РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Пловдив, 04.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502388 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от П. ХР. ЗЛ. ЕГН ********** против решение №261613
от 31.05.2021 г. по гр.д.N499/2020 г. на ПРС, 3 бр.с., с което са предоставени упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца Н. П. З.А ЕГН ********** и Н. П. З. ЕГН
**********, на тяхната майка ЮЛ. ВЛ. Р. ЕГН **********, определено е местоживеене на
децата при майката; ОПРЕДЕЛЕН е режим за осъществяване на лични отношения между
бащата П. ХР. ЗЛ. ЕГН **********, и децата Н. П. З.А ЕГН ********** и Н. П. З. ЕГН
********** всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9 до 18ч. и 15 дни през лятото, които
не съвпадат с годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с
децата; първите четири реално проведени срещи на бащата с децата да се състоят в
присъствие на майката или на определено от нея лице като за първа седмица от месеца ще се
счита тази, в която и събота, и неделя носят дати от съответния месец;ОСЪДЕН е П. ХР.
ЗЛ. да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Н. П. З.А, в размер на 250лв , а на сина си
Н. П. З.- в размер на 200лв. чрез тяхната майка и законен представител ЮЛ. ВЛ. Р., считано
от 14.01. 2020г. занапред, до навършване на пълнолетие на детето, или настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното и изплащане;ОСЪДЕН е П. ХР.
ЗЛ. да заплати издръжка на дъщеря си Н. П. З.А в размер на 250лв месечно, а на сина си
1
Н. П. З.- в размер на 200лв. месечно, чрез тяхната майка и законен представител за изминал
период - от 14.01.2019г до 14.01.2020г. ведно със законната лихва върху дължимата сума от
падежа до окончателното й изплащане; РАЗРЕШАВА се на децата Н. П. З.А и Н. П. З. да
пътуват извън пределите на РБългария, придружени от майка си по посока държавите от
ЕС,Великобритания и Русия ,ежегодно за времето от 1 април до 10 април, от 15 юли до 15
август и от 1 януари до 10 януари -всяка календарна година, за период от 5 години от
влизане на настоящото съдебно решение в сила, без да е необходимо съгласието на бащата
П. ХР. ЗЛ.;РАЗРЕШАВА ОДП - *** да издаде паспорти за международно пътуване на
децата Н. П. З.А и Н. П. З. без да е необходимо съгласието на бащата П. ХР. ЗЛ.;ОСЪДЕН е
П. ХР. ЗЛ. да заплати на ЮЛ. ВЛ. Р. сумата от 785лв., представляваща разноски в
производството, а по сметка на ПРС ДТ в размер на 60лв., както и ДТ от 846 лв. в
производството по определяне на издръжка на малолетните деца. Жалбоподателят счита
решението на ПРС за неправилно, но не може да изложи съображения за това; счита, че
всички твърдения за отношението му към децата не отговарят на истината. Излага
твърдения, че Ю.Р. многократно го заплашвала, че ще отведе децата в чужбина и няма да ги
вижда; че от коледните празници на 2019 г. тя напълно е ограничила контактите му с децата
и целенасочено полагала усилия да ги отчужди от него; че е правил опити да се свържи с Ю.
за да види децата, но тя не отговаряла на обажданията му; нямал възможност даже да
присъства на рожденните им дни; телефонът на детето Н. бил променен умишлено, за да не
може да се свържи с нея; по отношение на размера на издръжката твърди, че нямал
недвижими имоти или фирми и че от 2019 г. е без доходи, не работи и се издържа с помощи
от роднини. Иска да се отмени решението на ПРС.
Въззиваемата ЮЛ. ВЛ. Р. ЕГН ********** чрез адв.М.М.– счита жалбата за
неоснователна, както и че е необоснована, тъй като въззивникът не е изложил конкретни
оплаквания на защо счита решението за неправилно, поради което въззиваемата се позовава
на т.1 от ТР №1/2013 г. на ВКС на РБ, където е казано, че когато жалбата е
кратка,необоснована и без ясна юридическа формулировка, въззивният състав е длъжен да
провери правилността на решението само относно упражняването на родителските права,
издръжката на децата и режима на лични отношения, от което следвало, че по исковете за
издаване на международни паспорти и пътуване извън страната съдът не е длъжен да прави
служебна проверка.
Подадена е и ЧЖ от П. ХР. ЗЛ. срещу определението, с което е допуснато
предварително изпълнение на решението по исковете с пр.осн.чл.127а СК с оплакване за
нищожност поради липса на мотиви и се иска неговата отмяна.
Постъпил е отговор на ЧЖ от ЮЛ. ВЛ. Р. чрез адв.М.М.– счита ЧЖ за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявените искове са с пр.осн.чл. 127,ал.2 СК,чл.127а СК и чл.143 СК.
От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения
2
във въззивната жалба и отговора се установява следното:
Не се спори по делото, че ищцата и ответника не са имали сключен граждански брак,
живели са на фактически начала, както и че от съвместно им съжителство имат родени две
деца - от представените удостоверения за раждане е видно, че малолетните деца на страните
са: Н. П. З.А ЕГН **********, родена 2010 г., сега на 11 год. и Н. П. З. ЕГН **********,
родено 2015 г., сега на 6 год.
В ИМ се твърди, че страните са разделени от 28 септември 2018 г. като от 2019 г. З.
не е давал никакви средства за издръжка на двете деца с изключение на 336 лв. за Н. /от
които 120 лв. за ***** и 216 лв.- купони за храна за обяд/ и 150 лв. за Н. – 3 вноски за детска
градина; твърди се също, че ответникът работи в дома си като ***** – прави програми,
сайтове и др.под., от което получавал добри доходи. По отношение на децата в ИМ се
твърди, че ответникът не полагал грижи за децата – нито преди раздялата им, нито след
това: 1 година след раздялата им той не поискал да вземе и да види сина си – вземал само Н.,
от което момчето страдало; и двете деца имали проблеми с говора до 3 години и до сега
посещавали *****, който препоръчал да бъдат заведени и на *****, но майката нямала
средства; бащата нямал изградена връзка с децата, не ги търсил и нямал нужда са се среща с
тях; лятото на 2019 г. не пожелал да ги вземе нито веднъж; м.октомври 2019 г. за първи път
взел Н.; ответникът не се грижил за децата- когато ги вземел ги водил в дома си и им пускал
телевизор или компютър и ги хранил нездравословно с пица и сандвичи; само майката ги
водила и взимала от училище; на 13.10.2019 г. детето Н. се разболяло и вдигнало висока
температура и трябвало бащата да я гледа на 14.10.2019 г. сутринта, за да може майката да я
заведе след обед на лекар, но детето започнало да й звъни още от 9,30 ч , че вдига
температура, а баща й спял и то не могло да го събуди; детето позвънило отново в 11,30 ч. и
казало на майка си, че се е обринало; в 13,30 ч личния лекар прегледал детето и установил,
че е болно от ***** и било прието за лечение в болница „*****“. Майката счита, че бащата
няма подход към децата и ги пренебрегва; твърди, че жилището му нямало нужната хигиена;
че децата не искали да ходят при него, а когато контактували, той се заяждал с тях. Иска да й
бъдат предоставени родителските права върху двете деца, да бъде определен режим на
лични контакти с бащата, да бъде осъден ответника да й заплаща издръжка в размер на 250
лв. месечно за първото и 200 лв. за второто дете, както и издръжка за двете деца за минало
време /от 14.01.2019 до 14.01.2020 г./ Направено е искане да се разреши на децата да пътуват
извън РБ за срок от 5 год. в ЕС, Русия и Великобритания за времето от 01.04. до 10.04., от
15.07. до 15.08. и от 01.01. до 10 .01.
Ответникът не е депозирал отговор по чл.131 ГПК.
РС е уважил исковете в пълен размер.
ПОС намира, че въззивната жалба е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни
оплаквания и аргументи в какво се изразява неправилността и незаконосъобразността на
първоинстационното решение и как точно според жалбоподателят съдът е следвало да
тълкува доказателствата по делото.
3
Съгласно разяснениеята, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ВКС на РБ, когато жалбата
е бланкетна - кратка,необоснована и без ясна юридическа формулировка - въззивният състав
е длъжен да провери правилността на решението само относно упражняването на
родителските права, издръжката на децата и режима на лични отношения, от което следва,
че по исковете за издаване на международни паспорти и пътуване извън страната при
бланкетна жалба, както е в случая съдът не е длъжен да прави служебна проверка. В този
случай, съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение по иска с пр.осн.чл.127а ГПК е валидно и допустимо, тъй като
въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни правила, поради което по отношение на този иск и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите му.
По отношение на исковете за родителски права, режима на лични отношения и
издръжката:
От показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца – св.Н. Р. /майка на
ищцата/ се установява,че страните живели на съпружески начала около 9 години; след
раздялата им, майката с децата заживяли в гр.***** в самостоятелно жилище,собственост на
нейния брат, което се състояло се от хол, всекидневна, детска стая и спалня, и в което имало
всичко необходимо за отглеждане на децата; свидетелката и съпруга й живеели в малка
къща в същия двор и когато има нужда, помагали на дъщеря си -в грижите за децата ищцата
винаги може да разчита на тях; от година и половина бащата нямал почти никакъв контакт с
децата; първата година след раздялата той взимал само голямото дете,поради което малкото
дете Н. страдало от това отношение; бащата нямал официално доходи ,но в дома си
изработвал сайтове,програми и реализирал доходи; страните имали неразбирателства на
тема пари, тъй като ответникът смятал ,че реализираните от него средства са лични и
спестявал, поради което родителите на ищцата били принудени редовно да им помагат
финансово; детето Н. не желаело контакт с баща си,тъй като била наранена и обидена от
него след като той не се погрижил за нея, когато се разболяла и вдигнала висока
температура, а предпочел да си спи; когато страните живели заедно, за децата се грижила
основно майката – и двете деца имали проблеми с говора и Ю. ги водела на *****, а бащата
не бил съгласен да дава пари за *****; Бащата не полагал грижи за децата ,а също и не
умеел това. Свидетелката не знае каква сума реализира ответникът като доход, но когато се
разделил с ищцата се похвалил ,че е спестил 4 000лв., докато свидетелката и съпругът и
редовно се налагало да помагат на дъщеря си . И двете деца имали проблем с говора и
майката ги водила на ***** .Бащата не бил съгласен ,,да дава пари за *****. *****ът
посъветвал майката на децата да потърсят помощ и от *****. Децата били свидетели на
травмиращи ситуации в семейството.Н. споделяла как бащата обиждал майката. Сега децата
се чувствали добре,спокойни и обгрижени; с баща си нямат изградена връзка, бащата не ги
търсил и не искал да ги вижда - той не ходил даже до училището да види децата,
4
независимо, че живее в близост до него; и двете деца спортували -посещавали занимания по
таекуондо,за което майката плащала такса 50лв на месец за дете; таксата за детска градина
на Н. била също 50 лв.; майката закупувала необходимите на децата за ежедневието дрехи и
обувки.
По делото са приети без възражения социален доклад на Агенцията за социално
подпомагане-**** – л.85 от д.РС и социален доклад на Агенцията за социално подпомагане-
*****– л.84 от д.РС. От социален доклад на Агенцията за социално подпомагане-**** се
установява, че с П.З. е проведен разговор, в който той е казал, че след раздялата му с ищцата
е ходил до ***** да вижда сина и дъщеря си, купувал им е подаръци, но в 1 момент решил
да бъде в пасивна позиция, защото „каквото и да направил се обръщало срещу него“; от
23.12.2019 г. не се бил виждал с децата и не е правил опити за това с цел „да не влоши
тяхното психо-емоционално състояние“; признава, че не е давал издръжка за децата; по
отоншение на жилищните условияи среда за децата е казал, че живее в собствено жилище,
състоящо се от хол, палня и кухня; не бил в добри отношения с мака си и и не знае дали тя
поддържа връзка с внуците си.
От соц.доклад и от свидетелките показания, които съдът кредитира като обективни и
убедителни, непротиворечащи на доказателствения материал по делото, се установява, че от
23.12.2019 г. бащата не е виждал децата по негово желание, че не е полагал грижи за тях, че
не е давал издръжка; че жилището, което живее за децата няма подходящи условия за
отглеждането им, тъй като в него няма затях самостоятелна стая; установя се, че той не
може да разчита на помощ от разширеното си семейство за отглеждане на децата, тъй като
не е в добри отношения със своята майка. Изявленията на З. пред ***** противоречат на
изложеното от него във въззивната му жалба, че ищцата е ограничила контактите му с
децата, че е правил опити да види децата, че телефона на Н. бил променен, за да не може той
да се свържи с нея /видно от приложената на л.95 до л.104 от д.РС- въззивникът и Н. са си
писали есемеси по телефона/, което поставя под съмнение тяхната достоверност, а
останалите му оплаквания във ВЖ са останали голословни и недоказани по делото.
В соц.доклад на л.84 от д.РС е записано, че грижата за децата е поета изцяло от
майката, която има подкрепата на своето разширено семейство; че в жилището, където
живее ищцата с децата има подходящи условия за отглеждането им, тъй като за децата има
осигурена самостоятелна стая, което се установява и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка.
От събраните доказателства, ПОС намира, че може да се направи категоричният
извод, че родителските права върху децата следва да се възложат на майката, която е поела
грижата за децата до момента и задоволява техните потребности за разлика от бащата, който
е неглижирал своите родителки отговорности. Този извод се налага и с оглед ниската
възраст на детето Н., която предполага по-голям контакт с майката.
При определяне на режима на лични отношения на 11 годишното момиче и 6
годишното момче, следва да се изхожда от техните интереси, специфични потребности и
5
нужди за възрастта, свързани с емоционалното и здравословното им състояние. Ето защо
ПОС намира, че определения от съда режим за лични контакти / всяка втора и четвърта
неделя от 9 ч. до 18 ч. от месца и 15 дни през лятото / в най-голяма степен отговаря на
нуждите на децата, съобразен е с възрастта им и с правото на бащата на редовен и
пълноценен контакт с децата. Поради изложеното ПОС намира, че РС е постановил
правилно и законосъобразно решение в тази част, което следва да се потвърди.
По отношение на издръжката: Майката заработва 779,90 лв. ср.месечно – в. от уд. от
ф.“*****“ООД- на л.22 от д.РС, от показанията на разпитаната свидетелка – 900 лв.
ср.месечно, а от соц.доклад - с плетево ищцата си докарвала допълнителен доход или
заработвала около 1100 лв. ср.месечно. Бащата е *****. Няма данни за неговите доходи
понастоящем и година назад. От показанията на св.Р. се установява, че З. й се похвалил, че
преди раздялата с доходите си покривал разходите си и бил спестил 4000 лв. ПОС намира,
че въззивникът е млад, трудоспособен и с неговата професия на ***** /която не е засегната
от *****/, както и с оглед алиментното му задължение за издръжка на низхдящи, същият би
могъл да заработва около средната за страната работна заплата, или поне 1300-1500 лв.
месечно.
Детето Н. е на 11 г., а детето Н. – на 6 г.От събраните доказателства се установява, че
децата спортуват – ходят на таекуондо, за което майката заплаща по 50 лв. за всяко дете,
както и по 50 лв. месечна такса за детска градина на малкото дете; установи се от
представените по делото епикризи/л.25-л.28 д.РС/, че децата са боледували от вирусна
инфекция, наложило се е **** лечение на Н., че двете деца са имали проблеми с **** и се е
наложило да посещават *****.
Съгласно чл.143,ал.2 СК –родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Бащата е здрав, млад, трудоспособен и с оглед алиментното му
задължение за издръжка на низходящ съдът намира, че би могъл да заработва около
средната за страната раб.заплата. Съгласно чл.142,ал.2 СК – минималната издръжка за дете е
равна на ¼ от минималната РЗ. Понастоящем минималната РЗ е 610 лв., а от 01.01.2021 г.-
650 лв. ¼ от минималната РЗ е 152,50 лв., респективно 162,50 лв. Преценявайки нуждите на
децата от храна, обекло, обувки, учебни помагала, лечение, лекарства, спорт и други, и
възможностите на родителите ПОС намира, че за издръжката на детето Н. са необходими и
възможни общо 400 лв. месечно, от които бащата следва да поеме по 250 лв., а майката –
останалите средства и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието й, а за
издръжката на детето Н. са необходими и възможни общо 350 лв. месечно, от които бащата
следва да поеме по 200 лв., а майката – останалите средства и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието, както и същия размер издръжка за минал период – 1 година
назад от завеждане на делото. До същият извод за размера на издръжката е достигнал и РС,
поради което решението му в тази част следва да се потвърди.
Подадената ЧЖ от П. ХР. ЗЛ. срещу определението, с което е допуснато
предварително изпълнение на решението по исковете с пр.осн.чл.127а СК с оплакване за
6
нищожност поради липса на мотиви, е неоснователна, тъй като съгласно чл.127а, ал.4 ГПК
съдът допуска предварително изпълнение на постановеното решение по силата на закона,
поради което не е необходимо да излага мотиви.
С оглед изхода на спора, разноски по делото, направени пред ОС се присъждат в
полза на въззиваемата в размер на 600лв. пред ПОС - платен адвокатски хонорар.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261613 от 31.05.2021 г. по гр.д.N499/2020 г. на ПРС, 3
бр.с.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на П. ХР. ЗЛ. срещу определение от 08.06.2021
г. на ПРС, 3бр.с. по бр.д.№499/2020 г., с което е допуснато предварително изпълнение на
решението по исковете с пр.осн.чл.127а СК като неоснователна.
ОСЪЖДА П. ХР. ЗЛ. ЕГН ********** от гр.***** да заплати на ЮЛ. ВЛ. Р. ЕГН
********** от гр.*****, ул.“*****, сумата от 600лв.- разноски по делото пред ПОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7