№ 1830
гр. Варна , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502733 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 263703/01.09.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Николай Банков,
срещу решение № 3805 от 10.08.2020г., постановено по гр.дело № 2241/2020г. на ВРС, 43-ти
състав с което е прието за установено, че В. С. П., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ул.
„*****“ *, ет.*, ап.*, НЕ ДЪЛЖИ на въззивното дружество сумата от 402,82 лева, за която е
съставена фактура № **********/04.02.2020г., представляваща стойността на доставена
електроенергия до обект с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ *, ет.*, ап.*, кл. № ********** и аб.
№ **********, за периода от 24.01.2018г. до 23.07.2018г., на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
за потребена ел. енергия и е спазена нормативно установената процедура. Отправеното
искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
1
ал.1 от ГПК от В. С. П. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 402,82 лева, за
която е съставена фактура № **********/04.02.2020г., представляваща стойността на
доставена електроенергия до обект с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ *, ет.*, ап.*, кл. №
********** и аб. № **********, за периода от 24.01.2018г. до 23.07.2018г.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„*****“ *, ет.*, ап.*, кл.№ **********, аб.№ ********** и като такъв е бил уведомен, че на
23.07.2018г. е била извършена проверка на СТИ на собствения му имот. СТИ било
монтирано в шкаф извън имота на ищеца и било демонтирано на 03.10.2018г. Ищецът
оспорва проверката от 23.07.2018г. да е била извършена законосъобразно. Сочи, че не е
присъствал при извършване проверката на СТИ; не е присъствал и орган на полицията.
Оспорва да липсват врата и щит на таблото. Заявява, че не е манипулирал СТИ, както и че
не е ползвал допълнително начислената му ел. енергия.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че фактурата е издадена след извършена
корекция поради установено неизмерване на електрическа енергия от проверено СТИ.
Заявява, че е налице основание за възникване на вземането му към ищеца. Твърди, че
ищецът е потребител на електрическа енергия и обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа и като такъв е страна по ОУДПЕЕ, съгласно чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ, както и на ОУДПЕЕЕМ, съгласно чл. 98, ал. 4 ЗЕ. На 23.07.2018г., при извършване на
проверка изправността на СТИ на обекта, служители на „Електроразпределение Север” АД
са регистрирали неизправност на електромера, който бил с неработещ броителен
механизъм. СТИ с фабр. № 1127021703963791 е демонтирано и е подменено с ново.
Посочено е, че поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде
измерена точно, е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на
доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Твърди, че
оспорената сума е начислена след провеждане на законосъобразна корекционна процедура.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла
на §1, т.42 ЗЕ, на адрес гр. Варна, ул. „*****“ *, ет.*, ап.*, кл.№ **********, аб.№
**********, както и че страните по делото се намират във валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща доставената
електроенергия.
Видно от представен по делото препис от КП № 1263304, на 23.07.2018г. служители
на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка по измерване на
електроенергията, потребявана в обекта на ищеца. Прл проверката не са отчетени показания
на тарифните регистри, като е вписано, че броителният механизъм е повреден.
Констативният протокол е подписан от двама свидетели. Проверяваният електромер е
демонтиран и подменен с нов. След демонтирането му, СТИ е поставено в индивидуална
опаковка - плик, запечатан и пломбиран с пломба №4117.
На 28.01.2020г. „Електроразпределение Север” АД е съставило справка за корекция
№ 4896653, за периода от 23.01.2018г. до 23.07.2018г. Въз основа изготвената справка, на
04.02.2020г., ответното дружество съставя фактура № ********** за вземанията към
получателя В. С. П., представляваща стойност на електроенергия, потребена в обект на
потребление в гр. Варна, ул. „*****“ *, ет.*, ап.*, кл.№ **********, аб.№ **********, за
2
периода 24.01.2018г. до 23.07.2018г. Стойността на потребената електроенергия, за
процесния период е 402,82 лева с ДДС и е със срок на плащане до 25.02.2020г.
От заключението на вещото лице по проведената по делото съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и неоспорено от страните,
се установява че СТИ в имота на ищеца е тип AMS с фабр. № 1127021703963791. Същото е
произведено през 2017г., като през същата година му е била извършена задължителна
проверка за годност. Срокът на метрологична годност изтича през 2021г., поради което, към
датата на извършване на проверката, той е годно СТИ. В експертното заключение изрично е
посочено, че се касае за техническа неизправност на проверявания електромер, поради което
цялата преминала енергия не се е отчитала. Количествата ел. енергия по процесната фактура
са служебно начислени, въз основа предходен аналогичен период. Посоченото във
фактурата количество ел.енергия е възможно реално да бъде доставено, с оглед
пропускателната способност на комутационните проводници в таблото и тази на
присъединителното съоръжение – автоматичен предпазител. Извършените математически
изчисления са правилни.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 23.07.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 402,82 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 24.01.2018г. до
23.07.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
3
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3805 от 10.08.2020г., постановено по гр.дело №
2241/2020г. на ВРС, 43-ти състав с което е прието за установено, че В. С. П.,
ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ *, ет.*, ап.*, не дължи на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс
– Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумата от 402,82 лева, за която е съставена фактура №
**********/04.02.2020г., представляваща стойност на доставена електроенергия до обект с
адрес: гр. Варна, ул. „*****“ *, ет.*, ап.*, кл. № ********** и аб. № **********, за периода
от 24.01.2018г. до 23.07.2018г., на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
В. С. П., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ *, ет.*, ап.* сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4