ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 967
гр. Бургас, 14.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело
№ 20232100201091 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във
връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода И. И. П.
ЕГН ********** от гр.*********, област Бургас, понастоящем в Затвора - Бургас, да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част, в размер на 2
(два) месеца и 11 (единадесет) дни, от общото наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, наложено му с Определение № 1227 от
13.12.2022г., постановено по НЧД № 1416/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в
сила от 30.12.2022г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Излага
съображения, че за изтърпяната част от наказанието целите на наказанието не са
изпълнени в необходимата степен, при осъдения не се наблюдава позитивна промяна с
оглед запазване показателите за риск от рецидив и вреди в рамките на средните
стойности. Осъденият не приема изцяло отговорността за извършеното престъпление,
не проявява критичност и не осъзнава в пълнота причините за правонарушението.
Общува с криминална среда и допуска повлияване от нея, не съзнава вредата от
употребата на наркотици и връзката й с извършеното престъпление, продължава да
изпитва трудности при идентифициране на проблемите и намирането на адекватни
начини за тяхното разрешаване. Възпитателно-корекционния процес не е завършен,
поради което предлага молбата на осъдения да не се уважава.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата за
неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства за поправянето на
осъдения, който извод обосновава със средните стойности на риска от вреди и рецидив
и заключенията на пенитенциарните служители, че целите на наказанието по
отношение на молителя П. все още не са постигнати в нужната степен. Предлага
молбата да бъде оставена без уважение.
Упълномощеният защитник на осъдения П. поддържа молбата за предсрочно
освобождаване и моли за нейното уважаване с аргументи, че затворническата
1
администрация и прокуратурата не са ангажирали достатъчно доказателства за
поправяне у осъдения П.. Излага съображения, че изпълнението на наказанието
лишаване от свобода следва да се осъществява по начин, запазващ переспективата за
живот на свобода у осъдения, включително и чрез условното му предсрочно
освобождаване, в какъвто смисъл е молбата. Позовава се на тълкувателна практика
(Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г. на Пленума на ВС) в защита на тезата си, че при преценката относно
поправянето на осъдения, не следва да се вземат предвид липсата на трудова
активност, неучастието му в културно-масови и спортни мероприятия или в
специализирани програми за въздействие, организирани от затворническата
администрация. Счита, че по отношение на осъдения П., с оглед изготвения план за
изпълнение на присъдата му, който понастоящем е изтекъл, са налице достатъчно
категорични доказателства, че се е поправил, поради което моли той да бъде условно
предсрочно освободен, като за установения изпитателен срок по преценка на съда
евентуално да бъде приложено и мярка за пробационен надзор.
Осъденият И. П. участва в производството лично, поддържа молбата, изразява
съжаление за извършените престъпления, заявява, че се е поправил и моли да бъде
условно предсрочно освободен.
Съдът изслуша становищата на страните, обсъди поотделно и съвкупно
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от
фактическа страна следното:
С Определение № 1227 от 13.12.2022г., постановено по НЧД № 1416/ 2022г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, в сила от 30.12.2022г., спрямо молителя П. било
определено общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1015/ 2022г. по
описа на Районен съд – Бургас и по НОХД № 1375/ 2022г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
6 месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ и
б. „в“ от ЗИНЗС, и „глоба“ в размер на 10 000 лева.
Осъденият постъпил в Затвора-Бургас на 25.11.2022г., а считано от 15.12.2022г.,
той бил устроен в ЗО „Дебелт“, където се намира и понастоящем.
От документите, приложени в затворническото досие на И. П., и от изисканата
от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че
спрямо него до момента са налице 6 влезли в сила осъдителни присъди за извършени
преобладаващо тежки умишлени престъпления против собствеността на гражданите,
както и за престъпления, свързани с държане и разпространение на наркотични
вещества. В затвора е за втори път, и до момента не се е ползвал от института на
условното предсрочно освобождаване.
Към 14.09.2023г. молителят фактически е изтърпял 9 месеца и 19 дни, зачетен
му е предварителен арест 6 месеца, а остатъкът от наказанието към същата дата
възлиза на 2 месеца и 11 дни.
Спрямо осъдения П. към момента са налице две оценки на риска от рецидив и
значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 13.12.2022г., установява
величина на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 59 точки, т.е. в диапазона
на средните стойности на скалата, с идентифицирани проблемни зони с най-големи
нужди – отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение,
злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Рискът от вреди е установен като среден
спрямо обществото, а по отношение на самия него самия, останалите лишени от
2
свобода и към служителите – нисък. Като ресурс за постигане целите на наказанието са
идентифицирани неговата работоспособност, наличието на семейна подкрепа и
жилищно устройване.
При втората оценка от 26.06.2023г. извършена във връзка с молбата на П. за
условно предсрочно освобождаване, е констатирано задържане на резултата от 59
точки, отново около средата на средните стойности, като не се отчита подобрение в
нито една от зоните с нужда от въздействие. В доклада се сочи, че за периода на
престой на осъдения в групата не са настъпили промени в нагласите и поведението му.
П. е слабо комуникативен, общува основно с лишени от свобода от неговото спално
помещение, не проявява желание за продължаване на образованието си, не се включва
в организираните учебни курсове за придобиване на професия, формално изразява
готовност да участва в предвидените в плана на присъдата мероприятия, но
практически демонстрира безразличие към постигане целите на наказанието.
Формално заявява желание за включване в трудов процес, но само за да постигне
намаление срока на наказанието и да направи добро впечатление на служителите, като
практически не е полагал труд. Отказва включване в културните и спортните
мероприятия, организирани в общежитието. В зоната отношение към
правонарушението е констатирано, че осъденият омаловажава криминалното си
поведение, не е самокритичен към него и не съзнава факторите, довели до извършване
на престъплението, нито вредата от него. В зоната начин на живот и обкръжение е
отбелязано, че П. общува основно с криминално проявени лица, повлиява се от тази
среда и е склонен към безразсъдно и рисково поведение. По отношение злоупотребата
с наркотици, осъденият не съзнава в цялост вредата от злоупотреба с тези субстанции,
нито връзката между тяхната употреба и извършването на правонарушения. В зоната
умения за мислене е установено, че осъденият продължава да изпитва трудности при
правилното идентифициране на проблемните ситуации и откриването на подходящи
начини за тяхното разрешаване, като не осмисля и последиците от действията си.
Рискът от сериозни вреди за обществото остава в средни нива от извършване на
користни престъпления, с възможни отключващи фактори – стремеж към по-висок
жизнен стандарт, задоволяване на нуждите от наркотични вещества.
Представено е становище от М.С. – инспектор СДВР при ЗО „Дебелт“ по повод
подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване, в което е
констатирано неизпълнение на целите по чл. 36 от НК, незавършеност на корекционно-
възпитателния процес и неблагоприятна прогноза за развитие на личността на
молителя в условията на свобода, с вероятност той да осъществи друго престъпление,
което според становището изисква работата с П. да продължи в условията на мястото
за лишаване от свобода. В същата насока становища и съображения са изложили ВПД
началникът на сектор ЗО „Дебелт“, и началникът на сектор „СДВР“ при Затвора –
Бургас.
До момента спрямо молителя са изготвени две експертни оценки за актуалното
му психическо и емоционално състояние, последната от които е от 27.06.2023г.
Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в
нормална форма, темп и съдържание, но липсва гъвкавост, преценките са ясни и силно
субективни, отсъстват налудности, но волевите структури са неустойчиви, което го
прави лесно внушаем, податлив на външни негативни влияния, и манипулируем. В
личностен план осъденият е описан като незрял, повърхностен и необективен,
самокритичността е формално заявена, но съществуват самооправдателни механизми,
а самооценката му е нереалистична. В контекста на известните негативни фактори от
3
миналото му – отраснал в семейство със занижен родителски контрол, криминално
обкръжение, употреба на наркотични вещества, липса на изградени самоконтрол и
способност за правилна преценка на ситуацията, проблемни отношения в собственото
му семейство и липсата на хоби, нормални социални контакти и занимания, с които да
запълва свободното си време, е изведено заключение, че осъжданият има по-скоро
позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията, използва
психологически механизми, за да оправдае извършеното правонарушение и да следва
начина си на живот, и изследването му разкрива високи нива на криминогенни
потребности. Формулирана е неблагоприятна прогноза за бъдещото корекционно
въздействие спрямо личността на молителя, тъй като адаптивните му умения са
недостатъчни за успешна реинтеграция в обществото и минимизиране на риска от
рецидивизъм.
Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 12.07.2023г., в който след
проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, е изразено
становище, че въпреки декларираното признание на престъплението, за което е осъден,
П. все още е склонен да омаловажава извършеното, не проявява самокритичност към
собственото си поведение, не осъзнава вредите от производството, разпространението
и употребата на наркотични вещества, нито е достигнал до решение да прекрати
употребата на тези вещества, рискът от вреди за обществото остава среден.
Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения
инспектори, психолози и други служители, бидейки за втори път в затвора, молителят
е запознат с режимните изисквания и е добре адаптиран към условията в местата за
лишаване от свобода. В средата на лишените от свобода К. заема ниски нива, с
останалите лишени от свобода се държи добронамерено, към служителите е
уважителен. Не е наказван за дисциплинарни нарушения, не е поощряван с награди.
Първоначалният план за изпълнение на присъдата с продължителност 1 година е
ориентиран към индивидуална и групова работа с осъдения.
Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на
първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения И. П. – изтърпяването на повече от
1/2 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).
Извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето
поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на
изтърпяване на наказанието до момента, съгласно дадените тълкувателни насоки с
Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г. на Пленума на ВС. Анализът на събраните по делото доказателства налага
извод, че в разглеждания случай не се установява по несъмнен начин втората
задължителна предпоставка – наличието на категорични доказателства, позволяващи
обосновано заключение за неговото поправяне.
Обсъдените по-горе в изложението доказателствени източници, налични в
затворническото досие на осъдения, и данните за съдебното му минало разкриват
липса на положителна динамика в превъзпитателната и корекционната работа с него,
доколкото и към настоящия момент величината на риска от рецидив и значителни
вреди за обществото остава непроменена в рамките на средните стойности. Очевидно
продължава да съществува нужда от целенасочено въздействие в първоначално
идентифицираните зони с дефицит – отношение към правонарушението, начин на
живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене, при отсъствие на
прогрес в постигане на поставените с първоначалния план на присъдата цели.
4
Прогнозата от последното психологическо изследване на молителя е неблагоприятна,
към края на срока на наказанието той продължава да не приема напълно отговорността
за извършеното престъпление, не осъзнава в дълбочина факторите, довели на
неправомерното поведение, нито рисковете и вредите от употребата и
разпространението на наркотични вещества, склонен е в определени ситуации да
предприеме рисково поведение при недооценяване на последствията от това.
Паралелно с изложеното, осъденият все още изпитва трудности в
идентифициране на проблемите, не е в състояние да открие адекватни, устойчиви и
съобразени със закона начини за тяхното разрешаване. У осъдения съществуват
отдавна изградени и устойчиви криминални нагласи, водещи до високи нива на
криминогенните потребности, тъй щото при стечение на неблагоприятни
обстоятелства степента на риск от вреди за обществото от поведението му може да се
повиши.
При така установената фактология не е възможен категоричен извод, че спрямо
осъдения П. са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по чл.36 от НК, и по-
нататъшното му оставане в затвора до края на срока на присъдата е безпредметно и
ненужно. Осъщественият до момента корекционно-превъзпитателен процес, от гледна
точка на текущите резултати, се оценява от съда като незадоволителен и незавършен, а
трайното, осъзнато и категорично поправяне и превъзпитание на осъдения не са
постигнати в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл. първо от НК степен. Не могат да
бъдат споделени аргументите на защитата, че конкретно установеното поведение и
активност на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, не следва да бъдат
вземани предвид при преценката за неговото поправяне. Съгласно действащата
разпоредба на чл. 439а, ал. 1 от НПК сред доказателствата за поправянето на осъдения
попадат всички обстоятелства, сочещи за положителната му промяна в следствие
изтърпяване на наказанието, сред които примерно са изброени добро поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности в
специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви. Съгласно
разпоредбата на ал. 3 на същия член, неприлагането на мерки за поощерение и
неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за
осъдения, както и размерът на неизтърпяната част от наказанието, не могат да бъдат
единствени основания за отказ от предсрочно освобождаване, без да се изследва
цялостното поведение на осъдения за изтърпяната част от наказанието. В конкретния
случая, както по-горе изрично бе констатирано, по време на изтърпяване на
наказанието, на осъдения П. са били предоставени и предложени реални възможности
както за трудова дейност, така и за участие в организираните в затворническото
общежитие общопенитенциарни мероприятия от културно-масов и спортен характер. В
докладите изрично е отразено, че осъденият е отказал да участва в тях – факт, който не
се оспорва и от молителя, и от неговия защитник. Констатирано е също формалистично
и незаинтересовано отношение към мероприятията, заложени в плана за изтърпяване
на присъдата, който впрочем, противно на твърдението на защитника, продължава да
бъде валиден и изпълняем, тъй като е приет на 19.12.2022 г. и е с продължителност
една година. При установените по делото факти, на практика липсва конкретно
поведение на осъдения през изтърпяната част от наказанието, което съдът би могъл да
анализира и оцени в контекста на установяването на доказателства за неговото
поправяне. На практика такива доказателства липсват. Тук следва да се напомни, че
условното предсрочно освобождаване на осъдени лица, предвидено в чл. 70 от НК не е
императив, а само възможност, която по преценка на съда може да бъде реализирана
5
само при наличие на посочените в закона предпоставки за това, основната от които е
осъденият да даде доказателства за своето поправяне.
Отделно от изложеното, към датата на разглеждане на настоящото дело,
неизтърпяният остатък от наказанието е едва 2 месеца и 11 дни. По мнението на съда,
този срок е твърде недостатъчен за реализиране на законодателната идея, вложена в
чл.70 от НК – да подложи предсрочно освободения осъден на контролирано
наблюдение в условията на живот на свобода, с цел да гарантира устойчивост и
необратимост на неговото поправяне, и да обезпечи законосъобразното му поведение в
изпитателния срок. В случая продължителността на остатъка от наказанието не
позволява евентуална пробационна мярка да бъде дори първоначално активирана, още
по-малко да произведе предвидения в закона контролен и подкрепящ ефект.
Казаното изисква пенитенциарното въздействие по отношение на молителя да
продължи да бъде направлявано и провеждано съгласно плана за изпълнение на
присъдата в контролирана среда, а молбата му за условно предсрочно освобождаване,
като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И. И. П. ЕГН
********** от *********, област Бургас, понастоящем в Затвора - Бургас, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част, в размер на 2 (два)
месеца и 11(единадесет) дни, от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
(една) година и 6 (шест) месеца, наложено му с Определение № 1227 от 13.12.2022г.,
постановено по НЧД № 1416/ 2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в сила от
30.12.2022г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода И. И. П. може да се направят не по-рано от шест
месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения П. и от началника на Затвора
- Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от обявяването му на
страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6