№ 1499
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Димитър П. Стоянов
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501732 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК-*********,представлявано от
изпълнителния директор Юлия Юркагиева,подадена от пълномощника юрисконсулт Ц П,
против разпореждане №4974 от 25.08.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 5299/2021г.по описа
на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК против Р. ИЛ. М. от гр.Бургас с ЕГН-********** за
заплащане на сумата от общо 347.67 лв.главница,дължима за периода от 08.02.2019г.до
08.06.2019г.по два договора за мобилни услуги от 07.08. и от 26.12.2018г.,сключени с БТК
ЕАД,вземанията по които са били прехвърлени от последното на заявителя с Приложение
№1/24.02.2020г.към договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 15.10.2018г.,ведно със
законната лихва и деловодните разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна
такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. ИЛ. М. за плащане на парично
вземане в размер на 347.67 лева главница и законна лихва от датата на подаване на
заявлението.В т.9 е посочено,че вземането е за неплатени суми по договори за предоставяне
на далекосъобщителни услуги,за които е открит акаунт №13202635003 ,обективирано в
издадени и непогасени фактури.В т.12 на заявлението са изложени твърденията на заявителя
относно обстоятелствата,от които произтича вземането- сключен договор между БТК ЕАД и
длъжницата за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги,за който е открит
горепосочения акаунт,издадени фактури ,които са индивидуализирани с период и размер на
вземанията,но без индивидуализация на основанието на вземанията.Заявителят е посочил,че
по силата на договор за цесия,сключен между него и БТК ЕАД са прехвърлени вземанията
1
за посочения акаунт в негова собственост,ведно с всички привилегии и обезпечения,като
цесията е била съобщена на длъжника от БТК ЕАД с уведомително писмо,изпратено с
известие за доставяне.Като приложение към заявлението са представени три договора за
телекомуникационни услуги,сключени с Р.М.,описани като един договор.
БРС е оставил заявлението без движение с указания заявителят да изложи
релевантните обстоятелства във връзка с вземането си,съобразно изискванията на чл.410
ал.2 вр.с чл.127 ал.4 ГПК,като индивидуализира надлежно договорите,които твърди,че са
сключени от длъжника с БТК ЕАД,с всички техни анекси,с дати на сключване и
предмет,съответно какви са дължимите суми по всеки един от тях поотделно/месечни
абонаментни такси,цена на предоставени допълнителни услуги,лизингови вноски,неустойки
и т.н./ и по периоди. Съдът е указал на заявителя,че при неизпълнение в срок на дадените
указания заявлението ще се отхвърли.В законоустановения тридневен срок заявителят с
писмена молба е направил уточнение на заявлението ,като е посочил,че между страните е
сключен договор на 07.08.2018г.със срок на действие до 07.08.2020г.,с предмет мобилни
разговори и мобилен интернет,с абонаментна такса 19.99 лева месечно.Заявил е,че между
страните е сключен и договор от 26.12.2018г.със срок на действие до 26.12.2020г.с предмет
мобилни разговори и мобилен интернет,с абонаментна такса 16.99 лева месечно.Заявен е
период на неизпълнение от 08.02.2019г.до 08.06.2019г.Заявителят е посочил,че предвид
обстоятелството,че във всеки от договорите в поле "Условия на плащане" потребителят е
маркирал,че желае услугите по всеки един от договорите да се включват в обща сметка,не
може да изпълни указанието на съда да посочи дължимото по всеки един от индивидуалните
договори.
С обжалваното разпореждане БРС е отхвърлил заявлението,като е приел,че заявителят
не е изпълнил дадените му указания и не е отстранил констатираните в заявлението
нередовности.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че заповедният съд не е изхождал от
целта на заповедното производство,която е да се провери само дали вземането е спорно,а не
дали съществува и за редовността на заявлението е достатъчно да са посочени съществените
юридически факти,от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията
му. В разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК е посочено,че заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 ГПК за редовност на искова молба.Действително,предвид
спецификата на заповедното производство спрямо изложението на обстоятелствата,
съдържащи се в заявлението, съдът следва да приеме за достатъчно изложение на
обстоятелствата,включващо съществените юридически факти,от които вземането произтича.
Те обаче следва да включват при всички случаи индивидуализация на конкретното
правоотношение,твърдения относно неизпълнение на индивидуализирани задължения по
него,със съответния период на неизпълнение и твърдения дали правоотношението
продължава да съществува или е прекратено.В случая заявителят не е внесъл яснота по тези
съществени параметри,въпреки дадените му от съда указания. В уточнението е посочил два
договора,а със заявлението е представил три договора за три различни мобилни
номера,сключени на различни дати.Не е внесъл яснота дали договорите са
прекратени/развалени ,нито е индивидуализирал вземанията си по отделните
договори.Обстоятелството,че потребителят е заявил издаване на обща сметка за
задълженията си по всички договори,не обосновава невъзможност за заявителя да
индивидуализира вземанията,тъй като макар и в обща сметка/фактура те следва да се
индивидуализират по основание и размер.В случая заповедният съд не е проявил "излишна
процесуална дребнавост",тъй като вземанията очевидно се претендират от заявителя на
различни основания/няколко договора/,поради което е следвало да внесе яснота относно
2
основанието и размера на вземанията си по всеки от договорите,което не е сторено.
Водим от горните съображения,БОС намери,че обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а частната жалба- оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното ,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4974 от 25.08.2021г. постановено по ч.гр.д.№
5299/2021г.по описа на БРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3