СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.05.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 13.04.17г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 3382/16г.
и констатира следното:
Предявени са искове от И. М. и И. Ф. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите:
120 000 лева и 23 827, 98 лева – за И. М. /обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/; 60 000 лева и
5 518, 72 лева – за И. Ф. /обезщетения за неимуществени и за имуществени
вреди – следствие от ПТП/. Претендира се и законната лихва върху посочените
суми за периода след завеждане на делото.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 28.07.14г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са
били причинени физически увреждания /травми/ на ищците. Произшествието е
причинено от И. Л.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число:
деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на И. Л./ са
удостоверени със събраният по делото писмен, гласен и експертен доказателствен
материал /преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на
основание чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – И. Л. е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и
правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният
доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната
хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсените
обезщетения.
Исковете за неимуществени вреди са основателни –
изцяло:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че
във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или
когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено
телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска
експертиза, която очертава изключително детайлно /подробно и обосновано/ конкретното
измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: вида и
естеството на причинените на ищците физически увреждания, настоящото
здравословно състояние на пострадалите и перспективата за лечението им/.
Процесните обезщетения се определят в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗ. като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /медицинска експертиза/. Председателят на състава съобразява и факта
/който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на
инцидента ищците са претърпели и психически стрес. Съдът отчита също и
възрастта на пострадалите и липсата на доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците /възражението на ответника в тази
връзка се опровергава от констатациите на приетата комплексна експертиза/.
Исковете за имуществени вреди са основателни – изцяло:
В случая се претендират разходи за лечение и
закупуване на медикаменти, и разходи за гледане на пострадалите от трето лице
/за периода, през който не са могли да се грижат сами за себе си, поради
претърпените увреждания/. Тези разходи са удостоверени по делото /по основание
и размер/ с писмени доказателства, които председателят на състава съобразява
/въпреки оспорването им от ответника/ с оглед категоричните констатации на
приетата медицинска експертиза. На практика необходимостта от такива разходи
следва и да се презумира – предвид вида и естеството на процесните увреждания,
удостоверени конкретно и подробно от медицинската експертиза. В настоящата
хипотеза /предвид всичко изложено в горната връзка/ описаните имуществени вреди
могат да се приемат за доказани по размер и в хипотезата на чл. 162 от ГПК.
Претендират се /от И. М./ и пропуснати ползи
/следствие от нереализирана за определен период търговска дейност/. И тези
разходи са удостоверени с писмени доказателства /а следва също и да се презумират,
предвид изложените по-горе съображения, в това число и в хипотезата на чл. 162
от ГПК/. От друга страна – конкретно в тази част имуществената претенция не се
оспорва пряко от страна на ответника /досежно този иск в писмения отговор не се
съдържат възражения/. Последното обстоятелство също се съобразява от
председателя на състава.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно – адвокатският хонорар на процесуалния представител на ищеца не
се явява прекомерен /по смисъла на цитирания законов текст/, преценен в
контекста: цената на иска и правилата на Наредба № 1.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на И.М.М.
ЕГН ********** сумите: 120 000 лева и 23 827, 98 лева /обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/ и на И.М.Ф. ЕГН **********
сумите: 60 000 лева и 5 518, 72 лева /обезщетения за неимуществени и
за имуществени вреди – следствие от ПТП/; законната лихва върху всички посочени
суми за периода от 18.03.16г. до цялостното им изплащане и 6 350 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да плати на СГС – 8
374 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: