ на изложената фактическа обстановка и събраните
доказателства годни да бъдат ценени по това производство във връзка с доводите
и съображенията на страните, наведени във фазата на съдебните прения, приема,
че по настоящето дело пред съда не се доказа по един безспорен, несъмнен и категоричен начин, че подс.К.И.К. и
подс.В.И.В. са осъществили деянията, за които са привлечени към наказателна
отговорност, първият като подбудител, а втория като пряк извършител, а именно
че са – запалили имущество на значителна стойност собственост на различни лица
в с.Л., с което са причинили щети на собствениците им, поради следните доводи от
правна страна:
На първо място престъплението по чл.330,
ал.1 НК е резултатно – на реално увреждане и се счита за осъществено при
установяване на извършването на изпълнителното деяние, криминализирано с тази
норма, а именно умишлен палеж.
Разпоредбата от
специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което
подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност, систематически се намира
в Глава единадесета, озаглавена „Общоопасни
престъпления”, Раздел първи "Престъпления,
извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства" и има предвид
дейност, която според текста на чл.330,
ал.1 НК, визиращ умишления палеж, се изразява в запалване на предмета на
престъплението – тоест в предизвикването на бурна окислителна реакция с
него, като престъпният резултат бива осъществен, когато предметът започне да
гори със собствен огън.
На второ място престъплението по чл.330 НК е общоопасно, защото като другите, предвидени в същата глава престъпни
състави може да увреди, или най - малкото да застраши, респективно да постави в
опасност лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, като няма
изискване да са настъпили значителни вреди, а само запаленият предмет да е със значителна стойност,
като може да бъде, както движимо, така и недвижимо имущество, което да е както
чуждо, така и собствено на дееца. Безспорен факт, е че запаленото имущество е „чуждо”,
като пожарите не са застрашавали живота на хора и не е имало някаква опасност
да се разпрострат върху други имущества също на значителна стойност.
Що се касае за
съществен елемент от обективната страна на престъплението, а именно, че
запаленото имущество следва да бъде на значителна стойност и макар действително
законът да не съдържа дефиниция на понятието „значителна стойност“, то
съдебната практика след 2008г. е възприела, че едно имущество е на значителна
стойност, когато паричната му равностойност, е не по – малка от 14 минимални
работни заплати за страната, към момента на извършване на деянието. Съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 300 на МС от 10.11.2011г.
минималната работна заплата за страната относима към периода на извършване на
деянията – ноември месец 2012г., е в размер 290лв. считано от /01.05.2012г. до 31.12. 2012г./
По делото по несъмнен начин е
установено, че в своята съвкупност запаленото имущество собственост на
пострадалите лица е на значителна стойност и в резултат на възникналия пожар са
настъпили значителни вреди размера, на които не са елемент от състава на
престъплението.В случая стойността на движимото и недвижимо имуществото предмет
на запалване по настоящото дело, а именно сгради, представляващи гараж и зърнен
склад, моторно превозно средство, стоки и земеделски произведения /продукция/,
собственост на различни лица, са според експертизите по делото на обща стойност 58 551.00 лв., което е много над
размера от 14 минимални работни заплати за страната равняващи се на /4060лв./,
приети от съдебната практика, като критерий при определяне на значителните
имуществени вреди, поради което и може да се приеме, че запаленото имущество
предмет на престъплението е на значителна стойност.
Субект на
престъплението по чл.330, ал.1 от НК може да бъде всяко едно
наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.1 от НК поради, което и подсъдимите
могат да бъдат субекти на престъплението, за което са обвинени.
При това следва да се отбележи,
че е безспорно и не се спори по делото, че в с.Л., общ.К., обл.В., ноември
месец на 2012г. е имало три палежа - първият:
на 07.11.2012г., на л.а.
”Опел-Вектра” собственост на семейство св.К.А. и св.И.А. ***, вторият: на 09.11.2012г. на зърнен склад собственост на св.Д.Д. ***, в която
същия съхранявал свои вещи и в която сграда съхранявал свои фуражи и св.М. ***,
третият: на 10/11.11.2012г., на около 2500 бали с
фураж на купа завити, собственост на свидетелите К. и И. ***, който трети пожар
не е предмет на настоящето дело.
По отношение причините за
пожарите предмет на делото ПТЕ – за е категорична, че същите са
умишлено запалени и не са в резултат на някакво случайно събитие или проявена
небрежност. За двата пожара са налице Протоколи за оглед с нагледни фотоалбуми
на последствията от първия пожар и догарящия втори пожар на сградата, като последствията
от втория пожар се виждат нагледно и в приложения фотоалбум от проведения
следствен експеримент. При това съдебният състав намира, че по отношение на
фактите, засягащи извършеното деяние, разкриващо обективните признаци на
престъплението по чл.330, ал.1 от НК, като - време, място и начин на
извършване, пострадали лица и размера на причинените имуществени вреди,
възприетата фактическа обстановка се доказва изцяло и безспорно от
свидетелските показания на свидетелите И.С.А., К.Т.А., Д.В.Д., М.Ц.И., Г.И.Г.,
както и от данните от протоколите за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми
към тях, заключенията на изготвените Физико-химическа
експертиза, Пожаро-технически експертиза и СОЕ -зи. По тези факти по делото не се спори и
формиращите ги доказателства са еднопосочни и непротиворечиви.
Не така стои въпросът касаеш
авторството на престъплението в лицето на двамата подсъдими в съответната им
съучастническа форма, което е и спорният момент по делото. И държавното и частното обвинение намират за
ненужно да анализират показанията на разпитаните свидетели, тъй като от
събраните гласни доказателства било установено по категоричен начин авторството
на деянието в лицето на двамата подсъдими. В тази връзка следва да се обърне внимание на това, че по делото са
разпитани общо 24 свидетели, като ако обвинението действително беше анализирало
същите, само щеше да стигне до извода, че гласните доказателства не само не
установяват по категоричен начин авторството на деянието, но и че показанията
на една голяма група от тези 24 – ма свидетели, сочи на това, че те
с нищо не спомагат за изясняване на фактите от обективната действителност
относими и имащи значение, както за предмета на престъплението, така и за
авторството на деянието в лицето на подсъдимите.
Такива са показанията на общо 17
от свидетелите, като нито един от тях не свидетелства да е присъствал преди, по
време на възникване, гасене или потушаване на палежите, нито да е очевидец на
подготовката на извършителите, на уговорките по между им в случай, че е имало
такива или на самото запалване, като това съответно са свидетелите - Ц.И.А., П.И.С.,
Д.П.Д., Ц.В.П., С.Е.С., Н.А.А., Н.С.П., Р.Л.М., В.Д.И. и И.И.Ц., Св.Т.В.Т.,
св.Д.Д.М., Н.Ц.Б., Г.А.Г., В.Х.И. и Х.И.Ж., О.Г.И..
Например от показанията на св.Ц.А.
се извличат данни единствено за това имали информация, къде пребивава синът и –
св.П.
С., за който по делото има данни, че е бил приятел на под.К.. Той от
своя страна свидетелства, че е в добри отношения и с пострадалите и с
подсъдимите, че знае за палежите в селото станали през 2012г., но че
непосредствено след тях е заминал да работи в И., където е пребивавал до
връщането му в Б.за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от
свобода.Свидетеля Д.П.Д. пък сочи за това, че познава страните по
делото/подсъдими и пострадали/, като добри хора от селото, както и че през
2012г. е карал различни хора от селото до летището в гр.С. Аналогично е
състоянието и със свидетелските показания на земеделските производители св.Ц.В.П.,
Н.А.А., и на кмета на с.т.к.С.Е.С.. Св.Ц.В.П.,
сочи, че познава под.К. и пострадалите свидетели, с които са колеги земеделци, а по отношение на под.В. сочи, че е бил негов
работник през годините, но не и към момента на палежите.
Св.Н.А.А. сочи, че е комшия със под.К. и
че откакто са започнали делата не комуникира, нито с него, нито с другия
подсъдим по делото, докато св.С.Е.С. изнася данни за еднократен
конфликт с под.К. назад във времето по повод на един автомобил, като сочи, че
няма наблюдение под.К. да е конфликтен с други хора. По повод на под.В., го
определя като“вярното куче на К.“.
Свидетеля Р.Л.М. също не сочи конкретика относно
палежите, но свидетелства за това, че една вечер след палежите видял група лица
измежду, които пострадалия Кр.А. да ритат нещо или някого пред дома на под.В.,
от който в последствие научил, че е бит, като за това станало въпрос и на
срещата състояла се 2-3 дни след това, на която отишъл и където охранителна
фирма предлагала на жителите на селото охранителни договори.Същият свидетел
твърди, че е в добри отношения със всички страни в процеса, с които се познава,
тъй като са от едно село.
Свидетеля Н.С.П. в показанията си изнася
единствено положителни характеристични данни по отношение на под.Кр.К., като
личност и като земеделски производител
поради това, че не познава останалите страни в процеса, аналогични са и показанията
на водопроводчика на селото - Свидетеля
М.Й.К., които сочи че познава страните, но не комуникира и няма конфликти
с тях, докато св.В.Д.И. дава негативни такива и за двамата подсъдими, а свидетеля
И.И.Ц., сочи единствено, че известен период от време е живяла в село Л.
с под.В..
Св.Т.В.Т. известен в селото, като Т.“***“
е съдържател на заведение и свидетелства единствено за това, че е продал на
неустановена дата питиета на под.В. и св.Т.М., а св.Д.Д.М., свидетелства,
че по време на третият палеж в селото е бил заедно със под.К. *** в циганската махала.
Свидетелите Н.Ц.Б. и Г.А.Г.,
изнасят данни относно годината на построяване и състоянието на сградата
собственост на гр.ищец Д.Д..
По делото са разпитани в
качеството на свидетели - син и баща В.Х.И. и Х.И.Ж., които са
поемните лица при извършения следствения експеримент, за който е изготвен
протокол. Показания им следва да бъдат ценени през призмата на образованието и
интелекта, който имат и които са на сравнително ниско ниво, както и през
призмата на социалната среда, в която живеят и факта, че се познават и с двете
страни в процеса - и с подсъдимите и с пострадалите същите са присъствали на
следствения експеримент, за което и единствено обстоятелство свидетелстват по
делото.
А свидетеля О.Г.И., е полицейският
служител, чиито показания се основават на запознаването му с извършеното
полиграфско изследване и което интерпретират имайки за цел да закрепят
резултатите от същото, което иначе не би могло да бъде ценено поради това, че в
действащият НПК не е предвидено, като способ за събиране на доказателства.
Всъщност независимо от
многобройността на разпитаните свидетели по делото държавното и частно обвинение
поддържат обвинителната си теза въз основа на показанията на само шестима от
всичките разпитани по делото свидетели, като това са - Г.И.Г., Т.М.М., И.С.А., К.Т.А., Д.В.Д. и М.Ц.И..
Във връзка с предмета на
увреждане и възприемането на неговото горене в резултат от палежа, пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля Г.И.Г., съсед на пострадалите А., който е очевидец, но не на
самото запалване или на извършителя на деянието, а на вече горящият автомобил
на сем.А.. Именно този свидетел е извикал пострадалите,
за да почнат действия по гасенето му. Той първи видял, че автомобилът гори и е изложил
пред съда логично и последователно своите възприятия относно този факт, поради
което съдът възприема напълно неговите показания, като те се допълват и от тези
на св.И. и К. А..
Вторият и основен свидетел на
обвинението е св.Т.М.М. по прякор „***”, който съгласно показанията му въз
основа на казаното му от под.В. е приел, че именно той е извършител на
процесното деяние, за което си съмнение е споделил с пострадалите. Останалите
четирима свидетели са самите пострадалите - И.С.А., К.Т.А., Д.В.Д. и М.Ц.И.,
които също като горе - посочените свидетели не са преки очевидци на
извършителството на деянието, а само на резултата от него в смисъл, че са
видели горящата си собственост, подали са сигнал за това до надлежните органи и
са участвали в действията по гасенето на същите. Като от своя страна
свидетелите А., Д. и И. извеждайки повод от данните дадени им от св.Т.М. и
извършвайки „свое разследване” са взели участие и в последващите действия,
ходейки до дома на под.В., за да се разправят с него принуждавайки го, да отиде
в полицията, за да даде показания. Действително посочените четирима свидетели
са пострадали от престъпленията, в извършването, на които двамата подсъдими са
обвинени, но само този факт не е достатъчен, за да се направи извод за тяхната
заинтересованост от изхода на делото и поради това да се презюмира
недостоверността на показанията им. Това е така защото всеки пострадал от
престъпно деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и
интереси, като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване
на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се
конституира, като частен обвинител по делото, и/или като предяви гражданска
претенция за претърпени вреди от деянието. В случая тази възможност са
реализирали всички пострадали лица, които са конституирани, както като частни
обвинители така и като граждански ищци по делото. Независимо от това
обстоятелство, всеки един от тях освен пострадал от деянията е и свидетел по
делото по отношение на възприетите от тях факти и обстоятелства. Именно в
последното си качество те носят и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване
в случаите на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на
свидетелите - пострадали в наказателния процес винаги са двояки, тъй като освен
доказателствено средство, те са и тяхното средство за защита на лично
накърнените им интереси. Такъв двойствен характер принципно имат и обясненията
на подсъдимите.
Действително в настоящия
наказателен процес при анализа на показанията на свидетелите И.С.А., К.Т.А., Д.В.Д. и М.Ц.И., е видно че те с малки разминавания /които могат да
се дължат и на изминалото време/ са последователни, задълбочени и подробни и в
съответствие, както помежду си, така и със свидетелски показания на св.Т.М.,
тъй като в съществената си част касаеща участието на подсъдимите преразказват
именно предаденото им от същият свидетел.
Същевременно по отношение свидетел
Т. М., сочен за свидетел на част от фактите, включени в предмета на доказване,
и за когото се твърди, че е не заинтересован от изхода на делото, са налице
отрицателни характеристични данни дължащи се на информацията за лошото му
пиянство, а от друга и за налични предходни криминални прояви и осъждания по
тях, а липсата на заинтересованост на свидетеля Т.М., е спорна с оглед
наличните по делото свидетелски показания/ и на св.Кр.А. и на самия М.И./
сочещи на морален ангажимент към св.М.И. произтичащ от техни предходни
взаимоотношения.
Следва да се отбележи във връзка с твърдяното от прокуратурата обвинение
досежно двамата подсъдими, че в началото на наказателното производство са
съществували данни, изведени именно от показания на
свидетеля Т.М., че деянието е осъществено от страна на под.В. по поръка на под.К.,
което е дало основание за привличането им като обвиняеми. В хода на съдебното
следствие по настоящото дело, обаче и след изчерпване на процесуалните
възможности за събиране и проверка на доказателства в тази насока, данните не
са потвърдени по предвидения в НПК ред. Освен това с оглед забраната въведена с
разпоредбата на чл.287 ал.4 от НПК,
настоящият съдебен състав е лишен от възможността да цени показанията на
двамата подсъдими дадени преди изменение на обвинението, и в частност тези на
под.В., както на досъдебното производство, така и пред друг състав на съда.
Действително установено, с
помощта на свидетелските показания на св.Т.М.
„***”, е че в началото на месец ноември 2012г., под.В. му е предложил да запали
автомобил и имот срещу сумата от 50лв., което последният е заявил пред
полицейските служители, а след това и вписал в изготвения протокол, като също
така съобщил, това и на пострадалите лица, но едва след, като такива обекти са
били предмет на палеж в селото. От това обстоятелство обаче, не следва извод,
нито за недостоверност на първоначалното му неформално изявление съобщеното в хода
на беседата с полицаите, и нямащо характера на годно доказателствено средство
по смисъла на процесуалния закон, нито за недостоверност на показанията му,
дадени в последствие пред разследващият орган и пред съда. Същевременно обаче
тези показания не уличават по никакъв начин подсъдимите понеже се явяват
изолирани и неподкрепени с никакво друго доказателство, което да сочи на реална
деятелност от страна на двамата подсъдими даващо основание за търсене на
наказателна отговорност за същото спрямо тях. Липсват установени свидетели
очевидци, които да са чули разговор между двамата подсъдими във връзка с
деянията, уличаващи под.К., като поръчител, а под.В., като извършител на същите
или да са видели подсъдимите на местопрестъпленията по време съответно на часа
на извършването им. Нещо повече липсват дактилоскопни, мирисови или други следи,
които да са оставени от подсъдимите по предмети, с които са извършени деянията
и пряко да сочат на тяхното участие. От протокола за извършена проверка в дома
на подсъдимият В. е видно, че в дома му не са открити нито шише, нито туба със
запалителна течност, като това процесуално следствено действие е извършено
съобразно законовите изисквания, а протокола от него съдържа всички изискуеми
реквизити, поради което е и годно доказателство за извършените действия.
Тук следва да се отбележи, и че е
невярно твърдението на частното обвинение, че показанията на св.Т.М. за
проведения с под.В. разговор в заведението на „***“, при който последният му
бил казал, че си е свършил работата и да мълчи - се потвърждават от показанията
на св.Т.В.Т., тъй като този свидетел свидетелства единствено за това, че е
продал на неустановена дата питиета на под.В. и св.Т.М., без да е бил свидетел
на проведеният между тях разговор, както и че му било странно, че двамата се
черпят взаимно. Същевременно в показанията на св.Т., няма нито една данна,
която да потвърждава твърденията на св.Т.М. за съдържанието на проведеният с
подсъдимия разговор, нито че под.В. е извършил процесното деяние.
Фактите, за които св.Т.М. „***” свидетелства,
в качеството си на очевидец са първични доказателства, докато останалите
свидетели - гр.ищци К.Т.А., Д.В.Д. и М.Ц.И., възпроизвеждат в своите
показания съобщеното или от свидетеля Т.М.„***”, или както самите те твърдят от
съобщеното от под.В., а не това, което са възприели лично, тоест показанията им
за съответните факти от обективната действителност, на които не са присъствали - както относно извършителството на под.В.,
така и относно подбудителството на подсъдимия К. са производни доказателства.
Принципът на непосредствеността
обаче изключва подмяната на първични доказателства с производни. Тук следва да
се отчете, че показанията на пострадалите свидетелите св.К.А., св.М.И. и св.Д.В. се основават на това, което
според тях под.В. бил „признал” в тяхно присъствие преди и след първите по
време снети му пред полицаите показания, без да се отчете обстановката, в която
той се е намирал, а именно - бил е доведен насила, против собствената си воля
от горепосочените трима пострадали от деянията свидетели и под страх за
физическа саморазправа с него /каквито индиции по делото са налични и от
изнесеното от двамата подсъдими, и от пострадалия М.И. и от св.Р.М./ във връзка
с данни, че самият той е осъществил тежко умишлено престъпление, като
процесуалното му качество по делото, към посоченият момент все още не е било
изяснено. В подобна ситуация и на фона на ниският интелектуален капацитет и
страха от това, което вече е преживял и което още може да му се случи е напълно
възможно под.В. да признае поисканото от него извършителство, с цел запазване
на собственото си физическо здраве.
Държавното, а и частното
обвинение застъпват становището, че макар и авторството да се установява само с
помощта на косвени доказателства, те са еднопосочни и обосновават по
категоричен начин само един възможен извод. Настоящият съд намери, че в хода на
съдебното следствие са установени и факти, които сериозно разколебават
заключението на прокуратурата, че единствените възможни извършители са именно
ангажираните подс.К.К. и подс.В.В.. Такъв факт, на първо място, е
разположението на двата обекта на посегателства. И гаража и автомобила на св.А.,
и зърнения склад на св.Д.В.Д. са разположени така че, достъпът до
тях от страна на външни лица е изключително лесен и без какъвто и да е контрол
от страна на собствениците, при това местоположението им е било известно и
достъпно за всички жители на селото. До гаража/видно от фотоалбума и от
показанията на свидетелите по делото/, в който се е намирал автомобила и който
не се е заключвал и е бил без гаражни врати се достига, без да се налага
преодоляване на огради, врати или други препятствия, поради което е възможно да
стане незабелязано дори и ако обитателите на къщата са у дома си, както и между
впрочем е било в конкретният случай. Същото е и положението с имота на св.Д.,
който се е затварял с тел и който имот се намирал в края на село Л., в
селскостопанският двор в близост, до който няма други ползваеми жилищни или
селскостопански сгради, тоест липсвала е пряка възможност извършителят да бъде
видян от някой от жителите на селото, предвид твърде късният част на извършване
и на двете деяния част от продължаваното такова.
При това, нито гаража, в който се
е намирал автомобила на св.А., нито зърненият склад на св.Д. са били снабдени с
охранителни техники и системи, които да алармират собствениците при
неправомерен и недобросъвестен достъп на трети лица, като освен това по
отношение на склада не е имало и жива охрана или поне такава от вида „внимание
зло куче“, въпреки намиращите се в него вещи на не малка стойност, които факти
са били известни на собствениците.
Също така, установено по
безспорен начин, е че автомобила на св.А.е ползван единствено от семейството, и
не е даван за ползване на други лица, като също така е установено и че М.И. не
е единственият ползвател на имота, в които е държал балите за изхранване на
животните си. Освен от него, склада е ползван и от самият собственик – св.Д.В.,
който също е държал там свои вещи, като както пострадалите така и подсъдимите
твърдят, че не са имали конфликтни отношения, нито по между си, нито с други
лица от селото или друго населено място, които да имат мотив за извършване на
деянията.
На следващо място, установява се
от свидетелските показания, че в селото е имало частна охранителна фирма, която
непрекъснато е обикаляла земеделските производители и частните лица,
предлагайки им охрана, както на земеделските, така и на частните им имоти и
която фирма, след палежите е била още по активна в дейността си, преследвайки
собствените си интереси, които факт е останал, без каквато и да било проверка и
оценка от страна на разследването.
Твърди се от частно обвинение че,
подсъдимият К.К. е бил в лоши
взаймоотношения с пострадалия св.К.А. твърдение, което не намира опора в
събраните гласни доказателства, напротив всички свидетели включително и
посочения пострадал, твърдят че не са имали конфликтни или не уредени взаимоотношения.
Твърди се и че мотива за извършване на престъплението се корени в желанието на
подсъдимият К.К. да накаже св.К.А. „***”, и св.М.И. „***”, тъй като били
подозирани от него в кражби на земеделската му продукция.Първия -„***” лично и
вторият - „***”, чрез негови работници, както и че подсъдимия В.В. имал свои лични
мотиви за запалване на имуществото на пострадалите, основаващи се на
материалната зависимост от подсъдимият К.К., тъй като нямало как да откаже да
изпълни нареденото му, чувствайки се благодарен, респектиран и задължен към
него, защото в противен случай ще загуби материалната си обезпеченост, в това
се изразява и мотивът му за извършване на инкриминираното деяние, в което е
обвинен.
Действително безспорно
установеното и доказано по делото е обстоятелство, че подсъдимият В. е бил
безработен към момента на извършване на инкриминираното деяние, и пряко
материално зависим от под.К., като негов на практика работодател, защото му
осигурявал работа и то, в един преходен за страната период на социална и икономическа
криза, на действителна безработица, поради което В. е възможно да се е чувствал
пряко задължен или казано иначе лоялен към подс.К. и в този смисъл да е бил
готов да изпълни и е изпълнявал задачите поставяни му от него, във връзка с бизнеса
му,/което е едно резонно поведение на работник към работодател/, но това по никакъв
начин не доказва факта на извършителство на процесното продължавано
престъпление от В.. Също така следва да се отчете и че други преки и/или
косвени доказателства установяващи подбудителската дейност на подс.К.К. по
начина сочен от свидетеля М. изцяло липсват по делото. При това положение е без
значение дали и защо подс. К.К. е имал съответен мотив за поведението си,
доколкото подобни факти са релевантни и относими към субективната страна на
престъплението, след доказана негова обективна съставомерност.
Самите подсъдими лично и чрез
защитниците си сочат, че нямат нито причина, нито мотив за осъществяването на
процесното посегателство, нещо повече подсъдимият К. сочи, че не просто е в
добри отношения с всеки от пострадалите, като това твърдение не е голословно, а
намира упора в показанията на една голяма част от свидетелите включително и
пострадалите, но и че съвсем скоро е предоставил на пострадалия М.И.
собственият си склад за обор на стоката му,/факт който се потвърждава и от самия
пострадал И./ сочейки, че ако е искал да му навреди е било достатъчно да му
откаже да приюти животните му, същевременно при липсата на доказателства за
конкретни действия, извършени от конкретно лице, с които е осъществено
запалването на двете чужди имущества, изборът на който и да е от двамата
подсъдими се явява произволен и почиващ само на предположения.
Многократно се твърди и от
държавното и от частно обвинение че, гласните доказателствени средства събрани по
делото, не са изолирани, а че се потвърждават по безспорен начин от извършения
следствен експеримент и снимков материал към него, за това и настоящият съдебен
състав намира за необходимо по отношение на доказателствената годност на
извършения Следствен експеримент да отбележи следното:
Видно от хронологичното развитите
на досъдебното производство в рамките на само един ден - 16.11.2012г. подс.В.В. първо е бил разпитван в качеството му
на „свидетел” в промеждутъка от 09.30ч. до 10.30ч., което е било закрепено в
изготвения Протокол находящ се на л.33 от ДП, /като съдът намира за основателни
наведените съображения на защитата в насока липсата на саниране на направената
поправка в датировката на протокола/, след което В.В. е взел участие в
Следствен експеримент извършен между 12.20ч. до 13.05ч., резултата от който е
бил отразен в изготвения Протокол за следствен експеримент с приложения към
него фотоалбум/л.34 - 40 от ДП/, към момент в който по делото все още не е
имало привлечени обвиняеми, като подс.В.В., към този момент е имал само
качество на свидетел, а самия следствен експеримент е извършен за проверка на
показанията, дадени в това му качество, съгласно чл.166 НПК. След което в
промеждутъка от 14.00ч -14.50ч. подс.В.В. е бил привлечен вече в качеството му
на „обвиняем” и съответно отново разпитан първо пред разследващият полицай, а
след това и пред съдия от 15.30ч. до 16.48ч. При това и след като впоследствие
подс.В.В. е придобил качество на обвиняем в производството, то и дадените от
него показания в качеството на свидетел, било то включително и пред съдия,
нямат никаква процесуална и доказателствена стойност. Оттук и не могат да бъдат
преценявани и кредитирани и данните добити в извършения следствен експеримент,
проведен с негово участие в качеството му на свидетел, при това и без да бъдат
коментирани останалите наведените съображения от защитата за допуснати пороци
при извършването на същият.
На следващо място, относно
авторството на извършеното престъпление, настоящият съдебен състав, както вече
се посочи е в невъзможност да цени, поради разпоредбата на чл.278 ал.4 от НПК,
нито обясненията на подс.В.В., дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия, нито тези дадени в хода на съдебното следствие пред друг съдебен състав,
а само тези дадени от подсъдимите пред настоящият съдебен състав и то след
изменението на обвинението, в които и двамата отричат съпричастност към
престъпленията, за които са обвинени. Вярно е, че обясненията на подсъдимите
съгласно чл.115 от НПК са гласно доказателствено средство, но същите са и
средство за защита, поради което се депозират без страх от наказателна
отговорност /за разлика от свидетелските показания с оглед нормата на чл.290 НК/ и е възможно да съдържат множество неверни обстоятелства. При това
положение кредитирането на обясненията на подсъдимите следва да се извършва
много внимателно и само в случаите, когато версията на подсъдимите се подкрепя
от останалата събрана и кредитирана доказателствена маса. В конкретният случай
това е именно така, поради което и съдът ги цени, като достоверни.
Следва да се отбележи за
прецизност, че в хода на цялото наказателно производство, подсъдимият К.К.
отрича съпричастността си към престъплението, противопоставяйки на
обвинителната теза алиби за местонахождението си по време на палежите, изводимо
от обясненията му в съдебно заседание, в които сочи, че се е намирал в гр.В.,
където живее със семейството си, и че е научил за палежите на следващите дни,
когато е идвал отново на с.Л., което не е нито разколебано, нито оборено от
обвинението с други доказателства, а
подс.В., в хода на съдебното производство по настоящото дело възползвайки се от
процесуалните си права твърди не виновност, обяснявайки предишните си обяснения
с нанесен побой над него и страх от саморазправа от страна на пострадалите
лица.
Същевременно, по делото няма
никакви други доказателства, за местонахождението на двамата подсъдими по време на палежите, като дори и
приложените разпечатки от мобилните оператори не спомагат съществено за
изясняването на тези факти, поради което и за съдът не остава друга възможност
освен да кредитира твърденията им.
По делото не са установени преки
доказателства за авторството на деянието в лицето на двамата
подсъдими.Наличните косвени доказателства - показанията на св.Т.М. и Т.Т., та
дори и подкрепени с огледните протоколи, фотоалбуми и експертизи са недостатъчни,
за да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради това, че
не водят до единствения и безапелационен извод относно авторството на деянието,
в лицето на подсъдимите, а от там и за виновността им.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1
от НПК съдът, прокурорът и органите
на досъдебното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да
вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, по реда
и със средствата, предвидени в закона. Това означава, че досъдебните органи в
случая следва да проведат обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Едва тогава могат да изградят вътрешното си
убеждение относно въпросите има ли престъпление, доказано ли е от фактическа
страна, каква е правната квалификация и кой е неговият извършител.
Изводите на прокуратурата за
виновността на подсъдимите в осъществяване от обективна и субективна страна
именно състава на посоченото престъпление не са подкрепени от доказателствата
по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите подкрепени и допълнени
от приложените писмени доказателства, преценени в своята съвкупност мотивираха
настоящата инстанция да приеме, че подсъдимите не са извършили престъплението,
за което са били обвинени.
Предвид горното съдът приема, че
събраните доказателства са недостатъчни, за да се направи еднозначен извод, че
с действията си подсъдимите са реализирали престъпните състави, по който са им
повдигнати обвиненията. По делото не се установява предадените на съд лица да
са действали при пряк умисъл да запалят собствеността, на пострадалите
свидетели, както не се установява безспорно да са предприели действия
осъществяващи от обективна страна някой от елементите на престъпният състав по чл.330 от НК. С разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, по аргумент за
противното, се забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако
обвинението не е доказано по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно
еднозначната практика на ВКС, е налице, когато обстоятелствата по чл.102 т.1 до т.3 от НПК са установени
по начин, който не поражда съмнение относно тяхното действително осъществяване.
Има ли съмнение по съществуването на някое от обстоятелствата от задължителния
предмет на доказване, осъдителна присъда не може да бъде постановена. Съгласно
разпоредбата на чл.303 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения, а подсъдим може да бъде признат
за виновен в извършването на дадено престъпление, само и единствено когато
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, което не е сторено по
настоящето дело и с допустимите от НПК доказателства и даказателствени способи
и средства.
Предвид изложеното,
подсъдимите К.И.К. и В.И.В. не са осъществили с поведението
си от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в чл.330 ал.1 от НК, първият като поръчител,
а вторият като извършител, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът ги призна за невинни в извършването на същото,
поради което и ги оправда по повдигнатото им обвинение.
При този изход на делото съдът ОТМЕНИ наложената
на подс.В.И.В. ЗАБРАНА за задгранично
пътуване, наложена в съдебно заседание на 25.04.2014г. от съда, по НОХД
№508/2013г. на ВРС/, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Предявените
граждански искове съдът счете за неоснователни и недоказани, тъй като не беше
безспорно установено по делото авторството на инкриминираното деяние,
причинената вреда и причинната връзка между поведението на подсъдимите и вредата
претърпяна от пострадалите и като такива ги отхвърли изцяло ведно с претенциите
за
направените разноски за адвокатски възнаграждения.
На основание чл.190 от НПК, разноските направени в хода на досъдебното и съдебното
производство следва да останат за сметка на Държавата.
При изложените
по-горе съображения съдът постанови присъдата си.
15.06.2017г.
гр.В. Районен съдия :