О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.04.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2609 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П.М.П. срещу „Б.”
ЕАД – в несъстоятелност.
На основание чл. 694, ал. 4 ТЗ като страна в производството е конституиран
синдика Х.И. С..
Съдът, като прецени изложените в исковата молба
обстоятелства намира следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава
претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се
направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
искове по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на вземания, които кредиторът
на несъстоятелността - П.М.П., има към длъжника на „Б.” ЕАД – в несъстоятелност,
и които са предявени в производството по несъстоятелност на последното
дружество, включени са от синдика в изготвения от него списък на неприети
вземания, срещу който кредиторът е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение с определение, постановено по чл. чл. 692,
ал. 4 ГПК, от съда по несъстоятелността.
Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на
специалния установителен иск, предвиден в чл. 694 ТЗ, в случаите, когато негов
предмет е вземане, което е включено от синдика в изготвения от него списък на
неприети вземания на кредиторите на несъстоятелността, за наличието на които съдът
следи служебно, са следните: 1) кредиторът да е предявил вземането си пред
синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /с
изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; 2) да има произнасяне на синдика по отношение на това вземане, който да го
е включил в списъка на неприетите вземания; 3) да има депозирано в срока по чл.
690, ал. 1 ТЗ възражение от кредитора срещу неприемане на вземането, което той
има към длъжника; 4) да е налице произнасяне от съда по направеното възражение
с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което същото е оставено без уважение; 5)
установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл.
694, ал. 6 ТЗ.
За да се отговори на въпроса дали е налице първата от посочените
предпоставки за допустимост на предявените искове по чл. 694 ТЗ, съдът следва
да определи какъв е характера на процесните вземания и кога се твърди да са
възникнали те, и с оглед на това да направи извод за това дали те е следвало да
бъдат предявени в производството по несъстятелност, кога е изтекъл срока за
това и дали се доказва да са предявени от ищеца.
В исковата молба и в допълнително подадените по делото молби-уточнения,
ищецът е изложил доста неясно фактите, от които твърди, че произтичат процесните
вземания, но въпреки това съдът може да изведе техните основни белези и с оглед
на това да се направи извод, че те са следните: вземане за получаване на сума в
размер на 15 624, 63 щ.д., представляваща законна лихва върху присъдени с изпълнителен
лист суми по трудово правоотношение в общ размер от 41 975, 14 щ.д., която
лихва е начислена за периода от 07.12.2010 г. до 20.07.2014 г., вземане за
получаване на сума в размер на 9 064, 52 щ.д., представляваща законна лихва
върху главницата от 29 140, 54 щ.д., дължими по основен и допълнителни трудови
договори, която лихва е начислена за периода от 01.12.2008 г. до 01.12.2010 г.,
вземане за получаване на сума в размер на 10 838 щ.д., представляваща
обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 02.02.2001
г. до 07.01.2005 г., вземане за получаване на сума в размер на 3 887, 84 щ.д., представляваща
дължими разходи за работа в Либия по сключен с длъжника основен трудов договор,
вземане за получаване на сума в размер на 211 щ.д., представляваща дължими командировачни
разходи за закупен самолетен билет за командировка от Либия до Малта, осъществена
в периода от 27.04.2003 г. до 08.05.2003 г., вземане за получаване на сума в
размер на 2 475 щ.д., представляваща трудово възнаграждение по чл. 260 КТ за
извършена работа по външно съвместителство като главен счетоводител на „Б.Н.К.”
- Либия, дължимо за периода от 20.09.2002 г. до 07.01.2005 г., вземане за
получаване на сума в размер на 1 650 щ.д., представляваща трудово
възнаграждение по чл. 260 КТ за извършена работа по външно съвместителство като
главен счетоводител на „Г. - С.” - Либия, дължимо за периода от 20.09.2002 г.
до 07.01.2005 г., вземане за получаване на сума в размер на 11 784, 89 лв.,
представляваща направени разноски за принудително събиране на вземания,
направени в периода от 29.06.2007 г. до 06.12.2010 г.
С оглед на така посочените правопораждащи процесните вземания факти, следва
да се заключи, че всяко едно от тях, с изключение на това за дължимост на
сумата от 11 784, 89 лв., представляваща направени разноски за принудително
събиране на вземания, произтичат от съществуващи между кредитора П.П. и
длъжника „Б.” ЕАД – в несъстоятелност, трудови правоотношения и неизпълнение на
задължения на последния, в качеството му на работодател. Освен това всички те
са такива, които се твърди да са възникнали преди откриване на производството
по несъстоятелност на длъжника „Б.” ЕАД – в несъстоятелност, което е станало с
решение от 06.12.2010 г., както и са законна последица от неплащане в срок на
главни задължения, които също възникнали преди тази дата, каквото е вземането
за законна лихва до окончателното плащане. Ето защо и всички тези вземания са
от вида на посочените в чл. 687 ТЗ и следва да се включат служебно от синдика в
списъка на приетите вземания, без да е необходимо да бъдат предявявани в
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Вземанията на кредитора П.М. Д. за получаване на заплатени разноски за
принудително събиране на дължими суми, които са в общ размер от 11 784, 89 лв.,
не са породени от съществуващи между него и „Б.” ЕАД – в несъстоятелност трудови
правоотношения, тъй като те имат извъндоговорен характер. С оглед на това и доколкото
се твърди, че са възникнали преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност по отношение на длъжника, е следвало да бъдат предявени по реда
и в сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, за да могат
да бъдат приети в производството по несъстоятелност и да подлежат на
удовлетворяване в него и съответно да бъде допустимо предявяването им пред съда
с иск по чл. 694 ТЗ. В закона е предвидено изрично, че след изтичането на срока
по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземанията, възникнали до датата на откриване на
производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват, като съгласно чл.
739, ал. 1 ТЗ те се погасяват.
В настоящия случай се установява, че едномесечният срок за предявяване на
вземанията на кредиторите, предвиден в чл. 685, ал. 1 ТЗ, е започнал да тече на
10.12.2010 г. и изтича на 10.01.2011 г. Двумесечният срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ
започва да тече на 10.01.2011 г. и изтича на 10.03.2011 г. Не се твърди и не се
установява кредиторът П.М. Д. да е предявил своите вземания за получаване на
сума в общ размер от 11 784, 89 лв. нито в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, нито в
този, предвиден в чл. 688, ал. 1 ТЗ. Тези вземания са предявени в
производството по несъстоятелност за първи път с подаване на молба, наименована
жалба, от 18.02.2015 г., което е след изтичане на посочените преклузивни
срокове. Ето защо следва да се приеме, че това вземане не е надлежно предявено
в производството по несъстоятелност на длъжника „Б.” ЕАД – в несъстоятелност,
поради което и по отношение на него липсва първата задължителна предпоставка за
надлежно упражняване от кредитора П. Д. на правото на иск по чл. 694 ТЗ, което
прави предявения в процеса иск, имащ за предмет установяване неговото
съществуване, недопустим и исковата молба в тази й част следва да бъде върната.
При преценка за допустимостта на
предявените установителни искове, чийто предмет са съществуването на тези
вземания, които с оглед фактите се установява, че са възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Б.”
ЕАД – в несъстоятелност, както и че произтичат от съществуващо между ищеца и
ответното дружество трудово правоотношение и като такива не следва да се
предявяват в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, съдът
съобразява, че по тяхното съществуване е налице произнасяне на синдика по реда
на чл. 687, ал. 1 ТЗ. От извършената служебна проверка на обявените в
търговския регистър актове на синдика и на съда по несъстоятелност, се доказва,
че всички вземания, които са възникнали в полза на работника П.М. Д. на
основание трудовото правоотношение с ответното дружество, до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, са включени от
синдика служебно в размера, до който е установил, че са възникнали и не са
заплатени, в изготвения от него списък на приетите вземания, обявен в Търговския
регистър на 29.06.2011 г. В срока по чл. 690 ТЗ от кредитора П.М. Д. не е
направено писмено възражение срещу неприемането от синдика по реда на чл. 687 ТЗ на негови вземания, произтичащи от трудовото му правоотношение с несъстоятелния
длъжник и възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, поради което и изготвените от синдика списъци са одобрени с
окончателно определение на съда по несъстоятелността, постановено на 15.12.2011
г. Липсата на възражение означава, че въпросът за дължимостта на вземания с
такъв характер е разрешен по окончателен за всички участници в производството
по несъстоятелност начин и не може да се повдига отново от кредитора, извън
сроковете и реда по чл. 690 ТЗ, и да бъде разглеждан от съда. Това не може да
стане и по реда на чл. 694 ТЗ чрез предявяване на иск за установяване на
съществуването на такива вземания, тъй като за неговата допустимост е
необходимо кредиторът да е подал възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу тяхното неприемане
и то да е оставено без уважение от съда с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ,
които факти не са се осъществили по отношение на нито едно от процесните
вземания. Това не може да стане и чрез последващо, извън установените в закона
срокове, предявяване на тези вземания, каквото е налице в случая.
Вярно е, че работникът няма задължения да предявява своите вземания,
произтичащи от трудовото му правоотношение с длъжника, тъй като съгласно чл.
687, ал. 1 ТЗ синдикът е длъжен да ги включи служебно в списъка на приетите вземания.
Съществуването на това задължение за синдика, обаче, не лишава кредиторът от
правото да предяви своите вземания от вида на тези, посочени в чл. 687 ТЗ, в
производството по несъстоятелност по предвидения в закона ред като сезира
синдика да се произнесе по тяхното приемане, с което той би могъл да защити
своите права в хипотезите, когато съществуването им е спорно между страните по
трудовото правоотношение, т.е. когато възникването на вземанията, включително в
претендирания от кредитора размер, се отрича от длъжника-работодател. Това
право може да бъде надлежно упражнено само в предвидените в закона преклузивни
срокове, които се отнасят за всички кредитори, които предявяват вземания, без
значение какъв е характера на последните, като в закона не са предвидени
изключения за някои от тях. Липсата на задължение на работниците да предявяват
вземанията си, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, не означава,
че за тях не важат сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, ако те
решат да направят това. Приемането на обратното, означава да се позволи на
работниците безсрочно да заявяват в производството по несъстоятелност свои
вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, което не следва да се допуска предвид целта, която имат
уредените в ТЗ преклузии за предявяване на вземанията и за повдигане на спорове
за тяхната дължимост, а именно да се очертае по окончателен начин и в кратки
срокове кръгът на лицата, които ще имат право на удовлетворяване в производството
по несъстоятелност, и да се определи размера на техните вземания.
Следователно ищецът П. Д., който твърди съществуване на процесните спорни вземания, произтичащи от трудово
правоотношения, възникнало между него и „Б.” ЕАД – в несъстоятелност, е
трябвало да защити правата си именно чрез предявяването им в производството по
несъстоятелност, но това право е можел да упражни само в предвидените в закона
преклузивни срокове или чрез подаване на възражение в сроковете и по реда на
чл. 690 ТЗ срещу тяхното неприемане от синдика чрез служебното им вписване в
списъка на приетите вземания, каквото, както се посочи, липсва.
Ищецът не твърди, включително след дадените му изрични указания за това от
съда с разпореждане от 18.01.2017 г., и не представя доказателства да е
предявил някое от тези свои вземания, до изтичане на сроковете по чл. 685, ал.
1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, като той е направил това много по-късно - едва на
18.02.2015 г., поради което и това негово действие е преклудирано и не поражда
правните последици, които законът придава на предявяване на вземания от
кредитора в производството по несъстоятелност, включително възникване за него
на правото да ги предяви пред съд с иск по чл. 694 ТЗ. С действието по
предявяване на вземанията след изтичане на установените в закона срокове, очевидно
се цели произнасянето на синдика по тяхната дължимост, да бъде преразгледано и с
оглед на това за кредитора, пропуснал да ги предяви в преклузивните срокове по
чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ и да направи възражение в преклузивния
срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ, какъвто е ищеца, да се възстановят права, които са
преклудирани – както правото да подаде възражение пред съда срещу списъците на
приетите и неприети вземания в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, така и правото да предяви иск по чл. 694 ТЗ.
Последното, обаче, е напълно недопустимо. Ето защо, съдът намира, че
предявяването на процесните вземания от ищеца извън законовите срокове за това,
включването им в списъка на неприети вземания, обявен в ТР на 29.10.2015 г.,
както и подаване на възражение срещу него от кредитора, са действия, които не
следва да бъдат съобразени при преценка за допустимостта на предявените искове
по чл. 694 ТЗ и въз основа на тях не може да се признае, че за ищеца е
възникнало правото да сезира съда по този ред няколко години, след като то вече
е било погасено с пропускане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, чл. 688, ал. 1 ТЗ и чл. 690, ал. 1 ТЗ.
След като П. Д. не е предявил в производството по несъстоятелност, открито
по отношение на ответника, по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, възникналите в негова полза на основание сключен трудов
договор, вземания за законна лихва върху неплатено в срок трудово
възнаграждение, за обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, за
трудово възнаграждение по външно съвместителство, за дължими командировъчни
разходи, като ги, и не е упражнил правото си по чл. 690, ал. 1 ТЗ да подаде
възражение срещу неприемането им от синдика по реда на чл. 687, ал. 1 ТЗ, то
въпросът за дължимостта им е окончателно решен с постановяване на определение
за одобряване на изготвените от синдика списъци на приети, неприети и служебно
приети вземания в производството по несъстоятелност, обявени в ТР на 29.06.2011
г. и не може да бъде преразглеждан, включително по исков ред.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове с правна
квалификация чл. 694 ТЗ за установяване дължимостта на вземане в размер на 15
624, 63 щ.д., на вземане в размер на 9 064, 52 щ.д., на вземане в размер на 10
838 щ.д., на вземане в размер на 3 887, 84 щ.д., на вземане в размер на 2 475
щ.д. и на вземане в размер на 1 650 щ.д., са недопустими и исковата молба в
тази й част следва да бъде върната.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС
№ 47554/ 06.04.2016 г., подадена от П.М.П. срещу „Б.” ЕАД – в несъстоятелност,
поради недопустимост на предявените с нея искове.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: