РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000592 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подаденa e въззивна жалбa от от Застрахователно Акционерно
Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София, чрез ю.к. И., и
насрещна въззивна жалба подадена от СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., и двамата от
с. Житница, чрез адв. М., срещу решение № 260039/14.12.2020 г., постановено
по т.д. № 1/2020. по описа на ОС - Добрич, с което съдът е осъдил
„Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр.
София да заплати на СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., сумите от по 14 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на внучката им Б И. Д, починала при ПТП на
03.11.2018г., ведно със законна лихва считано от 08.04.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил исковете за
разликата над 14 000 лв.до предявените размери от по 30 000 лв., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Въззивникът Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг:
Живот и Здраве“ АД - гр. София, чрез ю.к. И., обжалва решението в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди в полза на СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ. за разликата над 2
500 лв. за всеки един от тях до присъдените им по 14 000 лв., ведно със
законна лихва считано от 08.04.2019 г. до окончателното им изплащане.
1
Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие
с разпоредбата на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа, че присъдените размери на
обезщетенията за неимуществени вреди са прекомерно завишени и
несъобразени с обективните икономически критерии към датата на ПТП.
Съдът е допуснал и значително превишаване и на законоустановения лимит
на отговорност за по - далечния кръг роднини, въведен от законодателя до
размер на 5 000 лв., с което е допуснато нарушение на § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ,
ДВ бр. 101/07.12.2018г., в сила от 07.12.2018 г., вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ. Излага
съображения за наличие на съпричиняване в значителна степен от страна на
загиналата Боряна И., изразяващо се в размер над 50 % принос за
настъпването на вредоносните последици от ПТП поради непоставянето на
обезопасителен колан. Моли съда да отмени решението на ДОС в
обжалваната му част и отхвърли претенциите над размера от 2 500 лв. за
всеки един от ищците. Претендира се присъждане на сторените в двете
производства разноски. Не се правят нови доказателствени искания.
В срока за отговор СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., с депозирана насрещна
въззивна жалба, изразяват становище за неоснователност на жалбата на
Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр.
София. Страните обжалват първоинстанционното решение в частта, с която
съдът е отхвърлил предявените искове за разликата до предявените размери
от по 30 000 лв. за всеки един от ищците. Излагат съображения за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение в съответната му
част, в т.ч. поддържат и липсата на съпричиняване от страна на пострадалата,
а в условията на алтернативност - същата да се приеме в по-ниска степен.
Молят съда да отмени постановеното от ДОС решение в частта, с което
исковете са отхвърлени за сумите над 14 000лв. за всеки един и да присъди
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 30
000 лв., ведно с дължимата законна лихва от 08.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Молят присъждане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция с включено ДДС.
В законоустановения срок „Застрахователно Акционерно Дружество
Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София, чрез ю.к. И., е депозирал писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователността на насрещната
въззивната жалба, поддържайки изцяло депозираната от застрахователното
дружество въззивна жалба.
По делото е постъпила и частна жалба подадена от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД - гр. София, чрез ю.к. И. срещу постановеното по т.д. №
1/2020 г. по описа на ДОС определение № 260256/07.06.2021г., с което съдът
по реда на чл. 248 ГПК е изменил постановеното по делото решение в частта
за разноските. Счита определението за неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, поради което иска неговата
отмяна. Изразява становище, че в разглеждания случай ДДС върху
2
присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се начислява, тъй като е
оказана безплатна правна помощ, независимо дали процесуалният
представител е регистриран или не по ДДС. Моли съда да отмени
обжалваното определение, като отхвърли молбата по чл. 248 ГПК в тази й
част. Претендират се разноски за д.т. и ю.к. възнаграждение по частната
жалба.
Настоящият съдебен състав намира жалбите за редовни, подадени в
законоустановени срок, от легитимирани страни, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове, поради което същите са процесуално допустими.
След, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема следната фактическа установеност:
Производството е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД.
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове от СТ. ИВ. ИВ. и К.
Ц. ИВ. срещу Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД за осъждане на застрахователното дружество да заплати сумата от
по 30 000 лв. или в общ размер на 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от всеки
един от тях, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, получени
като пряка и непосредствена последица от смъртта на тяхната внучка Б Д И.,
настъпила в резултат на ПТП на 03.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
08.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
По възраженията срещу активната материалноправна
легитимация:
Застрахователят принципно оспорва наличието на активна
материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за
причинените неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната внучка
Б Д И.. Оспорва се наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение №
1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Същевременно,
съдът отчита, че първоинстанционният съдебен акт е влязъл в законна сила
в осъдителната си част, в която на двамата ищци са присъдени обезщетения
до размер на 2500 лева. Влязлото в сила решение в разглежданата част
произвежда предвидените в чл. 299, ал.1 ГПК правни последици. Спорът
относно активната материалноправна легитимация на ищците е разрешен с
формираната сила на пресъдено нещо по частично уважената с влязло в сила
решение претенция, поради което този спор не може да бъде пререшаван в
настоящото производство. С оглед на изложеното съдът приема, че ищците са
активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за
смъртта на тяхната внучка.
3
Пред въззивната инстанция страните не оспорват следните
предпоставки за възникване отговорността на застрахователя – наличието на
деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. Процесното ПТП е причинено от
деликвента Д Р М, ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Мазда“,
модел „Премаци“, с рег. № NN NNNN NN, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД. От приложеното по настоящото дело НОХД № 381/2019 г., по
описа на ДОС се установява, че на 03.11.2018 г., на път ІІ-29, на около 700 м.
преди с. Стефан Караджа, в посока гр. Добрич, при управляване на МПС –
лек автомобил „Мазда“, модел „Премаци“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, лицето Д
Р М нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, като по непредпазливост причинила смъртта на Б Д И., поради което на
основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, 343г от НК вр. чл. 58а, ал. 1
от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от
3 години, като я е оправдал по обвинението за нарушение по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и е наложил лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
години.
По твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Застрахователят е обосновал възражението си за съпричиняване с две
твърдения – че пострадалата е била без поставен колан и че същата е
разсейвала водача.
По делото не са събрани доказателства, че пострадалата е проявила
поведение в МПС, довело до разсейване на водача.
Съгласно заключението на СМЕ, прието при първоинстанционното
разглеждане на спора, пострадалата е била без поставен предпазен колан.
Предпазният колан, въпреки високата скорост на движение на автомобила, би
4
осуетил смъртния резултат от катастрофата. Събрано е и заключение на
САТЕ, но на същата не са поставяни задачи във връзка действието на
предпазния колан при конкретния механизъм на катастрофата.
С Определение № 444/10.11.2021 год. ВАпС е назначил комплексна
повторна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, която е дала
заключение, че при конкретниятмеханизъм на ПТП предпазният колан не би
бил ефективен. При челен удар, висока скорост и ускорение 38 пъти по-
голямо от земното, поставеният предпазен колан би могъл да причини тежки
травматични увреждания на гръдни и коремни органи, вкл. и разкъсвания с
летален изход. Действително, коланът би осуетил директен контакт на
тялото с арматурното табло, но травматичните увреждания биха били
приоритетно получени от действието на въздушната възглавница и
предпазния колан. Соченият извод е повторен от вещите лица в о.с.з. на
23.03.2022 год.
Съдът съобрази, че изводът за обезопасяващите функции на предпазния
колан има комплексен характер и предполага съобразяване както на
механизма на конкретното ПТП /посока, скорост, инерция/, така и на
получените травми, довели до причиняване на смъртта. Изводът за наличие
на съпричиняване има както технически, така и медицински характер. По
изложените съображения съдът не кредитира заключението за пряка
обусловеност на леталния изход от непоставянето на предпазен колан,
формулиран от СМЕ, назначена от ДОС.
При кредитиране на заключението на комплексната САТМЕ съдът не
изследва доводите на застрахователя, обосновани с противоречие на
заключението с експертни мнения, събрани в производства извън настоящото.
С оглед на изложеното, съдът приема възражението за съпричиняване за
недоказано.
По размера на дължимото обезщетение:
От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства при
първоинстанционното и въззивното разглеждане на спора се установява, че
до две годинки и половина Б Д И. и майка й пребивавали в дома на ищците в
с. Житница. Впоследствие се преместили в града, но Боряна продължавала да
бъде отглеждана от баба си и дядо при всяко детско заболяване, а в
последствие – и всяка лятна ваканция. За ищците внучката им била като
дъщеря, тъй като загубили син в крехка възраст. Помагали финансово,
глезели я, водели я по екскурзии. Боряна уважавала баба си и дядо си дори
повече от майка си, споделяла, търсела съвети, поддържала постоянни
контакти, на свой ред им помагала в селската работа. Дядо й бил за нея
бащата, който нямала.
Новината за смъртта на Боряна била посрещната изключително тежко
от ищците. В началото не вярвали, после се затворили. Влошило се
здравословното им състояние. И до днес чакат Боряна да отвори вратата им.
Показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви, поради
5
което изцяло се кредитират от съда, вкл. по отношение на свидетелите И.И. и
Д.Д с приложение чл. 172 ГПК.
Показанията на свидетелите съответстват и на заключението на
назначената от въззивната инстанция СПЕ. Внезапната и преждевременна
загуба на внучката е причинила на ищците значима психотравма и ответна
реакция на скръб с характеристиката на тежък депресивен синдром с
протрахиран ход. Към настоящия момент преобладават остатъчни симптоми
като липса на настроение, липса на пълни удоволствени изживявания,
тревожност, нарушен сън. Изразена тежест на симптомите се отчита при К.И.,
но това може да се дължи както на по-тясната майчина връзка с починалата,
така и на по-добрата вербализация на емоционалните изживявания. Сочените
негативни остатъчни явления биха се задълбочили за в бъдеще предвид
възрастта на ищците.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че
определеният от ДОС размер на обезщетението в размер на 20 000 лева за
всеки от ищците е справедлив и отчитащ всички релевантни фактори
съгласно ППВС № 4 / 1968 г. – възрастта на ищците, възрастта на починалата,
сложените близки отношения между баба/дядо и внучка; преждевременността
на настъпилата смърт; тежестта на претърпените болки и страдания и
негативната прогноза за тяхното преодоляване. Така определеното
обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в страната към датата на
деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически
данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност" /макар последните да се явяват само
помощен критерий/.
Възраженията на застрахователя, основани на приложимост на пар. 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) са неоснователни.
Посочената разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда
по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност". В чл. 9, ал. 1 са предвидени следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Правилно е и позоваването на ДОС на Решение на СЕС от 24.10.2013
г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май
2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според
постановения съдебен акт не се допуска национална правна уредба, съгласно
6
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част
от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 от ГПК.
С оглед на изложеното и при съобразяване изводите на въззивния съд
за липса на допуснато съпричиняване, обжалваното съдебно решение следва
да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 14000 лева до 20 000
лева за всеки от ищците. В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
С обжалваното определение ДОС е изменил постановеното решение в
частта за разноските, като е осъдил застрахователя зда заплати ДДС върху
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 ЗА.
Спорът пред настоящата инстанция е сведен до това дължи ли се ДДС
върху адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.
В непротиворечивата практика на ВКС се приема, че с присъждането
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която
е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; предоставянето
на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основание
не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв във вр. с § 2 а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС /така Определение №
44 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о., ТК; Определение
№ 150 от 6.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 525/2022 г., II т. о., ТК
Определение № 148 от 17.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 887/2021 г., II т. о., ТК
Определение № 110 от 16.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 856/2021 г., II т. о.,
ТК; Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т.
о., ТК и др./. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Разноски:
Първа инстанция: С оглед изхода от спора пред въззивната
инстанция, дължимите разноски на застрахователя за първоинстанционото
разглеждане на спора следва да бъдат намалени до размер на 393, 33 лева. В
полза на адв. Р. ИВ. М. от САК следва да бъде присъдена допълнително
сумата от 583, 21 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38
7
ЗА, ведно с ДДС за защита за първоинстанционото разглеждане на спора
съразмерно на приетите за основателни претенции. В полза на двамата ищци
следва да се присъдят допълнително по 35, 16 лева - сторени разноски,
съразмерно на приетите за основателни претенции. На основание чл. 78, ал.6
ГПК ЗАД следва да бъде осъдено да заплати допълнителна държавна такса по
сметка на ОС – Добрич в размер на 480 лева.
Въззивно производство:
В полза на двамата ищци поотделно следва да бъдат присъдени
сторените разноски във въззивното производство съразмерно на приетите за
основателни претенции или по 127, 27 лева. В полза на процесуалния
представител на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38
ЗА, ведно с ДДС, определимо върху допълнително уважените претенции или
1068 лева. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗАД следва да бъде осъдено да
заплати държавна такса по сметка на АС – Варна върху допълнително
уважените претенции в размер на 240 лева.
Застрахователят – въззивник има право на разноски съразмерно на
приетата за неоснователна претенция на ищците, т.е. за разликата от общо
присъдените 40 000 лева до общо претендираните 60 000 лева.
Застрахователят е сторил разноски в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение. Съответната част на разноските, дължими на застрахователя
възлиза на 218, 19 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039/14.12.2020 г., постановено по т.д.
№ 1/2020. по описа на ОС - Добрич, с което съдът е осъдил „Застрахователно
Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София да заплати
на СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., сумите от по 14 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на
внучката им Боряна И. Димитрова, починала при ПТП на 03.11.2018г., ведно
със законна лихва считано от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението;
ОТМЕНЯ решение № 260039/14.12.2020 г., постановено по т.д. №
1/2020. по описа на ОС – Добрич в отхвърлителната част за разликата над 14
000 лв. до 20 000 лева за всеки от ищците и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ. разликата над присъдените от ДОС
14 000 лв. до сумата от 20 000 лева за всеки от ищците, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на
внучката им Боряна И. Димитрова, починала при ПТП на 03.11.2018г., ведно
със законна лихва считано от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на
8
обезщетението;
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната част за разликата
над 20 000 лева до претендираните 30 000 лева за всеки от ищците.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260256/07.06.2021г., постановено
по чл. 248 ГПК.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ. са
осъдени да заплатят поравно на Застрахователно Акционерно Дружество
Даллбогг: Живот и Здраве“ АД разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото за разликата над 393, 33 лева до присъдените 637, 20
лева.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. ИВ. М., САК, гр.София, ул.“Цар Асен“ 1, ет.4
сумата от 583, 21 лева, съставляваща допълнително възнаграждение по чл. 38
ЗА за защита в първоинстанционното производство, ведно с дължимо ДДС,
както и сумата от 1068 лева, съставляваща възнаграждение по чл. 38 ЗА за
защита във въззивното производство, ведно с дължимо ДДС.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
ДА ЗАПЛАТИ поотделно на СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и К. Ц. ИВ., ЕГН
********** сумата от по 35, 16 лева – допълнителни разноски, сторени при
първоинстанционното разглеждане на спора, съразмерни на приетите за
основателни претенции.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
ДА ЗАПЛАТИ поотделно на СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и К. Ц. ИВ., ЕГН
********** сумата от по 127, 27 лева – разноски за въззивното разглеждане
на спора.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и К. Ц. ИВ., ЕГН **********
- двамата от с.Житница, ул.“Седемнадесета“ № 8 ДА ЗАПЛАТЯТ общо на
Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София сумата от 218,
19 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора, съответни на
приетите за неоснователни претенции.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС – Добрич допълнителна държавна такса в
размер на 480 лева и по сметка на АС – Варна - държавна такса в размер на
240 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10