Решение по дело №910/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Вива кредит“ АД, гр. София, представлявано от С. П., чрез адв. Н., против решение № 452/26.09.2024 г., постановено по а.н.д. № 1134/2024 г. по описа на РС – Русе, с което е изменено НП № Р-005866/31.05.2024 г., издадено от главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП в частта, с която АНО е приел, че "Вива кредит" АД, е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 5, вр. чл. 5, ал. 1 ЗПК, като преквалифицирал нарушените разпоредби на чл. 5, ал. 4, вр. чл. 5, ал. 1 ЗПК и е потвърдил НП в останалата част.

В касационната жалба се твърдят допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Твърди се, че неправилно е деянието е преквалифицирано при наличие на тежък порок в санкционния факт – неправилно посочена санкционна разпоредба, с което е нарушено правото на защита на санкционирания субект. Поддържа тезата, че потребителят няма как да получи отделни общи условия при сключване на договор, тъй като договорът не е бил сключен при общи условия и всички клаузи се съдържат в самия договор. Иска се отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление.

Ответникът – главен юрисконсулт в РД – Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП. Не изразява становище. Постъпило е писмено становище от директора ан РД за областите Габрово Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към КЗП. Претендира разноски.

Представителят на ОП – Русе дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като депозирана в срок и от страна за която обжалваното решение е неблагоприятно.

От фактическа страна РС е приел, че на 29.03.2024 г. служителите към КЗП извършили проверка в офис за кредити в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 32, стопанисван от "Вива кредит" АД. В хода на същата служител кандидатствал за кредит в размер на 3 000 лв. по план Standart 30 за което му бил предоставен СЕФ, а служителят на смяна в офиса направил изявление, че съгласно общите условия искането ще бъде разгледано в срок. При кандидатстването за паричния заем не била заявена услугата за „експресно разглеждане на заявка“, поради което след 10 дни, на 09.04.2024 г. този офис бил отново посетен от служителите на КЗП, когато дружеството жалбоподател сключило договор за кредит със св. Г. Standart 30 № 6024245. С договора била предоставена декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП и погасителен план, но общи условия не били представяни.

Въззивният съд приел, че АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът счел, че наказващият орган е дал неправилна правна квалификация на нарушението в наказателното постановление, доколкото в заключителната част е посочил, че нарушението е по чл. 5, ал. 5, вр. чл. 5, ал. 1 ЗПК, а в АУАН са посочени за нарушени разпоредби чл. 5, ал. 4, вр. чл. 5, ал. 1 ЗПК. По делото приел за безспорно, че дружеството жалбоподател е представило СЕФ, включително и този, за който св. Г. е сключил договор за кредит. Непредставянето на такъв действително би било нарушение по чл. 5, ал. 5, вр. чл. 5, ал. 1 ЗПК, но в настоящия случай фактическите обстоятелства, описани както в АУАН, така и в НП, касаят непредставяне на допълнителна информация под формата на общите условия, което е нарушение по чл. 5, ал. 4 ЗПК, доколкото от тази разпоредба произтича и задължението на нарушителя. Това несъответствие обаче, според въззивния състав, може да бъде отстранено, доколкото въззивният съд разполага с правомощието да преквалифицира нарушението касателно частта за нарушената разпоредба. Поради тези съображения, макар и принципно основателни, доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство сами по себе си не могат да доведат до отпадане на отговорността на нарушителя за визираното от актосъставителя и наказващия орган нарушение само на това основание. На следващо място неточното посочване на чл. 5, ал. 5 ЗПК, вместо чл. 5, ал. 4 ЗПК не съставлява съществено процесуално нарушение, защото не е накърнило правото на защита на жалбоподателя да разбере вида и характера на нарушението, като видно и от самото текстово съдържание на жалбата, с която е сезиран РРС, той е могъл да вземе становище и по въпроса за евентуално нарушение на чл. 5, ал. 5 ЗПК, така и по такова за чл. 5, ал. 4 ЗПК.

Решението е правилно постановено.

Видно от съставения АУАН същият коректно отразява извършеното нарушение – не са представени Общи условия на хартиен или траен носител – стр. 1, абзац последен, непосредствено след фактическите констатации е вписана и нарушената разпоредба, тази по чл. 5, ал. 4 от ЗПК, след това непосредствено повторени. АУАН има констатиращи нарушението функции и неговата цел е да се даде възможност на нарушителя да изрази становище и да организира защитата си преди издаването на НП – чл. 44, ал. 1 ЗАНН, тъй като наказващият орган, според теорията и практиката е своеобразен правораздавателен орган (по тази причина районният съд е и въззивна инстанция). От този момент за лицето, посочено като нарушител, възниква правото на защита срещу вмененото нарушение, поради което неправилно се твърди, че правото на защита е нарушено поради непосочване на относимата разпоредба в НП. Действително, в обжалваното наказателно постановление неправилно като нарушена, е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 5, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Неправилната квалификация на извършеното нарушение, поради строго формалния характер на административно-наказателния процес, по принцип е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. По тази причина с изменение на ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) бе дадена възможност на въззивната инстанция да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН), което е законосъобразно сторено именно чрез изменение на санкциониращия акт при зачитане на установените факти.

Спорният въпрос по делото е следва ли общите условия, които са инкорпорирани в потребителския договор, да бъдат предоставени отделно на клиента?

Отнисимите текстове се съдържат в разпоредбите на чл. 5, ал. 4, ал. 8 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК.

Касационният жалбоподател неправилно счита, че след като текстът на общите условия е инкорпориран в индивидуалния договор изискванията на закона са спазени.

При сравнение и тълкуване на относимите разпоредби се налага извод, че общите условия на дружеството следва да се предоставят едновременно по три различни начина – веднъж на хартиен носител (очевидно отделно) от информацията по предоставяне на конкретната услуга, в точно определен формат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 (чл. 5, ал. 4); отделно той е длъжен да постави на видно място в офиса същите условия (под формата на брошури и др.), достъпни при поискване и не само (чл. 5, ал. 8), както и да ги предостави като неразделна част от договора за потребителски кредит – чл. 11, ал. 2 от ЗПК, като тези изисквания не са алтернативни, а са кумулативни.

Въвеждането на необходимостта от предоставяне на общи условия, освен СЕФ, към предложението за договор, е въведено с изменение на ЗПК ДВ. бр.35 от 22 Април 2014 г. Конкретното законодателно предложение е направено преди второ четене на законопроекта в пленарна зала, на заседание на Комисията по бюджет и финанси от 20.03.2014 г. Възприето е становището, че в чл. 5, ал. 4 изрично следва да се добави изискване за предоставяне на „общи условия“ („В чл. 5, ал. 4 след числото „13“ се добавя „както и общите условия“, думата „предоставя“ се заменя с „предоставят“, след думите „на информацията“ се добавя „и на общите условия“, а думите „размер, вид и формат шрифт“ се заменят с „вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12“.) което виждането на народните представители е в унисон и с настоящото тълкуване. Свободна е преценката на кредитора как следва да организира дейността си, за да изпълни императивните и кумулативни законови изисквания.

Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като е релевирано от субект – директора на РД, който не е страна по делото, респ. и писменото му становище не обвързва съда.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила

По изложените съображения Административен съд – Русе, тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452/26.09.2024 г., постановено по а.н.д. № 1134/2024 г. по описа на РС – Русе

Решението е окончателно