Р Е Ш Е Н И Е
№ 786
15.06.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на деветнадесети
май, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
Н.
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Г. С.
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Н. КАНД номер 459 по описа за
2022 година.
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Билмар 1963“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Велико
Търново” № 30, ет. 5, ап. 24, представлявано от управителя Н.Д.С., чрез адв. В.В.
– БАК против Решение № 6/24.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 285/2021 г. по
описа на Районен съд – П., с което е потвърдено наказателно постановление (НП)
№ 02-0003424/19.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ и на осн. чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на касатора „БИЛМАР 1963“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
В касационната жалба се излагат възражения за
допуснати в хода на административно наказателното производство процесуални
нарушения, оспорва се извършването на административното нарушение и се
претендира приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В заключение се иска отмяна на
оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото НП. Претендира се присъждане
на разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното
заседание депозира молба, в която поддържа касационната жалба, като в условията
на алтернативност моли да се измени постановеното решение като се намали
размера на наложената имуществена санкция.
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Н., оспорва касационната жалба и моли решението на РС да бъде
оставено в сила, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение
Районен съд - П. е потвърдил наказателно постановление (НП) №
02-0003424/19.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ и на осн. чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на касатора „БИЛМАР 1963“ ЕООД, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Посочил е, че административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН.
По същество
е преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение -
жалбоподателят е допуснал до работа лицето М.Л.като „пиколо“, преди да му бъде
предоставено копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП и правилно е
ангажирана отговорността на дружеството, в качеството му на
"работодател". Съдът е отхвърлил възраженията в сезиращата го жалба,
част от които идентични с тези направени пред настоящата инстанция, като е
посочил, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да засягат правото на защита на жалбоподателя. Съдът е приел,
че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, като е посочено и кога е
извършено нарушението и въз основа на какви доказателства това е установено и
подробно са описани обстоятелствата при които то е извършено. Съдът е обосновал
и извод за липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАН, като е
обсъдил и размера на наложената имуществена санкция, намирайки го за правилно
определен, с оглед на факта, че в обекта са установени множество нарушения.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от РС-П. фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени
доказателства. В мотивите
на оспореното решение съдът в пълнота е обсъдил и
анализирал направените с жалбата възражения, поради което касационната
инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания до голяма степен преповтарящи възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни, като счита,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице.
Съдът не установи съществуването на смислово различие
между даденото описание на нарушението и посочените правни норми в издаденото
НП и съставения АУАН. Както в АУАН, така и в НП ясно е прието, че при
извършената проверка на обекта в посочените ден, час и място, от
непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката на
място, се установява, че М.Л.е престирал труд, като "пиколо", преди
да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Това се
установява не само от ангажираните пред първата инстанция свидетелски
показания, но и от представените писмени доказателства, а именно трудов договор
от 06.07.2022 г. и справка за приети/отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Видно от справката, уведомлението за сключения трудов договор с М.Л.е
подадено на 06.07.2022 г., в 18,17ч., а проверката е извършена на същата дата,
но в 15,49ч., съгласно съставения протокол, към който момент лицето вече е
изпълнявало ефективното трудовите си функции и няма как да му е било връчено
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, което е подадено в един по-късен час.
Следователно, правилно касатора, в качеството му на работодател е санкциониран
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за това че е допуснал работник/служител
преди да му предостави документите по ал. 1 на чл. 63, включително копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а възражението,
изложено в жалбата за липса на състав на административно нарушение, се явява
неоснователно.
Що се касае до посочените две дати, на които
длъжностните лица са се запознали с представените от дружеството документи във
връзка с извършената проверка, то посочването им в НП не е в противоречие с
описанието на нарушението в съставения АУАН, а единствено конкретизира датите
на извършената проверка по документи.
Неоснователно е и искането за приложение на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН и квалифициране на административното нарушение, като
маловажен случай. В КТ се съдържа самостоятелна и специална уредба на маловажни
случаи, което изключва приложението на общите норми на ЗАНН. В Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. Върховния административен съд изрично е посочил, че
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100
лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.
1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. След като, в случая, касатора е санкциониран за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, то не е "маловажен случай", по
смисъла на чл. 415в от КТ, доколкото попада сред предвидени в ал.2 изключения,
спрямо които нормата е неприложима.
Относно размера на наложената имуществената
санкция, настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че при определяне размера на наложената имуществена санкция е
съобразена нормата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно тази норма, административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 2 000,00 лева, при
предвиден от законодателя размер от 1500 лева до 15000 лева, като мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. Ето защо, настоящият съдебен състав,
след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед
целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към
минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от КТ, а именно 1500,00
лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание,
свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение
следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго с което да се
измени размера на наложената имуществена санкция от 2 000,00 лева на 1500,00
лева. Решението следва да се отмени и в частта за разноските - дължимото
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция за сумата над 60 лева,
съразмерно с уважената част на жалбата.
Предвид изхода на спора и претенцията на
страните по касация за присъждане на разноски, на осн.чл.63д, ал.4 ЗАНН вр.чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 60 лева, представляваща съразмерно уважената
част от жалбата дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а ответникът
да заплати на касатора сумата от 75 лева – възнаграждение за адвокат, съобразно
уважената част.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 6/24.01.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 285/2021 г. по описа на Районен съд – П., в ЧАСТТА в
която е потвърдено наказателно постановление № 02-0003424/19.10.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас ОТНОСНО наложената на „Билмар 1963“ ЕООД, ЕИК: ********* имуществена
санкция в размер на 2 000,00 лева и
и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
02-0003424/19.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас, с което на „Билмар 1963“ ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ и на
осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, като ОПРЕДЕЛЯ размер на имуществената санкция от 1500,00 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 6/24.01.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 285/2021 г. по описа на Районен съд – П., в ЧАСТТА в
която „Билмар 1963“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Велико Търново” № 30,
ет. 5, ап. 24, представлявано от управителя Н.Д.С., е осъдено да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение за
сумата над 60 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 6/24.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 285/2021 г. по описа на
Районен съд – П. в
останалата му част.
ОСЪЖДА „Билмар 1963“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Велико Търново” № 30, ет. 5, ап. 24, представлявано от управителя Н.Д.С.,
да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ – София разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Инспекция по
труда“ – София да заплати на „Билмар 1963“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Велико Търново” № 30, ет. 5, ап. 24, представлявано от управителя Н.Д.С.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 75 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.