Р Е Ш
Е Н И Е №46
гр. Сливен, 22.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №106
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№1417/05.12.2018г. по гр.д.№5394/2018г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена ЗК „Лев
инс“ АД, гр.София да заплати на ТД „Ставен“ АД, гр.Сливен, както следва: сумата
15840лв., представляваща незаплатена част от дължимото застрахователно
обезщетение по договор за застраховане на земеделски култури, оформен със
застрахователна полица №*********/98021510000010 от 13.02.2015г., поради
настъпило застрахователно събитие на 20.08.2015г. за щети, нанесени върху
плододаващи лозя, засадени на обща площ 691 дка в землището на с.Ботево,
общ.Ямбол, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата
молба – 08.03.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 3571,13лв. – лихва
за забава за периода от 19.12.2015г. до 08.03.2018г. и направените по делото
разноски в размер на 2216,49лв.
Решението е обжалвано от
ответника в първоинстанционното производство – ЗК „Лев инс“ АД, гр.София изцяло.
В жалбата си
застрахователното дружество чрез пълномощника си адв.Т.П. от САК посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилни били изводите на районния съд, че заплатеното от застрахователя
обезщетение не отговаря на действителния размер на причинените вреди и следва
да се определи съгласно действителната стойност на имуществото. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид аргумента на комисията,
отразен в протокол от 31.08.2015г., че от снимковия материал, изготвен при
огледа на масивите, са видни явни следи от преждевременен листопад, настъпил
много преди заявеното събитие и дължащ се най-вероятно на продължително
засушаване. Засушаването било видно от състоянието на тревата и на почвата –
дълбоки и широки напуквания и бразди. Посочено е, че именно поради този извод
на база снимковия материал комисията е приела решение за намаляване процента на
увредената реколта, поради незастрахователни причини. Съдът не отчел косвените
данни, че градушката не била със значителна сила, което било видно от
състоянието на почвата – суха и напукана, типично за продължително засушаване.
Счита, че всъщност градушката е допълнила загубата на плодовете на лозовите
масиви, която вече е била настъпила, поради засушаване. Застрахователят изрично
посочва, че рискът засушаване не се носи по процесната застрахователна полица.
Поради това счита, че платеното обезщетение е правилно определено и изплатено
на ищцовото дружество – 90% от реколтата върху 660 дка и 24% щета върху 31 дка
в общ размер от 144345,60лв. – платени на застрахования. С оглед изложеното,
дружеството въззивник моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „Ставен“ АД, гр.Сливен, отговарящ на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество чрез
пълномощника адв. Ш., оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно и моли съда да го
потвърди. Счита, че съдът е направил обосновани и напълно законосъобразни
изводи въз основа на правилно установената фактическа обстановка. Вредите са
описани в протокол от 25.08.2015г., подписан от всички членове на комисията без
възражения и без забележки, сред които е и изп. директор на застрахователното
дружество. Констатациите в протокола се потвърждават и от протокол от
27.08.2015г. на ОСЗ Тунджа – Ямбол. Посочва, че протоколът от 31.08.2015г. на
комисия на застрахователя се явява частен документ, който не се ползва с
никаква доказателствена стойност и не кореспондира с останалите, събрани по
делото, писмени и гласни доказателства.
С
въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., дружеството въззивник
ЗК „Лев инс“
АД, гр.София,
редовно призовано, не се представлява.
В с.з. въззиваемото
дружество „Ставен“
АД, гр.Сливен,
редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие
адв. М.П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа
изложените в отговора на жалбата съображения в тази насока. Намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да го
потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд
счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени от „Ставен“ АД, гр.Сливен против ЗК „Лев инс“ АД, гр.София при условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск за заплащане на незаплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка на селскостопански култури за щети, нанесени върху
плододаващи лозя, засадени на обща площ от 691 дка в землището на с.Ботево,
общ.Ямбол, в резултат
на настъпило на 20.08.2015г. застрахователно събитие, в размер на 15840лв.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.208, ал.1
от КЗ /отм./, вр. с пар. 22 от КЗ и акцесорен иск за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
19.12.2015г. до подаване на исковата молба в размер на 3571,13лв., с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал,
съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на
предявения иск. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и
равна възможност за защита в производството.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ ИЗЦЯЛО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своите към тях.
Изложените във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на
чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахования е изпълнил задълженията си за уведомяване за настъпилото събитие
/чл.206, ал.1 или ал.2 от КЗ отм./ и за допускане на застрахователя да извърши
оглед и да представи поисканите документи /чл.207, ал.3 от КЗ отм./.
В случая е налице договорна
отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите,
настъпили от уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За
да е основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при
кумулативна даденост следните обстоятелства: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка на
селскостопански култури между ищеца и ответника по отношение на процесните 691
дка плододаващи лозя в землището на с.Ботево, общ.Ямбол, валидно към датата на
настъпване на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие;
изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на
това застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие. Доказателствената тежест за установяване на тези
обстоятелства се носи от ищеца, на когото съдът е указал това му задължение с
доклада по чл.146 от ГПК.
Не се спори по делото, че на 13.02.2015г.
е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество „Ставен“ АД, гр.Сливен, като застрахован и ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, като застраховател, по застраховка на селскостопански
култури по отношение на процесните 691 дка плододаващи лозя в землището на
с.Ботево, общ.Ямбол, собственост
на ищцовото дружество, действала през м. 08.2015г., през който е настъпило
процесното застрахователно събитие. Между страните не се спори и по делото е
безспорно установено, че застраховката включва като покрит риск „градушка и
буря, проливен дъжд, пожар“, като застрахователната сума е определена на
240лв./дка.
Безспорно е и осъществяването на
застрахователно събитие – силна буря и градушка, разразила се на 20.08.2015г.
между 18,30 часа и 20,00 часа.
Застрахованият своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като още на 21.08.2015г.
е подал искане за оценка на щетите и изплащане на застрахователно обезщетение.
На 25.08.2015г. е извършен оглед и опис
на щетите от комисия с представители на двете страни, като от страна на
застрахователя е присъствал изп. директор Мария Масларова, както и вещо лице. В
протокола са подробно описани щетите и същият е подписан без забележки от
всички присъствали лица. От този констативен протокол, подкрепят и от
установеното и закрепено в констативен протокол от 27.08.2015г., съставен от експертна
комисия към Общинска служба по земеделие Тунджа – Ямбол, се установяват безспорно
причинените вследствие застрахователното събитие щети, нанесени върху
застрахованите 691 дка лоза, като увреждането е 100% и то в резултат на
застраховани причини за 660 дка лоза и 24% увреждане от застраховани причини за
31 дка лозя.
От представените писмени доказателства
/двата констативни протокола, съответно от 25.08.2015г. и от 27.08.2015г./,
както и от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателствени средства – свидетелски показания, се установява безспорно
причинната връзка между щетите по
застрахованите селскостопански култури и застрахованото събитие – силна буря и
градушка.
На база договорената застрахователна
сума от 240лв./дка, при така установените при огледа /в присъствието на
представители на двете страни и вещо лице, без отразени забележки/ щети,
застрахователното обезщетение възлиза на сумата от 160185,60лв. /158400лв. за
100% за щета за 660 дка лоза и 24% щета за 31 дка лоза/.
Застрахователят – ответното дружество –
въззивник е заплатил от така определеното обезщетение сумата от 144345,60лв.,
като е приел за 660 дка лоза 90% щета по застрахователни причини и за 31 дка –
24% щета. За да приеме 90% щета по застрахователни причини, вместо отразените в
протокола от 25.08.2015г. 100% щета за 660 дка, застрахователят се мотивира
единствено със снимки, направени при огледа, от които застрахователна комисия,
включваща изп. директор и двама директори на дирекции, правят извод за наличие
на продължително и предходно засушаване, което не е застрахован риск, за който
приемат 10%.
Тези твърдения на застрахователя,
мотивиращи извънсъдебният му отказ да изплати застрахователното обезщетение в
пълен размер, по делото следваше да се установят именно от застрахователя, тъй
като с тях той се домогва да обори твърдението /доказано с надлежни
доказателствени средства – писмените и гласни доказателства/ на ищцовото
дружество за 100% застраховани щети върху въпросните 660 дка плододайни лоза.
Годни доказателства в тази насока няма ангажирани от застрахователя. Решението
на застрахователната комисия, отразено в протокол от 31.08.2015г., е един
диспозитивен частен документ, нямащ материална доказателствена сила. Извън
снимковият материал, приложен към преписката по щетата, който не е допустимо
доказателствено средство в гражданския процес, годни доказателства в подкрепа
на твърдението на застрахователя за засушаване няма ангажирани. Освен това
следва да се отбележи, че от снимките не се установява твърдението за
продължителна суша преди бурята и за състоянието на лозята от преди бурята. Видно
от показанията на свид. Христо Христов – д-р на селскостопанските науки за
растителна защита – присъствал на огледа на 25.08.2015г. в качеството си на
вещо лице, осигурено от застрахователя, същият е категоричен, че уврежданията
се дължат изцяло на силната буря и градушка, като той и другите членове на
комисията не са констатирали твърдените по-късно от застрахователя белези на
засушаване на лозята и гроздето. Освен това свид. Христов изрично е посочил
пред съда, че напукването на земята се получава не само от засушаване, но и
след силен дъжд, какъвто безспорно е преминал. Установения при огледа факт на
100% унищожение на застрахованите лозя, в резултат на въпросната „невиждана по
нашите географски ширини“ силна буря е потвърден категорично от свидетелските
показания и както бе посочено вече от протокола от 25.08.2015г., подписан без
никакви забележки и възражения от представителите на застрахователя и вещото
лице, както и последващия протокол от 27.08.2015г., съставен от представители
на ОСЗ – Тунджа.
Следователно, възраженията на
застрахователя за определяне на по-нисък размер увреждане от застрахователно
събитие са неоснователни и недоказани. Установени са всички елементи на
фактическия състав, обуславящ ангажиране на договорната отговорност на застрахователя
по надлежно сключената и валидна застраховка на селскостопански култури, като
дължимото застрахователно обезщетение, определено по горе посоченото правило,
възлиза на сумата от 160185,60лв. /158400лв. за 100% за щета за 660 дка лоза и
24% щета за 31 дка лоза/. Тъй като застрахователят е заплатил сумата от
144345,60лв., то остава дължима сумата от 15840лв.
С оглед изложеното, настоящия състав
намира предявеният против застрахователя главен иск за изцяло основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи.
Върху главницата следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Основателността на главния иск обуславя
основателността и на акцесорната искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД. Правилно районният съд е определил началото на забавата и размера на
дължимото за забава обезщетение, като настоящият състав няма да ги преповтаря,
а препраща към тях.
Като е стигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който
следва да се потвърди, като подадената против него въззивна жалба се явява
изцяло неоснователна.
С оглед изхода на процеса,
районният съд правилно е присъдил на ищцовото дружество направените по делото
разноски и в тази част решението също следва да се потвърди.
По отношение на разноските
пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора – неоснователност на
въззивната жалба, то въззивникът следва да понесе своите разноски така, както
ги е направил и да заплати на въззиваемото дружество разноски в доказания
размер от 720лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1417 от 05.12.2018г.,
постановено по гр.д. №5394/2018г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********
да
заплати на „СТАВЕН“ АД, ЕИК *********,
със седалище и
адрес на управление: ***** сумата от 720лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.