Мотиви към присъда по НОХД
№ 48/2018 г. на ШОС.
Подс. З.С.В. е предаден на съд с обвинения:
- за това че, в
периода от 13.10.2011 г. до 08.12.2012 г. в гр. Шумен в качеството си на
управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, действайки в
съучастие като извършител с Д.Г.И.,
ЕГН********** /помагач/ и И.И.К., ЕГН ********** /помагач/, избегнал установяването на данъчни
задължения в големи размери - 17 356 лв., като
потвърдил неистина - вписвайки по-голям размер на право на данъчен кредит от
реално полагаемия се в 3бр. подадени от З.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ
Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, действаща като посредствен извършител, справки - декларации
по ЗДДС № 27001059360/13.10.2011г., №27001083181/13.06.2012г., №
27001100817/08.12.2012г., в ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен, като използвал
документи с невярно съдържание – 3 бр.
фактури издадени от „Криси Строй“ ООД - гр. Шумен, съставени от подс. И.И.К.:
- фактура
№ 0…19/30.05.2012 г. с данъчна основа 12 212 лв. и ДДС - 2 442. 50 лв. за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…40/29.11.2012 г. с данъчна
основа 1 2460 лв. и ДДС - 2 492 лв. за
строително-ремонтни работи;
- фактура № 0…41/30.11.2012 г. с данъчна основа 12
487. 50 лв. и ДДС- 2 497. 50 лв. за
строително-ремонтни работи
и 4 бр. фактури, издадени от „Нен Сив“ ЕООД - гр. Шумен, съставени от
подс. Д.Г.И.:
- фактура № 0…43/27.09.2011 г. с данъчна основа 12
450 лв. и ДДС - 2 490 лв. за строително
- ремонтни работи;
- фактура№ 0…45/28.09.2011 г. с данъчна
основа 12 430 лв. и ДДС – 2 486 лв. за
строително-ремонтни работи;
- фактура № 0…46/29.09.2011 г. с данъчна основа 12
380 лв. и ДДС – 2 476 лв. за строително-ремонтни работи;
- фактура № 0…47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12
360 лв. и ДДС- 2 472 лв. за строително - ремонтни работи, издадени при упражняване на стопанска дейност, при
водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по
приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на 17 356
лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,
данъчното задължение е било внесено в бюджета ведно с лихвите – престъпление по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал.
1 т. 2, 6 и 7, чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, и
- за това, че при
условията на продължавано престъпление, в периода от 17.02.2012 г. до
19.03.2013 г. в гр. Шумен в качеството си на управител и представител на фирма „РВ
Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен в съучастие като извършител с Д.Г.И., ЕГН**********
/помагач/ и И.И.К. с ЕГН **********
/помагач/, избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери – 8 678
лв., като потвърдил неистина - вписвайки с 4 962 лв. по - малко данък от реално дължимия в ГДД за 2011 г. с № 2700И008260/17.02.2012
г., подадена от З.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен
на 17.02.2012 г., действаща като посредствен извършител, и потвърдил неистина вписвайки
с 3 716 лв. по - малко данък от реално
дължимия в ГДД за 2012 г. с №
2700И0016327/19.03.2013 г., подадена от З.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ
Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен на 19.03.2013 г., действаща като посредствен
извършител и използвал документи с
невярно съдържание – 4 бр. фактури,
издадени от „Нен Сив“ ЕООД - гр. Шумен, съставени от подс. Д.Г.И., а именно:
- фактура
№ 0…43/27.09.2011 г. с данъчна основа 12 450 лв. и ДДС- 2 490 лв. за строително - ремонтни работи;
- фактура№ 0…45/28.09.2011 г. с данъчна
основа 12430 лв. и ДДС – 2 486 лв. за
строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…46/29.09.2011 г. с данъчна основа 12
380 лв. и ДДС- 2 476 лв. за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12
360 лв. и ДДС - 2 472 лв. за строително
- ремонтни работи
и 3 бр. фактури издадени от „Криси Строй“ ООД -
гр. Шумен, съставени от подс. И.И.К., а именно:
- фактура № 0…19/30.05.2012 г. с данъчна основа 12
212 лв. и ДДС - 2 442. 50 лв. за строително - ремонтни работи;
- фактура №
0…40/29.11.2012 г. с данъчна основа 12 460 лв. и ДДС - 2 492 лв. за
строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…41/30.11.2012 г. с данъчна основа 12
487. 50 лв. и ДДС- 2 497.50 лв. за
строително - ремонтни работи, при упражняване на стопанска
дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите – престъпление по чл.
255 ал. 1 т. 2 и 6, вр. чл. 20 ал. 2,
вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Подс. Д.Г.И. е предаден на съд с обвинения:
- за това че в периода 27.09.2011 г. –
30.09.2011 г., в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление и в
съучастие като помагач на З.С.В., ЕГН **********,
последния в качеството му на извършител, управител и представител на фирма „РВ
Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, умишлено го улеснил, снабдявайки го с 4 бр. фактури с невярно съдържание - фактури
издадени от „Нен Сив“ ЕООД-гр.Шумен,
съставени от Д.Г.И. :
- фактура № 0…43/27.09.2011 г. с
данъчна основа 12 450 лв. и ДДС - 2 490 лв.
за строително - ремонтни работи;
- фактура№
0…45/28.09.2011 г. с данъчна основа 12 430 лв. и ДДС - 2 486 лв.
за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…46/29.09.2011 г. с
данъчна основа 12 380 лв. и ДДС - 2 476 лв. за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…47/30.09.2011 г. с
данъчна основа 12 360 лв. и ДДС - 2 472 лв. за строително - ремонтни работи, да извърши следното престъпление:
В
на 13.10.2011 г. в гр. Шумен в качеството си на управител и представител на
фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, да избегне установяването на данъчни
задължения в големи размери – 9 924 лв., чрез потвърждаване на неистина - вписвайки по - голям размер на право на данъчен кредит от реално
полагаемия се в подадена от З.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен,
действаща като посредствен извършител, справка - декларация по ЗДДС №
27001059360/13.10.2011г., в ТД на НАП
гр. Варна, офис Шумен, чрез използване
на документи с невярно съдържание – горепосочените 4 бр. фактури, при
упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне
на информация пред органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен
кредит по ЗДДС, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, данъчното задължение е било внесено в бюджета ведно с лихвите – престъпление по чл. 255 ал. 4 във вр.
с ал. 1 т. 2, 6 и 7, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и
- за това, че в периода 27.09.2011
г. – 30.09.2011 г., в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление и в
съучастие като помагач на З.С.В., ЕГН **********,
последния извършител в качеството му на
управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, умишлено го
улеснил, снабдявайки го с 4 бр. фактури
с невярно съдържание - фактури издадени от
„Нен Сив“ ЕООД-гр.Шумен, съставени от Д.Г.И., а именно:
- фактура № 0…43/27.09.2011 г. с
данъчна основа 12 450 лв. и ДДС - 2 490 лв.
за строително - ремонтни работи;
- фактура№
0…45/28.09.2011г. с данъчна основа 12 430 лв. и ДДС - 2 486 лв.
за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…46/29.09.2011 г. с
данъчна основа 12 380 лв. и ДДС - 2 476 лв. за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…47/30.09.2011 г. с
данъчна основа 12 360 лв. и ДДС - 2 472 лв. за строително - ремонтни работи, да извърши следното престъпление:
на
17.02.2012 в гр. Шумен в качеството си на управител и представител на фирма „РВ
Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, да избегне установяването на данъчни задължения в
големи размери – 4 962 лв., като потвърдил
неистина - вписвайки с 4 962 лв.
по - малко от размера на реално дължимия
за 2011 г. данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане, в
подадена от З.Х.И. – счетоводител на
фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, действаща като посредствен
извършител, ГДД по ЗКПО № 2700И008260/17.02.2012 г., в ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен, чрез използване на документи с невярно съдържание –
горепосочените 4 бр. фактури, при упражняване на стопанска дейност, при водене
на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите,
престъпление по чл. 255 ал.1
т. 2 и 6, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26
ал. 1 от НК.
Подс. И.И.К. е предаден на съд с обвинение:
- за това, че
през периода 30.05.2012 г. – 30.11.2012 г., в гр. Шумен при условията на
продължавано престъпление и в съучастие като
помагач на З.С.В., ЕГН **********, последния като извършител в
качеството му на управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр.
Шумен, умишлено го улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание / - фактури
издадени от „Криси Строй“ ООД гр. Шумен,
съставени от И.И.К. :
- фактура № 0…19/30.05.2012 г. с
данъчна основа 12 212 лв. и ДДС - 2 442. 50 лв. за
строително - ремонтни
работи;
- фактура № 0…40/29.11.2012 г. с
данъчна основа 12 460 лв. и ДДС - 2 492 лв.
за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…41/30.11.2012 г. с данъчна основа 12 487.
50 лв. и ДДС- 2 497. 50 лв. за
строително - ремонтни работи, да извърши следното престъпление:
В
периода 13.06.2012г. до 08.12.2012 г. в
гр. Шумен, при условията продължавано престъпление в качеството си на управител
и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, да избегне
установяването на данъчни задължения в големи размери – 7 432 лв., чрез
потвърждаване на неистина - вписвайки по-голям размер на право на
данъчен кредит от реално полагаемия се, в подадени от З.Х.И. – счетоводител
на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен,
действаща като посредствен извършител, справки - декларации по №
27001083181/13.06.2012 г. и №
27001100817/08.12.2012 г., в ТД на НАП
гр. Варна, офис Шумен, чрез използване
на документи с невярно съдържание – горепосочените 3 бр. фактури, при
упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне
на информация пред органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен
кредит по ЗДДС, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, данъчното задължение е било внесено в бюджета ведно с лихвите –
престъпление по чл. 255 ал. 4 във вр. с
ал.1 т. 2, 6 и 7, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и
- за това, че в периода 30.05.2012 г.
– 30.11.2012 г., в гр. Шумен действайки в условията на продължавано
престъпление и в съучастие като помагач
на З.С.В., ЕГН ********** последния като извършител, в качеството му на
управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, умишлено го
улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури
с невярно съдържание / - фактури издадени от
„Криси Строй“ ООД-гр.Шумен, съставени от И.И.К. :
- фактура № 0…19/30.05.2012 г. с
данъчна основа 12 212 лв. и ДДС - 2 442. 50 лв. за
строително - ремонтни
работи;
- фактура № 0…40/29.11.2012 г. с
данъчна основа 12 460 лв. и ДДС - 2 492 лв.
за строително - ремонтни работи;
- фактура № 0…41/30.11.2012 г. с
данъчна основа 12 487. 50 лв. и ДДС- 2 497.
50 лв. за строително - ремонтни работи, да извърши следното престъпление, а
именно:
На
19.03.2013 г. в гр. Шумен, в качеството си на управител и представител на фирма
„РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, да избегне установяването на данъчни задължения
в големи размери – 3 716 лв., чрез потвърждаване на неистина - вписвайки с 3716 лв. по-малък размер на дължим данък по ЗКПО от реално
полагаемия се в подадена от З.Х.И.
– счетоводител на фирма „РВ Инженеринг“
ЕООД гр. Шумен, действаща като посредствен извършител, ГДД за 2012г. по ЗКПО №
2700И0016327/19.03.2013г., в ТД на НАП
гр. Варна, офис Шумен, чрез използване
на документи с невярно съдържание – горепосочените 3 бр.фактури, при упражняване
на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на
информация пред органите по приходите – престъпление по чл. 255
ал. 1 т. 2 и 6, вр. с чл. 20 ал.
4, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Разпитани на
досъдебното производство тримата подсъдими не се признават за виновни. Разпитан
на съдебното производство подс. В. не се признава за виновен.
В
съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатите обвинения, срещу
тримата подсъдими. Намира същите за доказани от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Предлага на съда да
признае за виновни и осъди тримата подсъдими като за вторите деяния на
всеки един от тях касаещи корпоративния данък, тези деяния да се
преквалифицират по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК с оглед факта на
възстановяване на укрития данък до завършване на съдебното следствие пред
първата инстанция. По отношение наказанията, прокурора предлага на подс. В. за
всяко от двете деяния да бъде наложено наказание 1 г. лишаване от свобода с три г. изпитателен
срок и глоба в размер на 500 лв., като на осн. чл. 23 от НК същите бъдат
групирани. На подс. К. за всяко от деянията да му бъде наложено наказание 4 З. лишаване от свобода и глоба в размер на
300 лв. които наказания да бъдат групирани. На подс. И. за всяко от деянията да
бъде наложено наказание 4 З. лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване,
които да бъдат групирани, като бъде приведено в изпълнение и наказанието
наложено по
НОХД № 942/2010 г. на ШРС.
Защитника на подс. В. – адв. П.П.
намира, че обвиненията срещу подс. В. не са доказани, тъй като от събраните на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства е установено, че въпросните
СМР, за които са издадени фактурите от дружествата на другите двама подсъдими и
които фактури са включени в справките-декларации по ЗДД и в годишните
декларации, са реално извършени от работници наети от К. и И. чрез дружествата
„ Нен-сив” ЕООД и „Криси Строй” ООД. Поради това моли съда подс. В. да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвиненията за които е предаден на съд.
Подс. В. в защитната си реч поддържа казаното от неговия защитник и твърди, че
е невинен.
Защитника на подс. И. – адв. В.Д.
намира, че не е доказана вината на подс. В. по предявените му обвинения. След
като не е доказана вината на основния извършител, то според защитника, не може
да носи наказателна отговорност и неговия помощник в качеството му на
съизвършител. От друга страна – защитника твърди, че не било доказано по делото
двамата подсъдими – В. и И. да са действали заедно при осъществяване на
възведените им с обвинението престъпления. От трета страна – защитника твърди,
че от показанията на разпитаните по делото свидетели, за които са налице
писмени доказателства, че са работили към дружеството на подс. И. – „Нен Сив”
ЕООД е установено, че същите са работили на посочените в обвинението обекти и
са осъществили посочените във фактурите СМР. В подкрепа на тези им показания са
и представените по делото граждански договори. Ето защо този защитник намира,
че не е доказано по делото подс. И. да е извършил престъпленията за които е
предаден на съд и моли същия да бъде признат за невиновен и оправдан. В
защитната си реч подс. И. поддържа казаното от неговия защитник и заявява, че е
невинен.
Защитника на подс. К. – адв. С.П.
поддържа пледоариите на другите двама защитници. Приема, че са събрани
доказателства опровергаващи обвиненията. Налице са гласни доказателства –
показанията както на работници на „Криси Срой” ООД, така и работници на „РВ
Инженеринг” ООД от които се установява,
че фактурираните СМР са реално извършени от тези работници на „Криси Строй” ООД
наети по граждански договори. Моли подс. К. да бъде признат за невиновен и
оправдан. В защитната си реч подс. К. поддържа казаното от неговия защитник.
От събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. З.С.В. бил управител на „РВ
Инженеринг” ЕООД гр. Шумен. Основната дейност на дружеството била извършването
на строително-монтажни работи - СМР. През периода 2011 – 2012 г. в дружеството
имало назначени различен брой строителни работници. В същия период това
дружество имало сключени множество договори за СМР с различни възложители за
множество строителни обекти. Св. З.И. обслужвала счетоводството на „РВ
Инженеринг” ЕООД – получавала предадените и от подс. В. счетоводни документи,
включвала ги в счетоводството на дружеството и съставяла справките декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО и
ги подавала по електронен път в НАП.
През 2009 г. в ТР било вписано
търговско дружество „КРИСИ СТРОЙ” ООД гр. Шумен със съдружници и управители – Н.
З. К.и подс. И.И.К.. Това дружество било регистрирано по ЗДДС, като служебно
била прекратена регистрацията по ЗДДС на
03.12.2012 г.
През 2009 г. било вписано в ТР
търговско дружество „НЕН-СИВ” ООД гр. Шумен, което през 2010 г. било
преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител – подс. Д.Г.И..
Същото било регистрирано по ЗДДС, като служебно била прекратена регистрацията
по ЗДДС на 04.04.2011 г.
През 2011 г. в рамките на проект BG161РО001/1.1-09/23010/023 „Модернизация на общинската
образователна инфраструктура в Община Шумен”, който е осъществен с финансовата
подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана
от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие, Община Шумен
сключила договори за извършване на СМР в обекти на образователната
инфраструктура на територията на гр. Шумен.
На 12.08.2011 г. между Община Шумен и „
Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен бил сключен договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на
обекти на образователната инфраструктура находящи се на територията на гр.
Шумен, по обособена позиция „ ЛОТ 16 – „Извършване на СМР за ПМГ „Нанчо
Попович” /математическа гимназия/ и VІ ОУ „Еньо Марковски”/шесто основно
училище/, със срок за изпълнение – 27 календарни дни /л. 427-433 от съд.
производство/ на стойност 741 915. 70 лв. с ДДС. В договора било
уговорено, че цената включва и цената на вложените материали, извършени работи
и разходи за труд, механизация и др. и не било посочено, че изпълнителя ще
ползва подизпълнители. Строителството започнало на 17.08.2011 г. и приключило
на 12.09.2011 г. за което бил съставен Констативен протокол за установяване
годността за приемане на строежа /л.436-440 с.п./. От своя страна „ Билдинг
строй експрес” ЕООД гр. Шумен възложил на „РВ Инженеринг” ЕООД извършване на
част от СМР по този обект. За целта бил сключен договор на 10.08.2011 г. с
възложител „Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен и изпълнител „РВ Инженеринг”
ЕООД на стойност 84 189. 05 лв. с ДДС /л. 599 гърба т. VІ от д.п./. По
силата на договора и съгласно предложената от изпълнителя оферта, последния
поемал задължението да извърши следните СМР със свои материали и работници:
вътрешна мазилка по страници 20-40 сЗ. при неизмазани стени – 3 027 метра,
при цена на материали 1. 15 лв. на метър и цена на труд 2 лв. на метър; окачен
таван гипсокартон 12.5 мЗ. с топлоизолация от минерална вата - 3 260 кв. З., при цена на материали 9. 85 лв. и цена на труд 10. 30 лв. на един
кв. З.; трикратно боядисване нови тавани с бяла латексна боя – 3 260 кв. З.,
при цена 1. 15 лв. на материали и 1. 60 лв. цена на труд за 1 кв. З. /л.600 т.
VІ д.п./. Всички СМР били на стойност 84 189. 05 лв./материали и труд/ без
ДДС. Възложените СМР, както и допълнителни такива /по допълнителен договор/
били извършени и приети от възложителя с протокол Образец 19 за извършени СМР
на 07.09.2011 г. /л. 602 т. VІ от д.п./. Съгласно този протокол, от
първоначално възложените СМР с основния договор били извършени следните СМР:
вътрешна мазилка по страници 20-40 сЗ. при неизмазани стени – 2 621 метра, при
цена на метър – 3.15 лв. и обща стойност 8 256. 15 лв.; окачен таван
гипсокартон 12.5 мЗ. с топлоизолация от минерална вата - 2 194 кв. З., при цена на кв. метър 20. 15
лв. и обща цена 44 209. 10 лв.; трикратно боядисване нови тавани с бяла
латексна боя – 2 194 кв. З., при цена 2. 75 лв. на кв. метър и обща цена
6 033. 50 лв. В периода на извършване на тези СМР, изпълнителя „РВ
Инженеринг” ЕООД имал сключени два договора със „Солвей Соди” АД гр. Девня за
извършване на СМР - първия на 11.08.2011 г. /л. 214 с.п./ със срок за
изпълнение – 30.08.2011 г., строителството по който приключило на 16.08.2011 г./л.
217 с.п./; втория договор на 02.09.2011 г. /л. 221 с.п./ със срок за изпълнение
30.09.2011 г. Строителството приключило
на 03.10.2011 г. /л.221 с.п./. В този
период от време „РВ Инженеринг” ЕООД имал сключени трудови договори с 6
работника по строителство на сгради /л. 200-202 с.п./. Тъй като обема на СМР
бил голям / по основния договор и по допълнителния, за наличието на който
допълнителен договор данни се извеждат от приложения на л.602 от д.п. протокол
Образец 19/, а „РВ Инженеринг” ЕООД в този период имал още два сключени
договора за СМР със „Солвей Соди” АД, подс. В. не можел да изпълни всички
договорени СМР със назначените по трудови договори 7 работника по строителство
на сгради. Поради това той наемал /по неустановен по делото начин/ други
работници по строителство, на които заплащал труда, също по неустановен по
делото начин, които заедно с наетите по трудов договор работници на „РВ
Инженеринг” да извършат договорените СМР. За реализираните от „РВ Инженеринг”
ЕООД приходи от дейността му, не само по договора с „Билдинг строй експрес”
ЕООД, дружеството дължало данъци – ДДС и корпоративен данък. За да намали
размера на дължимите данъци подс. В. решил да включи в счетоводството си
фактури отразяващи нереални сделки, по които управляваното от него търговско
дружество се явявало купувач на услуги – строително монтажни работи. За целта
през месец август - септември 2011г. се
свързал с подс. Д.И., който обещал да му
съдейства. В този период управляваното от подс. И. търговско дружество
„НЕН – СИВ” ЕООД гр. Шумен нямало
назначени работници по трудов договор. Съгласно уговорката между двамата
подсъдими, подс. И. съставил – изписал ръкописния текст и подписал две фактури
- фактура № **********/27.09.2011 г. за
извършени СМР на стойност 12 460 лв. без ДДС и 14 940 лв. с ДДС и
фактура № **********/28.09.2011 г. за извършени СМР на стойност 12 490 лв.
без ДДС и 14 916 лв. с ДДС. За всяка от фактурите издал касов бон за
цялата сума по всеки договор. За документално отразяване на СМР били съставени
и два договора за подизпълнител – договор № 000001/11.08.2011 г. и №
000002/16.08.2011г. / л. 476 гърба и л.481 т. VІ д.п./. По първия договор
дружеството на подс. И. в качеството си на подизпълнител поемало задължението
да извърши монтаж на гипсокартон „KNAUF” и
консумативи на обект „ПМТ „Лиляна Д.” и VІ- ОУ „Еню Марковски” на стойност
14 916 лв. с ДДС. В тази връзка бил изготвен между двамата подсъдими и
протокол Образец 19 за извършени СМР на 26.09.2011 г. /л. 27 т. ІV д.п./ –
окачен таван от гипсокартон 12. 5 мЗ. с топлоизолация минерална вата-10 сЗ. – 2 194
кв.З. при единична цена 5. 66545 лв. на квадратен метър и обща стойност
12 430 лв. без ДДС и с ДДС – 14 916 лв. По втория договор подизпълнителя
„НЕН-СИВ” ЕООД поемало задължението да извърши – обръщане около прозорци и
боядисване с латекс. Бил съставен в тази
връзка и протокол Образец 19 с дата 26.09.2011 г. /л. 483 т. VІ д.п./ в който
описали следните СМР - вътрешна мазилка по страници на отвори с ширина 20-40 сЗ.
при неизмазани стени – 2 621 метра, при цена на метър – 2.73 лв. на метър и
обща стойност 7 155. 33 лв. и трикратно боядисване нови тавани с бяла
латексна боя – 2 194 кв. З., при цена 2. 41325 лв. на кв. метър и обща цена
5 294. 67 лв. или общо 14 940 лв. с ДДС.
На 07.09.2011 г. между Община Шумен и „
Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен бил сключен договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на
обекти на образователната инфраструктура находящи се на територията на гр.
Шумен, по обособена позиция „ ЛОТ 14 – „Извършване на СМР за ЦДГ № 35 „Изворче”
на стойност 264 571. 21 лв. с ДДС /л.
442 с.п./. В договорната цена били включени вложените материали, извършените
работи и разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други, както и
печалба. Не било посочено, че изпълнителя ще ползва подизпълнители. Уговорен
бил срок за изпълнение по договора от 27 календарни дни. Строителството
започнало на 19.09.2011 г. и приключило на 15.10.2011 г. за което бил съставен
Констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа. За
осъществяване на част от СМР „Билдинг строй експрес” ЕООД сключило договор с
подизпълнител „РВ Инженеринг” ЕООД на 20.09.2011 г. на стойност 10 957. 79
лв. без ДДС /л. 593-598 т. VІ д.п./ за извършване на следните СМР – вътрешна
мазилка по страници 20-40 сЗ. при неизмазани стени с единична цена за метър 2 лв.,
окачен таван от гипсокартон 12.5 сЗ. с топлоизолация от минерална вата с
единична цена 10. 30 лв. на кв.З. и трикратно боядисване нови тавани с бяла
латексна боя с единична цена 1. 60 лв.
на кв.З., с обща цена по договора 10 957. 79 лв. без ДДС. Бил уговорен
срок за извършване на СМР – 20 календарни дни, като в цената по договора се
включвали и стойността на вложените материали, извършени работи, разходи за
труд, механизация и др. На 10.10.2011 г. между възложителя и изпълнителя бил
съставен протокол за приемане на извършени СМР /т.ІV л. 37 гърба д.п./ в който
били отразени СМР: обръщане около прозорци 281 метра при единична цена 2 лв. на
метър и обща стойност 562 лв., окачен таван гипсокартон 12.5 сЗ. с
топлоизолация от минерална вата-12 сЗ. - 862 кв.З. при единична цена – 10. 30
лв. на кв.З. и обща стойност 8 886.84 лв., трикратно боядисване нови
тавани с бяла латексна боя - 931 кв.З. при цена на кв.З. – 1. 60 лв. с обща
цена 1 489. 60 лв. и гипсова шпакловка – 9 кв.м и обща стойност 19. 35 лв.
при цена за кв. З. 2. 15 лв. Или обща стойност на извършените СМР 10 957
лв. без ДДС и 13 149. 35 лв. с ДДС. Тъй като в този период „РВ Инженеринг”
имало 8 работника по строителство на сгради, а имало и сключени договори за СМР
със „Солвей Соди” ЕАД Девня и Община гр. В. Преслав, подс. В. не можел да
изпълни всички договорени СМР с наличните работници по трудови договори. Поради
това той наемал /по неустановен по делото начин/ други работници по
строителство, които заедно с наетите по трудов договор за извършат договорените
СМР и на които заплащал труда, също по неустановен по делото начин. За
реализираните приходи от „РВ Инженеринг” ЕООД и по този договор дружеството
дължало данъци – ДДС и корпоративен данък. Подс. В. решил да намали и дължимите
данъци от приходите от тази сделка. Свързал се отново с подс. Д.И. и поискал да
го снабди с две фактури за СМР, като уговорили и параметрите. Търговското
дружество на подс. И. – „НЕН-СИВ” ЕООД и в този период нямало назначени
работници по трудов договор. Последния накарал св. В.К.И. да попълни две
фактури като и диктувал данните които тя да впише. Св. И. съставила фактури с №
**********/29.09.2011 г. за СМР на стойност 12 380 лв. без ДДС и
14 856 лв. с ДДС и фактура с № **********/30.09.2011 г. за СМР на стойност
12 360 лв. и с ДДС – 14 832 лв. След това подс. И. положил подписа си
в графата „съставил”, както и печата на дружеството. Издал и касов бон към
всяка фактура. За документално отразяване на СМР двамата подсъдими съставили и
два договора за подизпълнител /л.31 гърба и л. 33-34 т.ІV от д.п./ – договор №
000003/19.09.2011 г. с предмет: - монтаж на гипсокартон „KNAUF” и консумативи за обект „ЦДГ
„Изворче” с цена 14 856 лв. с включен ДДС и втори договор № 000004/20.09.2011
г. с предмет: обръщане около прозорци и боядисване с латекс с цена 14 832
лв. с включен ДДС. За да удостоверят при необходимост извършване на СМР по тези
договори и фактури, двамата подсъдими съставили и два протокола за установяване
извършени СМР с дата 10.10.2011 г. Първия протокол /л.32 т. ІV от д.п./ в който
посочили и договора с № 3 вписали монтаж на гипсокартон „КНАУФ” – 1 145
кв.З. при единична цена 9.76 лв. и обща стойност 11 169. 48 лв. и боядисване с латекс по стени и
тавани – 1 145 кв.З. с единична цена 1. 06 лв. и стойност 1 213. 70
лв. и обща стойност 12 383.18 лв. без ДСДС и 14 859. 81 лв. с ДДС.
Във втория протокол /л. 34 гърба т.ІV от д.п./ посочили договор № 4 и извършени
СМР: обръщане около прозорци 757 метра при единична цена 1. 90 лв., гипсова
шпакловка 575 метра, с единична цена 6. 85 лв., боядисване около прозорци 757
метра и единична цена 2. 85 лв., демонтаж на дървена конструкция 365 кв.З. при
единична цена 6. 70 лв. и изхвърляне на отпадъци при единична цена 1 лв. или
общо 14 832 лв. с ДДС. Като получил
четирите фактури подс. В. ги предал на св. З.И., която обслужвала счетоводството
на „РВ Инженеринг” ЕООД. На 13.10.2011г. св. З.И. съставила справка-декларация по ЗДДС в която включила и
данните по четирите фактури и я подала по електронен път в ТД на НАП – Шумен,
която била заведена с вх. № 27001059360/13.10.2011г. В справката-декларация било
вписано, че „РВ Инженеринг“
ЕООД, следва да се ползва от правото на данъчен
кредит в размер на общата стойност на ДДС по четирите фактури - 9 924 лв. повече, отколкото реално
имало право да ползва. През З. февруари 2012 г. св. И. съставила и ГДД
по ЗКПО в която отново били включени и четирите фактури. На 17.02.2012г. ГДД
св. И. подала по електронен път в ТД на НАП – Шумен и била заведена с вх.№ № 2700И008260/17.02.2012г. В тази ГДД било посочено, че „РВ Инженеринг“ ЕООД,
следвало да плати годишен данък в
размер на 4962 лв. по - малко отколкото реално дължало.
На 09.04.2012 г. ЗАД „В.” възложило
с договор на „РВ Инженеринг” ЕООД / л.611 гърба т. VІ от д.п./ да извърши
„Основен ремонт и преустройство на помещения, представляващи офис” в гр. Шумен
ул. Цар Освободител № 48, като била договорена стойност 39 801. 29 лв. с
ДДС за изпълнение на договора, като осигуряването на материали, детайли,
конструкции и всичко друго необходимо за извършване на ремонта било възложено
на изпълнителя. На 08.05.2011 г. бил съставен протокол Образец 19 за извършени
СМР /л. 615 гърба – 619 т. VІ д.п./ в който били описани поотделно всяко от
извършените СМР по количество, единична цена на кв. З. и обща стойност в размер
на 39 801. 29 лв. с ДДС. В периода на извършване на СМР на този обект, „РВ
Инженеринг” имало назначени 5 работника по строителство на сгради, имал и сключени
договори за СМР с „Девня варовик” АД и Община Шумен. За да изпълни в срок
договора си със ЗАД „В.” подс. В. наемал по неустановен по делото начин, други
работници по строителство, на които заплащал труда, също по неустановен по
делото начин. Тези работници, заедно с работниците наети по трудов договор в
„РВ Инженеринг” извършили договорените СМР. Тъй като за реализираните приходи от „РВ Инженеринг” ЕООД
и по този договор дружеството дължало данъци – ДДС и корпоративен данък, подс. В.
решил да намали и дължимите данъци по приходите от тази сделка. За целта се свързал
с подс. И.К. – управител на „КРИСИ СТРОЙ” ООД гр. Шумен. Търговското дружество
на подс. К. за периода 01.03.2012 – 30.06.2012 г. имал назначени 9 общи работници
по строителство на сгради. Двамата се уговорили, подс. К. да състави фактура за
извършени СМР от „Криси строй” и получател „РВ Инженеринг”, Била съставена
фактура № 19/30.05.2012
г. на стойност 12 212 лв. без ДДС и 14 655 лв. с ДДС за СМР. Фактурата
била подписана от подс. К. в графата „Съставил” и той подпечатал същата с
печата на управляваното от него дружество. Той издал и касов бон за стойността
по фактурата. Едновременно с това двамата подсъдими съставили и съпътстващи
документи, с които да се удостоверят извършвани от „Криси строй” СМР - договор за подизпълнител с № 000001/09.04.2012 г.
/л. 608 т. VІ от д.п./ с цена на СМР 14 655 лв. с ДДС. Бил съставен от
двамата подсъдими и протокол Образец 19 за извършени СМР с дата 28.05.2012 г. /
л.609-611 т. VІ от д.п./ в който били описани отделните видове СМР по
количество, единична цена и обща стойност. Този протокол описвал идентични по
мярка и количество на СМР с тези описани в протокола Образец 19 между „РВ
Инженеринг” и ЗАД „В.” и не включвал доставка на обзавеждане, каквато била
описана в протокола между застрахователното дружество и „РВ Инженеринг”. След
като получил фактурата с № 9/30.05.2012 г. подс. В. я предал на св. З.И., която
я включила в справката декларация за З. май 2012 г. Същата била подадена по
електронен път и била входена в ТД – НАП Шумен с вх.
№ 27001083181/13.06.2012 г. По този начин с включване на
тази фактура в справката-декларация по ДДС било декларирано, че „РВ Инженеринг”
има право на приспадане на данъчен
кредит в размер на ДДС посочено във фактурата – 2 442. 50 лв.
На 23.10.2012 г. Община Шумен
сключила договор за СМР за изпълнението на обект „Преустройство на Общежитие за
учащи в „Дневен център за деца и възрастни хора с увреждания” в гр. Шумен с
„КРИС ГРУП” ЕООД гр. Русе /л.469-474 от с.п./, със срок за извършване на СМР 45
календарни дни считано от датата на подписване на договора. „КРИС ГРУП” ЕООД
гр. Русе възложило на „П.С. – ЕРО” ЕООД гр. Русе извършването на част от СМР по
този обект. От своя страна „П.С. – ЕРО” ЕООД гр. Русе с договор от 29.10.2012
г. / л.43 т.ІV от д.п./ възложило на „РВ Инженеринг” ЕООД извършване на СМР по
представена от „РВ Инженеринг” оферта на стойност 19 855 лв. без ДДС и
23 826 лв. с ДДС в която се включвали цената на вложените материали,
извършени работи, разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други,
както и печалба и срок от 45 календарни дни от сключване на договора. На 13.12.2012
г. между възложителя „П.С.-ЕРО” и изпълнителя „РВ Инженеринг” бил подписан
протокол № 1 за установяване на извършените СМР /л. 45 гърба т. ІV от д.п./, в
който били посочени следните СМР: шпакловка с теракол по фасади – 215 кв.З. при
единична цена /за един кв. метър/ 4. 66 лв., боядисване с фасаген по фасади 411
кв.З. и единична цена 4. 27 лв., боядисване на огради с фасаген 126 кв.З. при
единична цена 4. 27 лв., вароциментова мазилка 59 кв. З. при единична цена 7.
08 лв., ръчен изкоп 14 кв.З. и цена 18.69 лв. на кв.З., ръчно подравняване на
терен 1 020 кв.З. и цена 6. 10 лв. на кв.З., боядисване на огради с блажна
боя 73 кв.З. и цена 4. 63 лв. на кв.З.,
монтаж на бордюри 109 кв.З. и цена 8. 92 лв. на кв.З., монтаж паркинг тела 190
кв.З. и цена 8. 38 лв. и монтаж на тротоарни плочки 45 кв. З. и цена 8. 49 лв.
или общо 23 826 лв. с ДДС. Тъй като през периода на извършване на СМР, „РВ
Инженеринг” имало назначени 12 работника по трудов договор и имал и други
договори за СМР с А. Г. Б. извършени в с. З. общ. Аврен, ДП „РВД” и с Община
Шумен за ремонт на НЧ „Т.П. 1963”, подс. В. наемал други работници /по
неустановен по делото начин и им заплащал също по неустановен по делото начин/,
които заедно с наетите в дружеството работници по трудов договор извършили
договорените СМР. Подс. В. отново решил да укрие част от дължимите данъци – ДДС
и корпоративен данък дължими за приходите от този договор. Той отново се
свързал с подс. И.К. и както първия път с обект ЗАД „В.” АД, подс. К. съставил
фактура № **********/29.11.2012 г. за СМР на стойност 14 952 лв. с ДДС,
като положил подпис в графата „Съставил” и печата на управляваното от него
дружество. Издал и касов бон за стойността по фактурата. За документално
отразяване на СМР при необходимост двамата съставили и подписали и договор за
подизпълнител № 000004/31.10.2012 г. / л. 40 т. ІV от д.п./ с цена 14 952
лв. с включен ДДС. Двамата съставили и подписали и Протокол № 1 за установяване
на извършените СМР с дата 29.11.2012 г. /л. 42 т. ІV от д.п./, в който отразили
следните СМР: шпакловка с теракол по фасади – 215 кв.З. при единична цена 4. 23
лв., боядисване с фасаген по фасади 411 кв.З. и единична цена 3. 95 лв.,
боядисване на огради с фасаген 126 кв.З. при единична цена 3. 95 лв.,
вароциментова мазилка 59 кв. З. при единична цена 6. 55 лв., ръчен изкоп 14 кв.З.
и цена 17.29 лв. на кв.З., ръчно подравняване на терен 1 020 кв.З. и цена
5. 65 лв. на кв.З., боядисване на огради с блажна боя 73 кв.З. и цена4. 28 лв.
на кв.З., монтаж на бордюри 109 кв.З. и цена 8. 25 лв. на кв.З., монтаж паркинг
тела 190 кв.З. и цена 7. 75 лв. и монтаж на тротоарни плочки 45 кв. З. и цена
7. 86 лв. или общо 14 952 лв. с ДДС.
На 05.11.2012 г. Община Шумен
възложила с договор на „РВ Инженеринг” ЕООД СМР
на обект „Ремонт НЧ „Т.П.”*** т. VІ от д.п./ на обща стойност
33 973. 92 лв. с ДДС, като в цената се включвала и цената на вложените
материали, извършени работи и разходи за труд, механизация, енергия и други,
включително и печалба. Бил уговорен и
срок за извършване на СМР – 30 календарни дни от подписване на договора. На
05.12.2012 г. между Община Шумен и „РВ Инженеринг” бил съставен протокол
Образец 19 за извършени СМР / л.645 гърба т. VІ от д.п./. В същия били описани
извършените СМР по мярка, количество, единична цена и обща цена: обработка на
ламаринен покрив 940 кв.З. при цена 2. 04 лв. на кв.З., грундиране с битумен
грунд 940 кв.З. и цена 2. 56 лв. на кв.З., направа на хидроизолация два пласта
– 940 кв.З. с цена 18. 65 лв. на кв.З., подмяна на улуци 88 З. и цена 26. 70
лв. на метър, подмяна на водосточни тръби 70 З. и цена 26. 70 лв. на метър,
подмяна на греди 10 броя с цена 67. 80 лв. на брой и ремонт на комини 6 броя и
цена 260 лв. на комин или обща стойност с ДДС 33 973. 92 лв. В този период
„РВ Инженеринг” имало 12 общи работници по строителство на сгради, както и
сключени договори за СМР с Баташки за сграда в с. З. общ. Аврен и с „П.С. –
ЕРО” ЕООД гр. Русе за СМР – „Преустройство на Общежитие за учащи в „Дневен
център за деца и възрастни хора с увреждания” в гр. Шумен. За да извърши в срок
СМР по този договор подс. В. наемал – по неустановен по делото начин други
работници, на които плащал също по неустановен по делото начин. Тези
допълнително наети работници, заедно с работниците по трудов договор в
дружеството извършили договорените СМР. За да намали размера на дължимите ДДС и
корпоративен данък върху доходите от този договор, подс. В. отново се обърнал
към подс. К.. Дружеството на последния в периода 01.10.2012 г. – 31.12.2012 г.
имал трудов договор с един общ работник по строителство на сгради. Двамата се
уговорили подс. К. да издаде фактура, както и да се съставят необходимите
съпътстващи документи за удостоверяване на извършени СМР на обекта „Ремонт на
НЧ „Т.П.”***. Била съставена фактура № **********/30.11.2012 г. за СМР по
договор № 5/08.11.2012 г. на стойност 12 487. 50 лв. без ДДС, ДДС в размер
на 2 497. 50 лв. и обща сума 14 985 лв. Подс. К. подписал фактурата в
графата „Съставил” и поставил печата на управляваното от него дружество, като
издал и касов бон за стойността по фактурата. Били съставени и Договор за
подизпълнител № 000005/08.11.2012 г. /л. 637 гърба и л.637 т. VІ от д.п./ на
стойност 14 895 лв. с ДДС. Бил съставен и протокол №1 за установяване на
извършени СМР /л.639 гърба т. VІ от д.п./ с дата 30.11.2012 г. в който били
описани идентични по единична мярка и количество СМР, каквито били описани в протокол
Образец 19 за извършени СМР / л.645 гърба т. VІ от д.п./ между Община Шумен и
„РВ Инженеринг”. Така описаните СМР били на стойност 14 895 лв. с ДДС.
След като подс. В. се снабдил с фактури № 40/29.11.2012 г. и № 41/30.11.2012 г.
той ги предал на св. З.И., която включила данните от тези фактури в
справката-декларация по ДСС за З. ноември 2012 г., подала я по електронен път в
ТД НАП – Шумен, където била входена с вх. № 27001100817/08.12.2012г. Включвайки двете фактури в
справката-декларация, подс. В. декларирал, че има право на приспадане на
данъчен кредит по двете фактури в общ размер на 4 989. 50 лв. При
изготвяне на ГДД за 2012 г., св. З.И. включила и данните от трите фактури - №19/30.05.2012
г., № **********/29.11.2012 г. и № **********/30.11.2012 г. По този начин подс.
В. декларирал, чрез св. И. 3 716 лв. по малко дължим корпоративен данък за
2012 г.
През З. май 2013 г. от ТД – НАП
Варна започнала ревизия на „РВ Инженеринг” ЕООД. По време на ревизията били
изискани множество документи от подс. В.. За доказване реалност на сделките с
„НЕН СИВ” ЕООД и „КРИСИ СТРОЙ” ООД, от там и издадените от тях фактури, подсъдимия представил множество договори за
извършване на работа с личен труд, сключени между тези две дружества и различни
физически лица. С ревизионни акт № *********/22.07.2013 г. било отказано
правото на приспадане на данъчен кредит по четирите фактури издадени от „НЕН
СИВ” ЕООД и „КРИСИ СТРОЙ” ООД. Тъй като горното дружество продължавало
дейността си, следващите се плащания към бюджета се правели редовно, но
съобразно системата на обслужване на единната сметка за заплащане на задължения
към ЦБ, ДОО, НЗОК, постъпленията независимо от основанието за внасяне, били
използвани и за погасяване на задълженията по РА №*********/22.07.2013г. По
този начин задълженията на „РВ Инженеринг” ЕООД за непризнатия ДДС в размер на 17 356 лв. били погасени с лихвите. Били погасени и
задълженията за корпоративен данък за 2011 и 2012 г. съответно на 22.07.2013 г.
и на 18.05.2018 г. ведно с дължимите лихви.
От заключението на приетата
графична експертиза се установява, че: 1. Почеркът с който е изписан ръкописния
текст във фактури № 43 и 45 с издател „НЕН СИВ” ЕООД е на подс. Д.И.; 2.
Почеркът с който е изписан ръкописния текст във фактури № 46 и 47 е на св. В.И.;
3. Подписите във фактури с № 43, 45,46 и 47 с издател „НЕН СИВ” ЕООД е на подс.
Д.И.; 4. Подписите във фактури с № 19, 40 и 41 с издател „КРИСИ СТРОЙ” ООД е на
подс. И.К..
От заключението на ССЕ на в. л.
Р. В. от 12.07.2017 г. се установява, че: 1. Фактури с № 43, 45, 46, 47, 19, 40
и 41 са включени в дневник за покупките за съответния месец, както и в ГДД за
2011 г. и 2012 г. на „РВ Инженеринг”; 2. Общия размер на дължимите ДДС от „РВ
Инженеринг” ЕООД по фактурите с издател „НЕН СИВ” ЕООД е 9 924 лв. и
корпоративен данък за 2011 г. е 4 962 лв.; 3. Общия размер на дължимите от
„РВ Инженеринг” ЕООД по фактурите с издател „КРИСИ СТРОЙ” ООД е 7 432 лв.
ДДС и корпоративен данък за 2012 г. – 3 716 лв.
От заключението на ССЧ на в.л. Р.
В. депозирано в ШОС с вх. № 3146/14.06.18 г. допусната и назначена в съд.
производство се установява, че фактурите с № 43, 45, 46 и 47 с издател „НЕН
СИВ” ЕООД не са включени в дневниците за продажби на това дружество, тъй като
регистрацията по ЗДДС на това дружество е прекратена на 04.04.2011 г. Фактури с
№ 19, 40 и 41 с издател „КРИСИ СТРОЙ” ООД са включени в дневниците за продажби
по ЗДДС за периодите – З. май и З. ноември 2012 г.
От заключението на ССЧ на в.л. Р.
В. депозирано в ШОС с вх. № 4036/03.08.18 г. допусната и назначена в съд. производство
се установява, че задълженията на „РВ Инженеринг” ЕООД за корпоративен данък за
2011 и 2012 г. са погасени на 22.07.2013 г. и на 18.05.2018 г.
От заключението на СТЕ на в. л. СТ. З. – допусната и назначена в
съд. производство се установява, че: 1. За обект „ПМГ „Нанчо Попович” Шумен и
VІ-то ОУ „Еньо Марковски” гр. Шумен за извършване на договорените СМР са
необходими 669. 94 човекодни и назначените 6 общи работника по строителството
не са били достатъчни за извършване на договорените и изпълнени СМР в срок и е
било необходимо да се наемат допълнително работници или подизпълнител, тъй като
през същия период дружеството е имало сключени и други договори за СМР; 2. За
обект „ЦДГ „Изворче” гр. Шумен са били необходими 207. 26 човекодни и назначените
8 общи работника по строителството не са били достатъчни за извършване на
договорените и изпълнени СМР в срок и е било необходимо да се наемат
допълнително работници или подизпълнител, тъй като през същия период
дружеството е имало сключени и други договори за СМР; 3. За обект „ЗАД „В.”***
са били необходими 207. 32 човекодни и назначените 5 общи работника по
строителството не са били достатъчни за извършване на договорените и изпълнени
СМР в срок и е било необходимо да се наемат допълнително работници или
подизпълнител, тъй като през същия период дружеството е имало сключени и други
договори за СМР; 4. За обект „Дневен център за деца и възрастни хора с
увреждания” гр. Шумен са били необходими 236.93 човекодни и назначените 12 общи
работника по строителството не са били достатъчни за извършване на договорените
и изпълнени СМР в срок и е било необходимо да се наемат допълнително работници
или подизпълнител, тъй като през същия период дружеството е имало сключени и
други договори за СМР; 5. За обект „НЧ „Т.П.”*** са били необходими 235. 13
човекодни и назначените 12 общи работника по строителството не са били
достатъчни за извършване на договорените и изпълнени СМР в срок и е било
необходимо да се наемат допълнително работници или подизпълнител, тъй като през
същия период дружеството е имало сключени и други договори за СМР.
От заключението на допълнителната
СТЕ на в. л. СТ. З. се установява, че: 1. За обект „ПМГ и VІ ОУ” при
непрекъсната работа и в почивните дни за извършване на СМР са били необходими
29 календарни дни и 23 работника. Заедно с другите обекти наети от „РВ
Инженеринг” за извършване на всички СМР са били необходими 23 до 25 работника и
недостигащия брой работници е бил 17-19 работника; 2. За обект „ЦДГ „Изворче”
са били необходими 21 календарни дни, при работа и в почивните дни. Необходими
са били 10 до 23 работника за СМР не само на този обект, а и на другите обекти
на които „РВ Инженеринг” е работело. Недостигащия персонал е бил от 2 до 15
работника; 3. За обект „ЗАД „В.” са били необходими 30 календарни дни и 7
работника при работа и в почивните дни. Ако се почива в почивните дни, то са
необходими 10 работника, а заедно и с другите обекти недостигащите работници са
от 7 до 15 броя; 4. За обект „Дневен център” са били необходими 46 работни дни,
включително и почивните и 6 работника. При наети 12 работника и други обекти по
същото време, недостигащите работници са били от 2 до 5 броя; 5. За обект „НЧ „Т.П.
– 1963” са били необходими 31 календарни дни и 8 работника. При назначени 12
работника и други обекти недостигащите работници са били от 2 до 5 броя.
От представените и приети като
доказателства по делото разпечатки на „Електронни услуги на НАП” за наличните
трудови договори на „РВ Инженеринг” ЕООД се установява, че за периода 10.08.11
г. – 07.09.11 г. има назначени 6 общи работника по строителството, за периода
20.09. – 10.10.2011 г. има 8 работника, за периода 09.04.2012 – 08.05.2012 г.
има 5 работника, за периодите 29.10-13.12.2012 г. и 05.11. – 05.12.2012 г. има
12 работника. Установява се и, че в периода на извършване на СМР за обект „ЗАД
„В.” св. Г.Х. не е работел по трудов договор с „РВ Инженеринг”.
От приетите писмо с изх. №7899#1/05.07. 18 г. от ТД-НАП Варна и приложените справки за
трудови договори се установява, че „НЕН СИВ” ЕООД за периода от 10.08.11 г. –
07.09.11 г. и 20.09. – 10.10.2011 г. няма назначени общи работници по
строителство на сгради. „КРИСИ СТРОЙ” ООД
за периода 09.04. – 08. 05.2012 г. имало назначени 9 общи работници по
строителство на сгради, а в периода 01.10. – 31.12.2012 г. е имал само един общ
работник по трудов договор.
От представените от подс. В. и
приети като доказателства заверени копия на договори с различни възложители и протоколи
за приети СМР удостоверяващи извършените от „РВ Инженеринг” СМР, се установят
обектите и периодите от време през които дружеството на подс. В. е изпълнявало
СМР
От приложените на д.п. фактури се
установява техния издател и получател, както и стойността на посочените в тях
СМР.
От писмо на Община Шумен, ведно с
приложените договори и други документи, се установяват сключените от общината
договори за СМР на обекти „МПГ и VІ ОУ”, „ЦДГ ”Изворче”, „Дневен център” и „НЧ
„Т.П.-1963”, кой е основния изпълнител и кога е започнало строителството и кога
е завършило.
От представените договори между
„Билдинг строй експрес” ЕООД и „РВ Инженеринг”, както и между Община Шумен и
„РВ Инженеринг” и между „П.С. –Еро” и „РВ Инженеринг” се установява, кога са сключвани договори за съответните обекти с
изпълнител или подизпълнител „РВ Инженеринг”, какви по вид, количество и
стойност СМР са договаряни, кога и какви извършени СМР са приети от
възложителите.
От договорите за подизпълнител
между „РВ Инженеринг” и „НЕН СИВ” и „РВ Инженеринг” и „КРИСИ СТРОЙ” и
протоколите Образец 19 или други протоколи за приемане на извършени СМР се
установява какви документи са съставяни от подс. В. и подс. И. и подс. К..
От приетите свидетелства за
съдимост на тримата подсъдими се установява, че:
1. Подс. З.В. с присъда по НОХД №
300/2016 г. на ШОС в законна сила на 26.10.2017 г. за престъпление по чл. 255
ал. 1 т. 2,6 и 7 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК извършено на 13.01.2012 г. е освободен
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
2. Подс. И.К. не е осъждан.
3. Подс. Д.И. е осъждан както
следва: 1. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 722/1999 г. на
ШРС в сила от 29.03.2000 г. за престъпление по чл. 197 т. 3 от НК е осъден на
глоба в размер на 100 лв.; 2. С определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 716/2003 г. на ШРС в сила от 27.04.2004 г. за престъпление по чл.343б
ал. 1 от НК е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.; 3.С определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 301/2006 г. на ШРС в сила от 14.03.2006 г.
за 8 деяния по чл. 308 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК е
осъден на глоба в размер на 800 лв.; 4. С присъда по НОХД № 1432/08 г. на
ШРС в сила от 12.11.2008 г. за
престъпление по чл. 212 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК е
осъден на 1000 лв. глоба; 5. С определение за одобряване на споразумение по
НОХД №81/2010 г. на ШРС за престъпление по чл.343б ал. 1 от НК е наложено
наказание пробация; 6. С присъда по НОХД № 942/2010 г. на ШРС в законна сила от
02.06.2011 г. за престъпление по чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и 4 и чл.
26ал. 1 от НК е осъден на 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от 3 г.; 7. С присъда по НОХД № 465/13 г. на ШОС в
сила от 07.02.2014 г. за престъпление по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2, 4
и 5 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК извършено в периода 30.12.2009 г. – 14.01.2011
г. е осъден на 1 г. и 10 З. лишаване от свобод; 9. С определение за одобряване
н споразумение по НОХД № 2106/2018 г. на ШРС в сила от 09.08.2018 г. за
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК извършено на 11.04.2018 г. е осъден на
пробация.
От представените заверени преписи
на два бр. експертни решения на ТЕЛК се установява, че подс. И. има 84 % трайно
намалена работоспособност, поради счупване на дясна раменна кост, както и
миокарден инфаркт и хипертонична болест.
По отношение гласните
доказателства.
От показанията на св. М. П. се
установява, че той е извършвал ревизията на „РВ Инженеринг”; че е установил, че
материалите за извършване на СМР по обектите за които са издадени фактурите от
„НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ” са закупувани от „РВ Инженеринг”; че са представени
граждански договори от „РВ Инженеринг” сключени между „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”
и различни физически лица, както и че двете дружества не са имали назначени
работници по трудови договори. Съда не приема изцяло последното твърдение на
този свидетел, тъй като то е в противоречие със справката от ТД-НАП от която се
установява, че „КРИСИ СТРОЙ” за периода на извършване на СМР в ЗАД „В.” е имало
назначени 9 общи работници по строителството, а за периода през който са
извършвани СМР за обекти „Дневен център” и „НЧ „Т.П.” е имало един общ работник
на трудов договор.
От показанията на св. Т.Д. се
установява, че през 2011 г. и 2012 г. е бил работник в „РВ Инженеринг” и като
такъв е работил на обекти „ПМГ и VІ ОУ”, „ЦДГ ”Изворче”, „ЗАД „В.”, „Дневен
център” и „НЧ „Т.П.”. Изпълнявали са СМР такива каквито са посочени в протоколи
Образец 19 и представените оферти. За обект „ЗАД „В.” твърди, че външни хора,
освен работници на „РВ Инженеринг” не е виждал и не е имало да работят. От
показанията на същия свидетел дадени на д.п. и приобщени по реда на чл. 281 от НПК се установява, че за вс. обекти, всички дейности са извършвани от работници
на „РВ Инженеринг”.
От показанията на св. Г.Г. се
установява, че през периода 2011 – 2012 г. работел в „РВ Инженеринг” като общ
работник строителство на сгради, като имало периоди през които напускал
дружеството, че е работил на обекти „ПМГ и VІ ОУ” и „ЗАД „В.”, като освен
работници на „РВ Инженеринг” е имало и други работници. Съда не кредитира
показанията в частта им, че на обект „ЗАД „В.” е имало работници на други
фирми, тъй като е налице противоречие с показанията на св. Д., Г.Х. и С.С., които
твърдят обратното.
От показанията на св. И.З. се
установява, че в периода 2011-2012 г. е работил като шофьор в „РВ Инженеринг”,
че работодателя му изпълнявал СМР на обекти „ПМГ и VІ ОУ”, „ЦДГ”Изврче”, „НЧ „Т.П.”,
„Дневен център”, „ЗАД „В.”, като на тези обекти имало работници и от други
фирми. В показанията си от д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК този
свидетел твърди, че само на обект „ПМГ и VІ ОУ” е имало работници на други
фирми, а на останалите обекти са работили само работници на „РВ Инженеринг”.
Съда не кредитира показанията на този свидетел от съд. заседание, че по всички
обекти е имало други работници, освен тези на „РВ Инженеринг”. Тези показания
са в противоречие с показанията на свидетеля Т.Д. от д.п. където твърди, че на обект „ЗАД „В.” е имало само
работници на „РВ Инженеринг”. В противоречие са и с показанията на св. Г.Х. и С.С.
които също твърдят, че на обект „ЗАД „В.” са работили само работници на „РВ
Инженеринг”.
От показанията на св. Н.А. се
установява, че същия е работил като общ работник – строителство на сгради в „РВ
Инженеринг” през периода 2011-2012 г., че е работил на обекти „ПМГ и VІ ОУ”,
„ЦДГ „Изворче” и „Дневен център”, както и, че на тези обекти е имало работници
и от други фирми. От показанията на този свидетел от д.п. приобщени по реда на
чл. 281 от НПК се установява, че е работил и на обект „НЧ „Т.П.”, където са
работили само работници на „РВ Инженеринг” и други работници на други фирми не
е имало. От същите показания се установява, че на обект „Дневен център”
работниците на „РВ Инженеринг” са работили само отвън, а работници на други
фирми са работили вътре в сградата
От показанията на св. С.С. се
установява, че същия е работил в „РВ Инженепинг” в периода 2011-2012 г. като общ
работник строителство на сгради, че е работил на обекти „ПМГ и VІ ОУ”, „ЦДГ
„Изворче” където освен работници от „РВ Инженеринг” е имало и работници на
други фирми. Твърдението на този свидетел, че на обект „ЦДГ „Изворче” е имало и
други работници е в противоречие с показанията на св. Т.Д. и И.З. от д.п.
От показанията на св. Г.Х. се
установява, че в периода 2011-2012 г. е работил в „РВ Инженеринг” като общ
работник строителство на сгради, че е работил на обекти „ПМГ и VІ ОУ”, „ЦДГ
„Изворче”, „НЧ „Т.П.” и „ЗАД „В.” и „Дневен център”, че на обекти „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче” са работили
работници и от други фирми, че на обект „Дневен център” навън /извън сградата/
са работили само работници на „РВ Инженеринг” и други работници на други фирми
са работили вътре в сградата, че на обект „НЧ „Т.П.” е работил по
хидроизолацията и тази хидроизолация е правена само от работници на „РВ
Инженеринг”, че на обекти „ЗАД „В.” и „Дневен център” са работили само работници
на „РВ Инженеринг” и външни работници не е имало.
От показанията на св. З.Х.И. се
установява, че през периода 2011-2012 г. е обслужвала счетоводството на
„РВ Инженеринг” ЕООД, по предоставяните
и от подс. В. счетоводни документи и ако е имало нещо нередно, тя не е
осчетоводявала съответния документ, че през този период е подавала
справките-декларации по ЗДДС и ГДД на дружеството на подс. В. по електронен
път, като данните в тези декларации е извличала от предоставените и от подс. В.
документи.
От показанията на св. В.К.И. се
установява, че през периода 2010-2013 г. е живеела на съпружески начала с подс.
Д.И., че е попълвала фактури от името на „НЕН СИВ” ЕООД като за това я е карал
подс. И., тъй като имал заболяване на ръката и не можел да пише.
От показанията на св. К.В. се
установява, че същата е изготвяла СТЕ възложена и по адмн. Д. № 3957/2013 г. на
Административен съд гр. Върна, че при изготвяне на заключението, същата е посещавала
обектите „ПМГ и VІ ОУ”, „ЦДГ „Изворче”, ,”ЗАД „В.”, „Дневен център” и „НЧ „Т.П.”,
като установила, че посочените в
договорите на „РВ Инженеринг” като изпълнител и тези с „НЕН СИВ” и „КРИСИ
СТРОЙ” СМР са били извършени, че установила в разговори с хора по тези обекти,
че СМР са били извършвани от подизпълнители на „РВ Инженеринг”. Съда не приема
показанията на този свидетел, че е разговаряла с директорите на обекти „ПМГ и
VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче”, тъй като са в противоречие с показанията на св. В.Г. и
Д. Г., които не твърдят в показанията си да са разговаряли с нея.
От показанията на св. Х.Х. се
установява, че през 2012 г. е работил като регионален мениджър в ЗАД „В.”*** и
той е сключил договор за ремонт с „РВ Инженеринг” на подс. В., че СМР са
извършени така както са договорени, че в почивните дни – събота и неделя не е
работено на обекта, че е работено в рамките от 8.00 ч. до 17. 00 ч.
От показанията на св. В.Г. се установява,
че е бил директор на обект „ПМГ”, че е извършван ремонт и е контактувал с подс.
В., както и, че е виждал подс. К. в ПМГ по време на изпълнение на ремонта, като
не е категоричен за последното, а заявява, че мисли че го е виждал.
От показанията на св. Д.Д. се
установява, че през 2011 г. е била директор на целодневна детска градина
„Изворче”, че през тази година е извършван ремонт на градината и, че е виждала
подс. В. с доста работници.
От показанията на св. Р.И. се
установява, че през 2011-2012 г. работел като технически ръководител в „Билдинг
строй експрес”, че дружеството е извършвало СМР както със свои работници, така
е възлагало на „РВ Инженеринг” и на други подизпълнители, СМР на обекти „ПМГ и
VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче”, че е виждал подс. К. и И. заедно с подс. В. на обекти
„ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче”, но не знаел какво са правили на тези обекти.
Твърди също, че е разговарял с подс. В. и св. Б.Б. и от тези разговори разбрал,
че подс. В. имал недостиг на работници и е викал други фирми да му помагат.
Последното твърдение съда не кредитира,
тъй като свидетеля заявява, че това е научил от подс. В., а не е негово лично
възприятие. Още повече, че този свидетел твърди, че е разговарял по подобни
въпроси и с техническия ръководител на „РВ Инженеринг” – св. Б.Б., но последния
в показанията си не сочи конкретно „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ” като
подизпълнители на работодателя си. Твърди св. Б., че „РВ Инженеринг” наемало
подизпълнители, на чиито работници водел инструктажи, на тези подизпълнители
отчитал извършената работа, но не сочи кои са тези конкретни подизпълнители. Съда
не кредитира и показанията, че на обект „ПМГ и VІ ОУ” е виждал подс. К. и И.,
тъй като към момента на извършване на СМР на този обект през 2011 г. подс. К.
не е имал взаимоотношения с „РВ Инженеринг”.
От показанията на св. К. Т. се
установява, че през 2011-2012 г. тя е работила като оферант в „Билдинг строй
експрес”, че това дружество е имало договори за подизпълнител с „РВ Инженеринг”
за обекти „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче”.
От показанията на св. В.Й. се
установява, че през 2011-2012 г. работела в Община Шумен като главен експерт,
че е работила по проект за ремонт на Природоматематическа гимназия в гр. Шумен
и Целодневна детска градина „Изворче”, че е разговаряла с подс. В. дали му
достигат работниците за извършване на СМР по тези обекти, че мисли, но не е
сигурна, че подс. В. е наемал подизпълнители. Заявява свидетеля, че може би е
виждала подс. К. на обект ПМГ, но не е сигурна.
От показанията на св. Б.Б. се
установява, че през 2011-2012 г. работел като строителен техник в „РВ
Инженеринг” на обекти „ПМГ и VІ ОУ” и ЦДГ „Изворче”, както и други обекти,
които не си спомнял, че ако едновременно се изпълнявали два обекта, то той се е
занимавал само с единия, че са ползвали
подизпълнители, но без да посочи конкретно кои са били те и за кои конкретни обекти, че на работниците на тези
подизпълнители е правел инструктаж, че е отчитал количеството на извършената от
подизпълнителите работа. Съда не кредитира тези показания изцяло. След като
този свидетел е провеждал инструктаж на работниците и на подизпълнителите и е
отчитал количеството на извършената работа от тези подизпълнители, а от
договорите за подизпълнители и част от свидетелските показания се установява,
че на обекти „ПМГ и VІ ОУ” и ЦДГ „Изворче” през 2011 г. „РВ Инженеринг” е
ползван като подизпълнител само „НЕН СИВ”, а на другите обекти – през 2012 г. е
ползван като подизпълнител само „КРИСИ СТРОЙ”, то следва св. Б. да има спомени,
а от там и показания, че това са бил единствените подизпълнители на „РВ
Инженеринг”. Твърди също в показанията си, че е виждал подс. К. и И. на
обектите. Съда не приема последното твърдение, тъй като СМР за тези два обекта
за които говори свидетеля са извършвани през 2011 г., а подс. К. е съставял
документи за СМР през 2012 г. и то за други обекти.
От показанията на св. Й.Й. се
установява, че през 2011-2012 г. работел при подс. К., но не можел да си спомни
дали на трудов или граждански договор, заедно с други работници, че работел на
обект „НЧ „Т.П.” заедно със св. В.Н.П. като извършвал вътре в сградата
шпакловки, че на обект „Дневен център” работел пак за подс. К., и извършвал
шпакловки, замаски, като по оградата нищо не е правил, заедно със св. В.Н.П.,
че работил пак за подс. К. и на обект „ЦДГ „Изворче”. Твърди при предявяване на
граждански договори с дати 11.04.2012 г. ри 01.11.2012 г. по които е страна, че
подписа положен срещу изпълнител приличал на неговия, но не е сигурен. Твърди
също, че през 2013 г. не бил търсен от данъчните служби и не е писал писмено
обяснение, но при предявяване на писмено обяснение депозирано до ТД НАП заявява, че подписът бил негов, но
нямал спомен да е представял такова нещо пред НАП. Съда не приема и не
кредитира изцяло тези показания, освен в частта им, че подписа в писменото
обяснение е негов. На първо място тези показания са в противоречие с
показанията на св. В.П., който твърди, че през 2011-2012 г. не е работил
строителни работи. На второ място – свидетеля твърди, че на обект „НЧ „Т.П.”
правил шпакловки вътре в сградата, което е в противоречие с договора между
Община Шумен и „РВ Инженеринг” тъй като СМР вътре в сградата не са възлагани от
общината, както и с протокола за извършени СМР между Община Шумен и „РВ
Инженеринг” от който се установява, че такива дейности не са извършвани. На
трето място – налице е твърдение, че свидетеля е работил на обект „ЦДГ
„Изворче” като бил работник на подс. К., но този обект е възложен на „РВ
Инженеринг” през 2011 г., а гражданските договори между този свидетел и „КРИСИ
СТРОЙ” са от 2012 г., следователно няма как нито свидетеля да е бил работник на
подс. К. през 2011 г., нито пък да е налице твърдение, че подс. К. е бил
подизпълнител на подс. В. през 2011 г. Показанията, че е работил на обект „НЧ „Т.П.”
са в противоречие и с показанията на св. Т.Д. и Г.Х., които твърдят, че на този
обект са работили само работници на „РВ Инженеринг”. На края – твърди този
свидетел, че и на обект „Дневен център” е правил шпакловки, но от договора
между „П.С. Еро” и РВ Инженеринг”, както и от протокола за приемане на СМР, а и
същите документи, но между „РВ Инженеринг” и „”КРИСИ СТРОЙ” не се установява
такава СМР – шпакловка да е възлагана или правена.
От показанията на св. В.Н.П. се
установява, че през 2011-2012 г. бил ученик и не е работил на граждански
договор, че не познава никой от тримата подсъдими, че през този период не се е
хващал да работи на строителни обекти. При предявяване на писмено обяснение от
негово име, свидетеля след запознаване със съдържанието на писменото обяснение,
твърди че не е имал никакви взаимоотношения с „КРИСИ СТРОЙ”, но подписът под
обяснението бил негов. При предявяване на граждански договори от 11.04.2012 г. и
от 01.11.2012 г. по които свидетеля е страна, заявява, че ръкописния текст
„Вярно с оригинала” и подписа са негови, но няма спомен да е подписвал такъв
договор и няма спомен да е подписвал писмено обяснение за пред данъчните служби.
От показанията на св. З.С.Н. се
установява, че през 2011-2012 г. не е работил в строителството и не се е
занимавал със строителни работи, а се занимава с трюфели, че не познава никой
от тримата подсъдими, че подписът върху предявеното му писмено обяснение от
негово име е подобен на неговия, но не е негов, че думите „Вярно с оригинала” и
подписите срещу „изпълнител” на предявените му граждански договори с дати
11.04.2012 г. и 01.11.2012 г. за изпълнение на работа с личен труд, сключени от
негово име, не са негови.
От показанията на св. З.З. се
установява, че през 2011-2012 г. работел в строителството – поставяне на
теракот, фаянс и гипсокартон, направа на шпакловки, че работил като работник на
граждански договор, но не помнел с коя фирма, но го извикал да работи – подс. В..
Работата му давал подс. В., който и му плащал, че е работил по този начин на
обект – „ЦДГ „Изворче” за който имал граждански договор с подс. В., че други
хора които са работили на този обект и са били работници на подс. В. са били Н.Т.С.
и лице на име Цветан, че работел на обект „ПМГ и VІ ОУ”, но не бил сигурен, че
ходил при свои колеги на обект „Дневен център”, но не работел там, като
неговите колеги били работници на подс В., че вероятно е викан в ТД НАП и май е
представял граждански договор, но не помни да е представял писмено обяснение.
Твърди също, че ръкописния текст на предявеното му „Писмено обяснение” не е
негов, но подписа най-отдолу бил неговия, че вероятно подс. В. му е дал да
подпише това обяснение. При предявяване на граждански договори от 19.09.2011 г.
и 11.08.2011 г. твърди, че в договора от 19.09.2011 г. текста „Варно с
оригинала...З.З.” е писан от него, а подписа срещу думите „Вярно с оригинала” е
негов, но подписа срещу „Изпълнител” не е негов. На втория договор подписът
срещу думите „Вярно с оригинала” на гърба на договора не бил неговия. Твърди
също, че на обекти „НЧ „Т.П.” и „ЗАД „В.” не е ходил да работи. Съда не
кредитира показанията на този свидетел в които твърди, че е работил на обект
„ПМГ и VІ ОУ”, тъй като от една страна твърди, че не е сигурен, от друга –при
повторния разпит твърди, че не е работил на този обект.
От показанията на св. Н.Т.С. се установява, че
през 2011-2012 г. работил на граждански договори, като работата му давал подс. В.,
че работел на обекти „ПМГ и VІ ОУ”, „ЦДГ „Изворче”, че на тези обекти работили
до Нова година, след което паднал студ и прекъснали работа, която продължили
през следващата година. При повторен разпит заявява, че на граждански договор работел
при „НЕН СИВ”, че почеркът и подписът в писмено обяснение от негово име, са
негови, че подписите в двата му предявени граждански договора от 19.09.2011 г.
и 11.08.2011 г. са негови. Твърди, че на тези обекти е имало работници от други
фирми. Последното по отношение обект „ЦДГ „Изворче” съда не кредитира, тъй като
е в противоречие с показанията на св. Т.Д. и И.З. от д.п. където твърди, че
дейностите на този обект са извършвани от работници на подс. В..
От показанията на св. И.Й. се
установява, че през 2011-2012 г. работел на граждански договор при подс. Д.И.,
заедно със св. Ц.Ц. и Н.С., като не знаел св. С. към коя фирма работел, че
парите за изработеното му давали св. Ц.Ц. и Н.С., като подс. И. не му бил
плащал лично. Съда не кредитира показанията на този свидетел в които твърди, че
е работил на граждански договор с „НЕН СИВ” ЕООД /на подс. И./, тъй като в
показанията си не сочи на кои обекти е работил от една страна. От друга –
налице е и вътрешно противоречие, тъй като твърди, че е работил на граждански
договор с „НЕН СИВ”, а са му плащали св. Ц.Ц. и Н.С., а св. Ц.Ц. отрича някой,
включително и подс. И. да му е възлагал да
плаща на други работници. Още повече, че тези двама свидетели твърдят, че подс.
В. им е възлагал работата, а не подс. И..
От показанията на св. Ц.Ц. се
установява, че през 2011-2012 г. работел по граждански договор с „НЕН СИВ” на
обекти „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче” като подс. В. му възлагал работата и му
плащал, че подс. И. не му е плащал, както и, че никой не му е давал пари, за да
ги предаде на друг работник като възнаграждение за труд. Твърди, че през 2013
г. му било поискано и той написал писмено обяснение, което представил на
данъчните служби, че подписа на предявеното му писмено обяснение е негов, че
бил подписал предявените му граждански договори от 19.09.2011 г. и 11.08.2011
г. Съда не кредитира показанията на този свидетел в частта им, че е работил по
граждански договори с „НЕН СИВ” тъй като е налице вътрешно противоречие с оглед
твърдението, че работи за това дружество, а му плаща подс. В., който и му е
възлагал конкретната работа, от една страна. От друга – налице са свидетелски
показания –на св. Т.Д. и И. З. от д.п. в които те твърдят, че на обект „ЦДГ
„Изворче” не е имало работници на други фирми.
От показанията на св. Г.Г. се
установява, че през 2011-2012 г. работел на граждански договор във фирмата на
вуйчо си – подс. Д.И., че работел в „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче”, че подс. И.
му възлагал работата, че не са го търсили от НАП и не са му искани документи.
При предявяване на писмено обяснение от негово име, св. Г. твърди, че му е
познато това обяснение, но не отговаря на въпроса от къде му е познат, както и
че не му е даван да чете подобен документ, както и че той не го е представял
никъде това обяснение, но подписа в края на документа бил негов. При
предявяване на граждански договори от 11.08.2011 г. и 19.09.2011 г. свидетелят
твърди, че подписите в тези договори приличали на неговия, но на въпрос познат
ли му е който и да е от двата договора, свидетеля мълчи и не отговаря. Съда не
кредитира показанията на този свидетел. От една страна – налице е
заинтересованост на този свидетел, тъй като е близък роднина на подс. И.. От
друга – не отговаря на въпросите от къде са му познати двата граждански
договора и писменото обяснение, а пък твърди, че подписите в договорите
приличали на неговия, но не твърди, че са негови.
При така приетата за установена
фактическа обстановка и анализ на гласните доказателства, съда приема за
безспорно установено:
По отношение обект „Извършване на СМР за ПМГ „Нанчо Попович”
/природоматематическа гимназия/ и VІ ОУ „Еньо Марковски” /Обект ”ПМГ и VІ ОЕ”/.
На
първо място - Сключването на договор
от 12.08.2011 г. между Община Шумен и „Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен за
обект „Извършване на СМР за ПМГ „Нанчо
Попович” /математическа гимназия/ и VІ ОУ „Еньо Марковски”/шесто основно
училище/, както и сключването на договор между „ Билдинг строй експрес” ЕООД и
„РВ Инженеринг” ЕООД за извършване на
част от СМР по този обект на 10.08.2011 г., а също и приемане на възложените
СМР с протокол Образец 19 за извършени СМР на 07.09.2011 г. Съгласно този
протокол били извършени следните СМР: вътрешна мазилка по страници 20-40 сЗ.
при неизмазани стени – 2 621 метра, при цена на метър – 3.15 лв. и обща
стойност 8 256. 15 лв.; окачен таван гипсокартон 12.5 мЗ. с топлоизолация
от минерална вата - 2 194 кв. З., при
цена на кв. метър 20. 15 лв. и обща цена 44 209. 10 лв.; трикратно
боядисване нови тавани с бяла латексна боя – 2 194 кв. З., при цена 2. 75 лв.
на кв. метър и обща цена 6 033. 50 лв.; На второ място – наетите по трудов договор 7 работници в „РВ
Инженеринг” не стигали за извършване на СМР по договора в срок, както и по
другите договори за извършване на СМР, които „РВ Инженеринг” изпълнявало към
момента / два договора със „Солвей Соди” АД гр. Девня/ - за които съгласно
заключението на СТЕ и Допълнителната СТЕ са били необходими при непрекъсната
работа и в почивните дни за извършване на СМР 29 календарни дни и от 23 до 25
работника и недостигащия брой работници е бил 17-19 работника; На трето място – подс. В., за да
извърши всички СМР и по трите договора, наел по неустановен начин работници по
строителството и им заплатил труда, също по неустановен по делото начин, които
заедно с работниците на трудов договор към „РВ Инженеринг” извършили
договорените СМР; На четвърто място –
за да намали размера на дължимите ДДС и корпоративен данък подс. В. уговорил
подс. Д.И. да му издаде две фактури за извършени от управляваното от последния
„НЕН СИВ” ЕООД, СМР на „РВ Инженеринг”, без реално „НЕН СИВ” да е извършвало СМР на този обект. Подс. И.
от своя страна сам съставил фактури с № **********/27.09.2011 г. за извършени
СМР на стойност 12 460 лв. без ДДС и 14 940 лв. с ДДС и фактура №
**********/28.09.2011 г. за извършени СМР на стойност 12 490 лв. без ДДС и
14 916 лв. с ДДС. Подписал ги и поставил печата на неговото дружество и ги
предал на подс. В.. След това двамата подсъдими съставили договори за
подизпълнител – договор № 000001/11.08.2011 г. и № 000002/16.08.2011г., както и
два протокола Образец 19 от 26.09.2011 г. за извършени СМР. Както в договорите,
така и в протоколите Образец 19 били вписани същите по вид СМР, извършването на
каквито било възложено от „Билдинг строй експрес” на „РВ Инженеринг”, съгласно
приложената от „РВ Инженеринг” оферта / л.601 т. VІ от д.п./. В протоколите
било посочено и същото количество на
отделните СМР, каквото било описано в протокола за приемане на СМР между „Билдинг строй експрес” на „РВ Инженеринг.
Разликата между двата протокола – този между „Билдинг строй експрес” и „РВ
Инженеринг” и този между „РВ Инженеринг” и „НЕН СИВ” ЕООД била само в това, че
във вторите протоколи не била включена цената на материалите, а само цената на
труда, която е идентична по стойност с тази уговорена между „Билдинг строй
експрес” и „РВ Инженеринг” съгласно
приложената оферта на „РВ Инженеринг” – за
окачен таван от гипсокартон 12. 5 мЗ. с топлоизолация минерална вата-10 сЗ. – 10.
30 лв. на кв.З., вътрешна мазилка по страници на отвори с ширина 20-40 сЗ.
при неизмазани стени – 2 621 метра, при цена на метър – 2 лв. и трикратно
боядисване нови тавани с бяла латексна боя – 2 194 кв. З., при цена 1. 60 лв.
на кв. метър. При тези установени факти, съда приема, че противоречи на
нормалната търговска практика и на житейската логика – търсене на печалба от
всяка сделка, дружеството на подс. В. да
приема от „Билдинг строй експрес” извършване на тези СМР, като заплати
вложените материали, които само закупува и която стойност ще му бъде изплатена
от възложителя, а труда ще заплати на подизпълнителя си „НЕН СИВ” на същата
цена, каквато ще му бъде заплатена на него от „Билдинг строй експрес”. Тук
следва да се посочи, че на този обект са работили и работници които са на
трудов договор с „РВ Инженеринг” на които това дружество трябва да заплати
извършения от тях труд. Още повече, че от показанията на св. З.З., Н.С., Ц.Ц. и Г.Г. не може да се установи
безспорно, че същите са работили на граждански договор с „НЕН СИВ” на този
обект. С оглед на изложеното, съда приема, че „НЕН СИВ” ЕООД не е извършило
реално СМР, които са удостоверени във фактури с №№ **********/27.09.2011 г. и №
**********/28.09.2011 г. и съпътстващите ги договори и протоколи за приемане на
СМР, поради което не е налице и реално извършена сделка между „РВ Инженеринг” и
НЕН СИН”, която е удостоверена с въпросните фактури. Поради това съда приема,
че „РВ Инженеринг” няма право на данъчен кредит по тези две фактури.
По отношение обект „ЦДГ „Изворче”.
На първо място – налице са договори между Община Шумен и „Билдинг
строй експрес” за възлагане на СМР за този обект, както и договор между
„Билдинг строй експрес” и „РВ Инженеринг” за част от СМР възложени от общината.
Установени са и количеството и стойността на извършените СМР от „РВ Инженеринг”
- от съответния протокол за приемане на СМР. На второ място – тъй като управляваното от подс. В. дружество имало
8 работника по строителство на сгради, а същевременно имало и сключени договори
за СМР със „Солвей Соди” ЕАД Девня и Община гр. В. Преслав, подс. В. не можел
да изпълни всички договорени СМР с наличните работници, което се установява от
заключението на СТЕ и Допълнителната СТЕ – били са необходими 21 календарни
дни, при работа и в почивните дни и 10 до 23 работника за СМР не само на този
обект, а и на другите обекти на които „РВ Инженеринг” е работело, като
недостигащия персонал е бил от 2 до 15 работника. На трето място – за да извърши в срок СМР по всички обекти, подс. В.
е наел по неустановен начин още строителни работници, на които е заплатил по
неустановен начин. Тези работници, заеедно с работниците наети по трудов
договор в „РВ Инженеринг” извършили договорените СМР. На четвърто място – за да намали размера на дължимите ДДС и
корпоративен данък, подс. В. е уговорил подс. И. и последния е накарал св. В.И.
да състави фактури с № **********/29.09.2011 г. и № **********/30.09.2011 г. за
извършени от „НЕН СИВ” на „РВ Инженеринг” СМР. След като св. И. изписала
ръкописния текст, подс. И. е подписал тези фактури и е поставил печата на
неговото дружество и ги предал на подс. В.. На пето място – за да удостоверят СМР посочени във фактурите, при
необходимост, двамата подсъдими В. и И. съставили и подписали и договори за
подизпълнител с № 000003/19.09.2011 г. и № 000004/20.09.2011 г. В тези договори
двамата вписали СМР еднакви по вид с тези договорени с „Билдинг строй експрес”
и удостоверени, че са изпълнени от „РВ Инженеринг” с протокола за приемане на
СМР между тях. Двамата подсъдими съставили и подписали и два протокола за
приемане на СМР с дата – 10.10.2011 г. В тези протоколи отразили същото
количество на отделните видове СМР, каквито са установени за извършени с
протокола между „Билдинг строй експрес” и „РВ Инженеринг”, както и са посочили
същата цена на труд - обръщане около прозорци 281 метра при единична цена 2 лв.
на метър, окачен таван гипсокартон 12.5 сЗ. с топлоизолация от минерална
вата-12 сЗ. - 862 кв.З. при единична цена – 10. 30 лв. на кв.З., трикратно
боядисване нови тавани с бяла латексна боя - 931 кв.З. при цена на кв.З. – 1.
60 лв. и гипсова шпакловка – 9 кв.З. при цена за кв. З. 2. 15 лв. Следват
същите изводи: че на „РВ Инженеринг” ще бъде заплатена от възложителя му същата
цена на труд, каквато той е заплатил на „НЕН СИВ”, което противоречи на
нормалната търговска и житейска логика за търсене на печалба от всяка сделка. Още
повече, че на този обект, за извършване на тези СМР са работили и работници
които са на трудов договор с „РВ Инженеринг” и на тях също се дължи заплащане
на положения труд. В подкрепа на тези изводи е и факта, че в този период „НЕН
СИВ” няма назначени работници на трудов договор, а от свидетелите с представени
граждански договори – св. Й.Й. твърди, че е работил на този обект в бригада на
подс. К., а гражданските договори представени за удостоверяване на извършена
работа с личен труд за „КРИСИ СТРОЙ” са от 2012 г., а на този обект СМР са извършвани
през 2011 г. и за този обект няма съставяни документи от подс. В. и К.. Св. З.З.,
Н.С. и Ц.Ц. твърдят, че подс. В. им давал работата и плащал положения труд,
като св. З. твърди, че именно подс. В. го е извикал да работи на този обект.
Следователно – няма реално извършени СМР от „НЕН СИВ”, поради което фактури с №
**********/29.09.2011 г. и № **********/30.09.2011 г. не отразяват реално
извършени сделки, а от тук и извода, че „РВ Инженеринг” няма право на данъчен кредит
по тези две фактури.
По отношение обект „ЗАД „В.”.
На първо място – налице е договор за възлагане на СМР от ЗАД „В.” на „РВ Инженеринг” от
09.04.2012 г., както и протокол за приемане на извършените СМР от 08.05.2012
г., в който протокол за отразени отделните видове СМР по вид, количество,
единична цена и обща стойност 39 801. 29 лв. с ДДС, каквато била посочена
и в сключения договор. На второ място
– през периода на изпълнение на договора на този обект, „РВ Инженеринг” имало
назначени 5 работника по строителство на сгради, като имал и сключени договори
за СМР с „Девня варовик” АД и Община Шумен. От заключението на СТЕ и
допълнителната СТЕ се установява, че за този обект за извършване на договорените
СМР са били необходими 30 календарни дни и 7 работника при работа и в почивните
дни. Ако се почива в почивните дни, то са необходими 10 работника, а заедно и с
другите обекти недостигащите работници са от 7 до 15 броя. На трето място – за да изпълни в срок договора си със ЗАД „В.”, както
и другите договори подс. В. наемал по неустановен по делото начин други
работници по строителство, на които заплащал труда, също по неустановен по
делото начин. Тези работници заедно с наетите по трудов договор извършили
договорените от „РВ Инженеринг” СМР. На
четвърто място – с цел намаляване на дължимите ДДС и корпоративен данък
подс. В. накарал подс. И.К. в качеството му на управител на „КРИСИ СТРОЙ” ООД
да му даде фактура за извършени СМР от „КРИСИ СТРОЙ” с получател „РВ Инженеринг”. Подс. К. предал на подс. В. фактура № 19/30.05.2012 г., която била подписана от
подс. К. в графата „Съставил” и той подпечатана от него с печата на
управляваното от него дружество. За удостоверяване на СМР по тази фактури, при
необходимост двамата подсъдими съставили и договор
за подизпълнител с № 000001/09.04.2012 г., както и протокол Образец 19 за
извършени в който били описани отделните видове СМР по количество, единична
цена и обща стойност. В протокола описали идентични по вид и количество на СМР
с тези описани в протокола Образец 19 между „РВ Инженеринг” и ЗАД „В.”.
Разликата била само в единичната стойност на отделните СМР. На
пето място – от показанията на св. Т.Д., И.З. /от д.п./ и Г.Х. се
установява, че на този обект са работили само работници на „РВ Инженеринг”, а в
показанията на свидетелите за които са представени граждански договори по
делото, не е налице твърдение някой от тях да е работил на този обект. Отделно
от това в този период дружеството на подс. К. е имало назначени 9 работници по
строителство на сгради. От справката от електронен регистър на трудовите
договори на „РВ Инженеринг” се установява, че св. Г.Х. в периода на извършване
на СМР не е имал трудов договор с „РВ Инженеринг”, а в показанията си твърди,
че е работил на този обект. С оглед на изложеното съда приема, че на обект „ЗАД
„В.” договорените между това дружество и подс. В., СМР са извършвани от работници
на трудов договор с „РВ Инженеринг”, както и наети по неустановен начин други
работници. Следователно, от страна на „КРИСИ СТРОЙ” не са извършвани СМР на
този обект, нито от негови работници по трудов договор, нито наети по
граждански договор. Поради това съда стига до заключението, че фактура № 19/30.05.2012
г. с издател „КРИСИ СТРОЙ” ООД не отразява реално извършени СМР от това
дружество, поради което от страна на „РВ Инженеринг” няма право на данъчен
кредит по тази фактура. Отделно от всичко, тук също следва, че подс. В. ще
заплати два пъти труда за извършване на тези СМР, един път на наетите от „РВ
Инженеринг” работници по трудов договор и другите наети без договор и втори път
– на „КРИСИ СТРОЙ”.
По
отношение обект „Дневен център”.
На
първо място – налице
са два договора от 23.10.2012 г. и 19.11.2012 г. между Община Шумен и „КРИСИ
ГРУП” ЕООД гр. Русе са СМР на този обект, както и протоколи за приемане на
извършените СМР от 10.12.2012 г. На
второ място – налице е договор между „П.С.Еро” ЕООД гр. Русе и „РВ
Инженеринг” от 29.10.2012 г. за извършване на СМР на този обект, както и
протокол за приемане на СМР от 13.12.2012 г. в който са описани СМР по вид,
количество, единична цена и обща стойност. На
трето място – в периода на извършване на СМР „РВ Инженеринг” имало
назначени 12 работника по трудов договор, а имало и договори за СМР с А. Г. Б. извършени в с. З.
общ. Аврен, ДП „РВД” и с Община Шумен за ремонт на НЧ „Т.П. 1963”. Съобразно
заключението на СТЕ и Допълнителната СТЕ за извършване на СМР на този обект са били необходими 46 работни
дни, включително и почивните и 6 работника. При наети 12 работника и други
обекти по същото време, недостигащите работници са били от 2 до 5 броя. На четвърто място – подс. В., за да извърши
всички договорени СМР на всичките наети обекти е наемал работници по
неустановен начин /без договор/ и е заплащал на тези работници също по
неустановен по делото начин. На пето
място – за да намали размера на дължимите ДДС и корпоративен данък, подс. В.
уговорил подс. К. да му издаде фактура от управляваното от него „КРИСИ СТРОЙ”
ООД за извършени СМР, като посочил и съответните стойности. Подс. К. съставил
фактура № **********/29.11.2012 г. която подписал в графата „Съставил” и поставил
печата на дружеството, след което я предал на подс. В.. Двамата се
уговорили и за удостоверяване на СМР по
тази фактура съставили договор за подизпълнител от 31.10.2012 г., както и
протокол за приемане на СМР с дата 29.11.2012 г., като и в двата документа
посочили една и съща стойност на СМР с ДДС. В протокола за приемане на СМР били
вписани по вид и количество същите СМР
каквито били отразени, че са приети за извършени в протокола за извършени СМР
съставен между „П.С. Еро” и „РВ Инженеринг”. Разликата била само в единичната
цена и общата стойност на отделните СМР. На
шесто място – от показанията на св. И.З. се установява, че работниците на
подс. В. са работили извън сградата, като е имало работници на други фирми,
които са извършвали СМР вътре в сградата. Същото твърдят и св. Н.А. и Г.Х..
Само св. Й.Й. твърди, че е работил на този обект като нает по граждански
договор с „КРИСИ СТРОЙ”, но твърди, че на този обект е работил заедно със св. В.П.,
който отрича през този период изобщо да е работил в строителството. Твърди
също, че е правил шпакловки на този обект, каквито нито да договаряни, нито са
приемани за изпълнени между „П.С. Еро” и „РВ Инженеринг”, както и между
последното дружество и „КРИСИ СТРОЙ”. Не са налице други гласни доказателства
които да подкрепят тезата, че на този обект са работили работници наети от
„КРИСИ СТРОЙ”. С оглед
на тези факти съда приема, че от страна на „КРИСИ СТРОЙ” не са извършвани СМР
на този обект нито от негови работници по трудов договор, въпреки, че към този
момент това дружество е имало назначен един работник по строителство на сгради,
нито наети по граждански договор. Поради това съда стига до заключението, че
фактура № 0000000040/29.11.2012
г. с издател „КРИСИ СТРОЙ”
ООД не отразява реално извършени СМР от това дружество, поради което „РВ
Инженеринг” няма право на данъчен кредит по тази фактура. В подкрепа на този
извод е и факта, че съобразно фактурата и договора за подизпълнител и протокола
за СМР, „РВ Инженеринг” ще заплати труда на тези СМР на „КРСИСИ СТРОЙ”. Но след
като тези СМР са извършени от работници по трудов договор с „РВ Инженеринг” и
наети други работници, то дружеството ще заплати за втори път труда за тези
СМР.
По отношение обект „НЧ „Т.П.
-1963”.
На първо място – налице е сключен договор между Община Шумен и „РВ Инженеринг” за
извършване на СМР на този обект от05.11.2012 г., както и протокол за приемане
на извършени СМР от 05.12.2012 г. в който е удостоверено, че възложените СМР са
извършени. На второ място – в този
период „РВ Инженеринг” имало сключени договори за СМР с Баташки за сграда в с. З. общ. Аврен и с
„П.С. – ЕРО” ЕООД гр. Русе за СМР – „Преустройство на Общежитие за учащи в
„Дневен център за деца и възрастни хора с увреждания” в гр. Шумен. Дружеството
имало назначени по трудов договор 12 работника по строителството. На трето място – съобразно заключението
на СТЕ и Допълнителната СТЕ, за извършване на СМР на този обект били необходими
31 календарни дни и 8 работника. За извършване в срок на СМР на този и другите
обекти в този период, били необходими допълнително от 2 до 5 работника. На четвърто място – подс. В., за да
изпълни в срок всички СМР на този обект, а и на останалите, за този обект е
наемал работници по неустановен по делото начин, като им заплащал също по
неустановен по делото начин. Тези работници заедно с наетите по трудов договор
от дружеството са изпълнили договорените СМР. На пето място – за да намали размера на дължимите ДДС и
корпоративен данък подс. В. поискал от подс. К. да го снабди с фактура за
извършени от „СРИСИ СТРОЙ” на „РВ Инженеринг” СМР, като му посочил и
съответните данни. Подс. К. съставил фактура № № **********/30.11.2012 г., като
се подписал в графата „Съставил” и положил печата на дружеството, след което я
предал на подс. В.. Двамата подсъдими за удостоверяване на извършени СМР по
тази фактура съставили и подписали и договор за подизпълнител №
000005/08.11.2012 г. и протокол №1 за установяване на извършени СМР с дата
30.11.2012 г. В протокола описали СМР по вид, количество, единична цена и обща
стойност, като вида и количествата СМР били идентични с посочените СМР в
протокола за приемане съставен между Община Шумен и „РВ Инженеринг”. На шесто място - от показанията на св. Т.Д.,
Н.А. /от д. п./ и Г.Х. се установява, че на този обект са работили само
работници на „РВ Инженеринг”. От показанията на св. В.П. и З.Н. за които са
представени граждански договори с „КРИСИ СТРОЙ” се установява, че те не са
работили на този обект /изобщо не са работили в строителството/. Само св. Й.Й.
твърди в показанията си, че е работил на този обект, но твърди, че е правил
шпакловки и то вътре в сградата на читалището, но нито в протокола за приемане
на СМР между Общината и „РВ Инженеринг”, нито в аналогичния протокол между „РВ
Инженеринг” и „КРИСИ СТРОЙ” е посочена шпакловка като извършена СМР, а и всички
свидетели твърдят, че на този обект СМР са били извън сградата. След преценка
на тези факти съда
приема, че „КРИСИ СТРОЙ” не е извършвало СМР на този обект, нито от негови
работници по трудов договор въпреки, че към този момент това дружество е имало
назначен един работник по строителство на сгради, нито наети по граждански
договор. Поради това съда стига до заключението, че фактура № 0000000041/30.11.2012 г. с издател „КРИСИ СТРОЙ” ООД не отразява реално
извършена сделка, поради което „РВ Инженеринг” няма право на данъчен кредит по
тази фактура. Тук отново следва да се посочи, че в подкрепа на този извод е и
извоча, че ако действително „КРИСИ СТРОЙ” е извършила тези СМР, то „РВ
Инженеринг” ще трябва да му заплати труда за тези СМР, но ще трябва втори път
да заплати и труда на своите работници и на тези наети по неустановен начин за
извършване на същите СМР.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, анализ на доказателствата и направените изводи, съда
приема, че:
1. Подс. З.С.В. от обективна и
субективна страна е извършил две престъпления по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК първото и второто по
чл. 255 ал. 4 във вр с ал. 1 т. 2 и 6 от НК като и двете са във вр. чл. 20 ал.
2, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Първото свързано с избягване установяването на
ДДС, второто с избягване установяването
на корпоративен данък.
От обективна страна – подс. В.
като управител на „РВ Инженеринг” въпреки, че е изпълнил договорените с
възложителите му, СМР и е знаел, че нито „НЕН СИН” ЕООД, нито „КРИСИ СТРОЙ” ООД
реално са извършвали СМР по тези обекти, е решил да намали размера на дължимия
ДДС по сделките с възложителите – „Билдинг експрес” ЕООД, Община Шумен, ЗАД „В.”
и „П.С. Еро” ЕООД Русе. За да намали размера на дължимия ДДС подс. В. решил да
се снабди с данъчни фактури за извършени СМР, по които той е получател и същите
да бъдат включени в справките-декларации по ЗДДС. За целта накарал подс. Д.И.
да състави и му даде фактури от името на „НЕН СИВ” ЕООД с № *********/27.09.2011 г. с данъчна основа 12 450
лв. и ДДС - 2 490 лв. за СМР, фактура №
**********/28.09.2011 г. с данъчна основа 12430 лв. и ДДС – 2 486 лв. за СМР, фактура № **********/29.09.2011 г. с
данъчна основа 12 380 лв. и ДДС- 2 476 лв. за СМР и фактура № **********/30.09.2011
г. с данъчна основа 12 360 лв. и ДДС - 2
472 лв. за СМР, накарал е и подс. И.К. да му издаде фактури от името на „КРИСИ
СТРОЙ” с № 19/30.05.2012 г. с данъчна основа 12 212 лв. и ДДС - 2
442. 50 лв. за СМР, фактура с № **********/29.11.2012 г. с данъчна основа 12
460 лв. и ДДС - 2 492 лв. за СМР и фактура
с № **********/30.11.2012 г. с данъчна основа 12 487. 50 лв. и ДДС- 2 497.50 лв. за СМР. Така получените
фактури подс. В. предавал на св. З.И., която обслужвайки счетоводството на „РВ
Инженеринг” е включила същите в съответните справки-декларации които съставяла
и подавала в НАП по електронен път. По този начин подс. В. вписвайки по голям
размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия му се ДДС по фактура № **********/27.09.2011
г. в размер на 2 490 лв., ДДС в размер на 2 486 лв. по фактура с № **********/28.09.2011 г., ДДС в размер на
2 476 лв. по фактура № **********/29.09.2011 г. и ДДС в размер на 2 472
лв. по фактура № **********/30.09.2011 г. в справка-декларация за данъчен
период З. септември 2011 г. с вх. 27001059360/13.10.2011г. успял
да избегне установяването дължимия от него ДДС за данъчен период З. септември
2011 г. в размер на 9 924 лв. Чрез вписване на по голям размер на право на
данъчен кредит от реално полагаемия му
се, чрез включване на ДДС в размер на – 2 442. 50 лв. по фактура
№ 19/30.05.2012 г. в справка-декларация с вх. № 27001083181/13.06.2012г. успял да избегне установяването
на ДДС за данъчен период – З. май 2012 г. в размер на 2 442. 50 лв. Чрез
включване на по голям размер на право на данъчен кредит от полагаемия му се - ДДС
в размер на 2 492 лв. по фактура
№ **********/29.11.2012 г. и ДДС в размер на 2 497. 50 лв. по фактура № **********/30.11.2012
г. успял да избегне установяването на ДДС за данъчен период – З. ноември 2012
г. в справка-декларация с вх. № 27001100817/08.12.2012г. в размер 4 989.50 лв. Общо
за данъчните периоди – З. май 2011 г., З. септември 2012 г. и З. ноември 2012
г. подс. В. успял да избегне плащане на ДДС в размер на 7 432 лв.
Данните по тези фактури били
включени от св. И. и в ГДД за 2011 – с вх. № 2700И008260/17.02.2012 г., и 2012 г. – с вх. № 2700И0016327/19.03.2013 г. Подс. В. намалил размера на
дължимия от „РВ Инженеринг” корпоративен данък, като били вписани като разход
сумите по фактурите. По този начин – като включил горните фактури в
счетоводството си, подс. В. декларирал за 2011 г. корпоративен данък с 4 962 лв. по малко от реално дължимия и за 2012 г. - 3 716 лв. по малко
от реално. Така за
двете години било избягнато установяването на корпоративен данък в размер на
8 678 лв. Тук следва да се посочи, че и двете престъпления са извършени
чрез използване на посредствен извършител – св. З.И.. Същата осъществявала
счетоводството на „РВ Инженеринг”, но не са налице доказателства тя да е знаела
или допускала, че тези фактури са с невярно съдържание. Когато едно лице
формално извършва действия, които осъществяват състав на едно престъпление, но
то не съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по
определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност.
От субективна страна – деянията са извършени при пряк
умисъл. Налице е било в съзнанието на подс. В., че използва инкриминираните
фактури, които не отразяват реално извършени сделки и по този начин ще
декларира по голям размер на право на данъчен кредит от колкото реално му се
дължи, както и, че ще увеличи размера на разходите си чрез включването на тези
фактури в ГДД и по този начин ще намали размера на дължимия от него корпоративен
данък. Следователно – подс. В. е съзнавал обществено опасния характер на това
което върши. Предвиждал е настъпването на обществено опасните последици – че ще
избегне установяването на ДДС и корпоративен данък в реалните им размери, т. е.
искал настъпването на тези последици.
По отношение квалификацията на
двете деяния.
По първото деяние с предмет ДДС. По
основния състав – укрития ДДС е в големи размери, тъй като конкретните размери
на ДДС и корпоративен данък са по големи от посочения в чл. 93 т. 14 от НК –
3 000 лв. При извършването му подс. В. е бил управител на „РВ Инженеринг”
ЕООД, което било подизпълнител по договори за СМР. Извършвайки стопанска
дейност по изпълнение на тези договори той се е снабдил с инкриминираните
фактури, които са с невярно съдържание и
ги е предал на св. И. за включване в
справките-декларации, т. е. деянието е извършено чрез използване на документи с
невярно съдържание при извършване на стопанска дейност по смисъла на чл. 255
ал. 1 т. 6 от НК. Тези фактури с невярно съдържание подс. В. е предал на св. И.
за осчетоводяване и включване в справките-декларации за съответния данъчен
период, както и за приспадане на данъчен кредит, който не му се дължи, т. е.
деянието е осъществено чрез потвърждаване на неистина – че има право на данъчен кредит по голям по размер от този който му се дължи, при водене
на счетоводство, при представяне на информация пред органите по приходите.
Деянието е осъществено и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС,
тъй като с посочване на по голям размер на право на данъчен кредит, този размер се приспада от
размера на дължимия от него ДДС по сделките с възложителите на СМР на „РВ
Инженеринг”. Квалификацията по чл. 26 от НК. Това деяние е започнало с подаване на първата справка-декларация на 13.10.2011
г., продължило е с подаване на справката-декларация за данъчен период З. май
2012 г. и е довършено на 08.12.2012 г. с подаване на справката-декларация за
данъчен период З. ноември 2012 г. Налице е единство на увреденото правно благо,
както и еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. Поради това
и съобразно задължителните указания на ТР №1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС съда приема, че са налице са всички предпоставки визирани в чл. 26
ал. 1 от НК и деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление.
Тъй като размера на укрития ДДС е
възстановен още на досъдебното производство, то деянието на подс. В. се
квалифицира по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК.
По отношение второто деяние с
предмет корпоративен данък. По основния състав – размера на укрития ДДС е по
голям от посочения в чл. 93 т. 14 от НК – 3 000 лв., поради което укрития
данък е в големи размери. Тук също деянието е извършено чрез потвърждаване на
неистина относно реално дължимия корпоративен данък чрез посочване на по малък
размер. Използвани са и документи с невярно съдържание – инкриминираните
фактури при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при
представяне на информация пред органите по приходите. Поради това същото следва
да се квалифицира по чл. 255 ал. 1 т. 2 и 6 от НК. По отношение квалификацията
по чл. 26 от НК. Безспорно е установено, че деянието е започнало с подаване на
ГДД за 2011 г. на 17.02.2012 г. и е довършено на 19.03.2013 г. с подаване на
ГДД за 2012 г. Тези две отделни деяния осъществяват признаците визирани в чл.
26 ал. 1 от НК - осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Относно
непродължителния период от време – съгласно задължителните указания на ТР
№1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС при престъпленията по чл. 255 от НК някои от деянията могат обективно да са
отдалечени помежду си от едногодишен период от време, което е свързано с
фиксирания в част от данъчните закони едногодишен данъчен период (ЗКПО, ЗДДФЛ).
Това обстоятелство не повлиява оценката за "непродължителност" на
периода от време в рамките на продължаваната престъпна дейност, при наличие и
на останалите законови характеристики на тази дейност. И това е така, защото
обективно отделните деяния биха могли да бъдат осъществени само през такъв
период от време, без обаче да се разкъсва обективната и субективната
еднородност на цялостната престъпна дейност и нейният общ престъпен резултат.
Ето защо съда приема, че деянието следва да се квалифицира по чл. 26 ал. 1 от НК.
Тъй като размера на укрития корпоративен
данък е възстановен, то деянието на подс. В. се квалифицира по чл. 255 ал. 4
във вр. с ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК.
По квалификацията на двете деяния
по чл. 20 ал. 2 от НК. Подс. В. е накарал двамата подсъдими – К. и И. да
изготвят и му дадат инкриминираните фактури, без техните дружества реално да са
извършвали СМР на „РВ Инженеринг”. Последните двама изготвили фактурите и ги
предали на подс. В., който от своя страна ги предал на счетоводителя на „РВ
Инженеринг” – св. З. И., която ги включила в справките-декларации за съответния
данъчен период и в ГДД за 2011 и 2012 г. които подала по електронен път.
Следователно, подс. В. е осъществил двете престъпления в съучастие с подс. К. и
И., под формата на извършител по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК. Тук следва и
въпроса – при тези доказателства може да
се извлича и наличие на подбудителство, но такова обвинение не е повдигано и
подс. В. не е предаден на съд с такова обвинение, поради което и не следва да се обсъжда.
2. Подс. Д.Г.И. от обективна и
субективна страна е извършил две престъпления по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК за първото и по чл.
255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2 и 6 от НК като и двете са във вр. чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Първото свързано с установяване на ДДС, второто с установяване на корпоративен
данък.
От обективна страна – По молба на
подс. В., подс. И. е съставил фактури с № **********/27.09.2011 г. за извършени
СМР, № **********/28.09.2011 г. за извършени СМР като саморъчно попълнил
ръкописния текст и се подписал в графата „Съставил” и фактури с №
**********/29.09.2011 г. за извършени СМР и № **********/30.09.2011 г. за
извършени СМР като накарал св. К. И. да попълни ръкописния текст, а той
подписал фактурите в графата „Съставил и положил печата на дружеството и на
четирите фактури. По този начин били съставени четири фактури от „НЕН СИВ” с
получател „РВ Инженеринг” СМР, като подс. И. е знаел, че дружеството „НЕН СИВ”
ЕООД няма реално извършени никакви СМР на обекти на подс. В.. Т. е. съставил е документи с невярно съдържание. Предал
ги е на подс. В.. От своя страна подс. В. съзнавайки, че тези фактури не отразяват
реално извършени сделки /че същите са с невярно съдържание/ е включил същите в счетоводството
си и по този начин те били отразени в справкита-декларация по ЗДДС за данъчен
период З. септември и ГДД за 2011
г. посредством св. З. И. и по този начин
избегнал установяването на ДДС в размер на 9 924 лв. и корпоративен данък за 2011 г. начин в размер на 4 962 лв.
С издаването на инкриминираните фактури подс. И. е улеснил подс. В. да избегне
установяването на ДДС в размер на 9 924 лв. за данъчен период З. септември
2011 г. и корпоративен данък за 2011 г. в размер на 4 962 лв.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк
умисъл. Налице е било в съзнанието на подс. И., че с издаването на четирите
фактури, които не отразяват реално осъществени сделки ще спомогне подс. В. да
ги използва и по този начин ще декларира по голям размер на право на данъчен
кредит от колкото реално му се дължи, както и, че ще увеличи размера на
разходите си чрез включването на тези фактури в ГДД и по този начин ще намали
размера на дължимия от него корпоративен данък. Следователно – подс. И. е
съзнавал обществено опасния характер на това което върши. Предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици – че подс. В. ще избегне
установяването на ДДС и корпоративен данък в реалните им размери и е искал
настъпването на тези последици, като е издал тези фактури.
По отношение квалификацията на
двете деяния. Съда приема, че са налице същите основания за квалификацията
както по основния състав, така и по т. 2, 6 и 7 на чл. 255 ал. 1 от НК за
първото деяние и по т. 2 и 6 на чл. 255 ал. 1 от НК за второто деяние, както и
за преквалифициране на второто деяние по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, а
също и за квалифициране на същото при условията на продължавано престъпление,
касаещи деянията на подс. В., с корекцията, че тук продължаваното престъпление
е започнало на 27.09.2011 г. и е довършено на 30.09.2011 г. с издаване на
четирите фактури, поради което не следва да се повтарят. По отношение
квалификацията по чл. 20 ал. 4 от НК. Подс. И. е улеснил подс. В. в извършване
на двете престъпления по чл. 255 от НК касаещи ДДС и корпоративен данък. Той е
съставил четирите инкриминирани фактури знаейки, че управляваното от него
дружество „НЕН СИВ” ЕООД реално не е извършвало никакви СМР на възложените на
„РВ Инженеринг” обекти – „ПМГ и VІ ОЕ” и „ЦДГ „Изворче”. Следователно, подс. И.
е действал в качеството на съучастник под формата на помагач по смисъла на чл.
20 ал. 4 от НК.
3. Подс. И.И.К. от обективна и
субективна страна е извършил две престъпления по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК за първото деяние и
по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2 и 6 от НК за второто, като и двете деяния
са във вр. чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26
ал. 1 от НК. Първото свързано с установяване на ДДС, второто с установяване на
корпоративен данък.
От обективна страна – Подс. И.К.
по молба на подс. В. съставил полагайки подписа си в графата „Съставил” и
положил печата на дружеството във фактури № 19/30.05.2012 г., № **********/29.11.2012 г. и № **********/30.11.2012
г. като знаел, че управляваното от него дружество „КРИСИ СТРОЙ” ООД не е
извършвало никакви СМР на обекти възложени на „РВ Инженеринг” през З. май и З.
ноември 2012 г. Предал тези фактури на подс. В., който ги предоставил на св. З.
И. за осчетоводяване и включване в справки-декларации и ГДД. Последната
включила данните от тези фактури в справка-декларация за З. май 2012 г. и
справка-декларация за З. ноември 2012 г и ГДД за 2012 г. които изпратила по
електронен път в НАП. По този начин подс. В. чрез вписване на по голям размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия му се,
чрез включване на ДДС в размер на – 2 442. 50 лв. по фактура
№ 19/30.05.2012 г. в справка-декларация с вх. № 27001083181/13.06.2012г. успял да избегне установяването
на ДДС за данъчен период – З. май 2012 г. в размер на 2 442. 50 лв. Чрез
включване на по голям размер на право на данъчен кредит от полагаемия му се ДДС
в размер на 2 492 лв. по фактура
№ **********/29.11.2012 г. и ДДС в размер на 2 497. 50 лв. по фактура № **********/30.11.2012
г. в справка-декларация с вх. № 27001100817/08.12.2012г. успял да избегне установяването на ДДС за данъчен
период – З. ноември 2012 г. в размер 4 989. 50 лв. Общо за данъчните периоди – З. май 2011 г., З.
септември 2012 г. и З. ноември 2012 г. подс. В. успял да избегне установяване
на ДДС в размер на 7 432 лв.
Данните на издадените от подс. К.
фактури били включени от св. И. и в ГДД за 2012 г. По този начин подс. В.
намалил размера на дължимия от „РВ Инженеринг” корпоративен данък, като включил
горните фактури в счетоводството си за 2012 г. и избегнал установяването на
корпоративен данък в размер на 3 716
лв. по малко от реално дължимия. С издаването на инкриминираните фактури подс. К. е
улеснил подс. В. да избегне установяването на ДДС в размер на 9 924 лв. за
данъчен период З. септември 2011 г. и корпоративен данък в размер на 4 962
лв.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк
умисъл. Налице е било в съзнанието на подс. К., че „КРИСИ СТРОЙ” не е извършвало
СМР, нито през З. май, нито през З. ноември 2012 г. на обекти възложени на „РВ
Инженеринг” и, че с издаването на четирите фактури в които удостоверил, че са
налице такива сделки ще спомогне подс. В. да ги използва и по този начин ще
декларира по голям размер на право на данъчен кредит от колкото реално му се
дължи, както и, че ще увеличи размера на разходите си чрез включването на тези
фактури в ГДД и по този начин ще намали размера на дължимия от него
корпоративен данък. Следователно – подс. К. е съзнавал обществено опасния
характер на това което върши. Предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици – че ще избегне установяването на ДДС и корпоративен данък в реалните
им размери, т. е. искал настъпването на тези последици.
По отношение квалификацията на
двете деяния. Съда приема, че са налице същите основания за квалификацията
както по основния състав, така и по т. 2, 6 и 7 на чл. 255 ал. 1 от НК за
първото деяние и по т. 2 и 6 на чл. 255 ал. 1 от НК за второто деяние, както и
за преквалифициране на второто деяние по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, а
също и за квалифициране на същото при условията на продължавано престъпление, касаещи
деянията на подс. В. с корекцията, че тук продължаваното престъпление е
започнало на 30.05.2012 г. с издаване на фактура № 19/30.05.2012 г., продължило е с издаване на
фактура № **********/29.11.2012 г. и е
завършило на 30.11.2012 г. с издаване на фактура
№ **********/30.11.2012 г., поради което не следва да се повтарят. По отношение квалификацията по чл.
20 ал. 4 от НК. Като издал трите фактури от името на „КРИСИ СТРОЙ” и ги предал
на подс. В., подс. К. е улеснил подс. В. в извършване на двете престъпления по
чл. 255 от НК касаещи ДДС и корпоративен данък. Той е съставил трите
инкриминирани фактури знаейки, че управляваното от него дружество „КРИСИ СТРОЙ”
ООД реално не е извършвало никакви СМР на възложените на „РВ Инженеринг” обекти
– „ЗАД „В.”, „ Дневен център” и „НЧ „Т.П.-1963”. Следователно, подс. К. е
действал в качеството на съучастник под формата на помагач по смисъла на чл. 20
ал. 4 от НК.
По доводите на защитата.
Доводите на адв. П.П. – защитник
на подс. В.. Първи довод - било
безспорно установено, че по обектите за които „РВ Инженеринг” е имало сключени
договори за СМР, тези СМР били извършени от наети от подс. В. подизпълнители.
Този довод защитника извлича от наличните по делото договори на „РВ Инженеринг”
с негови подизпълнители – „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”, както и подписаните актове
за приемане на извършени СМР от тези подизпълнители, а на база на тези договори
и протоколи /актове за приемане на СМР/ са издавани инкриминираните фактури и е
плащано по тях, което се установява и от приложените касови бонове. Безспорно и
съда не отрича наличието на съставени договори и протоколи / актове/ за
приемане на СМР. Но само от наличието на тези документи не може да се направи
извод, че описаните в тях СМР са извършени от „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”. От
една страна – налице са свидетелски показания на работниците на „РВ Инженеринг”
наети по трудов договор, които твърдят, че на всичките тези обекти те са
извършвали СМР, като посочват и конкретни СМР. От друга страна - част от тези
свидетели – Т.Д. на д.п. твърди, че по всички обекти са работили само работници
на „РВ Инженеринг”, св. И.З. твърди, че на всички обекти, освен „ПМГ и VІ ОУ”
са работили само работници на „РВ Инженеринг”, св. Н.А. твърди на д. п., че на
обекти „Дневен център” и „НЧ „Т.П.” не е имало външни работници, св. Г.Х.
твърди, че на обекти „ЗАД „В.”, „Дневен център” и „НЧ „Т.П.” са работили само
работници на „РВ Инженеринг”, св. Р.И. твърди, че е разговарял с подс. В.,
който му е споделил, че не му достигали работници. От трета страна – след като
на всичките тези обекти работят и работниците по трудов договор с „РВ
Инженеринг” /което води и до заплащане на техния труд от работодателя/, не
почива на никаква житейска и търговска логика „РВ Инженеринг” за същите по вид
и количество СМР които е отчел на възложителя си, че е изпълнил, да ги възлага на свой подизпълнител и да му
заплаща труда за извършване на тези СМР, след като и негови работници са
извършвали същите СМР на същите обекти. Последното се установява и от идентичността
на възложените на „РВ Инженеринг” СМР по вид и количество /установени със
съответния протокол за приемане на СМР/ и видовете и количествата на СМР които
са извършили подизпълнителите на „РВ Инженеринг” - „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”. На последно място –
от показанията на св. Й.Й., В.Н.П., З.С.Н., З.З., Н.Т.С., И.Й., Ц.Ц. и Г.Г. за които са налице писмени
обяснения и граждански договори, също не може да се приеме, че те са работили
на тези обекти в качеството им на наети от „НЕН СИВ” или „КРИСИ СТРОЙ. Една
част от тях изобщо отричат да са работили в строителството през 2011-2012 г.
Друга част твърдят, че са работили на даден обект, наети от подс. К., но за
този обект изготвените от подсъдимите документи – договори за подизпълнител и
актове за приемане на СМР са със страна „НЕН СИВ” на подс. И.. Трета част от
тях твърдят, че В. ги е наемал на работа, той е възлагал конкретните дейности и
той е заплащал труда иЗ. Поради изложеното съда не приема този довод на
защитата. Втори довод – че всеки от
подизпълнителите на „РВ Инженеринг” бил наемал по граждански договори работници
за извършване на СМР по договорите на „РВ Инженеринг” с възложителите му и след
като тези граждански договори били част от доказателствата по делото, както и
писмени обяснения на тези свидетели, то следвало, че тези свидетели
действително били наети по граждански договори от „НЕН СИВ” или „КРИСИ СТРОЙ”,
както и, че от показанията на тези свидетели – страна по тези граждански
договори, следва и извода, че СМР които „РВ Инженеринг” е възложило на „НЕН
СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ” са извършени от работници наети от тези дружества. На
първо място – тук важи казаното по горе за липсата на всякаква логика един път
„РВ Инженеринг” да заплаща труда на своите работници за извършване на
договорените СМР и втори път да плаща за труд за същите СМР, но вече на свой
подизпълнител. На второ – от показанията на св. Й.Й., В.Н.П., З.С.Н., З.З., Н.Т.С., И.Й., Ц.Ц. и Г.Г. също не може да се направи
извод, че са били наети по граждански договори и са работили на въпросните
обекти. Св. Й.Й. твърди, че на обект „НЧ „Т.П.” е извършвал шпакловки, но
такива СМР нито са възлагани на „РВ Инженеринг”, нито това дружество ги е
възлагало на „КРИСИ СТРОЙ”, че нито са го търсили от НАП, нито е представял
писмено обяснение или граждански договори, както и твърди, че подписите на
предявените му граждански договори по които той е страна, приличали на неговите,
но няма категорично заявление, че тези подписи са негови. Св. В.П. отрича
категорично да е работил в строителство, като твърди, че подписите върху
писмено обяснение от негово име и двата предявени му граждански договора, са
негови, но нямал спомен да е подписвал такива документи. Св. З.Н. също отрича
изобщо да е работил в строителство, както и, че подписа върху писменото
обяснение от него име е негов. Той отрича ръкописния текст или подписите на
това обяснение и двата договора да са негови. Св. З.З. твърди, че ръкописния
текст с който е изписано съдържанието на писмено обяснение от негово име не е
негов, но и двата граждански договора по които е страна са подписани от него.
Тук следва да се посочи, че става въпрос за граждански договори с „НЕН СИВ”, а
свидетеля твърди, че на обект „ЦДГ „Изворче”, го извикал подс. В.. Св. Н.С.
твърди, че е работил на „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче” и бил на граждански
договор, като работата му давал подс. В.. При повторния разпит вече заявява, че
е работил с гр. договор с „НЕН СИВ”, както и, че подписите върху писменото
обяснение и двата договора били негови. Св. И.Й. твърди, че бил на гр. договор
с „НЕН СИВ”, но получавал парите си, не от подс. И., а от други свидетели,
които отричат да са му давали пари – св. Ц.Ц. и Н.С.. Но този свидетел не сочи
нито един конкретен обект на който е работил по граждански договор за който
договор твърди, че е сключил. Св. Ц.Ц. твърди, че е бил на граждански договор с
„НЕН СИВ”, но че му плащал подс. В., който и му давал конкретни задачи
/работа/. Твърди, че никой не му е възлагал да плаща за труда на други
работници. При предявяване на писменото обяснение и двата гр. договора твърди,
че те са подписани от него. При тези противоречиви показания, а и с оглед
извода, за липса на логика „РВ Инжереринг” един път да плаща труд за извършване
на СМР на свои работници и втори път да плаща труд за същите СМР на свой
подизпълнител, съда не може да приеме, че с показанията на тези свидетели
безспорно е установено, че същите са работили на гр. договори с „НЕН СИВ” или
„КРИСИ СТРОЙ” и са извършвали същите СМР, каквито са извършвали и работниците
на „РВ Инженеринг”. Трети довод – от
показанията на св. Р.И. и Б.Б. се установявало безспорно, че по всички обекти
СМР били извършвани от подизпълнители наети от „РВ Инженеринг”, като в подкрепа
на това се твърди, че тези свидетели били видели на обектите подс. К. и И.. От
показанията на св. Б. се установява освен факта, че „Билдинг строй експрес” е
възложил на „РВ Инженеринг” извършване на СМР на обекти „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ
„Изворче”, но и че е виждал подс. К. и И.. От една страна самото присъствие на
подс. И. на тези обекти не налага извода, че той е подизпълнител на „РВ
Инженеринг”. От друга – подс. К. няма вписани задължения, съобразно съставените
между него и подс. В. договори за подизпълнител и протоколи за приемане на СМР
за тези обекти. От трета страна – този свидетел не твърди с категоричност, че
подс. В. е използвал подизпълнител или подизпълнители на тези обекти, а само
предполага. От четвърта страна – от показанията на свидетелите с граждански
договори не може с категоричност да се направи извода, че поне част от тях са
работили на тези обекти. По отношение показанията на св. Р.И. – същия твърди,
че е виждал подс. К. и И. заедно с подс. В. на тези обекти, но не знаел какво
са правили на тези обекти. От една страна самото присъствие на подс. И. на тези
обекти не налага извода, че той е подизпълнител на „РВ Инженеринг”. От друга –
подс. К. няма вписани задължения, съобразно съставените между него и подс. В.
договори за подизпълнител и протоколи за приемане на СМР за тези обекти. Четвърти довод – от показанията на св. В.Г.
и В.Й. се установявало, че „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ” са били подизпълнители на
„РВ Инженеринг”, като дори били виждали подс. К. на тези обекти – става въпрос
за обекти „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче”. В показанията си св. В.Г. твърди, че
по време на ремонта на ПМГ е виждал подс. В. и е разговарял с него. Бил виждал
на обекта и подс. К.. Но само от факта, че подс. К. е на този обект, не може да
се прави извод, че „КРИСИ СТРОЙ” е бил подизпълнител на „РВ Инженеринг”, още
повече, че няма съставени от В. и К. документи за възложени СМР на дружеството
на К. за тези обекти. От показанията на св. В. Й. се установява, че е работила
по проект за ремонт на „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче” и, че е разговаряла с
подс. В. дали му достигат работниците за извършване на СМР по тези обекти, че
мисли, но не е сигурна, че подс. В. е наемал подизпълнители. Заявява и, че може
би е виждала подс. К. на обект ПМГ, но не е сигурна. Но от тези показания, не
следва категоричен извод, че „НЕН СИВ” е бил подизпълнител на „РВ Инженеринг”
за тези два обекта, още повече, че и от показанията на свидетелите с гр.
договори не може да се установи подобен факт. Пети довод - че от
показанията на св. К.В. се установявало безспорно, че „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”
са били подизпълнители на „РВ Инженеринг” и са извършили възложените им от
последното СМР. В показанията си св. В. твърди, че установила извършването на
СМР по отделните обекти, такива каквито са били описани в документите между „РВ
Инженеринг” и „НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”, че били извършени от „РВ Инженеринг”
като изпълнител и двете дружества като подизпълнители, както и че разговаряла с
директорите на „ПМГ” и „ЦДГ „Изворче” и от тези действия дала горните си
заключения. Но в показанията си никой от двамата свидетели – В.Г. и Д.Д. не
твърди, че е разговарял със св. К.В. за това,
че „РВ Инженеринг” е ползвало подизпълнители. Още повече, че не са налице други
доказателства / освен съставените между В. и И. и К. договори за подизпълнител
и протоколи за приемане на СМР/ от които да се направи категоричен извод, че
действително „РВ Инженеринг” е ползвало подизпълнители. Такъв категоричен извод
на съда не може да се извлече, нито от показанията на свидетелите, които са
взаимно противоречиви по отношение изпълнение на СМР от подизпълнители на „РВ
Инженеринг”, нито от факта, че при наличието на тези договори, „РВ Инженеринг”
ще заплаща два пъти за труд при осъществяване на тези СМП – един път на своите
работници и втори път – на своите подизпълнители. Шести довод – от заключението на СТЕ и допълнителната такава се
установявало, че на „РВ Инженеринг” не достигали работници за изпълнение на
всички СМР и това налагало наемане на подизпълнители. Поради това тези факти
били в подкрепа на извода, че „РВ Инженеринг” е наел като подизпълнители „НЕН
СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”. Безспорно е, че от тези заключения следва извода за
недостиг на работници на „РВ Инженеринг”, но това не означава, че за
конкретните обекти от това дружество са били наети като подизпълнители именно
„НЕН СИВ” и „КРИСИ СТРОЙ”, поради което съда не приема този довод. В
показанията си св. Р.И. – технически ръководител в „Билдинг строй експрес”
твърди, че обема на работата бил много голям и то в къси срокове, което
наложило това дружество да наема множество подизпълнители. Твърди също, че
разговарял с подс. В. и техническия ръководител на „РВ Инженеринг” – св. Б.Б. и
от разговори разбрал, че това дружество е наемало подизпълнители, но не знаел
кои са. Св. Б. също не твърди, че тези две дружества са конкретните
подизпълнители, както и няма други категорични гласни доказателства за извод,
че са наемани подизпълнители и то
конкретно „НЕН СИВ” и „КРСИСИ СТРОЙ”. Още повече, че от стопанска гледна точка
е немислимо едно търговско дружество да заплаща два пъти труда за извършване на
едни и същи по вид и количество СМР, какъвто извод следва от факта, че „РВ
Инженеринг” един път плаща за тези СМР на своите работници, а втори път –
заплаща същия труд за същите СМР на подизпълнител. Седми довод – от обстоятелствата, че подс. К. е включил издадените
от него фактури в счетоводството си, както и в дневниците за продажби и
справките-декларации по ДДС, а подс. И. не е сторил това и дружеството на същия
било дерегистрирано по ДДС към момента на издаване на неговите фактури, не
водели до извод, че подс. В. е осъществил деянията за които е предаден на съд.
В подкрепа на този довод защитата твърди, че независимо от факта, че подс. И. е
дерегистриран по ДДС, то след като издадените от него фактури съдържат цялата
изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112 на Съвета на Европа от
28.11.2006 г., то не може на „РВ Инженеринг” да се откаже приспадане на правото
на данъчен кредит по тези фактури, при положение, че издателя на тези фактури
не е регистриран по ЗДДС. Сочи се в тази връзка и практика на Съда на ЕС.
Всичко това е вярно, но то касае данъчното производство по признаване или отказ
да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Основния въпрос в настоящото
производство е издадените фактури отразяват ли реално извършени сделки, тъй
като ако не отразяват реални сделки, то с тяхното използване от страна на подс.
В. се избягва установяването на данъчно задължение – задължение за плащане на
ДДС и корпоративен данък. Но само от факта, че инкриминираните фактури съдържат
информацията по чл. 226 от Директива
2006/112 на Съвета на Европа от 28.11.2006 г., както и тази по ЗСч. не следва
извода за реално осъществени сделки, още повече, че са налице доказателства
водещи съда до извод, че фактурите не отразяват реално осъществени сделки. Последен довод – липсвали каквито и да
било доказателства за общност на умисъла на подс. В. с умисъла на другите двама
подсъдими – И. и К., за да се приеме тезата на обвинението, че е налице
съучастническа дейност на подс. В. с другите двама подсъдими при извършване на
деянията. Съда не приема и този довод. След като съда приема на базата на
събраните и обсъдени по делото доказателства, че: 1. Нито „НЕН СИВ” ЕООД, нито
„КРИСИ СТРОЙ” ООД са наемали работници на граждански договори; 2. Тези две
дружества не са били подизпълнители на „РВ Инженеринг” ЕООД; 3. Не е оправдано
от търговска гледна точна един търговец да заплаща два пъти за един и същи
труд; 4. Поради горното не е и налице реално извършена сделка по всяка една
фактура, то следва, че както подс. В., така и подс. И. и К. са имали общ умисъл
чрез издаване на тези фактури подс. В. да избегне установяването на ДДС и
корпоративен данък.
Доводите на адв. Вл. Д. –
защитник на подс. И..
Първи довод
– след като било установено, че подс. И. е издал четирите фактури от името на
„НЕН СИВ” в момент когато това дружество било дерегистрирано по ДДС, не било
установено защо ги бил издал, но това не било предмет на настоящото дело
дотолкова, доколкото по делото била инкриминирана съвместната дейност на
двамата подсъдими – В. и И., каквато не била доказана. Съда не приема този
довод. Не е спорно, че подс. И. е издател на фактури с № **********/27.09.2011
г., № **********/28.09.2011 г., № **********/29.09.2011 г. и №
**********/30.09.2011 г. както и, че същите са издадени след дерегистрацията на
„НЕН СИВ” ЕООД по ДДС. Но след като и двамата подсъдими знаят, че „НЕН СИВ” не
е бил подизпълнител и не е извършвал никакви СМР в това си качество на
възложителя „РВ Инженеринг”, отделно от това подс. И. е бил с ясното съзнание,
че не е наемал работници по граждански договор за извършване на СМР именно на
обектите на „РВ Инженеринг”, то следва извода, че и двамата подсъдими имат
ясното съзнание, че единия кара другия, а той - другия ще издаде данъчни
фактури които не отразяват реално осъществени сделки. Тъй като и двамата
подсъдими са управители на търговски дружества които са били регистрирани по
ЗДДС, те са имали ясното съзнание за какво ще послужат тези данъчни фактури на
получателя по тях, а именно, че тези фактури ще бъдат включени в
справки-декларации по ДДС с цел да се претендира пред данъчните органи по
голямо по размер право на възстановяване на данъчен кредит, а от там и
избягване установяването и плащането на реално дължимия ДДС, от една страна. От
друга – и двамата са имали ясното съзнание, че след като няма реално
осъществени сделки по тези фактури, то чрез включването им в счетоводството те
ще се използват за увеличаване на разходите на получателя и по този начин ще се
намали размера на дължимия корпоративен данък в края на годината, а от там и ще
се избегне установяването на реално дължимия корпоративен данък. Втори довод – с оглед установения
недостиг на работници на „РВ Инженеринг” съобразно двете СТЕ и предвид
наличието на свидетели които били работили на граждански договори с „НЕН СИВ”,
необосновано било твърдението, че се били появили някакви неидентифицирани работници.
Но при това се игнорирали показанията както на работниците на това дружество,
така и тези наети по граждански договор. По отношение свидетелите – работници
на граждански договори с „НЕН СИВ” съда по горе изложи доводи защо не приема
техните показания в които твърдят, че са работили с граждански договори на тези
обекти, поради което не следва отново да се повтарят. Относно работещите по
трудов договор с „РВ Инженеринг” съда изложи доводите си защо и в коя част
кредитира тези показания. От кредитираните части на тези свидетелски показания,
съда прие, че те са работили на тези два обекта „ПМГ и VІ ОУ” и „ЦДГ „Изворче”
касаещи обвинението на подс. И., както и че на някои от обектите са работили
само работници на „РВ Инженеринг” като е имало и други работници, но никой не
твърди, че те са били наети от „НЕН СИВ”. Тези изводи, съпоставени с извода на
съда, че съобразно съставените от подс. В. и И. договори за подизпънител и
протоколи за приемане на СМР и тези между „РВ Инженеринг” и неговия възложител
– „Билдинг строй експрес”, „РВ Инженеринг” заплаща два пъти труда за извършване
на един и същи СМР – един път на собствените работници и втори път – на
подизпълнителя „НЕН СИВ” налагат друг извод, а именно, че при недостига на
работници на „РВ Инженеринг” за извършване на тези СМР, са наемани други
работници по неустановен по делото начин. Поради това съда не приема този
довод. Трети довод – защитата приема
в алтернативност – ако подс. И. бъде признат за виновен и осъден, то не следва
да се привежда в изпълнение предходно наложеното му наказание, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок, тъй като от извършване на
настоящите деяния бил изминал срок повече от 7 години, а била изтекла и
давността за изтърпяване на това предишно наказание. Съда не приема този довод,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 82 ал. 2 предл. 2 от НПК давността за изпълнение на наказанието чието изтърпяване е било отложено
на осн чл. 66 от НК започва да
тече от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68 от НК. От свидетелството за съдимост на подс. И. се
установява, че с присъда по НОХД № 942/2010 г. на ШРС, влязла в законна сила на
14.02.2011 г. му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
е отложено за изпитателен срок от 3 години. Настоящите деяния на подс. И. са
извършени в изпитателния срок на това наказание, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 82 ал. 2 от НПК не следва да се приема този довод. Последен довод – защитата в
алтернативност, ако подс. И. бъде признат за виновен, то наказанията да бъдат
определени при условията на чл. 55 от НК и наказанието лишаване от свобода бъде
заменено с пробация, тъй като било налице изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Като такова защитата сочи влошено здравословно състояние
изводимо от данните съдържащи се в двете решения на телк. Съда не приема този
довод. Този подсъдим до момента на осъществяване на настоящите деяния е бил
осъждан вече 6 пъти за умишлени престъпления от общ характер. Едно от тези
престъпления е по чл. 255 от НК / НОХД №942/2010 г. на ШРС/ и то извършено в
период близък до периода на извършване на настоящите деяния - по малко от 4
месеца след влизане в сила на предходната присъда. Отделно от това, настоящите
деяния са извършени и в изпитателния срок на това предходно наказание. От това
следва извода, че и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода няма да
се яви несъразмерно тежко по отношение на този поодсъдиЗ.
Доводи на адв. Св. П. – защитник
на подс. К.. Тези доводи изложени от защитника преповтарят доводите на другите
защитници и касаят това, че фактурите отразявали реално извършени от работници
на „КРИСИ СТРОЙ” СМР на отделните обекти, че като подизпънител е било именно
„КРСИ СТРОЙ”, на които доводи съда вече даде отговор и не следва да се
повтарят. По отношение довода, че от свидетелските показания на директора на
ПМГ – св. В.Г. се установявало, че подс. К. е работил на обект „ПМГ и VІ ОУ”,,
а от там и извод за извършвани СМР от работници на „КРИСИ СТРОЙ”, поради което
отразявали реални сделки, съда вече обсъди подобен довод и защо не приема. Само
следва да се повтори още веднъж, че за този обект на който дружеството на подс.
В. е работил, СМР са извършвани през 2011 г., а договорите и протоколите за
приети СМР изготвени от подс. В. и К. касаят 2012 г. през която на този обект
СМР не са извършвани от „РВ Инженеринг” . Относно довода, че от „КРИСИ СТРОЙ”
са представени в НАП издадените от подс. К. фактури, а от там и твърдение за
недоказаност на извършените от подс. К. деяния. Безспорно е по делото, че подс.
К. е включил тези фактури в дневниците за продажби. Но само този факт не води
до категоричен извод за наличие на реално извършени сделки между „РВ
Инженеринг” и „КРИСИ СТРОЙ”, като изводите си за това, съда изложи по горе и не
следва да се повтарят.
Причините за извършване на
престъпленията от страна на тримата подсъдими се свеждат до неглижиране от тяхна
страна на установения в страната ред за заплащане на данъчни задължения и
несъобразяването и незачитането на нормативно установения ред за документиране.
По отношение наказанията на
тримата подсъдими.
Относно подс. В.. Съда приема, че
за този подсъдим са налице отегчаващи вината обстоятелства – ръководната роля
на този подсъдим при осъществяване на деянията и от тримата подсъдими, както и
данните за склонност за извършване на престъпления от този вид, изводима от
факта, че е признат за виновен в извършване на същото такова престъпление по
НОХД № 300/2016 г. на ШОС. Като смекчаващо вината обстоятелство съда приема
чистото съдебно минало на подс. В. към момента на извършване на деянията.
Степента на обществената опасност на деянията съда приема за невисока с оглед
размера на укритите данъци. Степента на обществената опасност на подс. В. съда
приема за невисока с оглед чистото му съдебно минало към момента на извършване
на деянията. За постигане целите на наказанието, съда намира, че следва да се
определи наказание около средния предвиден размер. Тъй като разпоредбата на чл.
255 ал. 4 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години и глоба до
1 000 лв. то съда определи и наложи на подс. В. по 1 година лишаване от
свобода и глоба по 250 лв. за всяко от двете престъпления. Тъй като към момента
на извършване на двете деяния подс. В. е неосъждан, то за поправянето му не
следва наказанията лишаване от свобода да се търпят ефективно, поради което съда
отложи тяхното изтърпяване за срок от 3 години за всяко от тях. На осн. чл. 23
ал. 1 от НК съда определи общо наказание на подс. В. в размер на 1 г. лишаване
от свобода, чието изтърпяване отложи с три години изпитателен срок и глоба в
размер на 250 лв.
Относно подс. К.. Съда намира, че
не са налице отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващо такова съда
приема чистото съдебно минало. Съда приема, че степента на обществената
опасност на всяко от деянията не е висока с оглед размера на укритите данъци, а
степента на обществена опасност на дееца за ниска – настоящите деяния са
изолиран случай в живота на този подсъдим и няма данни за други
противообществени прояви или престъпления. Поради това съда прие, че за
постигане целите на наказанието, следва да бъде определено наказание към
минимума за всяко от двете престъпления. Поради това съда наложи наказание по 4
З. лишаване от свобода, като отложи тяхното изтърпяване за изпитателен срок от
3 г. и глоба в размер по 100 лв. за
всяко от двете престъпления. На осн. чл. 23 от НК съда определи общо наказание
4 З. лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лв. Изтърпяването на
определеното общо наказание лишаване от свобода съда отложи за изпитателен срок
от 3 г. на осн. чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като съда приема, че за поправяне на
подс. К. не се налага неговото ефективно изтърпяване и са налице и останалите
предпоставки на чл. 66 ал. 1 от НК.
Относно подс. И.. Съда приема за
отегчаващи вината обстоятелства – предходните шест осъждания за престъпления от
общ характер, както и факта, че по малко от 4 месеца след осъждането му за
същото престъпление, той върши и настоящите две. Като смекчаващо вината
обстоятелство съда приема наличието на влошено здравословно състояние на подс. И..
Но същото съда не приема за изключително такова независимо от негова тежест,
тъй като същото е с начало от 2010 г. но то не му е попречило да извърши както
настоящите две деяния, така и други три за които са му налагани наказания,
макар и след увреждане на здравословното състояние. Дори и да се приеме за
изключително, то не са налице останалите предпоставки на чл. 55 ал. 1 от НК,
тъй като с оглед многобройните му осъждания, дори и най лекото предвидено
наказание не би се явило несъразмерно тежко. Степента на обществената опасност
на конкретните деяния съда приема за невисока, а степента на обществената
опасност на този подсъдим за сравнително висока с оглед предходните му
осъждания. Поради това съда прие, че за постигане целите на наказанието на
подс. И. следва да се определи наказание под средния предвиден размер и наложи
за всяко от двете деяние наказание 6 З. лишаване от свобода и глоба в размер на
150 лв. като на осн. чл. 23 от НК определи общо наказание – 6 З. лишаване от
свобода и глоба в размер на 150 лв. Относно изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода, съда приема, че не са налице условията на чл. 66 от НК за
отлагане на негово ефективно изтърпяване. От една страна подс. И. е осъждан на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер. От друга – с оглед
упоритата престъпна дейност на този подсъдим, съда приема, че целите на
наказанието не биха се постигнали с отлагане на негово изтърпяване. Поради това
съда определи първоначален общ
режим на изтърпяване
Предвид обстоятелството, че подс.
И. е извършил настоящите деяния в изпитателния срок на наложеното му наказание
11 З. лишаване от свобода с присъда по НОХД № 942/2010 г. на ШРС която е влязла
в законна сила на 02.06.2011 г., то са налице предпоставките визирани в чл. 68
ал. 1 от НК и на това основание съда приведе в изпълнение това наказание като
определи първоначален общ режим на изтърпяване.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди
всеки от подс. В., К. и И. да заплатят по сметка на ОД МВР Шумен разноски от д. п. в размер по 114.
45 лв. и по сметка на Съдебната власт разноски в съд. производство в размер по
648. 67 лв. всеки един от тях.
В този смисъл съда постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: