№ 487
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 53341/22.12.2021г. , подадена от
Р. Г. Р. и Н.Д. Р., чрез адв. С.З., срещу Решение № 1938/06.12.2021г.,
постановено по гр.д. № 8395/2021г. на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлен
искът на жалбоподателите за осъждане на „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да им заплати сумата от 1 250 лева,
частичен иск от сумата от 65 086.77 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по щета № 114430/24.06.2019г. по Договор за застраховка
„Живот“ от 28.02.2017г. със застраховано лице И.Р.Г., ведно със законна
лихва от датата на иска – 26.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение. Въззивниците считат, че предявената частична
претенция е доказана по основание и размер. Оспорват наличието на
причинно-следствена връзка между смъртта на застрахования И.Р.Г. и
заболяването му от артериална хипертония, съществувало към момента на
сключване на застрахователниия договор, недекларирано от застрахования и
станало причина за отхвърляне на застрахователната претенция. Посочват, че
конкретните причини за настъпването на смъртта са коронасклероза, с
тромбоза на коронарните артерии, поради което и недекларирането от
застрахования на обстоятелството, че страда от артериална хипертония, не
попада в изключения риск на застрахователя, тъй като застрахователното
събитие /смъртта/ не е пряка или косвена последица от това заболяване.
Молят за отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска и присъждане
1
на съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно заседание с писмена
молба жалбата се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с
който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва се, че
причината за настъпилата смърт на застрахованото лице попада в обхвата на
изключения застрахователен риск съгласно договора, като недекларирането
на наличните заболявания на застрахования възпрепятства застрахователя да
направи правилна оценка на риска и именно поради това починалият И.Р.Г. е
включен в списъка със застраховани лица. Твърди се наличие на причинно-
следствена връзка между заболяването и смъртта и посочва, че причина се
явява коронаросклероза, с тромбоза на коронарните артерии, но за
настъпването й благоприятстващо значение са имали недекларираните
заболявания – миокардиосклероза, стар миокарден инфаркт, хипертрофия и
дилатация на миокарда. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно заседание с
писмена молба отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен иск от Р. Г.
Р. и Н. Д. Р. срещу "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище в гр. София, в което се е вляло "ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕКСПРЕС" ЕАД, с ЕИК *********, с правно
основание чл.456 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1250 лева, като частичен
иск от сумата от 65086,77 лева, представляваща застрахователното
обезщетение по щета № 114430/24.06.2019г. по договор за застраховка
„живот" от 28.02.2017г. със застраховано лице И.Р.Г., ЕГН **********, ведно
със законната лихва, считано от дата на завеждане на иска - 26.11.2019 год. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че са наследници на сина си И.Р.Г., ЕГН **********,
бивш жител на гр.Варна, починал на 18.05.2019г. Сочат, че И.Р.Г. е сключил
договор за застраховка „Живот“ от 28.02.2017г. със застраховател ЗАД
СОЖЕЛАЙФ БЪЛГАРИЯ, със застрахователна сума от 69 600 лева.
Договорът за застраховка бил сключен във връзка с Договор за жилищен
кредит № 234/02.03.2017г. с кредитополучател И.Р.Г. и кредитор „Сосиете
2
Женерал Експребанк" АД, заемна сума от 69 600 лева, който бил отпуснат за
закупуване на недвижими имот - жилище с адрес гр.Варна, р-н Младост,
****. Договорът за застраховка живот от 28.02.2017г. бил сключен с клауза -
в полза на „Сосиете Женерал Експребанк" АД. След смъртта на И.Р.Г.,
наследниците Р. Г. Р. и Н. Д. Р., във връзка с настъпване на застрахователно
събитие – смъртта на застрахования, предявили пред застрахователя
претенция за изплащане на щета № 114430/24.06.2019г. Застрахователят
отказал заплащането на застрахователното обезщетение с писмо изх. №
987/12.07.2019г. По тази причина Р. Г. Р. и Н. Д. Р. заплатили на кредитора
„Сосиете Женерал Експребанк" АД остатъка от задължението по кредита към
датата на смъртта - 18.05.2019г., а именно - 65086,77 лева, ведно с
натрупаните лихви. Ищците считат, че отказът за заплащане на
застрахователно обезщетение е неоснователен. Синът им И.Р.Г. е заплатил
застрахователната премия съгласно уговореното в застрахователния договор.
Съгласно условията на застраховката, при настъпване на смърт в резултат на
заболяване, застрахователят изплаща на бенефициента застрахователната
сума, изчислена като остатъка по главницата по дълга, изчислена към датата
на смъртта, /стр. 1 от застрахователния сертификат/ Твърди се, че Р. Г. Р. и Н.
Д. Р. са заплатили на „Сосиете Женерал Експребанк" АД остатъка от кредита
към датата на смъртта на сина им - 18.05.2019г., а именно - 65086,77 лева.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор
на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че на
28.02.2017г. И.Р.Г. е включен в групата на застрахованите лица по групова
застраховка на кредитополучатели/съдлъжници на „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД с подписаното от него Заявление за застраховане, валидно
като сертификат към искане за кредит № 410713, сключен със ЗАД
„Сожелайф България", настоящо наименование "Групама
Животозастраховане Експрес" ЕАД. Укриване на съществено за риска
обстоятелство пред застрахователя, при присъединяването към групата на
застрахованите лица, което в последствие е в причинна връзка със смъртта на
застрахования, обаче представлява изключен застрахователен риск. В тази
връзка твърди, че отказът на ответника да изплати застрахователна сума
намира своето основание в точка първа от раздел „Изключени рискове" в
горепосочения сертификат. Ответникът излага, че предвид факта, че И.Р.Г. е
декларирал пред застрахователя в Здравната декларация, че не е боледувал
през последните 10 г. и в момента на присъединяване не боледува от
кардиологично и/или съдово заболяване (на сърцето или кръвообращението),
високо кръвно налягане (артериална хипертония), инфаркт, инсулт, повишен
холестерол, същият е бил включен в групата на застрахованите лица. Сочи, че
от изготвената Съдебномедицинска експертиза за аутопсия № 70/2019 г., се
установява причина за смъртта на И.Г. е коронаросклероза, с тромбоза на
коронарните артерии. За настъпването на смъртния изход облагоприятстващо
значение са имали съществуващите хронични болестни промени -
миокардиосклероза, стар миокарден инфаркт, хипертрофия и дилатация на
миокарда. Пред застрахователя са представени медицински документи, от
които се поддържа, че е видно, че преди сключване на застрахователния
договор И.Р.Г. е бил вече диагностициран с хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност, извършвал е редовни контролни
прегледи във връзка с поддържащо лечение. Поради това, счита за безспорно
обстоятелството, че И.Г. много добре е бил запознат със заболяването си и
съзнателно не го е обявил и го е премълчал пред застрахователя при
3
подписване на Здравната декларация, като по този начин е заблудил
застрахователя за съществено обстоятелство от значение за определяне на
риска, при което застрахователят не би присъединил И.Г. към групата на
застрахованите лица. Ето защо твърди, че първите две предпоставки за
възникване на правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователна сума са налице - И.Г. не е декларирал пред застрахователя
съществуващи преди началото на застрахователното покритие заболявания
или болестни състояния.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл.456 КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в
полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това
физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу
застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са
платили задължението при настъпило застрахователно събитие към
кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е
платило задължението. Застрахователят може да прави всички възражения,
произтичащи от застрахователния договор.
Не е спорно във въззивното производство, че между И.Р.Г. и ЗАД
„Сожелайф България“, чийто правоприемник е въззиваемото дружество, е
възникнало застрахователно правоотношение на 28.02.2017г. по договор за
застраховка „Живот“ във връзка със сключен договор за жилищен кредит,
като с оглед настъпването на застрахователно събитие – смъртта на И.Г.,
родителите му, в качеството на негови наследници, са погасили дълга към
банката кредитор, отправили са претенция към застрахователното дружество,
което е отказало плащане поради изключен риск.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, спорният в
настоящата инстанция въпрос е основателен ли е отказът на застрахователя да
изплати обезщетение, основан на недекларирано и съществувало заболяване
на застрахования към момента на възникване на застрахователното
правоотношение.
По така очертания предмет на въззивна проверка, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.449, ал.1 КЗ урежда като изключени рискове по
договор за застраховка „Живот“ изрично изброените в ал.1 /сред които
процесният случай не попада/, а също така и договорените като изключени
рискове в самия застрахователен договор /ал.2/.
Съобразно приобщения по делото застрахователен сертификат на
кредитополучателя И.Г., изключени рискове за всички видове покрития,
определени в договора, са преките или косвени последствия и резултати от
предварително съществуващи заболявания или болестни състояния,
настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие,
както и техните директни, или косвени последствия, които не са декларирани
на застрахователя. Сертификатът обективира здравна декларация, с която
застрахованият е декларирал изрично, че през последните десет години не е
боледувал и в момента не боледува от кардиологично и/или съдово
заболяване /на сърцето, или кръвообращението/, високо кръвно налягане
/артериална хипертония/, инфаркт, инсулт, повишен холестерол и др.
4
Чл.362, ал.1 и 2 КЗ вменява на застрахования задължение за обявяване
на относимите към риска обстоятелства, предвиждайки, че при сключването
на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси,
застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени
за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят
изрично и писмено е поставил въпрос. Чл.363 КЗ урежда последиците при
съзнателно неточно обявяване, или премълчаване на обстоятелства, свързани
със застрахователния риск, предоставяйки в ал.3 правото на отказ на
застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение, ако неточно
обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за
настъпването на събитието.
В конкретния случай от събраните писмени доказателства – справки от
РЗОК и амбулаторни листове, по категоричен начин се установява, че И.Г. е
страдал от хипертонична болест, диагностицирана през 2010г., която е
обусловила системно посещение при лекар, както и системен прием на
медикаменти, като това състояние е било налице и към момента на сключване
на застрахователния договор. При така установените обстоятелства, по
категоричен начин се доказа, че попълвайки декларацията към
застрахователния сертификат, застрахованият И.Г. е премълчал
предварително съществуващо заболяване, за което застрахователят е поискал
писмено информация.
Ведно с горепосоченото, от заключението на вещото лице д-р Д. Г.,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че непосредствената причина за смъртта на И.Р.Г. е тромбоза на
венечните артерии. Основна причина за реализиране на този механизъм са
застой вследствие сърдечна недостатъчност, коронаросклероза. Сърдечната
недостатъчност е обусловена от съществуващи хипертонична болест,
коронаросклероза, миокардиосклероза, стар миокарден инфаркт. Основен
рисков фактор за развитие на коронаросклероза, исхемична болест на
сърцето, левокамерна хипертрофия и сърдечна недостатъчност е
хипертоничната болест. Вещото лице сочи и други фактори, които са
допринесли за леталния изход. Сочи, че хипертоничната болест е била в
напреднал стадий, с белези на сърдечна недостатъчност. Сама по себе си
хипертоничната болест няма определящо значение за развитието на
коронаросклероза и миокардиосклероза, тя е един от факторите, които имат
значение за развитие на тези заболявания. В открито съдебно заседание
вещото лице многократно пояснява, че макар да не е непосредствената
причина за смъртта, хипертоничната болест е фактор, който има значение за
развитието на крайните усложнения.
При гореустановеното от експерта, съдът намира, че се установи по
делото, че недекларираното от И.Г. заболяване – хипертонична болест, е
оказало въздействие по смисъла на чл.363, ал.3 КЗ за настъпване на
застрахователното събитие. По този начин, в процесния случай въззиваемото
застрахователно дружество надлежно е упражнило правото си на отказ да
изплати застрахователно обезщетение, предвидено в горецитираната
нормативна уредба и условията на застрахователния договор.
Гореизложеното налага извод за неоснователност на наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
5
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция, с оглед
своевременно отправеното искане и представените доказателства, и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата
страна сторените пред настоящата инстанция разноски от 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК,
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1938/06.12.2021г., постановено по гр.д.
№ 8395/2021г. по описа на РС- Варна, 48-ми съдебен състав.
ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН ********** и Н. Д. Р., ЕГН ********** и
двамата с адрес в гр. ****, да заплатят на „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №47А, сумата от 150лв. /сто
и петдесет лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и 8
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6