РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503034 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК: *********, против решение № 262024/19.07.2021 г., постановено
по гр.д. № 13487/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че С. В. С., ЕГН
**********, не дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 7261.47 евро - главница по договор за текущо потребление от
17.07.2008 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
10.03.2010 г. по ч.гр.д. № 234/2010 г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
издадени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. В. С., които вземания са били
прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и търговското дружество е
осъдено да заплати на С. В. С., ЕГН **********, сумата от общо 568.10 лева
- разноски по делото.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на
правия спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна, с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна С. В. С., ЕГН
********** , чрез адв. С.М. в писмен отговор оспорва жалбата, като
1
неоснователна. Моли решението в да бъде потвърдено с присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд е сезиран и с подадена от С. В. С., ЕГН **********,
частна жалба против определение на Районен съд – Пловдив №
263594/20.09.2020 г. по същото дело, с което е оставено без уважение
искането му по чл.248 ГПК с вх.№284430/22.07.2021г. за изменение на
решението в частта за разноските. Искането до въззивния съд е за отмяна на
определението на районния съд като неправилно и присъждане на
направените в първоинстанционното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева.
Ответникът по частната жалба счита, че обжалваното определение е
правилно и моли да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по предявен от С. В. С., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за
установено, че поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи
на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: *********,
сумата в размер на 7261.47 евро - главница по договор за текущо
потребление от 17.07.2008 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 234/2010 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, които вземания са били
прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Ищецът твърди, че през периода: от 14.05.2010г., когато от съдебния
изпълнител е бил наложен запор върху собственото му МПС, до 14.05.2012г.
по изпълнителното дело не са били поискани от взискателя и извършвани
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 14.05.2012 г. Последващите искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива
са ненадлежни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело
и съответно не прекъсват течението на давността. Така 5-годишният
давностен срок е започнал да тече на 14.05.2010г. и е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е
поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от
взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали
давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения
иск. Като е проследил хронологично извършените по изпълнителното дело
действия, съдът е приел, че след 14.05.2010 г., когато е наложен от съдебния
изпълнител запор върху собственото на длъжника МПС, в период от повече
2
от две години не са поискани и не са предприети изпълнителни действия,
поради което считано от 14.05.2012 г. изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. Изложил е доводи , че последващите
искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия и
осъществени такива са невалидни, тъй като са извършени по вече прекратено
изпълнително дело и съответно не прекъсват течението на давността. Така от
последно предприетото валидно изпълнително действие на 14.05.2010г. е
започнал да тече 5- годишния давностен срок, изтекъл на 15.05.2015г., с което
се е погасило правото на принудително събиране на присъдената сума за
главница.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че на 15.02.2010 г. по ч. гр. д. №
234/2010г. по описа на РС-Кюстендил, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК , а на 10.03.2010г. и изпълнителен лист срещу
длъжника С. В. С., ЕГН **********, за процесната сума от 7261,47 евро-
неизплатена главница по сключен на 17.07.2008г. договор за кредит за
текущо потребление. За принудителното удовлетворяване на вземането си и
въз основа на така издадения изпълнителен лист, банката е образувала на
15.03.2010г. изп.д.№127/2010г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова-А.,
рег.№742, с район на действие района на Окръжен съд – Кюстендил. С
молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя
налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение ,
опис и продажба на притежавани от длъжника движими вещи и недвижими
имоти. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за
изпълнение, са връчени на длъжника на 13.05.2010г.На 14.05.2010г. е наложен
запор върху притежаваното МПС от длъжника и насрочен на 24.06.2010г. от
съдебния изпълнител опис на имуществото му. На 23.06.2010г. по
изпълнителното дело е подадена молба до длъжника , с която моли да бъде
отложен насрочения опис , като се задължава да внася по 100 лева
месечно.На 01.08.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, получаваното от работодателя „Транс Пал 05“ЕООД.На гърба
на изпълнителният лист са направени и отбелязвания за извършени
плащания съответно на 06.07.2010г. в размер на 35,82 лева и ежемесечни
такива през периода 01.11.2012г.-17.12.2017г. , сумите по които, са били
преведени на взискателя.
С постановление на съдебния изпълнител от 17.09.2012г. , като
взискател по делото и въз основа на молба от същата дата е конституирано
„ОТП Факторинг България”ЕАД на мястото на досегашния „Банка
ДСК“ЕАД, поради извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ЗЗД.
На 23.11.2018 г. от новоконституирания взискател е подадена молба за
насрочване на опис на движими вещи , находящи се в жилището на
3
длъжника в с. Ш..Съдебният изпълнител е уважил молбата и насрочил опис
на 14.12.2018г., от 10,30 часа.На 03.12.2018 г. е подадена молба от длъжника ,
с която уведомява съдебния изпълнител, че не живее в жилището , в което е
насрочен описът и е поискал прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433,т.8 от ГПК, оставено без уважение от съдебния изпълнител.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.
439,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на
заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна
сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
В процесния случай давността е прекъсната с изтичането на срока за
възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение на
длъжника, ведно с ПДИ на 13.05.2010 г., т.е. на 28.05.2010 г., когато влиза в
сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-годишната давност
за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Влизане в сила на
заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е
упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае течението на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
4
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които
не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ.
Тъй като в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва
перемцията, то отговор на този релевантен за настоящия правен въпрос е
даден с Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС,
4-то гр.отд, според което перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика,като в този
смисъл, че перемпцията е без правно значение за погасителната давност ,
респ. без правно значение за фактите , релевантни по предявения иск по
чл.439 от ГПК, е и практиката на Върховния съд касационен съд,
обективирана в Решение №93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г.
, 4-то гр.отд. ; Решение №257/30.04.2020г. постановено по гр.д.№694/2019г. ,
3-то гр.отд.; Решение №3/04.02.2022г. постановено по гр.д.№1722/2021г. , 4-
то гр.отд.
В настоящия случай по делото е установено, че от влизане на заповедта
за изпълнение в сила на 28.05.2010 г. , взискателят е предприел
изпълнителни действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане
за предприемане на такива , поради което не налице период по-дълъг от 5
години, водещ до погасяване на вземането по давност, като прекратяване на
изпълнителното дело поради перемция е без правно значение за настоящия
правен спор.Така всяко едно от предприетите и извършени изпълнителни
5
действия- насрочен на 24.06.2010г. от съдебния изпълнител опис на
имуществото на длъжника, наложен на 01.08.2012г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получаваното от работодателя „Транс Пал
05“ЕООД, подадената на 23.11.2018 г. молба от взискателя за извършване на
опис на движими вещи , находящи се в жилището на длъжника в с.
Ш..Същевременно с всяко извършено плащане от длъжника и от третото
задължено лице –работодателя на длъжника „Транс Пал 05“ЕООД, на
основание наложен от съдебния изпълнител запор върху трудовото
възнаграждение, съответно на 06.07.2010г. и ежемесечно през периода
01.11.2012г.-17.12.2017г., давността също е била прекъсната съгласно
възприетото в т.10 от посоченото тълкувателно решение, според което
запорът прекъсва давността до постъпване на суми от трети задължени лица.
В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния
способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този
начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност.
Така поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното
производство, с искане на взискателя за извършване на изпълнителни
действия и предприемане на изпълнителни действия, периода на погасителна
давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска
принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба
размер не е погасено по давност.
Както беше казано настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от
изпълнително основание и няма отношение към давността за процесните
вземания. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. С прекратяването на конкретното изпълнително производство се
обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо
към процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху
материалните права на страните.
Следователно наведените от ищеца съображения, че не дължи сумите
на търговското дружество, поради погасяването им по давност са
неоснователни.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция се отхвърли
като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на търговското дружество-жалбоподател направените във
въззивното производство разноски за заплатена държавна такса в размер от
284,05 лева , за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева и за
първоинстанционното производство в същия размер, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Тъй като на ищеца, тук въззиваем, не се дължат разноски по делото, то
определението на първоинстанционния съд №263594 от 20.09.2021г.,
постановено по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение
6
молбата на страната за изменение на решението в частта за разноските, с
присъждане на адвокатско възнаграждение, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262024/19.07.2021 г., постановено по гр.д. №
13487/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХVIII гр.състав , и
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. С., ЕГН **********, против „ОТП
Факторинг България” ЕАД , ЕИК: *********, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че С. В. С., ЕГН **********,
поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи на „ОТП
Факторинг България” ЕАД , ЕИК: *********, сумата в размер на 7261.47
евро-главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.07.2008г.,
за която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 234/2010 г. по описа
на Районен съд –Кюстендил в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, и въз основа на
който е образувано изп.д.№127/2010г. по описа на ЧСИ Валентина
Александрова-А., рег.№742, с район на действие района на Окръжен съд –
Кюстендил.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263594 от 20.09.2021г., постановено
по гр.дело № 13487/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVIII
гр.състав.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг
България” ЕАД , ЕИК: *********, сумата от 284,05 лева-заплатена държавна
такса, сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, както и сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7