О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр. Сливен, 27.05.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева
въззивно ч. гр. д. N 255 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по
гр.д. № 2127/2019 г. по описа на Сливенски Районен съд и се движи по реда на
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от процесуалния представител на ищеца в прекратеното производство – адв. Р.,
против Определение № 1476/07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 2127/2019 г.
на Сливенски районен съд, с което производството е прекратено, поради
недопустимост на иска.
В жалбата се излагат
аргументи, че неправилно съдът е приел недопустимост на иска, тъй като имало
едно несигурно правоотношение и ищецът имал правен интерес от установителния
иск, с който щял да внесе яснота в отношенията между него и Община Сливен.
Допълва, че когато един правен субект вменява задължения на друг то било нужно
със сила на пресъдено нещо да се реши несигурността на положението между двете
страни. Счита, че съдебната практиката в
тази насока е постоянна.
Съгласно чл. 130 ГПК
производството е без участие на
ответната страна.
Частната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По фактите: В
канцеларията на РС Сливен е постъпила искова молба от Х.И.П., който твърди че
получил призовка за доброволно изпълнение по изп. д. № 2042/2018 г. на ДСИ при
РС Сливен, в която било посочено, че същият дължи на Община Сливен, сумата от
578, 05 лв. олихвяема сума от 01.11.2018 г., ведно със законна лихва в размер
на 18.14 лв. и 275,40 лв. неолихвяема сума по Акт за установени задължения по
чл. 107, ал.3 от ДОПК № АУ
000987/16.07.2018 г. на дирекция местни
данъци и такси.
Твърди се, че тези
задължения неправилно му били вменени за данък на МПС, което той не бил притежавал и се иска от
съда да признае за установено по отношение на Община Сливен, че същият не дължи
сумите установени със съставения и цитиран в петитума АУЗ № АУ 000987/16.07.2018
г. на дирекция местни данъци и такси.
Видно от
приложената към Исковата молба ПДИ производството по принудителното събиране на
вземането по акта за установени задължения се извършва по реда на ГПК.
С разпореждане №
6939/22.04.2019 г. съдията докладчик е оставил без движение исковата молба,
като е дал указания ищецът да уточни обжалван ли е АУ 000987/16.07.2018 г на
Община Сливен отдел МДТ и какъв е бил резултатът от това обжалване.
В изпълнение на
дадените указания в законовия срок е постъпило допълнение към искова молба в
което се твърди, че актът не е обжалван от ищеца , тъй като връчването е било
осъществено по реда на чл. 32 от ДОПК и същият не е имал възможност да го
обжалва по реда на чл.144 от ДОПК.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за установяване по отношение на
Община Сливен, че ищецът не дължи сумите посочени в процесния акт, поради липса
на материално правна предпоставка за възникването на данъчно задължение за МПС.
Такива са твърденията в петитума на исковата молба. Тъй като задължението за
данък върху МПС е публично задължение на основание чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК,
то за неговото установяване се прилага ДОПК, съгласно чл.1 от същия кодекс. Чл.
107, ал. 4 от ДОПК предвижда специален ред за установяване на задълженията и
реда за обжалването на акта за установяване. Отделно от това в чл.144 и следващите
е предвиден път за защита срещу неправилно установените задължения по ДОПК,
т.е. единственият приложим закон по отношение на установяването на
задълженията за данъци е ДОПК. В тази
връзка - ревизиране от страна на гражданския съд на влязъл в сила акт по ДОПК е
недопустимо.
С исковата молба
не се атакува самото изпълнение (събирането на задължението), където от волята
на взискателя зависи дали същото ще протече по реда на ДОПК или ГПК (чл. 4 от ЗМДТ или чл. 163 ал.4 ДОПК), а установяването на задължението.
Тъй като е
недопустимо ревизиране на влязъл в сила административен акт по реда на ГПК в
производство по реда на чл. 124 от ГПК делото е следвало да се прекрати.
Съдът не споделя
доводите изложени от ищеца. Те са правилни, но неотносими към настоящата
претенция. Твърди се несигурност в правното положение на субектите, каквато
всъщност не съществува. С административен акт, влязъл в сила са установени публични
задължения на един частноправен субект към публичноправен такъв. Същите не са
установени със сила на пресъдено нещо, поради пропускане на възможността за
обжалването им, но това не ги прави несигурни или нуждаещи се от съдебно
установяване по реда на ГПК. Несъгласието на даден субект с вменените му
задължения не задължава на всяка цена съда да се произнесе по избрания от ищеца
ред.
Поради съвпадение на
правните изводи на двете съдебни инстанции определението на Сливенския районен съд
следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, подадената от процесуалния представител на Х.И.П., ЕГН **********
***, частната жалба против Определение
№ 1476/07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 2127/2019 г. на Сливенски районен
съд, с което е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.