Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...........
гр.Варна, 10.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 19861 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Ч.м.“ АД, ЕИК ***, иск да бъде постановено решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата 5810,43 лв., представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2018г. до 30.08.2019г. Претендира се и заплащане на сумата от 556,92 лв., представляваща обезщетение
по реда на чл. 221, ал. 1 КТ, поради прекратяване на трудовото правоотношение
на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 96,86 лв. представляваща обезщетение по реда на чл. 224 КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 2019г. за 4 дни. Претендира се заплащане на сумата от 490,75 лв., представляваща лихва за
забава върху главниците неизплатени трудови възнаграждения за периода от датата
на падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба в съда –
05.12.2019г.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищцата изпълнявала трудови функции при ответното дружество на длъжност „чистач,
производствени помещения”, първоначално по срочен трудов договор с номер 36 от
09.03.2005г. за една година, а впоследствие – по безсрочно трудово
правоотношение в отдел „административно-стопански и поддръжка, участък
„комунално-битов”. Основното трудово възнаграждение било в размер на МРЗ за
страната. Било уговорено и заплащане на допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит в размер на 0,6 % годишно или 9,6 % към 2019г., както
и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
ответното дружество към 2016г. – 1,4 %. Платеният годишен отпуск бил от 21 дни.
Работодателят не заплащал трудовите възнаграждения на ищцата от м. юни 2018г.
до 15.07.2019г. включително. За м. юни 2018г. задължението било 150,00 лв., а
за останалите месеци – в пълен размер. На 29.08.2019г. ищцата подала заявление
за прекратяване на трудовите правоотношения на осн.
чл. 327, т. 2 КТ. Въз основа на заявлението била издадена Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 30.08.2019г. За периода от
м.06.2018г. до м.07.2019г. работодателят дължи сума в общ размер на 6150,85 лв.
– неизплатено трудово възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Преди първо съдебно заседание е постъпило становище от ответника, в което се
излага, че „Ч.м.“ АД дължи на ищцата сумата от 6464,21 лв., представляваща сбор
от неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.06.2018г. до м.07.2019г.,
дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и дължимо обезщетение по чл. 244, ал.
1 КТ.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че помежду им е действал договор, уреждащ
трудовите правоотношения, по силата на който ищцата изпълнявала при ответника
длъжността „чистач, почистване на помещения“.
Безспорно е между страните, а и от Заповед с номер 68 от 29.08.2019г. се
установява, че на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение между
страните е било прекратено, считано от 30.08.2019г.
Видно от представената от ответното дружество справка за 2018г. и 2019г.
на Н.Г. за периода от м.06.2018г. до м.08.2019г., включително с обезщетенията
по реда на чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, дължимата сума е в размер на
6464,21 лв.
Налице е признание на иска от ответника. Признанието не противоречи на
закона или на добрите нрави. Признатото право е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да бъдат изцяло
уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на
общо 720,00 лв. с ДДС. Въпреки признанието на иска съдът не може да приложи чл.
78, ал. 2 ГПК, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане
на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 332,42 лева, представляваща дължимата
държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД,
ЕИК ***, да заплати в полза на Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
5810,43 лв. (пет хиляди осемстотин и
десет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2018г. до 30.08.2019г.,
дължими по силата на сключен между страните трудов договор с номер 36 от
09.03.2005г., по силата на който Н.А.Г., ЕГН **********, е била назначена на
работа при „Ч.м.“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
556,92 лв. (петстотин петдесет и шест
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща обезщетение по реда на
чл. 221, ал. 1 КТ, поради прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, представляващо сключен между
страните трудов договор с номер 36 от 09.03.2005г., по силата на който Н.А.Г., ЕГН **********, е била назначена на
работа при „Ч.м.“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 96,86 лв. (деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение по реда на чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2019г. за 4 дни, дължими по силата на сключен между страните трудов договор с
номер 36 от 09.03.2005г., по силата на който Н.А.Г., ЕГН **********, е била назначена на
работа при „Ч.м.“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД,
ЕИК ***, да заплати в полза на Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 490,75 лв. (четиристотин и деветдесет
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху сумата
5810,43 лв. (пет хиляди осемстотин и
десет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2018г. до 30.08.2019г.,
дължими по силата на сключен между страните трудов договор с номер 36 от
09.03.2005г., по силата на който Н.А.Г., ЕГН **********, е била назначена на
работа при „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, за периода от датата на падежа на всяко
задължение до датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2019г.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 720,00 лв. с ДДС, представляваща направените
в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна сумата от 332,42
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима
държавна такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: