Решение по дело №53709/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5043
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20211110153709
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50..
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110153709 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ЗД „Б.И.” АД срещу Б. Д. Н. осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 796.60 лв., представляваща заплатено на увредено лице
обезщетение за имуществените вреди, претърпени от настъпило на 07.11.2018
г. в гр. София, ул. „И.Х.“, до блок .., пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
виновно причинено от застраховано при ищеца лице, което след настъпване
на произшествието е напуснало същото, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /15.09.2021 г./ до
окончателното ѝ изплащане.
Ответникът твърди, че на 11.10.2021 г. е заплатил претендираната сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че към
1
момента на ПТП между ищеца и ответника е сключен договор за
задължителна застраховка „Г.о.”, че ищецът е заплатил обезщетение по
договора за вреди в предявения размер, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника, който е напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. твърдението си,
че е заплатил процесната сума.
В случая, с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 796.60
лв. от ответника, което по своето естество представлява признание относно
наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички
елементи от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между
страните по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано. Нещо повече, извършеното плащане се
установява от представеното платежно нареждане от 11.10.2021 г. (л. 35 от
делото), поради което претенцията за главница в размер на 796.60 лв. се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като погасена чрез плащане в
хода на процеса.
По отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера
Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, I ГО .
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа
на ВКС, І ГО е разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в
производството разноски е обусловен от поведението на ответника и дали той
е дал повод за завеждане на делото. С Определение № 674/23.11.2011 г. по ч.
гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО, е разяснено, че отговорността
за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на
изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя
неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е погасил задължението си преди процеса.
Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че
именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси
2
съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита
разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника. По аналогия
следва да се приложат разясненията, дадени с Определение № 767/05.09.2012
г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, Определение № 518/15.06.2012 г. по
ч. т. д. № 156/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; Определение № 98/20.02.2009 г. по гр. д.
№ 91/2009 г. на ВКС, ІV ГО, съгласно които ответникът няма право на
разноски в случаите, когато е погасил вземането си в хода на процеса, което е
довело до отказ или оттегляне на исковата претенция, а в случая – отхвърляне
на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че именно в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски, които възлизат на
сумата от 410 лв. за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. ... срещу Б. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ..., иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 796.60 лв., представляваща
заплатено на увредено лице обезщетение за имуществените вреди,
претърпени от настъпило на 07.11.2018 г. в гр. София, ул. „И.Х.“, до блок ..,
пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при
ищеца лице, което след настъпване на произшествието е напуснало същото,
като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ... да заплати
на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. ... сторените по делото разноски в размер на 410 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3