Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.04.2016

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

IV-ти

състав

На

Шестнадесети март

Година

2016

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

М.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

19

по описа за

2016

Година

 

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 124 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ във  вр.чл.86 , ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Т.П.Д. против ”Пътно поддържане - Кърджали” ЕООД  гр.Кърджали , в която твърди, че страните били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор, като ищецът предоставял работна сила при спазването на определена трудова дисциплина, а работодателят следвало да заплаща договореното трудово възнаграждение. Твърди се, че ищцата предоставяла точно своята работна сила при спазване на трудовата   дисциплина, но не получила дължимото от работодателя договореното трудово възнаграждение, а именно, дължимите й нетни трудови възнаграждения и обезщетение за неползван платен отпуск, както следва: сумата в размер на 577,57 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012 год.; 577,57 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2012 год.; 577,57 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месен март 2013 год.; 577,57 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2013 год.; 577,57 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2013 год.; 580,40 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2013 год.; 580,40 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2013 год.; 580,40 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2013 год.; 1480,80 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2013год., както и обезщетение за неползван платен отпуск. Счита, че ответното дружество й дължи и лихви за забава върху дължимите неизплатени суми за трудово възнаграждение в общ размер на 1619,40 лева, както следва: - 191,87 лева от 01.10.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012год.; 186,81 лева от 01.11.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2012 год.; 167,37 лева от 01.03.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2013 год.; 162,38 лева от 01.04.201Зг. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2013год.; 157,56 лева от 01.05.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2013 год.; 153,30 лева от 01.06.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2013 год.; 138,44 лева от 01.09.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2013 год.; 133,59 лева от 01.10.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2013 год.; 328,08 лева от 01.11.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2013 год. и обезщетение за неползван платен отпуск, като общият размер на дължимата сума от ответното дружество била в размер на 7729,25 лева, от която 6109,85 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци и 1619,40 лева лихва за забава. Твърди се, че въпреки многократните покани за плащане ответното дружество не било не изпълнило задълженията си. Твърди се още, че дружеството- ответник, въпреки депозирана молба от ищеца за издаване на Удостоверение за неизплатени трудови възнаграждения, отказвало издаване на такова удостоверение за неизплатени трудови възнаграждения за 2012г. и 2013г., за което била сезирана и Дирекция "Инспекция по труда - Кърджали". Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество  да заплати на ищеца сумата в размер на 7729,25 лева, от която 6109,85 лева, представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения и 1619,40 лева лихва за забава за периода от 01.10.2012г. до 05.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.  В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”Пътно поддържане - Кърджали” ЕООД  гр.Кърджали е депозирал писмен отговор, с който счита иска за неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен. Признава, че между ищеца и ответника бил сключен трудов договор, бил прекратен през месец декември 2013 година по молба на ищцата по реда на чл.327 от КТ - за неизплатени дължими месечни възнаграждения. Не оспорва, че ответното дружество следвало да заплати на ищцата за периода месеците октомври и ноември 2012 година и месеците март, април, май, юни, септември, октомври и ноември 2013 година, полагащите й се и начислени суми като трудово възнаграждение, след като приспадане на необходимите данъци и удръжки, за този период възлизат, както следва: за месец октомври 2012 година чиста сума за получаване -  577,57 лева. ; за месец ноември 2012 година - 577,57 лева ; за месец март 2013 година - 577,57 лева ; за месец април 2013 година - 577,57 лева ; за месец май 2013 година 577,57 лева, като твърди, че за месеците юни 2013 г., септември 2013г. и октомври 2013г.  ищцата  получила изцяло трудовото възнаграждение, възлизащо на 580,40 лева месечно, за което се подписала в необходимата ведомост, поради което моли искът в тази му част да бъде отхвърлен. Твърди се в отговора, че за месец ноември 2013 година чистата сума за получаване от ищцата, включваща отработеният й 1 трудов ден за месец ноември 2013 година и ползваните от нея през месец ноември 2013 година платен годишен отпуск за 2012 година - 18 дни  и 2 дни  платен годишен отпуск за 2013 година и обезщетението за неползван от нея 16 дни платен годишен отпуск за 2013 година, възлизал   на сума от 1129,91 лева, като ищцата получила аванс за месец ноември 2013 година, възлизащ в размер на 367,43 лева, поради което моли искът в тази му част, следвало да бъде отхвърлен за разликата от претендираните 1480,80 лева до действително дължимата й сума, възлизаща в общ размер на сумата от 1129,91 лева, като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 б."а" от ЗЗД за възнагражденията, за които ищцата твърди, че й се дължат с падежи, посочени от ищеца, както следва: за месец октомври 2012 година за сумата в размер на 577,57 лева, за месец ноември 2012 година за сумата в размер на 577,57 лева и моли искът за посочените две месечни възнаграждения, възлизащ общо в размер на 1155,14 лева да бъде отхвърлен.  Моли също така искът за начислените от ищцата в исковата й молба мораторни лихви за забава на изпълнението на задължението за месеците октомври и ноември 2012 година, възлизащ в общ размер на сумата от 378,68 лева също да бъде отхвърлен, поради погасяването на задължението също поради изтекла давност. Моли искът за начислените от ищцата в исковата й молба мораторни лихви за забава на изпълнението на задължението на „Пътно поддържане-Кърджали"ЕООД за месеците юни, септември и октомври 2013 година възлизащ в общ размер на сумата от 425,33 лева да бъде отхвърлен , поради недължимост на претендираните от ищеца лихви за забава, тъй като няма забава на изпълнението на задължението за изплащането на дължимите й трудови възнаграждения за тези три месеца. Моли също така искът за начислените от ищцата мораторни лихви за забава на изпълнението на задължението на „Пътно поддържане-Кърджали"ЕООД за месец ноември 2013 година, възлизащ в размер на 328,08 лева също да бъде отхвърлен до предявеният му пълен размер, като неоснователен и недоказан. Моли за решение в горепосоченият смисъл, като бъде отхвърлен изцяло предявеният от ищеца иск. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал за безспорно, че ищецът и ответникът са били страни по трудово правоотношение по силата на трудов договор № 78/ 07.03.2008г., прекратен на основание чл.327 от КТ , считано от м месец декември 2013 г., както и че ответникът в качеството на работодател дължи на ищцата за периода месеците - октомври и ноември 2012 година и месеците март, април, май 2013 година суми за трудово възнаграждение в размер на 577,57 лева месечно .

Установява се още, че ищцата е заемала длъжност „строителен техник“ с първоначално основно месечно трудово възнаграждение 400 лева, платимо наведнъж месечно и договорен основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

На 17.03.2015г. ищцата е депозирала молба, входирана на същата дата при ответника, с която заявила плащане на дължимите й суми за трудови възнаграждения за 2012г. и 2013г.

С молба, входирана при ответника на 02.12.2013г., ищцата Т.Д. е поискала да бъде освободена от длъжност на осн. чл.327 от КТ и да й бъде изплатено обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ, платеният годишен отпуск за 2013г. и неизплатените заплати за 2012г. и 2013г.

Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза и изслушването на вещото лице Г.Д. в с.з. нетното трудово възнаграждение /НТВ/ на ищцата за претендираните периоди са в общ размер на 5209,45 лв., от тях изплатени 1741,20 лв. за месеците юни, септември и октомври 2013г.; неизплатеното нетно трудово възнаграждение на ищцата възлиза в общ размер на 3468,25 лв., както следва: 577,57 лв. - нетно възнаграждение за м. октомври 2012г., 577,57 лв. - нетно възнаграждение за м. ноември 2012г., 577,57 лв.- нетно възнаграждение за м. март 2013г., 577,57 лв. - нетно възнаграждение за м.април 2013г., 577,57 лв. - нетно възнаграждение за м. май 2013г., 580,40 лв. - нетно възнаграждение за м. ноември 2013г. и неплатеното обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск 16 работни дни е в нетен размер от 463,55лв. Съгласно заключението законната лихва върху неизплатените НТВ за периодите от началната дата - посочената в исковата молба, до 05.01.2016г. включ. е в общ размер на 994,50 лв., а законната лихва върху 463,55 лв.  -  нетният размер на неплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 01.11.2013г. до 05.01.2016г. включ. е в размер на 102,70 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява,че нетното възнаграждение на ищцата за м.май 2013г. в размер на 557,57 лева не било изплатено,а възнагражденията за  м.юни 2013г., септември 2013г. и октомври 2013г. били изплатени срещу положен подпис във ведомостта. Експертът при изготвяне на заключението не констатирал по ведомост за заплати изплатена сума от нетното възнаграждение или част от нея за м.ноември 2013г., поради което приема,че  няма извършено плащане за м.ноември 2013г.   

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за частично основателни и доказани.

Съгласно чл.124 от КТ работодателят по трудовото правоотношение е длъжен да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. По делото бе установено, че за процесния период - месец октомври 2012г. – ноември 2013г. - ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника и  е изпълнявала трудовите си задължения точно и добросъвестно. Установено бе, че ответникът не е изплатил дължимите трудови възнаграждения на ищцата за месеците октомври 2012г.,ноември 2012г., март 2013г.,април 2013г. и май 2013г., възлизащи на нетна сума от 577,57 лв. месечно, или, не е изплатил общо 2887,85 лв. Установено бе, че за месеците юни 2013г., септември 2013г. и октомври 2013г. нетните трудови възнаграждения на ищцата, всяко възлизащо на 580,40 лв., или, общо 1741,20 лв., са изплатени срещу подпис на ищцата,положен във ведомостта за заплати. В тази връзка, съдът кредитира заключението по изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза, като пълно ,точно и компетентно изготвено, както и поради неоспораването му от страните и установяващо именно факта на полагане на подпис срещу получаване на НТВ от ищцата за посочените три месеца – юни 2013г., септември 2013г. и октомври 2013г. На следващо място, по делото не бе установено с годни и относими доказателства възражението на ответника, че през м.ноември 2013г. е изплатен аванс от 367,43 лв. Напротив, при изготвяне на заключението по СЧЕ бе установено,че такъв не е бил изплащан,както и е останало неизплатено цялото нетно трудово възнаграждение за този месец . м.ноември 2013г. ,възлизащо на сума в размер на 580,40 лв.            

Установено бе, на следващо място,че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е изплатил на ищцата и дължимото съгласно чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 16 работни дни за 2013г. в нетен размер от 463,55 лв. Изчислената лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск върху сумата от 463,55 лв. е изчислена на 102,70 лв. за периода 01.11.2013г. до 05.01.2016г.

В настоящото производството ответникът прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от вземанията, което възражение , съдът намира за основателно. По делото бе установено, че страните са договорили изплащането на трудовото възнаграждение да се извършва наведнъж ежемесечно, поради което  и по арг. на чл.270, ал.2 КТ следва да се приеме, че трудовото възнаграждение на ищеца е изискуемо на 1-во число на месеца, следващ отработения и за изпълнението му не е необходима покана. Това е така, тъй като при липса на изрична уговорка в трудовия договор и след като в закона е определен моментът, в който трудовото възнаграждение става изискуемо, то, е налице хипотезата на чл.84, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и не е необходимо работникът/служителят да отправя нарочна покана до работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение, а последният изпада в забава с настъпване на съответния определен от закона срок. Освен това, изхождайки от разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 КТ, че исковете по трудови спорове по повод неизплатени трудови възнаграждения се предявяват в 3-годишен срок, който започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е следвало да се извърши плащане, както и с оглед изложеното по-горе относно изискуемостта на трудовото възнаграждение, в т.ч. и съобразявайки и чл.111, букв. „а“ от ЗЗД, следва да се направи извод, че тригодишния давностен срок за вземанията за трудово възнаграждения за м. октомври и ноември 2012г. изтича в края на съответния месец през 2015 г., а исковата молба е предявена на 07.01.2016 г., или след изтичане на тригодишния давностен срок за претендираните трудови възнаграждения за м.октомври 2012г. и м.ноември 2012г. Ето защо, искът за посочените два месеца,възлизащ на 577,57 лв. за м.октомври 2012г. и 577,57 лв. за м.ноември 2012г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. С погасяване на главното вземане и на основание чл. 119 от ЗЗД следва да се приеме,че са погасени по давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава, възлизащи на 191,87 лв. за периода от 01.10.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. и 186,81 лв. за периода от 01.11.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. и претенцията в тази връзка следва да се отхвърли като погасена. 

            Предвид установеното по делото плащане на НТВ за месеците юни 2013г., възлизащо на 580,40 лв., м.септември 2013г. – 580,40 лв. и м.октомври 2013г. – 580,40 лв., искът по чл.124 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка, предвид неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и акцесорната претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължими за посочените три месеца обезщетения за забава, както следва: 153,30 лв. за периода от 01.06.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2013г., 138,44 лв. за периода от 01.09.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2013 г. и 133,59 лв. от 01.10.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2013г. 

            На следващо място, по отношение на претендираните нетни трудови възнаграждения за месеците март 2013г., април 2013г., май 2013г. и ноември 2013г., бе установено,че същите възлизат на суми в нетен размер, както следва: 577,57 лв. за м.март 2013г., 577,57 лв. за м.април 2013г., 577,57 лв.  за м.май 2013г. и 580,40 лв. за м.ноември 2013г.,или,общо 2313,11 лв. и предвид липсата на доказателства за заплащането им, ответникът следва да бъде осъден да заплати същите на ищцата. Върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май и ноември 2013г. се дължи законна лихва за забава за периода от първо число на следващия месец и с оглед диспозитивното начало до 05.01.2016г. Предвид посоченото по-горе,че трудовото възнаграждение на ищеца е изискуемо на 1-во число на месеца, следващ отработения, без да е необходима покана, дължимите размери на обезщетенията за забава върху главниците за месеците март, април, май 2013г. и ноември 2013г. вкл. следва да се преизчислят в този смисъл. Или, ищецът дължи на ответника лихва за забава за претендираните месеци, определена по реда на чл.162 от ГПК чрез on-line калкулатор, както следва: - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.март 2013г. – 162,37 лв. за периода от 01.04.2013 г. до 05.01.2016 г. вкл.; - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.април 2013г. – 157,54 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 05.01.2016 г. вкл.; - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.май 2013г. – 152,56 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 05.01.2016 г. вкл. и върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 580,40 лв. за м.ноември 2013г. – 123,74 лв. за периода от 01.12.2013 г. до 05.01.2016 г. вкл., общо, 596,21 лв.  

            Уважаването на главния иск по чл.224, ал.1 от КТ обуславя уважаването и на акцесорния иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторната лихва върху сумата от 463,55 лв., дължима от първо число на месеца,следващ този, за който е дължимо плащането, или, за периода 01.12.2013г. до 05.01.2016г. и същата съдът на осн. чл.162 от ГПК определя на 98,83 лв.    

            Предвид изложеното дотук следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата следните суми: - сумата в общ размер на 2313,11 лв. - главница, представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения, от които: 577,57 лв. за м.март 2013г., 577,57 лв. за м.април 2013г., 577,57 лв. за м.май 2013г. и 580,40 лв. за м.ноември 2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата в общ размер на 596,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху неизплатените главници, както следва: - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.март 2013г. – 162,37 лв. за периода от 01.04.2013 г. до 05.01.2016 г.вкл.; - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.април 2013г. – 157,54 лв. за периода от 01.05.2013г. до 05.01.2016г. вкл.; - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.май 2013г. – 152,56 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 05.01.2016г. вкл. и върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 580,40 лв. за м.ноември 2013г. – 123,74 лв. за периода от 01.12.2013 г. до 05.01.2016 г. вкл., като бъде отхвърлен искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за горницата от посочените периоди; - сумата в размер на 463,55 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 98,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 463,55 лв. за периода 01.12.2013г. до 05.01.2016г.,като бъде отхвърлен искът по чл.124 от КТ за заплащане на нетно трудово възнаграждение в размер на  580,40 лв. за м.юни 2013г., 580,40 лв. за м.септември 2013г. и 580,40 лв. за м.октомври 2013г., като неоснователен,както и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава, както следва: 153,30 лв. за периода от 01.06.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2013г., 138,44 лв. за периода от 01.09.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2013 г. и 133,59 лв. от 01.10.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2013г.

            Следва предявеният иск по чл.124 от КТ за сумата от 577,57 лв. за м.октомври 2012г. и 577,57 лв. за м.ноември 2012г. да бъде отхвърлен като погасен по давност, както и да бъде отхвърлен искът за обезщетение за забава, възлизащи на 191,87 лв. за периода от 01.10.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. и 186,81 лв. за периода от 01.11.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. също като погасен.   

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., съобразно уважената част от иска, или, 224,58 лв.

Ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска, но предвид недоказването им,съдът не следва да се произнася.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 70,00 лв., както и държавна такса съразмерно уважената част от исковете в общ размер на 242,52 лв.,от които 92,52 лв. – дължими по иска па чл.124 от КТ, 50,00 лв. – дължими по иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД, 50,00 лв. - дължими по иска по чл.224, ал.1 от КТ и 50,00 лв. – дължими по иска по чл.86,ал.1 от КТ във вр. с чл.224,ал.1 от КТ. 

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Пътно поддържане-Кърджали“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, ***,да заплати на Т.П.Д.,с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,  - адв. С.М., следните суми: 1.сумата в общ размер на 2313,11 лв. - главница, представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения, от които: 577,57 лв. за м.март 2013г., 577,57 лв. за м.април 2013г., 577,57 лв. за м.май 2013г. и 580,40 лв. за м.ноември 2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата; 2. сумата в общ размер на 596,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху неизплатените главници, както следва: - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.март 2013г. – 162,37 лв. за периода от 01.04.2013 г. до 05.01.2016 г.вкл.; - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.април 2013г. – 157,54 лв. за периода от 01.05.2013г. до 05.01.2016г. вкл.; - върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 577,57 лв. за м.май 2013г. – 152,56 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 05.01.2016г. вкл. и върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 580,40 лв. за м.ноември 2013г. – 123,74 лв. за периода от 01.12.2013 г. до 05.01.2016 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД за горницата от посочените периоди; 3. сумата в размер на 463,55 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата; 4. сумата от 98,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 463,55 лв. за периода 01.12.2013г. до 05.01.2016г.,като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124 от КТ за заплащане на нетно трудово възнаграждение в размер на  580,40 лв. за м.юни 2013г., 580,40 лв. за м.септември 2013г. и 580,40 лв. за м.октомври 2013г., като неоснователен, както и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава, както следва: 153,30 лв. за периода от 01.06.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2013г., 138,44 лв. за периода от 01.09.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2013 г. и 133,59 лв. от 01.10.2013г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2013г.,като неоснователен,както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124 от КТ за сумата от 577,57 лв. за м.октомври 2012г. и 577,57 лв. за м.ноември 2012г., като погасен по давност и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава, възлизащ на 191,87 лв. за периода от 01.10.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. и 186,81 лв. за периода от 01.11.2012г. до 05.01.2016г. върху неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2012г., като погасен.  

ОСЪЖДА „Пътно поддържане-Кърджали“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, ***,да заплати на Т.П.Д.,с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,  - адв. С.М., направените по делото разноски в размер на 224,58 лв.

ОСЪЖДА „Пътно поддържане-Кърджали“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, ***,да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд Кърджали сумата от  242,52 /двеста четиридесет и два лева и петдесет и две стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса в производството по гр.д.№  19/2016г. по описа на РС-Кърджали и сумата от 70,00 /седемдесет/ лв., представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза.   

 

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Съдия: