№ 24121
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. М. Запрянова
като разгледа докладваното от М. М. Запрянова Гражданско дело №
20221100111317 по описа за 2022 година
Производството образувано по предявени от Е. С. Н. срещу „Ю.Б.“ АД обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на по 3/4 /три четвърти/
идеални части от следните самостоятелни обекти в сграда, а именно: 1. Самостоятелен обект
в сграда, представляващ: ПАРТЕРЕН ЕТАЖ със застроена площ от 128,38 кв.м., състоящ се
от три гаража със сервизни помещения към тях и общо помещение, находящ се в
триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, находяща се в гр. София,
район „Витоша", ул. ****, без посочен идентификатор на партерния етаж в действащата
кадастрална карта, който партерен етаж се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1930.395 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № рд-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. София, район „Витоша“, ул. ****; 2. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със
застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с
адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. ****, който първи жилищен етаж представлява
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. ****, ет.1,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1930.395, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: не е посочен в КККР, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1930.395.1.2, и 3. ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, находящ се в
триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район
„Витоша“, ул. ****, който втори жилищен етаж представлява Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1930.395.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
1
одобрени сьс Заповед № рд-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. София, район „Витоша", ул. ****, ет.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1930.395 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1930.395.1.1, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1930.395.1.3, на основание изготвено в нейна полза саморъчно
завещание.
В исковата молба се релевира, че ищцата, по силата на саморъчно завещание, оставено от
нейната майка М. Д. Н., починала на 13.08.2007г. е собственик на по 3/4 /три четвърти/
идеални части от процесните недвижими имоти. Ищцата научила за саморъчното завещание
едва в края на 2021-ва година.
Изтъква, че с въпросното завещание майката на ищцата М. Д. Н. завещавала на ищцата
цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежавала към момента на смъртта
си.
Братът на ищцата В.С.Н. и баща й С.К.Н. не получили дял от наследството на майка й, тъй
като тя била завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ищцата. На
06.10.2013 г. починал и бащата на ищцата С.К.Н.. Неговият дял се разпределил по равно
между ищцата и нейния брат В.С.Н. при квота 1/8 /една осма/ идеална част – половината от
наследството на бащата С.К.Н. за брата на ищцата и за ищцата – 7/8 /седем осми/ идеални
части, от които 3/4 /три четвърти/ идеални части за ищцата по завещание от нейната майка,
равни на 6/8 идеални части от обектите и 1/8 идеална част по наследство от бащата на
ищцата.
През 2018 г. с изненада научила, че цялата сграда е била ипотекирана, като третият жилищен
етаж и таванският /мансарден/ етаж на сградата били продадени на търг и в полза на трети
лица били издадени постановления за възлагане, които са вписани в Агенцията по
вписванията. За първите три етажа имало обявена публична продан. Направила справка в
имотния регистър на Службата по вписванията в гр. София, от където установила, че на
17.11.1994г. брат й В.С.Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху
цялата масивна жилищна сграда, посочена по-горе, а именно: „Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит чрез учредено право на строеж № 145, том XX,
дело № 3815/1994г. на нотариус при Районен съд, гр. София“.
В ИМ се сочи, че след издаването на констативния нотариален акт, братът на ищцата
сключил договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987
от 07.02.1997 г. на 1-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС като предмет на
тази сделка е цялата триетажна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр.
София, ул. ****, а като купувач по договора е записано дружеството „И.Т." ЕООД. Заявява,
че на 14.08.1998г. „И.Т.” ЕООД е сключило договор за покупко-продажба, оформен с
нотариален акт № 98, том XLV, дело № 11005 от 1998 г. на нотариус при Софийски районен
съд като предмет на тази сделка са само партерния етаж, първия жилищен етаж и втория
2
жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София,
ул. ****, а като купувач по договора е записан братът на ищцата по време на брака му с
ответницата М.Г. Н., който бил сключен на 15.08.1993 г. в гр. София/.
В ИМ се сочи, че на 01.11.2004 г. братът на ищцата и неговата съпруга М.Г. Н. /сега с
фамилия Ф./ сключили договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу частично
погасяване на парично задължение, оформен с нотариален акт № 110, том VI, per. № 34188,
дело № 1111 от 2004 г. на нотариус А.Ч., вписан под № 310 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие - Софийски районен съд, който нотариален акт е вписан в
Службата по вписванията в гр. София. Предмет на тази сделка били партерния етаж,
ПЪРВИЯ жилищен етаж и ВТОРИЯ жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с
тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. ****, както и друг имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Бели брези", а като приобретател по договора бил записан В.Д.Д.. На
18.03.2008 г. В.Д.Д. и М.П. Д. сключили с брата на ищцата и съпругата му към този момент
М.Г. Н. /сега с фамилия Ф./ договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален
акт № 192, том II, per. № 05848, дело № 371 от 2008 г. на нотариус В. Б., вписана под № 302 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, който
нотариален акт бил вписан в Службата по вписванията в гр. София. Предмет на тази сделка
били същите имоти като в договора било записано, че продажната цена ще бъде заплатена
чрез банков кредит, отпуснат от „ЮРОБАНК и ЕФ джи БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно
наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД/ след вписване на договорна
ипотека в полза на банката. Договорната ипотека, обезпечаваща вземането на банката,
предмет на нотариален акт № 192, том II, per. № 05848, дело № 371 от 2008 г. на нотариус В.
Б. била извършена с нотариален акт № 193, том 11, per. № 05849, дело № 372 от 2008 г. на
нотариус В. Б., вписана под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, с район на дейавие -
Софийски районен съд, който нотариален акт е вписан с акт № 133, том XIV, дело №
10408/2008 г., вх.рег. № 16470 от 18.03.2008 г. на Службата по вписванията в гр. София.
Ищцата сочи, че описаните договори за покупко-продажба, респективно договорът за
прехвърляне на недвижими имоти срещу частично погасяване на парично задължение не са
породили вещноправен ефект, тъй като брат й не е бил собственик на процесната
жилищната сграда. Заявява, че при това положение договорната ипотека, учредена с
нотариален акт № 193, том II, peг. № 05849, дело № 372 от 2008 г. на нотариус В. Б. е
нищожна на основание чл. 167, ал.3 от ЗЗД.
Установяват се, освен настоящото, следните висящи производства във връзка с процесните
имоти:
1. гр.д. № 13582/2018г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 1-5 състав с ищец
Е. Н. срещу ответници „Ю.Б.“ АД, В.Н. и М. Н. за обявяване нищожността на договорната
ипотека по отношение на 1/2 идеална част от процесните самостоятелни обекти.
Същото е спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по
2. гр.д. №10598/2022г. на СГС, 23 състав, с ищец Е. Н. срещу ответници „Ю.Б.“ АД, В.Н. и
3
М. Н. за обявяване нищожността на договорната ипотека по отношение на 3/4 идеална част
от процесните самостоятелни обекти в сградата;
3. гр.д. № 12241/20г. по описа на СГС, 20 състав, с ищец Е. Н. срещу ответника „Ю.Б.“ АД,
по което е предявен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик
на ½ ид.ч. от описаните имоти на основание наследство по закон, което е спряно до
постановяване на окончателен акт по настоящото производство;
4. гр.д. № 28283/2018г. на 67 състав, СРС, с ищец Е. Н. срещу ответник В.Н. /по отношение
на М. Н. производството е прекратено/ за делба на процесните имоти при квоти от по ½, по
което е постановено влязло в сила решение по допускане на делбата при квоти от по ½.
В исковата молба по настоящото дело ищцата Е. Н. твърди, вещните й права върху
описаните имоти са засегнати по изп.д. № 4703/2020г. на ЧСИ М. Б. от насочването на
изпълнение върху целите имоти, а не върху притежаваните от брат й идеални части.
Следователно ищцата Е. Н. е трето лице по отношение на принудителното изпълнение
срещу брат й В.Н. и неговата бивша съпруга М. Н.. В чл.440 ГПК е предвидено, че всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи
на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. Следователно законът
предвижда специален ред за защита на третите лица от незаконно изпълнение, а именно чрез
предявяване на отрицателен установителен иск срещу взискателя и длъжника, чрез който
иска да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи
на длъжника. Взискателят и длъжникът са задължителни необходими другари, чието
съвместно участие в производството е предпоставка за неговата допустимост. /в този смисъл
са и Определение № 385 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2416/2015 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията М.П., определение № 58 от 28.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1026/2017
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г. и т. 6 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС: „задължителното другарство представлява частен случай на необходимо
другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата
допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в
производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална
предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването
на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за
която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129
ГПК…В изпълнение на служебните си задължения, съдът е следвало да даде указания на
ищците да насочат претенцията си срещу всички задължителни другари“./
В случая с разпореждане №23635/01.11.2023г. /л.222/ на ищеца са дадени изрични указания
да заяви дали насочва иска си и срещу длъжниците в изпълнителното производство В.Н. и
М. Н., като ищецът с изрична молба от 24.11.2023г. /л.227/ е посочил, че не насочва иска си
към тях. В тази връзка излага доводи, че във влязлото в сила съдебно решение по допускане
на делбата било установено, че ищцата и брат й са съсобственици на процесните имоти при
4
квоти от по ½.
Съдът намира, че за допустимостта на настоящия иск е без значение дали между
страните са проведени други производства и в частност – първа фаза на делба. Няма пречка
искът по чл.440, ал.2 ГПК да се предяви като положителен /а не като отрицателен/
установителен иск, но и положителният също би бил допустим само ако е насочен срещу
взискателя и длъжника, а не само срещу взискателя, както е в случая /в този смисъл е и
определение №135 от 01.08.2017г. по ч.гр.д. №2110/2017на ВКС, в което е посочено
следното: „в настоящия случай ищците твърдят, че са собственици на имота, предмет на
принудителното изпълнение, а не длъжника, както и че кредиторът-взискател, насочвайки
изпълнението срещу собствения на ищеца имот,всъщност оспорва неговата собственост. Ето
защо, налице е правен интерес за третото лице, което претендира, че е собственик на имота
по време на изпълнението,да предяви положителен установилетелен иск за собственост
срещу длъжника и взискателя.“/
Следва да се посочи, че влязлото в сила съдебно решение за допускане на делба не води до
отпадане на изискването за съвместна процесуална легитимация в настоящото
производство. Искът за делба и положителният установителен иск за собственост по чл.124
ГПК, предявен във връзка с чл.440 ГПК, са два различни иска – подлежат на разглеждане по
различен съдопроизводствен ред, единият е конститутивен и насочен към прекратяване на
съсобствеността, а другият е установителен и насочен към установяване на
принадлежността на правото на собственост. Макар по принцип да е възможно да се
основават на общи факти, а именно твърдение на ищеца, че е собственик на даден имот на
дадено основание, петитумите на двата иска не съвпадат. В случая не съвпадат и
основанията, доколкото в производството по делба ищецът е твърдял, че е собственик на ½
ид.ч от процесните имоти на основание наследяване по закон от родителите си, а в
настоящото производство твърди, че е собственик на ¾ ид.ч. от процесните имоти на
основание наследяване по завещание от майката и по закон – от бащата. Поради това искът
за делба срещу съсобственика не може да „замести“ предявяването на иска по чл.440, ал.2
ГПК вр. чл.124 ГПК срещу длъжника, като задължителен необходим другар на взискателя.
Отказът на ищеца да предяви иска и срещу длъжника по изпълнителното производство,
води до недопустимост на настоящото производство, поради което исковата молба на
основание чл.130 ГПК следва да бъде върната, а производството - следва да бъде
прекратено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №72143/02.08.2023г., с която са предявени от Е. С. Н. срещу
5
„Ю.Б.“ АД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на по
3/4 /три четвърти/ идеални части от описаните самостоятелни обекти.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №11317/22г. на СГС, 9 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните с
частна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6