РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Пазарджик, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220104486 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството e образувано по иск, предявен от "ЮтеКредит България"
ЕООД срещу Я. И. И. с адрес в с. В. , общ. П., за признаване за установено по
реда на чл. 422 от ГПК че ответникът дължи на ищеца сумите 459,69 лв.
главница, 6,45 лв. възнаградителна лихва за периода от 07.03.2022 г. до
26.06.2022 г., 193,99 лв. лихва за забава за периода от 07.05.2022 г. до
20.07.2023 г., 90,75 лв. такса за разглеждане и законната лихва задължение по
договор за потребителски паричен кредит, сключен между страните на
07.03.2022 г. от разстояние, по електронен път, по силата на който ищецът
предоставил на ответника в заем сумата 500 лв. Излагат се твърдения за
същината на договорите от разстояние, както и за предвидената в конкретния
договор такса за разглеждане.
Иска се изслушване на вещо лице за размера на задължението, ако ответникът
оспори този размер. Ответникът не е намерен на адреса, определен му е
особен представител, който е подал отговор, с който заявява, че с оглед
липсата на контакт с представлявания не може да вземе становище по
основателността на иска; освен това не са конкретизирани плащанията,
1
просрочията, не е ясно как е изчислен размерът на претендираната главница.
Оспорва размера на претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на делото страните поддържат исканията и становищата си.
По делото се установява следното от фактическа страна:
Не се оспорва от особения представител самото сключване на договора.
Вещото лице е дало заключение, от което става ясно, че за срока на договора
ответникът е извършил едно плащане в размер 51,49 лв., което е отнесено към
погасяване на договорна лихва и главница. След приспадането му оставащият
размер на задължението е следният: 459,69 лв. главница, 16,02 лв. договорна
лихва, 90,75 лв. такса за разглеждане, 40,35 лв. законна лихва за периода от
07.05.2022 г. до 21.07.2023 г. и 100,26 лв. законна лихва за периода от
22.07.2023 г. до 20.02.2025 г.
По заповедното производство е издадена заповед за сумите 459,69 лв.
главница, 6,45 лв. възнаградителна лихва за периода от 07.03.2022 г. до
26.06.2022 г., 193,99 лв. лихва за забава за периода от 07.05.2022 г. до
20.07.2023 г. и законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2025 г., а е
отхвърлено заявлението за таксата от 90,75 лв., като заповедният съд е счел, че
уговорката за нея противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК - кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Установителният иск е основателен за сумите, чиято дължимост е костатирана
в заключението на вещото лице след приспадане на направеното плащане, и
до претендирания размер 6,45 лв. за законната лихва, с изключение на таксата
за разглеждане. По отношение на нея исковата молба е нередовна, тъй като
искът е предявен като установителен при положение, че заявлението за нея е
отхвърлено и е следвало да се предяви като осъдителен. Не е оставена поради
пропуск исковата молба без движение в тази част за уточняване на петитума;
ако това бъде направено пред втората истанция, искът според този състав би
следвало да се отхвърли като осъдителен по същите съображения, по които
заповедният съд е отхвърлил възражението (недопустимост на уговорки за
такси по усвояването на кредита), а ако не бъде направено - делото да се
2
прекрати. По тази причина съдът счита, че следва да се произнесе по иска в
тази му част като по осъдителен иск, за да бъде възможно произнасяне на
втората инстанция по същество на решението при евентуална жалба и
изправяне на нередовността.
Основателно е възражението на особения представител относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение и съдът счита, че следва да се определят
разноски в размер 150 лв., които да се присъдят съразмерно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Я. И. И. с ЕГН ********** и адрес: с.
В., ул.********* № **, общ. *******, дължи на кредитора "ЮтеКредит
България" ЕООД с ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. "Черковна" № 38,
ап. 4, следните суми по заповед за изпълнение № 1497 от 22.08.2023 г.,
издадена по дело 3013/2023 г. на Пазарджишкия районен съд, произтичащи от
договор за потребителски паричен кредит № 73817 от 07.03.2022 г., сключен
между страните, както следва: сумата 459,69 лева (четиристотин петдесет и
девет лева и 69 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва
за период от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,45 лева (шест
лева и 45 стотинки), представляваща изискуема възнаградителна лихва за
период от 07.03.2022 г. до 26.06.2022 г., сумата 40,35 лева (четиридесет лева и
35 стотинки), представляваща изискуемо обезщетение за забава за период от
07.05.2022 г. до 20.07.2023 г., като отхвърля иска за лихвата (обезщетението)
за забава за разликата над 40,35 лв. до пълния предявен размер от 193,99 лв.
Отхвърля иска за осъждане на ответника Я. И. И. да заплати на ищеца
"ЮтеКредит България" ЕООД сумата 90,75 лв. (деветдесет лв. 75 ст.),
представляваща такса за разглеждане по същия договор за кредит.
Осъжда Я. И. И. да заплати на ищеца "ЮтеКредит България" ЕООД разноски
по заповедното производство в размер държавна такса в размер 16,88 лева
(шестнадесет лева 88 ст.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,76
лева (тридесет и три лева 76 ст.).
Осъжда Я. И. И. да заплати на ищеца "ЮтеКредит България" ЕООД разноски
по исковото производство в общ размер 590,19 лв.
3
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4