№ 2073
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100503874 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби К. Р. Б. и „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД срещу решение № 21192/21.12.2023 г. по
гр.д. № 34394/2023 г. по описа на СРС, 163 състав, с което ответникът „ЧЕТВЪРТА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД е осъден да заплати
в полза на ищеца К. Р. Б. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 6000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания в резултат на увреждане, изразяващо се в повърхностна травма на
окосмената част на главата, контузия на клепача и околоочната област, контузия на
гръдния кош и лумбална област на кръста, подкожен хематом и оток в областта над
бузата, както и психически стрес, изразяващ се в безпокойство, безсъние, тревожност
и напрегнатост, постоянни мисли за случилото се, страх, след настъпила трудова
злополука на 06.02.2021 г., призната с разпореждане № 30294/15.02.2021 г. на НОИ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 06.02.2021
г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за неимуществени вреди е
отхвърлен до пълния предявен размер от 20000 лв., както и искът с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 47,02 лв., представляваща
1
обезщетение за имуществени вреди от посочената трудова злополука, изразяващи се в
разходи за закупуване на лекарства, за което са издадени 2 броя касови бонове на
19.02.2021 г. за медикаменти „Цитизин“ и „Селеногин“ и 1 брой на 10.03.2021 г. за
медикамент „Ксанакс“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането - 06.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен
изцяло.
Въззивникът - К. Р. Б., обжалва решението в частта, с която предявените искове
са отхвърлени. Твърди, че е претърпяла както физически, така и психически
увреждания, поради което има право на пълния размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Освен това, счита, че разходите за закупуване
на лекарства са в причинна връзка с уврежданията, поради което има право на
претендираното обезщетение за имуществени вреди. Моли решението в частта, с
която исковете са отхвърлени, да бъде отменено и исковете да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски.
„ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД
оспорва въззивната жалба, подадена от К. Р. Б., като счита, че решението в частта, с
която исковете са отхвърлени, е правилно.
Въззивникът - „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, обжалва решението в частта, с която искът за неимуществени вреди
е уважен. Твърди, че по делото не е доказано ищцата да е претърпяла неимуществени
вреди в резултат на трудовата злополука, поради което счита, че няма право на
претендираното обезщетение. Евентуално, оспорва размера на дължимото
обезщетение. Ето защо, моли решението в частта, с която искът е уважен, да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските
К. Р. Б. оспорва въззивната жалба на „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, като счита, че решението в частта, с
която искът за неимуществени вреди е уважен, правилно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Р. Б. с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
сумите, както следва: сумата в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането - 06.02.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
трудова злополука от 06.02.2021 г., призната с разпореждане № 30294/15.02.2021 г. на
НОИ; сумата в размер на 47,02 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от посочената трудова злополука, изразяващи се в разходи за закупуване на
2
лекарства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -
06.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата – К. Р. Б., твърди, че с ответника е била в трудово правоотношение по
трудов договор от 21.10.2020 г., по силата на което е изпълнявала длъжността
„медицинска сестра“. Сочи, че на 06.02.2021 г., около 18,30 часа, е претърпяла трудова
злополука – нападение с удари от дежурен лекар в отделението на „ЧЕТВЪРТА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, в което е работила,
вследствие на което е получила следните увреждания - контузия на клепача и
околоочната област, контузия на гръдния кош и лумбална област на кръста, подкожен
хематом и оток в областта над бузата, както и психически стрес, изразяващ се в
безпокойство, безсъние, тревожност и напрегнатост, постоянни мисли за случилото се,
страх. В резултат на трудовата злополука е претърпяла имуществени вреди – под
формата на разходи за лечение и възстановяване, и неимуществени вреди – болни и
страдания. Ето защо, предявява посочените искове.
С обжалваното решение искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е уважен до сумата в размер на 6000 лв., като е отхвърлен до пълния предявен
размер от 20000 лв., а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
отхвърлен изцяло.
Решението е обжалвано в цялост – ищецът К. Р. Б. обжалва решението в частта,
с която исковете са отхвърлени, а ответникът „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД – в частта, с която искът за
неимуществени вреди е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, както и дали се дължи претендираното
обезщетение за имуществени вреди.
За основателност на исковете следва да се установи: наличие на трудово
правоотношение между страните по делото, трудова злополука, претърпяна от
работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането
следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената от работодателя
работа или при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в
интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието;
настъпване на имуществени вреди под формата на претърпени загуби, както и
размерът на вредата, претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинна
връзка между трудовата злополука и вредите.
Не се спори между страните, че между тях е съществувало безсрочно трудово
3
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „медицинска
сестра“. Това обстоятелство се доказва и от приетите по делото трудов договор № 108
от 21.10.2020 г.
По делото е представена декларация за трудова злополука, вх. № 113/12.02.2021
г. В декларацията е посочено, че на 06.02.2021 г., около 18,30 часа ищцата е претърпяла
трудова злополука – увреждане на ищцата на работното място – хирургично
отделение на „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, причинено от умишлено насилствено физическо въздействие от член
на персонала на болницата.
С разпореждане № 30294/15.02.2021 г. на НОИ на ТП на НОИ София, на
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната
злополука е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че
злополуката е станала по време и по повод на извършваната работа, като при
изпълнение на служебните си задължения през нощно дежурство в хирургичното
отделение на „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД пострадалата К. Р. Б. е била нападната с удари от дежурен лекар в
отделението, като вследствие на ударите е получила следните контузии – контузия на
клепача и околоочната лява област, повърхностна травма на окосмената част на
главата. Не се спори, че разпореждането не е обжалвано, поради което същото е влязло
в сила.
Предвид горното, съдът намира за доказано обстоятелството, че на 06.02.2021 г.
ищцата К. Р. Б. е претърпяла трудова злополука, призната с разпореждане №
30294/15.02.2021 г. на ТП на НОИ - София.
От представените по делото пред първата инстанция амбулаторни листове от
08.02.2021 г. и 17.02.2021 г. за извършени прегледи на ищцата се установява, че за
лечение на уврежданията, претърпени от процесната трудова злополука, а именно –
повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на клепача и околоочната
област, хронично посттравматично главоболие, е назначена терапия със следните
медикаменти – ксанакс, селеногин и цитизин. По делото са представени два броя
фискални бонове за закупуване на предписаните медикаменти, като стойността на
същите е 47,02 лв.
Следователно, противно на изложеното в обжалваното решение, по делото е
доказано, че в причинна връзка с трудовата злополука се е наложило извършването на
лечение на ищцата, за което същата е заплатила сумата в размер на 47,02 лв.
Съгласно т. 7 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, когато се
търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена
храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от
такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.
4
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото е доказано, че ищцата е
извършила реално разходи за лечение в размер на 47,02 лв. за закупуване на
предписани медикаменти, поради което искът по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени загуби вследствие на трудовата злополука се явява
основателен.
По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите – Н.В. Б.-Д. и Д.Р.Ф.. Свидетелят Б.-Д. – дъщеря на ищцата, сочи, че
малко след инцидента ищцата се е обадила, като е плачела и е говорела несвързано.
Разказала е за инцидента, като е била много изплашена от случилото се. След два-
три дни свидетелят Б.-Д. е видяла ищцата, като същата е изглеждала зле – подута
около лявото око, имала е синини по главата, движила се е приведена, тъй като е
изпитвала болки в гърба, била е трудно подвижна, през цялото време на срещата им е
плачела, била е разстроена и е изпитвала болки. Два-три месеца след инцидента е
получила припадък, променила се е, като често е плачела, станала е по-избухлива,
започнала е да забравя, затворила се е в себе си, като е ограничила контактите си.
Свидетелят Филипов сочи, че е посетил ищцата на следващия ден след инцидента,
като ищцата е лежала на леглото, охкала е и е споделила, че всичко я боли, имала е
синина на лицето. Дълго време след инцидента ищцата е изпитвала болки и страх, не е
излизала от дома си, като е била в болничен. След завръщане на работа при ответното
дружество ищцата е била принудена да напусне, според данни на свидетеля.
От заключението на приетата по делото пред първата инстанция съдебно-
медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила следните травми –
контузия на главата и мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и лумбалната
област, подкожен хематом и оток на лявата буза. Според вещото лице – ортопед-
травматолог, изготвил експертизата в първоинстанционното производство, е налице
причинна връзка между травматичните увреждания – контузия на главата, гръдния кош
и кръста, и претърпяната от ищцата трудова злополука, като възстановителният
период на претърпените травматични увреждания е около 20 дни и прогнозата за
възстановяване е благоприятна.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещи
лица – психиатър и психолог, приета във въззивното производство, в резултат на
трудовата злополука освен травматичните увреждания, свързани с контузия на главата
и мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и лумбалата област, както и подкожен
хематом и оток на лявата буза, ищцата е преживяла стрес, в резултат на който е
развила остра стресова реакция и последвала я реакция на дезадаптация. Установените
психични промени са в разултат на трудовата злополука, като ищцата е с ограничено
социално функциониране, макар да е компенсирала с базисните си личностни
особености. В резултат на инцидента ищцата е преживяла остър емоционален стрес,
5
изпитала е силни негативни емоции на болка, обида, унижение и застрашеност от
неочаквано проявена към нея агресия. Впоследствие е развила адаптационна реакция
на травматичното събитие с проява на емоционална лабилност, безпокойство,
потиснатост, тревожност и депресивитет, отзвучали в рамките на няколко месеца. Към
момента на изследването от вещите лица е налице у ищцата травматичен спомен от
преживяното.
От представените болнични листи се установява, че ищцата е била в отпуск
поради временна неработоспособност в периода от 09.02.2021 г. до 13.05.2021 г.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява от
обсъдените по-горе писмени доказателства, свидетелски показания и приетите
съдебно-медицински експертизи, че в резултат на процесната трудова злополука
ищцата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на
обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на увреждането на ищцата от нанесените удари, следва да се отчете
обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпените от ищцата
увреждания не е кратък, доколкото за период над три месеца е била в състояние на
временна неработоспособност. Следва да се отчете и фактът, че претърпените болки от
ищцата са били интензивни в началния момент на увреждането, съдейки както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от представената по делото медицинска
документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета в рамките
на първоинстанционното производство. Следва да се отчете обстоятелството, че
телесното увреждане на ищцата е причинено на работното място – болница, от пряк
неин ръководител – доктор, било е причинено неочаквано, съпроводено с обиди,
предизвикали психическа травма у ищцата, в резултат на което същата е била силно
стресирана за дълъг период от време, съдейки от показанията на разпитаните
свидетели. От значение е и обстоятелството, че в резултат на инцидента с прекия
ръководител ищцата е напуснал работата си. Отчитайки всички тези критерии, с оглед
на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
6
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, съдът
намира, че общото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
нанесената телесна повреда и причинената психическа травма, следва да бъде
определено в размер на 12000 лв.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ за имуществени вреди е отхвърлен и искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6000 лв. до сумата в размер на
12000 лв., като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 47,02 лв., както и допълнително обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 6000 лв. до сумата в размер на 12000 лв., т.е.
още 6000 лв., както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски над
сумата в размер на 877,94 лв. до сумата в размер на 1541,55 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на въззивника -
адв. В. Г. Т., следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 664,89 лв., както и сумата в размер на 947,07 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на СГС
сумата в размер на 555,57 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и разноски за
съдебно-медицинска експертиза съобразно уважената част от въззивната жалба, както
и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС сумата в размер на 410,37 лв.,
представляваща допълнителни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице съобразно уважената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21192/21.12.2023 г. по гр.д. № 34394/2023 г. по описа на
СРС, 163 състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от К. Р. Б. срещу „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, е отхвърлен за разликата над 6000 лв. до
12000 лв., искът за имуществени вреди с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен
от К. Р. Б. срещу „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, е отхвърлен за сумата в размер на 47,02 лв., както и в частта, с която
в полза на ответника „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
7
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД са присъдени разноски над сумата в размер на 877,94 лв. до сумата в
размер на 1541,55 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на К. Р. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата над 6000 лв. до сумата в размер на 12000 лв., т.е.
още 6000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, които са в резултат на увреждане след настъпила
трудова злополука на 06.02.2021 г., призната с разпореждане № 30294/15.02.2021 г. на
НОИ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -
06.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 47,02
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от посочената трудова
злополука, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства, за което са издадени
касов 2 броя касови бонове на 19.02.2021 г. за медикаменти „Цитизин“ и „Селеногин“
и 1 брой на 10.03.2021г. за медикамент „Ксанакс“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането - 06.02.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21192/21.12.2023 г. по гр.д. № 34394/2023 г. по
описа на СРС, 163 състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от К. Р. Б. срещу „ЧЕТВЪРТА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, е отхвърлен за
разликата над 12000 лв. до 20000 лв., както и в частта, с която К. Р. Б. е осъдена да
заплати в полза на „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД разноски до сумата в размер на 877,94 лв.
ОСЪЖДА „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на адв. В. Г. Т. на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 664,89 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение
за първата инстанция, както и сумата в размер на 947,07 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 555,57 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване и разноски за съдебно-медицинска експертиза съобразно
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 410,37 лв., представляваща
допълнителни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице съобразно
уважената част от жалбата.
8
Решението в частта, касаеща иска за неимуществени вреди, подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд, а в останалата
част, касаеща иска за имуществени вреди, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9