Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 24.02.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 1 КЗ вр. чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД.

Делото е образувано по подадена искова молба от  Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от: 8500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от болки и страдния от настъпило пътнотранспортно произшествие на 16.07.2019 г., заедно с направените съдебни и деловодни разноски. Твърди се, че ищецът пътувал на 16.07.2019 г. по пътя от с. Лесново към с. Доганово в автомобилът „Ауди А3“, с peг. № СС0009АР, управляван от Мартин Николаев Николов. Последният заобиколил спрял автомобил и спрял за да премине стадо животни. В този момент автомобилът бил ударен в лявата част отзад от лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № С02099ВС, управляван от Б.А., с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД полица BG021190014558780 с началната дата на покритие е 23.05.2019г. и крайна дата на покритие 22.05.2020г. На 16.07.2019 г. е съставен двустранен констативен протокол за  пътнотранспортно произшествие. Ищецът изпитвал силни болки и посетил съдебно медицински кабинет, където се установили следните травматични увреждания - контузия на опорно-двигателният апарат на шията, гърба и раменни пояс. Издаден е амбулаторен лист от 20.07.2019 г. Твърдят се: контузия на опорно-двигателният апарат на шията;  контузия на гърба; контузия на раменни пояс; контузия на дясната подбедрица, контузия на дясно коляно; контузия на десен глезен; контузия на дясно ходило. Нанесените травми са довели до продължително главоболие, болки във врата, шията, гърдите, поради което се налагало ищецът ежедневно да приема седативни и обезболяващи средства. Всички тези страдания са довели и до стрес и постоянно разстройство на съня на пострадалия, който се буди повече от 5 пъти всяка нощ. Липсата на сън водила също до умора, нервност и сънливост през деня, което от своя страна му пречи да осъществява нормални контакти в ежедневието си. Също така и към настоящия момент тези посттравматични симптоми от катастрофата не били отшумели, пострадалият сънувал кошмарни сънища, свързани с деня на катастрофата, изпитва тревожност и безпокойство. Освен физическите неразположения, които пострадалият търпял, ПТП се е отразило сериозно и на психическото му състояние, което се характеризира с понижено настроение, постоянна депресия, чувство за непълноценност, избягване на осъществяване на контакти дори с най-близките му, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност да се справя с ежедневни ситуации и дейност. Дълго време след произшествието ищецът изпитвал страх да се качи в автомобил, дори като пасажер, не си е и помислял за шофиране. С молба № 0К-671829/24.10.2019 г. застрахователят бил уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие и за застрахователна претенция за неимуществени вреди. С писмо ответникът отказал изплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Не се оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за „Форд Фокус“, с peг. № С02099ВС. Твърди се липсва деликт и се оспорва механизма на ПТП, като се сочи, че събитието е случайно (чл. 15 НК). Твърди се съпричиняване на вредите от ищеца по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като бил без поставен предпазен колан. Оспорват се телесните повреди и твърдените болки и страдания. Оспорва се размера на обезщетението като силно завишен.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по чл. 146 ГПК по делото е прието за безспорно между страните, че е  налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за „Форд Фокус“, с peг. № С02099ВС. Според справка от Гаранционен фонд от 16.10.2019 г. за автомобил с peг. № С02099ВС има данни за застраховка „Гражданска отговорност“ при застраховател ЗД „Бул Инс” АД с начална дата на покритие 23.05.2019 г. 18.58 ч. и крайна дата 22.05.2020 г. 23.59 и дата на прекратяване 07.09.2019 г. 00.00 ч.

Видно е от двустранен констативен протокол от 16.07.2019 г., че е настъпило пътнотранспортно произшествие на 16.07.2019 г. около 18.30 ч. на пътя между с. Лесново и с. Доганово с материални щети по превозните средства - лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО 2099 ВС, управляван от Б. Ангелов А. и лек автомобил „Ауди А3” с регистрационен номер СО 0009 АР, управляван от Мартин Николаев Ников.

Видно е от писмо с вх. № 671829/24.10.2019 г., че ищецът е поскал от ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди във връзка с пътнотранспортно произшествие на 16.07.2019 г.  в размер 8500 лева.

Според съдебномедицинско удостоверение № 291.07/2019 от 17.07.2019 г. при прегледа на ищеца са установени следните травматични увреждания - данни за контузия на опорно двигателния апарат в областта на шията, гърба и раменния пояс. Тези травматични увреждания мога да се получат при недпределно динамично натоварване на съответните анатомични области и при ударно въздействие на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат и частите от интериора от купето на автомобил. Описаните увреждания са · типични за пострадали пътници в автомобил, при удар отзад и съответстват да бъдат получени по време и начин, както съобщава пострадалият. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно е амбулаторен лист от 20.07.2019 г., че след преглед на ищеца Д.Г.К. от д-р Тихомир Иванов Трифонов е поставена основна диагноза други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области на тялото. Посочена е анамнеза - след ПТП пострадал като пътник на предна дясна седалка до шофьор на лек автомобил по време на движение колата е ударена от друг автомобил. Получил силен удар от облегалката в гърба и главата. Посочено е обективно състояние - изразена анталгична походка, ограничени движения на главата, щадящи. Налице е палпаторна болка по проекциите на задните израстъци на шийните прешлени.

Установява се от показанията на свидетеля Мартин Николаев Ников, че на процесната дата пътували с ищеца Д.Г.К. към с. Доганово за оглед на имот, като свидетелят Ников управлявал автомобила, а ищецът се возил да него на предна дясна седалка. На пътя имало една спряла кола, затова свидетелят Ников дал мигач, но пред него излязло стадо животни едър рогат добитък - крави. Със животните нямало човек. След това чул как една друга кола наби спирачките, а тази кола ги ударила отзад и ги изхвърли към канавката. Първоначално от шока не знаели какво да правят, но след това излезли от колата и видели, че другият водач бил на пътя. Обадили се на КАТ и дошли двама полицейски служители. Последните им казаха да напишат един двустранен протокол, защото нямало пострадали. Свидетелят Ников сочи, че от шока и адреналина не помни детайли, но след удара изпитвали главоболие. Д. имал болки във врата и при завъртане на главата, както и наранявания на крака на подбедрицата, като болките били за около един месец. От предпазните колани ги болял и гръдния кош. Свидетелят Ников пиел „Аулин“, но не може да посочи кога Д. е ходил на лекар и какви лекарства е пиел. Свидетелят Ников сочи, че след инцидента Д. избягвал да пътува с автомобил, оплаквал се от безсъние и твърдял, че сънува кошмари. След анализ на показанията на свидетеля Ников според изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелят Ников води дело срещу същият ответник, съдът намира, че следва да кредитира показанията, тъй като са непротиворечиви и правдоподобни, както и описаните обстоятелства кореспондират със заключенията на приетите експертизи.

Установява се от показанията на свидетелката Деница Пламенова Петрова, че от 2 години живеела на семейни начала с ищеца Д.Г.К.. За случая свидетелката Петрова разбрала на същият ден на инцидента, а Д. имал болки в гърдите и шията, боляло го дясното коляно и имал главоболие. След това Д. често имал безсъние, придружено от кошмари и се стряскал от тях. Болката при Д. се появила на следващия ден след инцидента и той се оплаквал от такава около един месец. Д. вземал обезболяващи и ходил на лекар, но свидетелката Петрова не знае къде. Д. се оплаквал от депресивни състояния и твърдял, че се страхува да шофира. След катастрофата автомобилът бил бракуван. След анализ на показанията на свидетелката Деница Пламенова Петрова според изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като същата живее на семейни начала с ищеца Д.Г.К. съдът намира, че следва да ги кредитира, тъй като са логични, обективни и кореспондиращи с останалите доказателства.

Установява се от показанията на свидетеля Б. Ангелов А., че  управлявал лек автомобил „Форд Фокус” и причинил ПТП на 16.07.2019 г., като при навлизането му в изпреварващата лента видял спрял автомобил от лявата страна и той го ударил. Свидетелят А. сочи, че на пътя минавали някакви животни и той ударил другия автомобил отзад, след като навлязъл в изпреварващата лента. Свидетелят А. сочи, че не познавал Мартин и Д. преди това. След това се обадили на КАТ, като дошлите полицаи не взели отношение и им казали да съставят между нас протокол, защото нямало пострадали. Автомобилът на свидетеля А. бил на пътното платно от дясната страна, а другата кола от удара била излязла от пътя.

Видно е от приетото и неоспорено от страните заключенията на съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице А.Д., което съдът кредитира като компетентно и пълно,  че на 16.07.2019 година към 18,30 часа по пътя между село Лесново и село Доганово, община Елин Пелин, в посока към село Доганово, се е движел лек автомобил „Ауди А3” с регистрационен номер СО0009АР, управляван от Мартин Николаев Ников. На предна дясна седалка в автомобила е пътувал ищецът Д.Г.К.. В материалите по гражданското дело липсват данни за вида на платното за движение, наличие на хоризонтална маркировка и пътни знаци. В същото време в разпита на свидетеля А. се казва, че ПТП е възникнало в „изпреварващото платно”, а в двустранния протокол е отбелязано, че ПТП е възникнало при изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение. От всичко това може да се направи извод, че платното за движение в този участък е било двупосочно. Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лек автомобил „Ауди АЗ” - Ников е забелязал, че в неговата лента за движение има спрял лек автомобил, при което е предприел действия по заобикаляне на същия, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, но се оказало, че на платното за движение има движещи се крави, поради което Ников е установил автомобила на място в зоната на лентата за насрещно движение. Към момента на установяване на автомобил „Ауди” в задната централна част се е ударил с челната си част, движещия се в същата посока - от с. Лесново към с. Доганово лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО2099ВС, управляван от разпитания по делото свидетел Б. Ангелов А.. В следствие на удара, лек автомобил „Ауди А3” е отхвърлен в страни в канавката, при което са получени описаните деформации по този автомобил в двустранния констативен протокол - предна броя и фар. След удара, лек автомобил „Форд Фокус” се е установил в зоната на платното за движение. Предпазният колан или обезопасителният колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се извършва с помощта на устройства за удължаване и амортисьори. Тук е необходимо да се каже, че в определени случай, предпазният колан нанася и увреждания по тялото на ползващия го пасажер или водач и това са случаите, когато скоростта на превозното средство е висока - счита се че пределната граница е около 100 километра в час и превозното средство се установява внезапно на място, следствие на удар в неподвижна преграда - бетонова стена, дърво с голям диаметър на ствола и други.

Видно е от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебномедицинската експертиза от д-р Т.Б., което съдът кредитира като компетентно и пълно, че след твърдения инцидент на 16.07.2019 г. при К. са установени данни за контузия на опорно двигателния апарат в областта на шията, гърба и раменния пояс. Не са установени морфологично изразени травматични промени в тези области и в областта на десния долен крайник, за който пострадалият е съобщил, че са налице болки в дясното коляно, подбедрица, глезен и ходило. Няма документация за установени при пострадалия психически и емоционални увреждания, явили се след инцидента, като същите са от компетентността на специалисти психиатър и психолог. При така описан в материалите по делото механизмът на пътно транспортния инцидент, установените при К. контузии могат да бъдат обяснени с него. В този случай получаването на травмата на шията и гърба могат да се обясни с удар в подглавника и облегалката на седалката, а травмата на шията - от рязкото й разгъване и сгъване при удара в задната част на автомобила, в който е пътувал пострадалия. Така установените при К. травматични увреждания, по своята медико биологична характеристика са му причинили болка и страдание. Последният медицински документ, отразяващ състоянието на К. е от 20.07.2019 г. При последния преглед въпреки съобщените оплакванията, не е изписана терапия. При тези данни не може да се конкретизира времетраенето на оплакванията и евентуалната прогноза за състоянието на пострадалия. По отношение на психическото и емоционалното му състояние следва да се произнесат специалисти психиатър и психолог. От така описаните травматични увреждания няма такива, които да се обяснят с поставен предпазен колан. Травмите в областта на главата, шията и гърба са получени при удара отзад на лекия автомобил, в който е бил пострадалия, при което тялото се е ударило отзад в облегалката на седалката, а шията рязко се е разгънала и в последствие сгънала напред. За получаването на травматичните увреждания няма значение дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, а такива биха се получили с или без поставен предпазен колан. Няма представена медицинска документация, на базата на която да се направят изводи относно наличието или липсата на съпътстващи заболявания, които биха оказали влияние на възстановителния процес. Уврежданията, преценени като контузии, следва да отзвучат в рамките на около 7 до 10-15 дни без последици за здравето на пострадалия.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Според разпоредбата на чл. 380  КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Съгласно чл. 498, ал. 1 КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380, освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411, а съгласно ал. 3 на същия текст от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Следователно за уважаване на прекия иск на увреденото лице в настоящия случай срещу застрахователя на виновния водач следва да са налице следните предпоставки: освен фактическият състав на непозволеното увреждане, следва да е налице и отказ от заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя или неплащане в установения срок. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.

За установяване на механизма на ПТП ищецът е представил двустранен констативен протокол за ПТП от 16.07.2019 г., съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза органите на „Пътна полиция“ МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието и съставеният двустранен констативен протокол по своята правна природа няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание на настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. В двустранния протокол Б. Ангелов А. е направил изрично изявление, че е виновен за настъпилото ПТП. Действително изявлението на един от водачите, че се смята за причинител на произшествието не обвързва застрахователя, тъй като същият не може да се противопостави на субекти, които не са участвали в съставянето му, като на доказване по делото с всички доказателствени средства, включително свидетели, подлежи на установяване механизма на ПТП и противоправното поведение, съответно и причинна връзка между ПТП и вредите. В настоящия случай от свидетелските показания на Б. Ангелов А., дадени в качеството му на пряк участник в процесното ПТП се установява, че същият е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО2099ВС и се ударил в спрелия лек автомобил „Ауди А3”. Посоченото от свидетеля се подкрепя и от приетото в заключението на вещото лице А.Д., което сочи, че уврежданията отговарят да са причинени от посочения механизъм на ПТП. Към момента на установяване на автомобил „Ауди” в задната централна част се е ударил с челната си част, движещия се в същата посока - от с. Лесново към с. Доганово лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО2099ВС, управляван от разпитания по делото свидетел Б. Ангелов А.. В следствие на удара, лек автомобил „Ауди А3” е отхвърлен в страни в канавката, при което са получени описаните деформации по този автомобил в двустранния констативен протокол - предна броя и фар. След удара, лек автомобил „Форд Фокус” се е установил в зоната на платното за движение.

Съдът намира възражението на ответника, че увреждането е в резултат на случайно деяние, изключващо отговорността за неоснователно. Съгласно чл. 15 от НК, случайно деяние е когато не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което извършеното от него деяние е виновно и не попада в приложното поле на понятието „случайно деяние“.

С оглед това по делото са установени описаният от ищеца механизъм на ПТП, причината, връзката с увреждането и настъпилите вреди, поради което предпоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като са налице: деяние, противоправност, щети, причинна връзка между деянието и щетите, както и вина на водача.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ищеца. Според приетата съдебно-медицинска експертиза няма значение дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, а такива биха се получили с или без поставен предпазен колан.

Установи се, че към момента на настъпване на произшествието автомобилът е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, поради което същото следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените от вреди. Установи се, че ответникът не е платил застрахователно обезщетение на ищеца в установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, считано от 24.10.2019 г., поради което искът се явява установен по основание.

Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за такива вреди се определя от съда по справедливост. Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. По делото се установи, че в резултат на ПТП-то на 16.07.2019 г. ищецът е получил контузия на опорно двигателния апарат в областта на шията, гърба и раменния пояс. Според приетата съдебно-медицинска експертиза уврежданията, преценени като контузии, следва да отзвучат в рамките на около 7 до 10-15 дни без последици за здравето на пострадалия. Установи се, че непосредствено след произшествието в резултат на травмите ищецът имал продължително главоболие, болки във врата, шията, гърдите, безсъние и кошмарни сънища. Според събраните гласни доказателства болките при ищеца продължили около месец.  Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за негови депресивни състояния и тревожност след инцидента при липсата на психологично изследване. За твърдените непълноценност и постоянно разстройство на съня, макар и възможни, не са налице конкретни доказателства по делото и данни за търсене на съответна медицинска помощ. Съдът съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от пострадалия, вида и характера на получените увреждания, степента на нараняванията и настъпилите от тях последици, изживените от ищеца страдания и негативни емоции, както и търпените болки и страдания за около месец. В случая трябва да се вземат предвид както претърпените физически болки и страдания вследствие на увреждането, така и уплахата и стресът от случилото се. При определяне размера на обезщетението, ръководейки се принципа за справедливост и преценявайки характера на увреждането с оглед събраните по делото доказателства, причинените болки и страдания, които били с краткотраен характер и възстановяването на здравето на ищеца към момента, както и обществено-икономическите условия в страната, съдът намира, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 4300 лева. В останалата част, над уважения размер до претендирания размер от 8500 лева, искът се явява неоснователно завишен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, а ищецът – съобразно отхвърлената на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, според който е направил разноски в размер на 2090 лева, както следва: 340 лева за платена държавна такса, 250 лева за съдебно-медицинска експертиза, 150 лева за съдебно-автотехническа експертиза, 1350 лева за адвокатско възнаграждение. Разноските на ответника са за 1360 лева, от които: 250 лева за съдебно-медицинска експертиза, 150 лева за съдебно-автотехническа експертиза; 960 лева за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи разноски на ищеца в размер 1057 лева, а ищецът на ответника съобразно отхвърлената част – 672 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4300 лв. (четири хиляди и триста лева), обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП на 16.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за сумата до пълния предявен размер от 8500 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на, сумата от 1057 лв. (хиляда и петдесет и седем лева), направени разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 672 лв. (шестстотин и седемдесет лева), направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: