Р Е Ш Е Н И
Е № 261384
гр. Пловдив, 23.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Диана
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7390 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Теленор България”
ЕАД - гр. София е предявило установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Г.А.С., че последният дължи
на ищцовото дружество сумата от 662,82 лева, представляваща стойността на
незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 10.05.2016 г. –
09.08.2016 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с номер
**********, неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с номер
**********, неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с номер
**********, неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него,
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото
дружество твърди, че съгласно сключения между страните договор за мобилни услуги
от 23.12.2014 г. ответникът бил абонат титуляр на мобилен номер
**********за срок от 24 месеца. На 31.07.2015 г. между страните било подписано
допълнително споразумение с абонаментен план „Резерв 19,99 промо”, със
стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лева. Посочва, че за периода
10.05.2016 г. – 09.08.2016 г. ответникът не изпълнил задължение по
допълнителното споразумение в размер на 79,70 лева.
Излагат се доводи, че на 16.11.2015 г.
между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 6500” с месечен
абонамент в размер на 19,99 лева. За периода 10.05.2016 г. – 09.08.2016 г.
ответникът не изпълнил задължение по посочения договор в размер на 52,78 лева.
На 15.12.2015 г. между страните бил
сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от
24 месеца с абонаментен план „Интернет 6500” с месечен абонамент в размер на
19,99 лева. За периода 10.05.2016 г. – 09.08.2016 г. ответникът не изпълнил
задължение по посочения договор в размер на 52,78 лева. На същата дата бил
сключен и Договор за лизинг между страните, по силата на който на ответника
било предоставено за временно и възмездно ползване устройство Tablet Huawei Mеdia Pad T1 10 с
обща лизингова цена в размер на 344,77 лева, платима на 23 месечни вноски,
всяка в размер на 14,99 лева. За процесния период ответникът не изплатил сумата
в размер на 269,82 лева – лизингови вноски.
На 03.12.2013 г. между страните бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24
месеца. С допълнително споразумение към договора от 08.06.2016 г., посоченият
номер преминал на абонаментен план „Нонстоп 40,99 лева, със стандартен месечен абонамент
в размер на 40,99 лева. Ответникът не изпълнил задължения по посоченото
допълнително споразумение в размер на 207,74 лева за процесния период.
Ищецът излага доводи, че посочените
задължение на ответника били обективирани в следните фактури: ******/10.06.2016
г.; *****/10.07.2016 г., ******/10.08.2016 г. и ********/10.10.2016 г.
Поради
изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск поради недоказаност. В
депозираното по ч. гр. д. № 2674/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив
възражение, ответникът възразява, че е плащал частично такси по посочените
задължения, поради което възразява за посочените в Заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК стойности. Възразява и срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение от кредитора.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 2674/2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в
заявлението/. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От представения на лист 6 договор се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по силата на договор от 23.12.2014 г., съгласно което операторът е предоставил
мобилен номер **********. С допълнително споразумение към договора /л.12-15/ е
договорен нов абонаментен план за използване на посочения номер, а именно:
„Резерв 19,99” на стойност 19,99 лева месечно.
Видно от договор за мобилни услуги от
16.11.2015 г., сключен между страните /л.19-21/, на ответника е предоставен
предпочетен номер **********, със стандартен месечен абонамент в размер на
19,99 лева.
По делото е представен и договор за
мобилни услуги от 22.12.2015 г., отново сключен между страните /л.22-24/, от
който се установява, че ищецът е предоставил на ответника предпочетен номер
**********, със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лева. На същата
дата бил сключен и договор за лизинг /л.26/, по силата на който ищецът
предоставил за временно и възмездно ползване на ответника устройство Tablet Huawei Mеdia Pad T1 10, а
ответникът се задължил да му заплати сума в общ размер на 344,77 лева на 23
месечни вноски – всяка по 14,99 лева.
От Договор за мобилни услуги от
03.12.2013 г. /л.33/ се установява, че между страните е сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника предпочетен номер **********.
С Допълнително споразумение към номера от 08.06.2016 г. /л.34-36/ е договорен нов абонаментен план за използване на
посочения номер, а именно: „Нонстоп 40,99” на стойност 40,99 лева месечно.
От представените по делото фактури
/л.48-59/, се установява, че за процесния период са начислени задължения от
ищеца по отношение на ответника по посочените договори, както следва: по фактура № ******/10.06.2016 г. – 212,05 лева; по
фактура № ******/10.07.2016 г. – 348,64 лева, по фактура № ******/10.08.2016 г.
– 455,60 лева и по фактура № *******/10.10.2016 г. – 2197,13 лева, като в
последната фактура се включват предходните задължения на ответника по
предходните фактури в размер на 437,97 лева, вноска за лизинг в размер на
224,85 лева, или всичко в общ размер на 662,82 лева. В последната фактура е
включено и задължение за неустойка при предсрочно прекратяване на договора в
размер на 1534,31 лева, което не се претендира пред настоящата съдебна
инстанция.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Видно от представените договори, между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарат, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради
противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС,
като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
От страна на ответника не се оспорва
обстоятелството, че ищецът е предоставил съответните услуги, както и че за
процесния период същият ги е използвал. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК единствено се посочва, че част от посочените суми са заплатени, поради
което се възразява върху размера на дължимата претенция. От страна на ответника
обаче не се ангажираха доказателства, установяващи погасяване на задълженията
по посочените договори. От негова страна е направено единствено голословно
твърдение, че част от сумите са погасени, без обаче същото да е подкрепено с
доказателствен материал. Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в
тежест на същия е да установи извършеното плащане, то доколкото не са
представени доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на процесните задължения.
Поради всичко изложено и предявеният иск
се явява основателен като доказан, както по основание, така и по размер.
По
разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца.
Доказателства за извършени такива в исковото производство са представени за
заплатена държавна такса в размер на 25 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил
доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и 360
лева – адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на кредитора в заповедното
производството, доколкото същото отговаря на минимания размер, определен с
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.А.С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 437,97 лева – главница, представляваща сбор от предоставени
далекосъобщителни услуги за периода 10.05.2016 г. – 09.08.2016 г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с номер **********от 31.07.2015
г., неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с номер **********
от 16.11.2015 г., неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с номер
********** от 22.12.2015 г, неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от 08.06.2016 г., както и сумата от 224,85 лева, предсталвявща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 22.12.2015 г. на устройство Tablet Huawei Mеdia Pad T1 10, ведно
със законната лихва върху посочените суми от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 15.02.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 1512/18.02.2019 г. по ч. гр. д.
№ 2674/2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с., в общ размер на 662,82 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Г.А.С., ЕГН **********,
да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: общо 385 лева - разноски за заповедното производство по гр. д. № 2674/2019
г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с., и общо
385 лева - разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П/ КАТЯ БОЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: Д. Д.