№ 5249
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петър Милев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100506766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4158 от 03.05.2022 г., постановено по гр.д. № 47273/2021
г. на СРС, ГО, 72 състав, е признато за установено по предявените ЗАД „А.“
АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1,
т.2 КЗ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, че ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. *******, дължи на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* сумата от 1472,33 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени
вреди на МПС БМВ Х 6 с рег. № ******* от ПТП, настъпило на 20.05.2016 г.
на околовръстен път София, ведно със законната лихва считано от 20.05.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 448,69 лв. лихва за
забава от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 28356/21 г. по
описа на СРС, 72 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба на 13.01.2022 г. от
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са заявени оплаквания
за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че
представеният Протокол за ПТП от 20.05.2016 г. е нечетлив, непълен и
неточен, като изложените в него обстоятелства противоречат на
обективираното в Уведомление – Декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“. Поддържа се, че местопроизшествието не е посетено при изготвяне
1
на протокола, поради което и същият няма материална доказателствена сила
по отношение на удостоверените в него обстоятелства, а отделно е налице
противоречие между събраните гласни доказателствени средства и писмените
доказателства по делото. Във въззивната жалба се сочи, че не се установява и
противоправно поведение от страна на ответника, а изготвената САТЕ не
установява категорично наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и настъпилите вреди.. Поддържа се, че липсват доказателства
водачът на превозното средство да не е бил под въздействието на алкохол или
упойващи вещества, в която хипотеза е налице основание да се откаже
изплащането на застрахователно обезщетение. Отделно се поддържа, че
липсват доказателства вредите да не са настъпили в резултат на умишлени
действия на водача. Евентуално се поддържа, че е налице съпричиняване от
страна на водача, който не се е съобразил с атмосферните условия, релефа на
местността и състоянието на пътя. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият ЗАД „А.“ АД не е депозирал отговор на въззивната
жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица от
23.11.2015 г. по сключена застраховка „Каско” между ищеца и „Уникредит
лизинг“ АД с предмет имуществено застраховане на увредения автомобил
МПС БМВ Х 6 с рег. № ******* със срок на валидност за периода 29.01.2016
г. – 28.01.2017 г., като плащането е разсрочено на 4 вноски – на 28.01.2016 г.,
на 28.04.2016 г., на 28.07.2016 г. и на 28.10.2016 г. По делото липсват данни за
прекратяване на застрахователното правоотношение, поради което и съдът
намира, че към датата на настъпване на процесното ПТП е било налице
валидно застрахователно правоотношение между ищеца-застраховател и
2
застрахования. Ето защо и оплакването на въззивника за липса на
застрахователно правоотношение се явява неоснователно. По делото са
представени общите условия на ищеца, като по делото липсват доказателства
настъпилото ПТП да представлява изключен застрахователен риск или да са
били налице основанията на чл.408 КЗ за отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение.
Депозиран е Протокол за ПТП 1615281/20.05.2016 г., в който е
отразено, че на въпросната дата около 3,15 ч. л.а МПС БМВ Х 6 с рег. №
******* се движи по Околовръстен път с посока с. Лозен към с. Казичене и в
района на фирма „Чипита“ автомобилът с предна и задна десни гуми попада в
несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с вода, и реализира ПТП с
материални щети. В протокола е посочено, че видимите увреждания на МПС
са предна и задна десни гуми с джанти, два броя въздушни възглавници,
предна и задна ходова част. Противно на изложеното от възивника,
протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието – това е изрично посочено в самия протокол. Ето защо по
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на
необезопасена дупка на пътното платно /обозначениа на скицата в протокола/
и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото
на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила. Описаното в протокола се потвърждава в
пълна степен от показанията на свидетеля Стоян Стоянов, който е управлявал
процесния автомобил при настъпване на ПТП на 20.05.2016 г., както и от
приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Действително,
протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила по отношение на
самото настъпване на процесното ПТП, но механизмът на събитието се
установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е била налице неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначени
по начин, позволяващ избягването й.
Наведеното от възззивника възражение за това, че дупката не е била
непредвидимо препятствие, както и че е налице съпричиняване от страна на
водача, съдът намира за неоснователно. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Още повече, от
показанията на свидетеля С.С. се установява, че при настъпване на инцидента
е било тъмно и е валял дъжд, което обективно намалява възможността на
водача да възприеме дупка на пътното платно. По делото липсват каквито и
да е било доказателства за допуснато нарушение от водача на процесното
3
МПС при настъпване на произшествието, като изложените оплаквания във
въззивната жалба са бланкетни, не са скрепени с никакви конкретни
фактически твърдения и не съответстват на събраните по делото
доказателства.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
удостоверени от длъжностното лице се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Действителната стойност на
ремонто-възстановителните дейности вещото лице е определило на 1335,72
лв. По делото са представени доказателства, че ищецът е определил и
изплатил обезщетение за причинената щета в размер от общо 1102,33 лв.,
както и разходи за репатриране на автомобила в размер от 360 лв., или
застрахователно обезщетение в общ размер от 1462,33 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че действително е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение, е заплатил на увреденото лице обезщетение, което е в размер по -
нисък от действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
По делото не се спори, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП,
е републикански, респ. съществуването на задължение за Агенцията „Пътна
инфрастуктура” като юридическо лице да осъществява дейностите по чл. 30,
ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупките до
премахването им е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание
за суброгация срещу ответника за сумата от 1462,33 лв./размерът на
изплатеното застрахователно обезщетение/, както и 10 лв. ликвидационни
разноски, или вземане в общ размер от 1472,33 лв. По изложените
съображения и предявеният главен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен.
Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на регресно
вземане в размер от 1472,33 лв. Задължението на делинквента към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
4
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право,
а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е
представена покана за изпълнение на паричното задължение, получена от
ответника на 27.03.2017 г., като при неизпълнение на задължението от
следващия ден /28.04.2017 г./ ответникът е изпаднал в забава. Следователно,
за релевирания период 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г ответникът дължи
мораторно обезщетение върху установената главница от 1472,33 лв., което е в
размер от 448,69лв. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.86,ал.1
ЗЗД също се явява изцяло основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4158 от 03.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 47273/2021 г. на СРС, ГО, 72 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5