№ 31674
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110155617 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „*******, чрез
управителя А Ч, срещу „Обединена българска банка“ АД, с която е предявен осъдителен иск
за сумата в размер на 20 000 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 200 000
лв.
В исковата молба ищецът е посочил следният адрес на управление на дружеството:
гр. София, ул. А.
С Разпореждане № 101429 от 24.10.2022 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата
молба. Със същото разпореждане са указани и последиците при неизпълнение на дадените
указания – връщане на исковата молба.
Препис от разпореждането на съда от 24.10.2022 г. е бил изпратен на посочения от
ищеца в исковата молба адрес, а именно: гр. София, ул. А, който е бил посетен на 31.10.2022
г., но съобщението се е върнало в цялост с надлежното отбелязване от длъжностното лице
по призоваването, че на този адрес няма и никога не е имало такава фирма, фирмата е
непозната, няма фирмени табели, офис и служители.
Въпреки констатациите на длъжностното лице по призоваването, съдът е направил
още един опит за връчване на препис от разпореждането от 24.10.2022 г., което е било
изпратено на посочения в Търговския регистър адрес, а именно: гр. София, ул. А, вх.
******* който е бил посетен на 15.11.2022 г., но съобщението отново се е върнало в цялост с
надлежното отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че на този адрес няма
такава фирма, фирмата е непозната, няма фирмени табели, офис и служители.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че съобщението за
Разпореждане № 101429 от 24.10.2022 г., ведно със служебно изготвен препис от същото, са
били надлежно връчени на ищеца на основание чл. 41, ал. 2 ГПК вр. чл. 50, ал. 2 ГПК най -
късно на 15.11.2022 г., когато е било последното посещение на посочения от ищеца в
1
исковата молба адрес. В случая съдът е положил максимални усилия за връчване на
посоченото по – горе разпореждане, като е изпратил съобщение на изрично посочения от
ищеца адрес за кореспонденция и е извършил служебна справка относно посоченото в
Търговския регистър седалище на дружеството, което е било посетено на 31.10.2022 г. и
15.11.2022 г., като длъжностнотно лице по призоваването е събрано надлежни сведения, че
адрес няма такава фирма, фирмата е непозната, няма фирмени табели, офис и служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. В случая предвид надлежното събиране на
сведение от домоуправител и лице от адреса, че няма такава фирма, няма фирмени табели,
офис и служители, е било безпредметно същото да бъде търсено в продължение на повече от
един месец. Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК, при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. В този случай не е
необходимо ищецът да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му
по чл. 41, ал. 1 ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото
съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата
от посочения от него адрес (виж Определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2942/2014
г. по описа на ВКС, IV г.о.).
Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за
отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е изтекъл на 22.11.2022 г.
(присъствен ден). До настоящия момент обаче ищецът не е предприел никакви действия по
изпълнение на дадените му указания. Не е релевирано и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че е налице фактическият състав, установен в
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 216217 от 13.10.2022 г., подадена от „*******, чрез
управителя А Ч, срещу „Обединена българска банка“ АД, с която е предявен осъдителен иск
за сумата в размер на 20 000 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 200 000
лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 55617/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 167 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3