М О Т И В И
към Присъда № 85 от 07.06.2019 год. по НЧХД № 1003/2018 год. на СлРС
изготвени на 23.07.2019 год.
Тъжителката
П.Д.Б. е предявила обвинение срещу подсъдимата М.Е.К. за извършено от нея
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Повереника
на тъжителката - адв. К. ***, поддържа обвинението срещу подс. К., така както е
повдигнато, с направените уточнения в с.з., като го счита за доказано по безспорен
и несъмнен начин. Пледира съда да признае за виновна подс. К. по повдигнатото й
обвинение, като бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК и й бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2500,00
лева, както и да се уважи предявения срещу нея граждански иск и да бъдат
присъдени разноските по делото.
В
с.з. тъжителката, редовно призована, се явява лично и поддържа становището на
повереника си.
В
с.з. подсъдимата М.Е.К., редовно призована се явява лично. Не се признава за
виновна, но дава подробни обяснения по предявеното й обвинение. Моли съда да
постанови присъда, с която да я признае за невиновна.
Адв.
М. ***, упълномощен защитник на подс. К., пледира, че подсъдимата е изнесла в
заявлението факти и обстоятелства, които за нея са абсолютна истина, като целта
й не е била да клевети тъжителката, поради което моли същата да бъде призната
за невиновна и да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, както и да им
бъдат присъдени направените разноски.
С
тъжбата си П.Д.Б. е предявила против подсъдимата М.Е.К. граждански иск за
сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
06.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Съдът
след като счете, че гражданския иск е своевременно предявен и се намира във
връзка с предмета на делото, го прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
М.Е.К. е българска гражданка, с висше образование, разведена, работи,
неосъждана.
Тъжителката
Б. от 04.11.2013 год. работела на длъжност Началник на Общинска служба по
земеделие – Котел към Областна дирекция „Земеделие” - С.. Подс. К. била
регистрирана като земеделски производител и отглеждала животни в с. Боринци,
общ. Котел, поради което сключвала договори за наем на земеделска земя в
землищата на с. Боринци и с. Кипилово, и подавала заявления, че не желае да
участва в масиви за ползване по чл. 37в
от ЗСПЗЗ в Общинска служба по земеделие – Котел.
Със
Заповед № РД-10-273/30.09.2015 год. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие” – С. било утвърдено разпределение на масивите за ползване пасища,
мери и ливади, в землището на с. Боринци, общ. Котел. Подс. К. обжалвала
процесната заповед, която била отменена с Решение № 27/13.10.2017 год. по гр.д.
№ 185/2016 год. по описа на РС – Котел, което било потвърдено с Решение №
2/12.02.2018 год. по КАД № 430/2017 год. по описа на СлАС.
Със
Заповед № РД-10-285/30.09.2015 год. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие” – С. било утвърдено разпределение на масивите за ползване пасища,
мери и ливади, в землището на с. Кипилово, общ. Котел. Подс. К. обжалвала
процесната заповед, която била отменена с Решение № 26/13.10.2017 год. по
адм.д. № 83/2017 год. по описа на РС – Котел, което било потвърдено с Решение №
3/20.02.2018 год. по КАД № 429/2017 год. по описа на СлАС.
На
06.07.2018 год. с вх. № РД-5 на Областна дирекция „Земеделие” – С. било
подадено заявление от подс. К. до Директора на Областна дирекция „Земеделие” – С.,
в което същата заявява, че в продължение на няколко години, след допускане на
поредни грешки, за които стигнали до съдебни дела и била доказала в РС – Котел
и СлАС, че е права, като уведомява, че желае споразумение по чл. 37в за
землищата на с. Боринци, с. Стрелци и с. Кипилово, както за ниви, така и за
пасища за 2018/2019 год. Към заявлението бил написан ръкописен текст, в който
били написани изразите: „За поредната лъжа на заповедите на П.Б.”, „Защото се
слушат наредбите и заповедите на П. и Б., които крадат с направени фалшиви
договори” „… Тези двамата (П. и Б.), най – вероятно ще имат нужда и от други
недоказани пари, благодарение на службата и бюрото зад което стоят”.
С
Постановление от 05.10.2018 год. на ОП – С. по преписка вх. № 1862/2018 год. по
описа на ОП – С., било отказано да се образува досъдебно производство. В
постановлението било отразено, че подс. К. ***, в която твърдяла, че служители
от Общинска служба по земеделие – Котел и Областна дирекция „Земеделие” – С. са
извършили закононарушения във връзка със заеманите от тях длъжности. В това
постановление наблюдаващият прокурор е посочил, че в конкретика оплакванията
против Началника на Общинска служба по земеделие – Котел - П.Б. били, че
последната умишлено укривала депозирани от К. заявления за ползване на
земеделски земи по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с цел да й отмъсти за депозирани от К.
сигнали против нея. В Постановлението е посочено още, че резултатите от
проверката категорично сочат, че липсват данни за извършени престъпления по
служба от страна на П.Б.; че последното се потвърждавало от резултатите от
извършени проверки на бенефициентите от служители на Дирекция „Противодействие
на измамите” при Държавен фонд „Земеделие” – София; както и че не се
потвърждават изнесените от К. данни за извършени нарушения от страна на П.Б.. В
Постановлението е посочено, че от събраните в хода на проверката и налични по
преписката данни не се установява по безспорен и категоричен начин, че е
извършено престъпление от общ характер от страна на П.Б., както и че е налице
хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и досъдебно производство не следва да
бъде започвано.
На
26.10.2018 год. подс. К. *** против Постановление от 05.10.2018 год. на ОП – С.
по преписка вх. № 1862/2018 год. за отказа да се образува досъдебно
производство. С Постановление от 17.12.2018 год. на АП – Бургас жалбата на
подс. К. не била уважена, като неоснователна, а Постановлението на ОП – С. било
потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано. В Постановлението на
АП – Бургас е посочено, че при извършената проверка не са били установени,
каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на
НК; че твърденията на г-жа К. не кореспондират със събраните материали по
преписката на ОП – С., тъй като видно от извършените проверки на бенефициентите
от служители на Дирекция „Противодействие на измамите” при Държавен фонд
„Земеделие” – София не са били установени закононарушения от страна на
длъжностни лица при Общинска служба по земеделие – Котел и Областна дирекция
„Земеделие” – С.. В Постановлението е посочено още, че не са установени и
такива, които да бъдат квалифицирани, като престъпление по служба, тъй като
липсват действия, изразяващи се в нарушаване или неизпълнение на служебни
задължения, или превишаване на власт или права, с цел да набави за себе си или
за другиго облага, или да причини другиму вреда, като от това могат или са
настъпили немаловажни/значителни вредни последици.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат
отделни елементи, касаещи процесния случай.
От
показанията на разпитания по делото свид. Г.Г.– главен специалист в Общинска
служба по земеделие – Котел се установява, че процесното заявление на подс. К.
е подадено в Областна дирекция „Земеделие” – С., след което било изпратено в
Общинска служба по земеделие – Котел и неговото съдържание е станало достояние
на служители в Общинска служба по земеделие – Котел; както и за състоянието на
тъжителката, след като узнала за написаното в процесното заявление. Съдът
кредитира показанията свид. Г.Г., които са логични, безпротиворечиви и се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Действително тъжителката Б. се
явява началник на свид. Г.Г., но доколкото той пресъздава това което е възприел
лично и което се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, съдът
няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетеля.
От
показанията на разпитания по делото свид. Б.Д. се установява, че същият работи
при подс. К., както и че три пъти при тях в с. Боринци идвал свид. С.А., който
бил заявил, че нямал договор за тази земя и погрешка ги е чертал две години. От
показанията на свид. Б. К.се установява, че не познава свид. С.А., не се е срещал
с него и не е подписвал договор с него. От показанията на разпитания по делото
свид. С.А. се установява, че е първи братовчед на съпруга на тъжителката и че
има сключени много договори, тъй като основният му бизнес бил почвоподготовки и
земеделие; както и че не познава свид. Б. К., не се е срещал с него и не е
подписвал договор с него. Съдът кредитира показанията на свид. Б.Д., свид. Б. К.и
свид. С.А. доколкото, същите пресъздават това което са възприели лично, като
показанията им са безпротиворечиви и са подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. К., в които същата заявява, че е
регистрирана, като земеделски производител, обжалвала е издадени заповеди от
Директора на Областна дирекция „Земеделие” – С. в РС – Котел, където били
отменени, а решенията потвърдени от СлАС; че имала наложена финансова санкция,
както и че си е позволила да напише с химикал в заявлението за да заостри
вниманието на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – С., тъй като се
подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не
кредитира обясненията на подс. К., в които същата заявява, че в стремежа си да
докаже, че е права, нямала намерение да обижда с такива думи, като крадлива,
лъжлива, тъй като намира, че тези нейни твърдения са нейна защитна позиция,
която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите
са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата М.Е.К. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, тъй като на
06.07.2018 год. в гр. С. в Заявление с вх. № РД-5 от 06.07.2018 год., подадено
в Областна дирекция „Земеделие” - С., е приписала престъпление по служба на П.Д.Б.,
в качеството й на длъжностно лице (Началник на Общинска служба „Земеделие” -
Котел) по повод изпълнение на службата й, а именно: „За поредната лъжа на
заповедите на П.Б.”, „Защото се слушат наредбите и заповедите на П. и Б., които
крадат с направени фалшиви договори” „… Тези двамата (П. и Б.), най – вероятно
ще имат нужда и от други недоказани пари, благодарение на службата и бюрото зад
което стоят”.
Безспорно
се установи, че на посочената в тъжбата дата – на 06.07.2018
год. в Областна дирекция „Земеделие” – С. е подадено Заявление с вх. № РД-5 от
подс. К., в което същата е написала изразите: „За поредната лъжа на заповедите
на П.Б.”, „Защото се слушат наредбите и заповедите на П. и Б., които крадат с
направени фалшиви договори” „… Тези двамата (П. и Б.), най – вероятно ще имат
нужда и от други недоказани пари, благодарение на службата и бюрото зад което
стоят”. По
този начин подс. К. е осъществила от обективна страна състава на престъплението
по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, тъй като
е приписала престъпления по служба на тъжителката Б., а именно престъпления по
служба по смисъла на чл. 282 и сл. от НК.
Налице
и квалифициращият елемент от състава на престъплението, тъй като пострадалата е
длъжностно лице - Началник на Общинска служба „Земеделие” - Котел и написаното
от подс. К. в заявлението касае именно дейността на тъжителката по повод
изпълнение на службата й.
Твърдението
на подс. К., че не е имала намерение да обижда тъжителката с такива думи, като
крадлива и лъжлива, но искала истината да излезе, е неоснователно. Обжалваните
от подс. К. заповеди не са били издадени от тъжителката Б., а от Директора на
Областна дирекция „Земеделие” – С. и то въз основа на Доклади на Комисиите по
чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Освен това посоченият договор от подс. К. не е бил
подписан като страна от тъжителката Б.. Безспорно е установено, че подс. К. е
била наясно какъв е законовия ред за защита на нейните права, което тя е
осъществила подавайки жалби против издадените заповеди в РС – Котел и жалби в
ОП – С.. Безспорно се установи, че приписаните на тъжителката престъпления не
са били извършени, като това приписване на престъпления безспорно е засегнало личността
на тъжителката, тъй като е станало достояние не само на колегите й в Общинска
служба по земеделие – Котел, но и на служители в Областна дирекция „Земеделие”
– С., където е подадено заявлението.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. К. с пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала неистинността на приписаните престъпления, както и че тъжителката не
е извършила приписаните й престъпления и е целяла това нейно изявление да
стигне до трето лице - Директора на Областна дирекция „Земеделие” – С..
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът прие чистото й
съдебно минало и добрите й характеристични данни.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Същата до
настоящият момент не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV от Глава 8 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимата съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия
за прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на подсъдимата, която не
се е ползвала досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието,
предвиден в НК за този вид престъпление, поради което освободи от наказателна
отговорност подсъдимата, като й наложи административно наказание „Глоба” в
размер на 1000,00 (хиляда) лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - С..
Така
определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимата и
съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата
и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
По правилата
на процеса подсъдимата М.Е.К. беше
осъдена да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 50,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - С..
По предявения граждански
иск:
Съдът
намира предявеният от П.Д.Б. граждански
иск срещу подсъдимата М.Е.К. за причинените й неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2
от НК, за доказан по основание поради доказаност на деликтното правоотношение,
макар и предявен в завишен размер.
По
безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че гражданския ищец Б.
е претърпял неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК. Гражданският ищец Б. е предявила
граждански иск срещу подс. К. в размер на 3000,00 лева. Безспорно в хода на
съдебното следствие се установи, че гражданският ищец Б. е претърпяла
неимуществени вреди от престъплението – в резултат на написаното заявление до
Директора на Областна дирекция „Земеделие” – С., което е станало достояние на колеги
на гражданския ищец Б., засегнато е доброто име и честта на тъжителката в
професионалните среди. Съдът след като се съобрази с конкретните обстоятелства
по делото, характера и начина на извършване на увреждането и с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на размера на обезщетението по
справедливост, счита че справедлив еквивалент на причинените на пострадалата Б.
неимуществени вреди е сума в размер на 1000,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието 06.07.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 3000,00 лева
– гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
изхода на делото подс. К. беше осъдена да заплати на тъжителката Б. сумата от 513,20
лева, представляваща направените от тъжителката разноски по делото.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: