РЕШЕНИЕ
№ 2932
Пловдив, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XII Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
Като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20247180701405 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба с вх.№ 2962/20.02.2025г. подадена от адвокат д-р Д. П. Х.- пълномощник на ищеца К. З. Р. с искане за допълване на Решение № 961 от 04.02.2025г., постановено по адм. дело № 1405 по описа за 2024 год. на Административен съд гр.Пловдив.
В молбата за допълване се сочи, че съдебното решение е непълно, тъй като липсва изричен осъдителен диспозитив, съгласно който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да бъде осъдена на заплати на ищеца сумата в размер на 1880, 25 лв. Твърденията в тази насока са, че на страница 15 от съдебното решение е посочено, че :“ Крайният извод на съда е, че предявената исковата претенция е неоснователна в частта, за разликата от 1880,25лв. до пълния й предявен размер от 10 000 лева за оплакванията в исковата молба за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, за следните искови периоди: от 02.02.2021г.- до 31.07.2021 г. вкл., от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г. вкл. и от 08.08.2023 г. до 20.11.2023 г., през които се установи, че К. Р. не е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, както и за периода от 21.11.2023 г. до 01.07.2024 г. вкл., поради недоказаност на твърденията в исковата молба за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно - 01.07.2024г. до окончателното й изплащане за претърпени неимуществени вреди. Това налага същата да бъде отхвърлена в тази част“.
Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] не е изразил становище по молбата с правно основание чл.176 от АПК.
Съдът намира, че не се налага разглеждане на молбата в открито заседание.
Искането за допълване на Решение № 961/04.02.2025год., постановено по адм. дело № 1405 по описа за 2024 год. на Административен съд гр.Пловдив е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според чл. 176, ал. 1 от АПК съдът може да допълни постановеното по спора решение когато не се е произнесъл по целия спорен предмет.
В случая предметът на спора в производството по адм. дело № 3476/2017год. на Административен съд – гр.Пловдив е искова молба от К. З. Р., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик, чрез адв. д-р Д. П. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, от които: сумата от 2 000 лв. за престоя от 02.02.2021 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 4 000 лв. за престоя от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. и сумата от 4 000 лв. за престоя от 08.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за престоя му в затвора Пловдив за периода 02.02.2021г. до 08.10.2021г., за периода 06.02.2023г. до 15.01.2023г. и за периода 08.08.2023г. до 01.07.2024г.-датата на подаване на исковата молба, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, вследствие на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият състав на Административен съд гр. Пловдив се произнесъл изцяло по този заявен предмет на правния спор, като е ВЪРНАЛ исковата молба на К. З. Р., [ЕГН] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, [улица]за присъждане на обезщетение за претърпени от К. З. Р. неимуществени вреди в частта относно следните искови периоди: от 01.08.2021г. до 08.10.2021г.; от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023г. в Затвора – Пловдив И Е ПРЕКРАТИЛ производството по делото в тази част. ОТХВЪРЛИЛ е исковата претенция в частта, за разликата от 1880,25лв. (за която сума исковата молба е оставено без разглеждане) до пълния й предявен размер от 10 000 лева за оплакванията в исковата молба за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, за следните искови периоди: от 02.02.2021г.- до 31.07.2021 г. вкл., от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г. вкл., от 08.08.2023 г. до 20.11.2023 г., от 21.11.2023 г. до 01.07.2024 г. вкл., като неоснователна и недоказана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно - 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане за претърпени неимуществени вреди.
Изрично в съдбното решение е формирана воля връщане на исковата молба на К. З. Р., [ЕГН] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, [улица]за присъждане на обезщетение за претърпени от К. З. Р. неимуществени вреди в частта относно следните искови периоди: от 01.08.2021г. до 08.10.2021г.; от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023г. в Затвора – Пловдив и прекратяване на производството по делото в тази част, а именно за сумата от 1880, 20 лв. В тази насока на страница 4 от съдебното решение изрично е прието, че по отношение на част от исковите период, а именно: за първия исков период от 02.02.2021 г. до 08.10.2021 г. е налице дублиране в периода от 01.08.2021г.-08.10.2021г; за втория исков период от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. е налице дублиране в периода от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023 г., ето защо исковата молба, предявена от К. Р. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” ще бъде оставена без разглеждане като недопустима в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1880,25лв. (327 дни х 5,75 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 196/2023г. по описа на Административен съд Пловдив), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място]. Именно за този размер 1880,25лв. (327 дни х 5,75 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 196/2023г. по описа на Административен съд Пловдив) и за посочените искови периоди от 01.08.2021г. до 08.10.2021г.; от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023г. съдът е върнал исковата молба като недопустима, понеже на ищецът вече е присъдено обезщетение в размер на 1880, 25 лв. по адм. дело № 196/2023г. по описа на Административен съд Пловдив за посочените дублиращи се искови периоди.
При това положение, в случая е формирана воля в съдебното решение за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана за разликата от 1880, 25 лв. (присъдено обезщетение по адм. дело № 196/2023г. по описа на Административен съд Пловдив за посочените дублиращи се искови периоди), до пълния предявен размер от 10 000 лв. за останалите искови периоди, за които не е налице дублиране с периодите по адм. дело № 196/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, а именно : от 02.02.2021г.- до 31.07.2021 г. вкл., от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г. вкл., от 08.08.2023 г. до 20.11.2023 г., от 21.11.2023 г. до 01.07.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно - 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане за претърпени неимуществени вреди.
Следоватално в съдебното решение не е формирана воля за основателност на исковата претенция за нито един от исковите периоди, съответно за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за твърдяните нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Не е налице непълнота на съдебния акт по смисъла на чл.176 от АПК в поддържания от пълномощника на ищеца аспект. По реда на чл. 176, ал. 1 от АПК съдът допълва постановеното по спора решение само когато той /съдът/ не се е произнесъл по целия предмет на правния спор. Но по този ред не може да се ревизира постановения съдебен акт по делото, в каквато насока е исканието на ищеца.
По изложените съображения искането за допълване на съдебното решение, се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.176, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Административен съд - гр.Пловдив, II отделение, ХII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат д-р Д. П. Х.- пълномощник на ищеца К. З. Р. за допълване на Решение № 961 от 04.02.2025г., постановено по адм. дело № 1405 по описа за 2024 год. на Административен съд гр.Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
| Съдия: | |