Решение по дело №242/2015 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 191
Дата: 6 април 2015 г. (в сила от 20 април 2015 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20155640100242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№191, том 2, стр. 170-172/    06.04.2015 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Вунов

секретар: Гергана Докузлиева прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 242 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. XXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от А. И. Л.  с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ срещу „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор работила при ответника на длъжност "главен счетоводител" до 13.12.2014 г., на която дата й била връчена заповед № 111/12.12.2014 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - "съкращаване на щата". Поддържа се, че при издаването на заповедта били допуснати съществени нарушения на закона, поради което извършеното уволнение било незаконосъобразно. Освен това не било осъществено посоченото в нея правно основание "съкращаване на щата", тъй като работодателят не бил спазил законовите изисквания относно приемането на новото щатно разписание, а така също и не бил извършил задължителния в този случай подбор съгласно чл. 329 КТ между заемащите длъжността "главен счетоводител". Оспорва се цитирания в заповедта за уволнение протокол от 12.12.2014 г. на комисията за подбор, който по своя характер представлявал частен свидетелстващ документ и нямал доказателствена сила. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със заповед № 111/12.12.2014 г. на управителя на дружеството, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 13.12.2014 г. до 23.03.2015 г., а именно сумата от 3 400,00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени И да му се присъдят разноски. Твърди се, че в актове, регламентиращи дейността на дружеството, нямало изискване за издаване на акт, удостоверяващ изработването на ново щатно разписание, като в последното било инкорпорирано и разпореждането за неговото утвърждаване от компетентния орган -управителя на „Тролейбусен транспорт" ЕООД - гр. Хасково. В случая било налице реално съкращаване на щата, като новото щатно разписание, утвърдено от управителя на дружеството Й. П. , било в сила от 08.12.2014 г. и с него броят на длъжността „главен счетоводител" от 2 бр. се намалявал на 1 бр. Сочи се още, че с Решение № 712/31.10.2014 г. на Общински съвет гр. Хасково се закривало ОП "Паркинги и гаражи", като трудовите правоотношения на работниците и служителите от общинското предприятие се уреждали по реда на чл. 123 КТ. Преминаването им в „Тролейбусен транспорт" ЕООД довело до това, че една и съща работа се изпълнявала от повече от едно лице, а оттам и до необходимостта от оптимизирането на числения състав на ответното дружество. Твърдението за неизвършен подбор измежду лицата заемащи длъжността „главен счетоводител" било голословно и необосновано, тъй като работодателят утвърдил критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, със заповед № 107/09.12.2014 г. назначил комисия за извършване на подбор, която обективирала работата си в протокол от 12.12.2014 г и дала своето предложение до управителя на дружеството. По отношение на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ пък нямало доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата останала без работа. При условията на евентуалност, ако се уважат предявените искове, се прави възражение за прихващане на сумата от 2 048,00 лева, начислена и изплатена на ищцата и представляваща обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на по 1 024,00 лева, с дължимото обезщетени по чл. 225, ал. 1 КТ, до размера на по-малкото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От протокол № 39/31.10.2014 г. е видно, че Общински съвет Хасково е взел решение № 712 за закриване на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи", считано от 01.12.2014 г., като трудовите правоотношения на служителите следва да бъдат уредени по реда на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, а всичките активи и пасиви на предприятието се поемат от „Тролейбусен транспорт" ЕООД.

От приложените към личното трудово досие документи, в т.ч. и допълнително споразумение № 1/01.12.2014 г. към трудов договор № 10/11.05.2012 г., се установява, че страните по делото са се споразумели ищцата да работи при ответника на длъжността „главен счетоводител", с основно месечно възнаграждение от 800,00 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 28 % в размер на 224,00 лв.

Със заповед № 107/09.12.2014 г. на управителя на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, във връзка с Решение № 712/31.10.2014 г. на Общински съвет Хасково и утвърдено ново щатно разписание в дружеството в сила от 08.12.2014 г., е назначена комисия за извършване на подбор на служителите на длъжностите, които се съкращават, като е разпоредно подборът да е съобразен с критериите в чл. 329 КТ и точковата система - неразделна част от заповедта и да се състави протокол, който да бъде връчен на управителя в срок до 12.12.2014 г.

От протокол от 12.07.2014 г. на комисията за извършване на подбор се установява, че за длъжността „главен счетоводител" са включени М. Г. Т.  и ищцата, като последната е класира единодушно на второ място, след съобразяване с писмените документи и критериите по чл. 329 КТ.

Със заповед № 111/12.12.2014 г. на управителя на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 13.12.2014 г. Като причина е посочено, че съгласно одобрено ново щатно разписание в сила от 08.12.2014 г. броя на длъжностите „главен счетоводител" се намалява от 2 бр. на 1 бр., като е извършен подбор по одобрени критерии по чл. 329, ал. 1 КТ. Разпоредено е на лицето да се изплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 434,72 лв., по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1 024,00 лв. и по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 024,00 лв.

По делото са приети щатните разписания в „Тролейбусен транспорт" ЕООД в сила от 01.12.2014 г. и от 08.12.2014 г., от които се установява, че по новото щатно разписание бройките за длъжността „главен счетоводител" са съкратени от 2 бр. на 1 бр., както и попълнените карти с оценките на ищцата и на М. Г. Т.  при извършване на подбора, от които е видно, че ищцата е получила по-малко точки поради по-малките си общ трудов стаж и професионален опит на тази длъжност.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, тъй като се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З. Н. А.  и М. М. М.  - служители в ответното дружество и членове на назначената комисия за подбор относно неговото извършване във връзка с процесното уволнение. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 23.03.2015 г. /л. 61 - л. 62 по делото/, поради което не следва да се излага отново тяхното съдържание, като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, доколкото те са последователни, логични, плод са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират помежду си и на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 255, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила на длъжността „главен счетоводител" при ответника и че то е било прекратено със заповед № 111/12.12.2014 г., считано от 13.12.2014 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тази заповед е издадена от лице, което е носител на работодателската власт, и съдържа всички необходими реквизити.

Не може да се приеме възражението на ищцата, че нямало реално съкращаване на длъжността, която е заемала. Осъществяването на процесното основание за уволнение се установява от приетите и неоспорени щатни разписания в „Тролейбусен транспорт" ЕООД в сила от 01.12.2014 г. и от 08.12.2014 г. Тук е уместно да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика нито решението за съкращение, нито щатното разписания са формални актове, като законът не изисква определена форма за валидността или за доказването им. Те не са и административни актове, които е необходимо да влязат в сила. Решението за съкращение и щатното разписания са гражданскоправни изявления, които не променят правната сфера на други правни субекти и пораждат действие според волята на изявителя. Те са адресирани до съответните служители, които трябва да предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение, /вж. Решение № 404 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/2013 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/ Освен това работодателят може да извърши подбор съобразно критериите по чл. 329 КТ, както при вече извършено съкращение на щата, така и с оглед предстоящо, но още неутвърдено ново щатно разписание. В този смисъл е Решение № 556 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 259/2012 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следва да се има предвид, че в настоящия случай съкращаването на щата се установява и от кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели.

Според настоящия състав ответникът е извършил законосъобразен подбор между всички лица, изпълняващи еднакви трудови функции, в съответствие с императивните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ. Действително представените от него заповед № 107/09.12.2014 г. и протокол от 12.07.2014 г. /л. 71 - л. 81 от приетото по делото лично трудово досие на ищцата/ представяляват частни свидетелстващи документи и доколкото са изрично оспорени още с исковата молба, нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. От друга страна обаче протоколът не е "правно нищо" и ако едно или повече от лицата, които са го подписали, потвърдят подписа си, без да е необходимо да възпроизвеждат съдържанието му, той има същата доказателствена сила като свидетелски показания на потвърдилите подписа си участници в комисията. В този смисъл е Решение № 107 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 3293/2008 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо и с оглед кредитираните показания на свидетелите З. Н. А.  и М. М. М.  съдът приема за установени по безсъмнен начин фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност, отразени в представения протокол от 12.07.2014 г. От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата има по-малък общ трудов стаж и по-малък професионален опит на съкращаваната длъжност. Тук е уместно да се посочи, че и в правната теория, и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че трудовият стаж е елемент от комплексния обективен законов критерий "професионална квалификация". В заключение може да се обобщи, че в случая ответникът -работодател установи при условията на пълно и главно доказване извършването задължителния за него подбор чл. 329 КТ между всички необходими участници, че е приложил законовите критерии и че приетите оценки по отделните показатели се основават на действителни качества на служителите, при което ищцата е получила по-ниска оценка, т. е. че подборът е законосъобразен.

По изложените съображения съдът намира, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно, поради което предявеният от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.

Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищцата за възстановяването й на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение в размер на 3 400,00 лв. за периода от 13.12.2014 г. до 23.03.2015 г. След като не се установи неговата незаконност, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време.

При този изход на делото на ищцата не се дължат разноски, а с оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 520,00 лв. съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата не дължи заплащане на държавна такса за предявените искове.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. Л. , ЕГН ********* от с. *****************, адрес за призоваване: гр. Хасково, ул. „Христо Ботев" № 1, Бизнес център 1, офис 404 - адв. Юрий Манолов, против „Тролейбусен транспорт" ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Ивайло" № 1, ет. 3, представлявано от управителя Й. П. , искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението й, извършеното със заповед № 111/12.12.2014 г. на управителя на дружеството, за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност - "главен счетоводител" и за присъждане на сумата от 3 400,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението й за периода от 13.12.2014 г. до 23.03.2015 г., ведно със законата лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. И. Л. , ЕГН ********* от с. *****************, адрес за призоваване: гр. Хасково, ул. „Христо Ботев" № 1, Бизнес център 1, офис 404 - адв. Юрий Манолов, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Ивайло" № 1, ет. 3, представлявано от управителя Й. П. , сумата от 520,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му - 06.04.2015 г.

 

/Петър Вунов/