РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 09.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14774 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Н.К.Р. срещу Д.С.П., за сумата
от 30 000 лв., представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания в резултат от противоправно поведение на ответника (нанасяне на
побой), ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.10.2016 г. до
окончателното изплащане на същата.
Ищецът
Н.К.Р. поддържа в исковата молба, че е на 51 години и е инвалидизиран от дълги
години, като страда от тежко сърдечно заболяване, хипертония, както и от
епилепсия. С последното експертно решение № 0133 от 2017 г. е констатирано
трайно влошаване на работоспособността му, което е оценено на 93 %. Поради
здравословното му състояние не е в състояние да работи, като получава минимална
пенсия, а за него се грижи майка му, въпреки напредналата й възраст. Ищецът Н.К.Р. сочи, че на 10.10.2016
г., към 13,30 ч. в гр. Нови Искър, му е нанесен побой от ответника Д.С.П., за
което е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 129 от НК. Поддържа,
че на посочената дата и час е бил в гр. Нови Искър, като се е движел по
тротоара на ул. „Нов живот“ от центъра към дома си в кв. „Курило“. Както вървял
по улицата, чул, че зад него се приближава автомобил, който го е задминал и е
спрял на 15 метра пред него. От лявата страна на автомобила е излязъл млад мъж,
който е държал цилиндричен предмет с дължина 80 см. Мъжът е тръгнал срещу него,
разминавайки се ищецът му е кимнал и в този момент без каквато и да е причина,
той му е нанесъл силен удар в лявата страна на гърба, в резултат на което
ищецът паднал на замята. След това ответникът продължил да нанася удари – не
по-малко от десетина, в областта на гърба, главата и дясната ръка, с която
ищецът се опитвал да си предпази главата. Самоличността на нападателят е
установена по време на извършеното разследване. В резултат на това и от удара в
областта на дясната ръка, на ищеца е причинено счупване на четвърта дланна кост
на дясната ръка и на основната фаланга на трети пръст на същата ръка. Ищецът
поддържа, че след инцидента е посетил спешна медицинска помощ в кв. „Курило“,
като въпреки положените усилия на медицинските специалисти функцията на
пръстите на дясната му ръка не се е възстановила, като на практика е осакатена
и не може да функционира правилно. Сочи, че е затруднен дори при извършване на
обичайни битови дейности, както и да се обслужва.
Ответникът
Д.С.П. оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, като сочи, че
ищецът употребява алкохол всеки ден, като всички последващи заболявания и
битови премеждия на ищеца са свързани със злоупотребата на алкохол. Поддържа, че няма данни ищецът да е работил,
но не по причините изложени в исковата молба, а по причина, че той е
употребявал алкохол всеки ден и то в количества, които го правят зависим. Оспорва
той да е автор на описания побой на ищеца, като сочи че ищецът е понесъл
въздействие/наранявания от различно от ответника лице. Поддържа, че
действително между ищеца и ответника е възникнал конфликт по повод
посегателство на ищеца върху сина на ответника, но то не се е случило нито по
описания в исковата молба начин, нито в посочения ден и час и не е довело до
увреждания. Оспорва претендираното обезщетение, като завишено.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вина, която се
презумира.
С присъда
от 17.10.2018 г., постановена по НОХД № 8392/2017г., по описа на СРС, НО, 109
с-в, е признат Д.С. П., за виновен в това, че на 10.10.2016г., около 13,50 часа
в гр. нови Искър, кв. Курило, на тротоара на ул. „Нов живот“, чрез нанасяне на удари,
с неустановен твърд черен предмет с цилиндрична форма и дължина около 80 см.,
на Н.К.Р., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
четвъртата дланна кост на дясната ръка и на основната фаланга на трети пръст на
същата ръка, което увреждане е причинило на пострадалия Р. трайно затруднение в
движенията на десен горен крайник за период по - дълъг от 30 дни, и което
деяние съставлява престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния
кодекс.
С
решение от 12.04.2019 г., постановено по ВНОХД № 57/2019 г. на СГС, НО, 15-ти
въззивен състав, е потвърдена изцяло присъда от 17.10.2018 г. по НОХД №
8392/2017г., по описа на СРС, НО, 109 с-в.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Видно от експертно решение № 133 от 12.01.2017 г. на ТЕЛК
при II
„МБАЛ- София“ ЕАД, ищецът Н.К.Р. е с 93 % намалена
работоспособност, с основно заболяване епилепсия, както и ХОББ, арт. хипертония
2 ст., хипертонично сърце, ИБС, стенокардия и органично разстройство на
личността със съпътстваща вредна алкохолна употреба.
От заключението на изслушаната и приета по делото
съдебномедицинска експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно
изготвена, се установява че ищецът е получил следните увреждания, в резултат на
процесния деликт: счупване на долната фаланга на третия пръст на дясната ръка;
счупване на четвърта дланна кост на същата ръка, с гипсова имобилизация; разкъсно
– контузна рана в тилната обхват на главата; кръвонасядания и двойни ивицисти
на кръвонасядания по гърба и левия крак.
Счуването на четвърта дланна кост на дясната ръка и трети
пръст на същата ръка са причинили на пострадалия трайно затруднение на
движенията на крайник (дясната ръка) за срок не по - малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановяване. При
прегледа е установено, че при сравняване на двете ръце, се вижда, че средният
пръст на дясната ръка е отклонен настрани на около 25 градуса. Движенията в
ставата на долно- средните фаланги на третия пръст на дясната ръка са
ограничени с 70 %, на крайна става на третия пръст са ограничени с 34 %.
Нарушен е пълния захват на дясната ръка на третия пръст. При свиване на ръката
в юмрук пръстът стои нагоре спрямо другите. Затруднената двигателна функция на
третия пръст на дясната ръка ще остане за цял живот.
Свидетелката
Д.Е.Д., майка на ищеца, сочи че на следващия ден,
след инцидента, ищецът й се е обадил и тя е отишла да
го види. Заварила го е с гипсирана дясна
ръка, с кръв по главата и рани по гърба и ръцете. Веднага го е завела на
лекар, като е трябвало да се изчака да се види в какво състояние ще
бъде след свалянето на гипса, но впоследствие наместването се оказала
несполучливо и се е наложило второ наместване. След инцидента е започнала да го
посещава минимум два пъти седмично в Курило, грижи се за хигиената му и му носи
провизии. Ищецът е страдал и се е дистанцирал от приятели, нищо не може да
прави в къщи. Останал си е инвалид с
дясната ръка, дори формата й е променена.
На
базата на събраните по делото доказателства, като съобрази и
разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът намира, че са доказани всички елементи
на фактическия състав, обуславящи отговорността на ответника Д.С.П., на
основание чл. 45 от ЗЗД, включително и наличието на вина.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл.
52 от ЗЗД дефинитивно принцип за справедливост. Като взе предвид уврежданията, които е получил ищецът и
невъзможността да се възстанови двигателната функция на третия пръст на дясната
ръка, съдът намира че сумата от 15 000 лв. представлява справедлив размер на
обезщетението, ведно със законна лихва от 10.10.2016 до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ГПК, следва да бъде
отхвърлен до
пълният предявен размер за горницата над 15 000 лв. до 30 000 лв.
Относно разноските
На
основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът Д.П. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса от 600 лв. и 150 лв. за депозит за експертиза,
съразмерно размера на уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 7 ГПК от ответникът следва да бъде осъден за заплати на Националното
бюра за правна помощ сумата от 270 лв, по представеното решение № СФ-5659-13621/2022 от 27.06.2022 г. на НБПП.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на Н.К.Р., ЕГН **********,***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
в резултат от противоправно поведение на ответника (нанасяне на побой, за което
е постановена влязла в сила присъда от 17.10.2018 г., по НОХД № 8392/2017 г.,
по описа на СРС, НО, 109 с-в), ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 10.10.2016 г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по банкова
сметка *** 300 лв. и сумата от 150 лв. за депозит за експертиза.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК да заплати на
Националното бюро за правна помощ, гр. София, ул. „******, сумата от 270 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: