О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1950/17.12.2021г.
гр.Пловдив, 17 . 12 . 2021г.
Административен съд –
Пловдив, VI състав, в закрито заседание на седемнадесети декември, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : Здравка Диева
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1602 по описа за 2021г. и взе предвид следното :
С Определение № 1583 от 21.10.2021г. е
оставена без разглеждане жалбата на Аделаида Груп ЕООД, гр.Пловдив, ул.Мизия, №
4, ет.4, ап.10, представлявано от управителя С.М.С., с адрес за кореспонденция
: ***, против Уведомително писмо изх.№
01-162-2600/304 от 21.10.2019г. на ЗАМ.
Изпълнителен директор на ДФЗ и производството по адм.д.№ 1602/2021г. по описа
на Административен съд-Пловдив е прекратено.
С частна жалба от 04.11.2021г.
определението по адм.д.№ 1602/2021г., АС -Пловдив е обжалвано. С разпореждане
от 05.11.2021г. - на основание чл.231 АПК, препращащ към чл.213 и чл.213а АПК
ал.1 АПК /изм., бр. 15 от 2021г./ вр. с чл.213 т.3 и чл.235а АПК : „За
производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за
граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи
такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално
осигуряване и подпомагане.“ : частната жалба на Аделаида Груп ЕООД, гр.Пловдив
е оставена без движение „До представяне на документ за внесена по сметката на ВАС
държавна такса в размер на 150лв. – в деловодството на АС – Пловдив, в 7 –
дневен срок от получаване на съобщението и препис от частната жалба, в 7 – дневен срок от получаване на
съобщението. Внасяне на държавната такса и представяне на документ за това в
съда, следва едновременно да бъдат извършени в 7 – дневния срок. При
неотстраняване на нередовностите в посочения срок, първоинстанционният съд – АС
– Пловдив връща жалбата.“.
С молба вх. номер от 23.11.2021г.,
подадена на 22.11.2021г. чрез пощенски куриер, е поискано жалбоподателя да бъде
освободен от държавна такса на основание чл.83 ГПК.
1. С разпореждане от 24.11.2021г., на
основание чл.83 ГПК, жалбоподателят е задължен в 7 дн.срок от получаване на
съобщението да представи доказателства по см. на чл.83 ал.2 ГПК, вкл. му е
указано, че нормата на чл.83 ал.2 ГПК е приложима по отношение на жалбоподатели
– физически лица /“Такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.“/.
Същевременно е изискана информация от : Дирекция /Звено/ Отдел “МДТ“ при Община
Пловдив; ТД на НАП-Пловдив; Дирекция
“Социално подпомагане”-Пловдив.
Частният жалбоподател е уведомен за представяне
на доказателства по чл.83 ал.2 ГПК на 06.12.2021г. В 7 дн.срок не са
представени необходимите данни.
Дирекция “МДТ” при Община Пловдив
представи на 09.12.2021г. удостоверение за декларирани данни от Аделаида Груп
ЕООД – движимо имущество : лек автомобил рег.№ **** и товарен автомобил рег.№ ****.
ДСП – Пловдив представи на 08.12.2021г. отговор, според съдържанието на който
при проверка в интегрираната информационна система на АСП не са открити данни
за социални плащания на лицето С.М.С.. ТД на НАП-Пловдив представи справка актуално състояние на
всички трудови договори от Регистър на осигурителите за регистрирани трудови
договори, според информацията от който за С.М.С. е налице действащ договор с
Атлантика 111 ООД, гр.Пловдив, като от Аделаида Груп ЕООД има подавани данни с
вид осигурен „10“ – за изпълнители по договори за управление и контрол на
търговски дружества, на ЕТ, на неперсонифицирани дружества, както и синдици и
ликвидатори, до м.октомври 2021г.
2. С разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК
са регламентирани критериите, въз основа на които се преценява възможността
физически лица да бъдат освобождавани от заплащане на разходи – такси и
разноски по съдебните производства. Законодателят не е уредил изчерпателно
обхвата на обстоятелствата, относими за преценка по заявено искане за освобождаване
от държавна такса /чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК/, но обосноваване на искане в тази
насока предполага ангажиране на писмени доказателства, удовлетворяващи
минимално изискванията по чл. 83 ал. 2 т. 1 - 6 ГПК. Действащото в Република
България законодателство не урежда аналогично на предвиденото в чл. 83 ал. 2 ГПК основание за освобождаване
от държавна такса на юридическите лица и конкретно на търговските дружества -
страни в гражданския, респект. административния процес. Ведно с това е необходимо да бъде съобразена съдебната практиката
на ВКС, приложима и в настоящото производство по препратка от чл.144 АПК - Определение
№ 60218 от 10.11.2021г. на ВКС по т. д. № 2063/2021 г., II т. о., ТК /вкл. посочените
в него - определение № 285/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на I т. о.,
определение № 193/24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на I т. о.,
определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на II т. о.,
определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на II т. о.,
определение № 427/13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г. на I т. о. и др. /,
в която е възприето разрешението, че според гарантираното с чл. 6 ЕКПЧОС и чл.
47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се
реализира с предоставения на държавите - членки свободен избор на средства за
постигане на тази цел; Правото на юридическите лица за освобождаване от
задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е
гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае
за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз; Когато предявеният
иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на
ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните
законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса, внасянето на
държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл. 71, ал. 1,
изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба
на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да
освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й
само страна - физическо лице. В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС
в решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г.
по дело С-156/12, решенията по дела С-69/14 и С-571/16, в които е прието, че
"принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на
основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се
изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената
в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването
от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от
адвокат; …Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението
на юридическите лица, най - вече правноорганизационната им форма и дали
съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите
възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си
набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на
жалбата".
ЗПЗП не съдържа изрична разпоредба за
освобождаване на страните от предварително заплащане на държавна такса, поради
което и съгласно чл.213 т.3 и чл.235а АПК : „За производство, образувано по
частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински
органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани за частна жалба
по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане.“, Аделаида
Груп ЕООД дължи заплащане на държавна такса за частната жалба. Делото не е в
обхвата на изключението по см. на чл.235а, пр.2-ро АПК.
В случая частният жалбоподател не
твърди да е в обективна невъзможност да заплати дължимата държавна такса от
150лв. поради липса на средства, недвижими имоти, движимо имущество или наложен
запор върху вземанията му по банкови сметки / сметка. В молбата за
освобождаване от държавна такса не е заявено, че частният жалбоподател не
реализира доходи от търговската си дейност, че няма печалба от дейността си и
че не разполага със свободни парични средства в размер, достатъчен за покриване
на таксата. Отсъстват и твърдения, че дружеството - жалбоподател няма движимо
имущество, чрез осребряването на което би могло да осигури парични средства за
заплащане на таксата, без това да се отрази негативно на търговската му
дейност.
Наличието на МПС и действащ договор с
Атлантика 111 ООД, гр.Пловдив спрямо управителят на Аделаида Груп ЕООД,
респект. отсъствието на данни за социални плащания на управителя С.С. не водят
до извод, че частният жалбоподател е в такова тежко материално състояние към
момента, което не позволява да заплати държавна такса по упражнено процесуално
право – подаване на частна жалба. Дружеството притежава МПС и развива търговска
дейност, за която няма информация да е спряна или прекратена. Съответно,
събраните доказателства не са достатъчни да обосноват основание за
освобождаване от задължението за държавна такса според критериите, възприети в
цитираната по-горе съдебна практика. Както бе посочено, молителят не представи
информация по см. на чл. чл.83 ал.2 ГПК. Осъществяването на дейността като ЕООД
без участие на съдружници също не изключва възможността задължението за
държавна такса да бъде изпълнено с финансовата подкрепа на физическото лице -
едноличен собственик на капитала.
Предвид изложеното, молбата за освобождаване
от държавна такса е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.213а
ал.7 АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отказва да признае за установено, че Аделаида
Груп ЕООД, гр.Пловдив, ул.Мизия, № 4, ет.4, ап.10, представлявано от управителя
С.М.С., с адрес за кореспонденция : *** - жалбоподател по адм.д.№ 1602/2021г.,
АС - Пловдив, няма достатъчно средства да заплати държавна такса за
производството, образувано по частна жалба, в размер на 150лв.
Предоставя възможност на Аделаида
Груп ЕООД, гр.Пловдив, в едноседмичен
срок от съобщаване на определението да представи по делото платежен документ,
удостоверяващ внесена по сметката на ВАС държавна такса в размер на 150 лв.
При неизпълнение на указанията относно
таксата, частната жалба ще бъде върната.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в седем дневен срок от съобщаване за постановяването му.
Адм.съдия: