Р Е Ш Е Н И Е № 4210
гр. Пловдив, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
03.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 6582 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
предявен от П.Д.Я. с ЕГН: **********, с адрес ***,
чрез пълномощника му –адв. С. П. против Прокуратурата на Република България, с
адрес: град София, бул. „Витоша” № 2 за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение. по досъд.
пр. № ****** по описа на РП – Пловдив за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В исковата молба се твърди, че
през месец ***** 2018г. на ищеца било повдигнато обвинение по досъд.пр. № ****
по описа на РУ –Хисаря, пр.пр. № ***** по описа на РП –Пловдив за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3,вр. счл. 194, ал. 1 от НК за това, че на *****.
откраднал 23 броя кози от владението на П. Т. Р. от гр. Х. и на същия била
взета МН „*****“. За това обвинение законът предвиждал наказание „*****от 1 до
10 години и същото било тежко умишлено престъпление по смисъла на НК. След
проведено разследване се установило, че ищецът не е съпричастен към това деяние
и спрямо него наказателното производство частично било прекратено с
постановление на РП –Пловдив.
Ищецът твърди, че в следствие на
незаконното обвинение претърпял изключителни по своя характер и интензитет
неимуществени вреди, като се затворил в себе си и спрял да излиза с приятели,
не можел да се храни, нито да спи, сънувал кошмари. Не успял да скрие тревогата
от родителите и приятелката си, които също се притеснявали за състоянието му.
Ищецът и близките му се страхували, че може да бъде осъден и наказан, страхувал
се за бъдещето си, като изпитвал силен страх, дълбоко бил накърнен и обезверен
от неправдата-да бъде осъден за нещо, което не е извършил. Приятелите му
започнали да го отбягват, като случая се разчул из града, което оказало
негативен ефект върху имиджа му и доброто име на ищеца в обществото.
Въз основа на гореизложените
твърдения ищецът е сезирал съда с искане да постанови Решение, с което да осъди
ответната Прокуратура да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение в размер на 5000
лева.Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответната Прокуратура, чрез свой представител е подаден писмен отговор, с който
изцяло оспорва иска. Твърди, че липсват каквито и да е доказателства за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с
повдигнатото му обвинение. Оспорва се размерът на вредите, като прекомерно
завишен, несъответстващ, както на реалните вреди, така и на икономическия
стандарт в страната, принципите на справедливост и установената съдебна
практика. Прави се с отговора възражение за съпричиняване, без да се сочат
обаче конкретни действия от страна на ищеца, в които се изразява това. Моли за отхвърляне на исковете, или
алтернативно- за присъждане на обезщетение в значително по- нисък от търсения
размер.
Съдът - въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се
установяват и от приложените към делото преписки и дела:
На ***** е образувано наказателното производство по
дос. пр. № *****. по описа на РУП гр. Хисар срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Със Заповед от 03.12.2017г. ищецът е задържан за
срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
С Постановление от 04.12.2017г. ищецът П. Я. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
предл. 2-ро, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК за това, че за времето от втората
половина на месец ноември 2017г. до 29.11.2017г. в с. М., Област П., чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – повреждане на
електропастир на пасище, е отнел чужди движими вещи – 23 броя кози на стойност
около 2300 лева от владението на П. Т. Р. от гр. Х., област П. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и същият е разпитан в това процесуално
качество.
В
хода на досъдебното разследване са извършени множество процесуално – следствени
действия, сред които събиране на писмени и гласни доказателства, извършване на
експертизи и други.
С Постановление от 27.09.2018г. на Районна
прокуратура - Пловдив е прекратено частично наказателното производство водено
срещу ищеца Я. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и взетата спрямо същия мярка за неотклонение е отменена.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на инициираното против него наказателно производство са
събрани гласни доказателства посредством разпита на св. И. П. /протокол от съдебно
заседание, проведено на 03.10.2019г./.
От показанията на същия се установява, че познава
ищеца от близо 15 години. Знаел за това, че в края на 2017г. повдигнали
обвинение на П. и го задържали. Близо 8 месеца продължило производството, през
който период П. се променил. Отказвал да излиза, спрял да работи, много
отслабнал. Виждал се с него вечер по тъмно пред дома му, защото се срамувал от
хората в града, които го мислели за крадец.
Съдът кредитира показанията на цитирания св., тъй
като същият възпроизвежда непосредствените си възприятия относно състоянието на
ищеца по време на воденото срещу него досъдебно производство и не се
констатираха противоречия между тях и доказателствената съвкупност по делото.
При така установените, релевантни
за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде
оправдано или образуваното срещу него наказателно производство бъде прекратено.
Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било
образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на
обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК,
предаден е на съд и впоследствие е оправдан
или наказателното производство е прекратено, както е в процесния случай.
Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие
със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта
на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в
престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде
оправдан.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия и прекратяване
на наказателното производство по причина, че не е осъществен състав на
престъпление.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва
да се предяви срещу органа, от
чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК и е привлякла ищеца в качеството на обвиняем с нарочно
постановление.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още
повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не
излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване,
поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение
изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по
делото не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно
поведение у ищцата, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг
негов принос като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на
производството по друг начин и т.н.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: непродължителния период
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането му като обвиняем на 04.12.2017г. до прекратяване
на наказателното производство с Постановление от 27.09.2018г., факта че същият
е осъждан и следователно интензитета на вредите които търпи е по –нисък от тези
на лице, с чисто съдебно минало. В същото време следва да се отчете факта, че
същият е бил задържан за срок от 24 часа
именно поради образуваното срещу него досъдебно производство.
При индивидуализиране на конкретния размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца съдът отчете че не се установяват
други специфични по вид и интензитет негативни последици /като напр. публично
/медийно/ достояние на обвинението /такива твърдения не са изложени от ищеца/
подлежащи на репариране /извън обичайните и презумирани от закона/. Освен това
интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на ищеца. В случая свидетелските показания не са достатъчни,
за да обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка
и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение, които да обосноват
присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца размер от 5 000 лева.
Същият не ангажира доказателства за твърдението си, че е останал без работа
именно в резултат на незаконното обвинение, нито за влошаване на здравния му
статус, още по – малко наличието между пряка причинна връзка с действия на
прокуратурата.
В процесния казус обаче, при индивидуализиране
размера на обезщетението, на плоскостта на интензитета на претърпените от
ищцата неимуществени вреди съдът отчете факта, че вмененото му обвинение е за
тежко умишлено престъпление по смисъла на НК. Предвид гореизложените
съображения и като се съобрази с икономическите условия в
страната и стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 1 000
лева, която следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 03.10.2018г.
/най – ранната възможна дата, от която би могло да се направи извод за влизане
на Постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца в
сила, тъй като същото е постановено на 27.09.2018г. и срокът за обжалването му
е 7 дни/ до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 5 000 лв., претенцията ще се отхвърли.
Претендират се от ищеца разноски,
които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се присъдят съразмерно на
уважената част от претенцията, а именно сумата от 10 лева /за държавна такса,
която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ и сумата от 80 лева – разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска или общо сумата от 90 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на П.Д.Я.
с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адв. С. П. сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение. по досъд. пр. № ******. по описа на РП –
Пловдив за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане на
постановлението в сила – 03.10.2018г. до окончателното изплащане, като за
разликата над уважения размер на иска за неимуществени вреди от 1000 лева до
пълния претендиран размер от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на П.Д.Я.
с ЕГН: **********, с адрес ***, представляван от пълномощника му – адв. С. П. сумата от общо 90 лева /деветдесет лева/ ,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.