Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,
..........................2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично
съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА
ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдия
Константинова, в.гр. дело № 526 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.17 от ЗЗДН във вр. с чл.258
и сл. от ГПК.
С решение № 105 от 20.06.2018 година,
постановено по гр.дело № 273 по описа за 2018 година, Тетевенският районен съд
е наложил мерки за защита по молбата на И. А. А., ЕГН ********** ***, пострадала
от домашно насилие, извършено на 25.02.2018 година в гр.Я., Ловешка област от Н.Г.Г., ЕГН ********** ***, лице, с
което е била във фактическо съпружеско съжителство. Задължил е, на основание чл.5 ал.1, т.1 ЗЗДН, Н.Г.Г., да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на И. А. А..Забранил
е, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на Н.Г.Г. да се
приближава на разстояние по-малко от 50 (петдесет) метра от лицето И. А. А., да
не приближава жилището и в гр.Ябланица, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице на разстояние по-малко от 50 (петдесет)
метра, като мерките са наложени за срок от 1 (една) година, считано от издаване
на заповедта за защита. Постановил е издаване на заповед за защита. Осъдил е Н.Г.Г.
да заплати по сметката на Районен съд-град Тетевен глоба в размер на 500.00 лева,
както и държавна такса в размер на 30.00 лева. Осъдил го да заплати и
адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лева на адв. С. ***.
Против
решението е подадена въззивна жалба от Н.Г.Г., чрез
адвокат Ж.И. от САК, съдебен адрес:***, с която решението е обжалвано като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Изтъква, че районният съд погрешно е счел, че молителката И. А. А. и
ответникът Г. са имали продължителна 4-годишна връзка, включваща лични и
имуществени отношения и общо домакинство в жилище на молителката.
Сочи, че процесният случай не
попада в хипотезата на чл.3 от ЗЗДН и не е налице нито активна, нито пасивна
процесуална легитимация на страните. Счита, че от показанията на св. Н. Г. П.
се установява, че през годините ответникът е живял на други места, но не и в
къщата на молителката, нито я е афиширал като приятелка. Постоянният му и
настоящ адрес е различен от този на въззиваемата. Цитирайки разпоредбата на
§1,т.10 от Закона за чужденците в Р.България
и на §1,т.2 от ДР на ДОПК твърди,
че с молителката не са във фактическо
извънбрачно съжителство, нито споделят общо домакинство, което прави
молбата за защита от домашно насилие процесуално недопустима.
Изтъква противоречията в показанията
на свидетеля Д. Н. Й., както и наличието на противоречиви доказателства във
връзка с възражението на ответника, че не е знаел какво подписва в полицията в
гр.Я., поради това, че е неграмотен.
Според
пълномощника, решението на Тетевенския съд е в противоречие с чл.31, ал.2 от Конституцията на Р.България, според която „никой не може да бъде осъден само
въз основа на неговото самопризнание”.
За
страната е неясно и как съдът е стигнал до извода, че процесуалният
представител на молителката е осъществил процесуално представителство по чл.38
ЗА, при положение, че не се установява тя да е социално слаба.
Моли да бъде отменено решението
на Тетевенския районен съд като неправилно и незаконосъобразно и да му бъдат
присъдени разноските по делото за двете инстанции.
В съдебно заседание, Н.Г.Г. се
представлява от адвокат Ж.И. от САК, който поддържа въззивната жалба и моли да
бъде уважена. И. А. А., редовно призована, не се явява, а писмена защита по делото
е депозирал адвокат С.С. от ЛАК, в която моли да бъде потвърдено обжалваното
решение.
От приложените доказателства по
гр.дело № 273/2018 година на Тетевенския районен съд, като съобрази и становището
на страните по делото, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.17,ал.1 от ЗЗДН,
поради което следва да се разгледа по същество.
Делото пред районния съд е
образувано по повод молба, подадена от И.
*** срещу Н.Г.Г. с адрес *** за издаване на
заповед за защита и прилагане на мерки за защита от домашно насилие по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Ответникът оспорва истинността на
твърденията.
От фактическа страна се установява следното:
Страните по делото са имали
връзка и са живели на съпружески начала, макар и с прекъсвания, в жилището на И. ***, като
последния период на съжителство е около половин година. Безспорно е установено
по делото, че на 25.02.2018 година ответникът се е намирал в къщата на
посочения адрес и около 18,00 часа станала кавга между молителката и него, като
ответникът ударил по масата и я обърнал, след което взел метлата и започнал да
удря молителката по гърба.Свидетел на случилото се станал Д. Й., който се
намирал в стаята.Към 20,00 часа А. ***, където след прегледа й било
констатирано зачервяване под лява плешка с големина около
Съдът не приема възражението на
ответника, че бидейки неграмотен, не е знаел какво подписва в полицията в
гр.Ябланица. В тази връзка районният съд е изложил аргументи, които се споделят
и от настоящия състав.В намиращото се към НОХД №166/2016 година на Районен съд
гр.Тетевен досъдебно производство №28/2016 година на л.22 е приложена изготвена
от адвокат автобиография на ответника, подписана от последния, в която е
посочено, че има начално образование и е учил до шести клас. С оглед на това,
тезата на ответника, че не е разбирал какво подписва поради неграмотност, съдът
счита за защитна. Свидетелят К. е заявил в съдебно заседание, че е изготвил
обяснението въз основа на заявеното от Г., прочел му го е, дал му го е да се
запознае, след което лично го е подписал. Пред него ответникът не е казал, че е
неграмотен.
Показанията на свидетелката Н. Г.
П. са в противоречие с тези на останалите свидетели и на писмените
доказателства, поради което и на основание чл.172 ГПК следва да се преценяват с
оглед възможна нейна заинтересованост.
При така приетите факти, могат
да се направят следните правни изводи:
Правата на лицата пострадали от
домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане, се регламентират
от Закона за защита от домашно насилие (чл.1).
Чл.2,ал.1 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
Съгласно разпоредбата на чл.3,
т.2 от ЗЗДН защита по предвидения в ЗЗДН ред може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство.
По делото е установено, че
страните са живели на съпружески начала, макар и с прекъсвания, но през
последното полугодие са съжителствали в дома на молителката.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за липса на активна и пасивна легитимация на страните в
процеса, основано само на показанията на свидетелката Н. П.. Същата дава
противоречиви обяснения за връзката на страните. От една страна заявява, че не
й е известен факта, че И.А. и Н.Г. са живели на съпружески начала, а от друга
описва, че при посещение като гост в дома на молителката, е била посрещана от
двамата.
Настоящият въззивен състав приема
за достоверни показанията на свидетеля Й., който е заявил, че от около половин
година страните са съжителствали в дома, който той е прехвърлил на молителката,
и е присъствал лично на упражненото от ответника домашно насилие. Тези негови
показания се подкрепят и от писмените документи- фиш за спешна медицинска
помощ, в който са описани уврежданията на И.А. от 25.02.2018 г.В същата насока
са и показанията на служителя на РУ на МВР гр.Я. К. К. и изготвената от него
докладна записка. Свидетелят е категоричен в съдебно заседание, че под
диктовката на ответника е написал обяснението му, след което му прочел протокола
и му го предявил за подпис. Г. е подписал и съставения, на основание чл.65 ЗМВР, протокол за предупреждение от 25.02.2018 г.
Некоректно е позоваването на
жалбоподателя на разпоредбите на §1, т.2 от ДОПК и на §1,т.10 от Закона за
чужденците в Р.България, тъй като тези норми са създадени за целите на специалните
закони и това е посочено изрично в тях. В цитираната разпоредба на чл.3,т.2 ЗЗДН
няма изискване лицето, пострадало от домашно насилие и лицето, упражнило това
насилие, да са живели непрекъснато във фактическо съжителство- в случая има и
данни, че ответникът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, макар и за
кратък период от време, както и че страните са се разделяли в предходен период.
Молбата на И. А. А. срещу Н.Г.Г. е
подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването
на чл.10,ал.1 от ЗЗДН, тъй като е депозирана пред Тетевенския районен съд на 23.03.2018
г. Към нея е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, в която молителката е изложила
данни за упражнен от ответника физически и психически тормоз- нанасяне на удари
в областта на главата и лицето, удари по тялото, отправяне на закани за
саморазправа. По аргумент от чл.13,ал.2,т.3 ЗЗДН декларацията се явява
самостоятелно и годно доказателство за наведените от молителката твърдения.Тя
се ползва с презумптивна доказателствена стойност относно истинността на
съдържащите се в нея твърдения за осъществени противоправни действия от страна
на ответника, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно
насилие.
В ЗЗДН изрично се предвижда и
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12,ал.1 и чл.15,ал.1 с възможност за събиране на допустими от ГПК
доказателства, съгласно чл.13,ал.1.По този начин се осигурява и правото на
ответника да защити своите права в
процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗДНН, която законът и
придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема,
че ответникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения
относно упражненото по отношение на молителката домашно насилие. Това дава
основание на съда да приеме, че ответникът Н.Г.Г. е осъществил акт на физическо
насилие над молителката И. А. А., който попадат в хипотезата на нормата на чл.2,
ал.1 от ЗЗДН.
Споделят се и изводите на
районния съд относно определяне вида на мерките за защита по чл. 5, ал 1 ЗЗДН, имащи
за цел да въздействат възпиращо спрямо извършителя и да предотвратят бъдещи
прояви на домашно насилие, а именно: ответникът да бъде задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо И. А. А., както и да му се наложи
забрана да приближава на разстояние по-малко от
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неяснота в решението на РС-Тетевен при присъждане на разноските
по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Разпоредбата на чл.36 ЗА постановява, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, който се урежда с договор между страните, а при липса на такъв- по реда на чл.36,ал.3 ЗА. Възможността за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие е регламентирана в чл.38 ЗА при изчерпателно изброени хипотези и тя е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, като последният трябва да е сред лицата, отговарящи на законовите критерии по т.1-т.3 на чл.38,ал.1 ЗА.
В производството по гр.дело № 273/2018 г. на РС- Тетевен ответницата е представлявана от адвокат С.С., който се е легитимирал като пълномощник с Договор за правна защита е съдействие № ********** от 18.04.2018 г., в което изрично е посочено, че безплатната правна помощ е осъществена при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА- на материално затруднено лице. От приложената декларация за материално и гражданско състояние на И.А. се установява, че освен жилище в гр.Я., тя не притежава МПС, няма влогове доходи (безработна е), а в същото време издържа две непълнолетни деца. Тетевенският районен съд правилно е приложил закона като е присъдил на адвокат С. възнаграждение в размера (400 лв.), съответстващ на минималния такъв съгласно чл.22 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради съвпадане на мотивите на
настоящата инстанция с мотивите и правните изводи на Тетевенския районен съд, решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, като на основание чл.272 ГПК ЛОС препраща и към тях.
Ответната
страна не е поискала присъждане на разноски и не е представила списък по чл.80 ГПК, поради което разноски не й се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105 от 20.06.2018
година, постановено по гр.дело № 273 по описа за 2018 година на Тетевенския
районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: