РЕШЕНИЕ
№ 766
21.12.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Мария Койнова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 462 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.А.Н. ***, против Уведомително писмо изх.№02-260-6500/10834#7 от 03.04.2018г. на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) – С., с което жалбоподателят не е одобрен за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност от Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
Жалбоподателят счита, че атакуваното писмо е издадено при съществени нарушения, както от процесуален, така и материалноправен характер. Твърди, че не било вярно обективираното в писмото, че решението на Хасковския административен съд по адм.д.№230/2015г. е потвърдено от Върховния административен съд. Напротив, същото било отменено с Решение №12438 от 17.10.2017г., постановено по адм.д. №9770/2016г. на ВАС и не било влязло в сила. С последното спорът бил решен по същество и всички правни основания на органа за отказа за подпомагане били изчерпани, като ВАС бил изпратил преписката на ДФЗ за ново произнасяне, и вместо да му бъдат заплатени полагащите му се субсидии, същите отново му били отказани, като променил основанията за недопустимост на подпомагането, а това било в разрез с тълкуванията на ВАС дадени в Решение №12438/17.10.2017г. Навежда довод за това, че е вписан в Системата за идентификация и регистрация на животните по чл.30, ал.2, т.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а не че не бил вписан, както твърдял административният орган. Претендира заплащане на обезщетение ведно със законните лихви. В писмени бележки, оспорващият прави искане съдът изрично да се произнесе за това, че не бил уведомен по реда на чл.62, ал.4 от Наредба 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания“ за уведомително писмо издадено през 2011г. по същия казус. Счита, че неуведомяването му води до извод за неизвършена административна проверка от страна на органа. Сочи, че атакуваното в настоящия процес уведомително писмо е издадено в пълно противоречие в мотивите на ВАС за разглеждане на хипотезата на чл.19, ал.2 от Наредба 11/2009г. Твърди и подмяна на факти по делото, както и че към 27.01.2011г. животновъдният му обект бил активен и с животни. Твърдените от ответника обстоятелства, че интегрираната система на БАБХ-ВетИС липсвало вписване на животни не съответствало на представените от него доказателства, които не били одобрени от ДФЗ, но били приети от съда.
Ответникът –
Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, в писмено становище оспорва жалбата, като
счита същата за неоснователна. Претендира разноски. В писмена защита, излага
подробни съображения за неоснователност на оспорването и за законосъобразност
на атакуваното уведомително писмо. Посочва, че при попълване на подаденото общо
заявление за подпомагане с приложение за
кандидатстване по Мярка 214„Агроекологични плащания“ жалбоподателят не попълнил
таблицата за отглеждани животни, а при разглеждане на заявлението и служебно
извършените справки не били установени данни за вписване в системата за
идентификация и регистрация на животните по чл.30, а.2, т.3 от ЗПЗП. Това се
потвърждавало и от писмо на директора на Българската агенция по безопасност на
храните.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2011г. М.А.Н. подал общо Заявление за
подпомагане (л.27), ведно с приложение за кандидатстване по мярка „Агроекологични плащания” 2011 (л.65),
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност” /ВПС1/ (л.69). Видно от приложението, жалбоподателят е посочил, че
кандидатства за първа година с общата площ за АЕП 2011 – 29.16 ха.
На
31.05.2011г. е подадено Заявление – редакция на парцели (л.77), видно от което
част от заявените БЗС са оттеглени от кандидата. Извършена е и редакция на
Приложението за кандидатстване за Агроекологични плащания (АЕП), като общата
площ, с която се кандидатства по мярката, е намалена на 26.11 ха.
С Уведомително писмо изх. №02-260-6500/20249 от 02.11.2011г., от Изпълнителния директор на ДФЗ, М.А.Н. бил уведомен за площи, заявени от повече от един кандидат. Писмото било получено на 30.11.2011г. от пълномощник. На 06.12.2011г. чрез упълномощено лице била подадена Декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин (л.101), в която е посочено, че кандидатът е съгласен с резултатите от процедурата по изясняване на принадлежността на установените двойно декларирани площи, заявени от него за получаване на директно подпомагане със Заявление за подпомагане – Кампания 2011. Приложена е таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи. Съставен е и подписан на 06.12.2011г. Списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи (л.116).
По делото е налично Уведомително писмо изх.№02-260-6500/7913 от 30.06.2012г. от Изпълнителен Директор на ДФЗ, с което жалбоподателят е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011г., а именно по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). За извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка „АЕП” за кампания 2011г. жалбоподателят не е уведомяван. Такова уведомяване е извършено за кампания 2012г. с Уведомително писмо изх.№02-260-6500/10834 от 09.08.2013г. (л.49-55 от адм.д.230/2015г.), като в писмото е посочено, че 2012г. е първа година от последно поетия от лицето агроекологичен ангажимент.
С писмо (молба) вх. №02-260-6500/10834 от 27.03.2015г. (л.62 от адм.д. 230/2015г.) в Държавен фонд „Земеделие”, жалбоподателят М.А.Н. е поискал от Изпълнителния Директор на ДФЗ да му бъде отговорено писмено коя е първата година от поетия от него ангажимент по мярка 214 „Агроекология”.
С писмо изх. №02-260-6500/10834 от 23.04.2015г. на Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, М.А.Н. е уведомен, че за кампания 2011 в подаденото заявление с УИН: 26/300511/84273, като е декларирал за подпомагане 25 бр. парцела с обща площ 26.15 ха по мярка 214 „АЕП” от ПРСР с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)” с код АПП13. Посочено е, че този код е за възстановяване и поддържане на площите чрез паша, но в „Таблица за отглежданите животни” към заявлението липсвали обвързани с производството животни. С писмото е указано на лицето, че съгласно получени указания от МЗХ с изх. №13-2459/24.03.2010г., е недопустим за подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)”, както и че за кампания 2012 в подаденото заявление с УИН: 26/080512/98112 е декларирал за подпомагане 38 бр. парцели с обща площ 24.41 ха по мярка 214 „АЕП” от ПРСР, с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)” с код на дейност АПП13. След извършване на административни проверки по мярка 214 „Агроекологични плащания”, на лицето било изпратено Уведомително писмо за одобрение по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)”, с изх. №01-6500/13680 от 20.12.2012г., получено от него на 27.12.2012г., с което бил уведомен за поемането на 5-годишен ангажимент от 2012г. по м.214 „АЕП”.
Писмо изх. №02-260-6500/10834 от 23.04.2015г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” е било оспорвано пред АдмС – Хасково, който с Решение №136/14.07.2016г., постановено по адм.д. №230 по описа за 2015г. отхвърлил жалбата на М.А.Н.. Съдебният акт е бил обжалван пред Върховния административен съд, който с Решение №12438 от 17.10.2017г., постановено по адм.д. №9770/2016г. по описа на ВАС, отменил Решение №136/14.07.2016г. на АдмС - Хасково, постановено по адм.д. №230 по описа за 2015г., отменил и иисмо изх. №02-260-6500/10834 от 23.04.2015г. на Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, изпратил административната преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение.
В мотивите си ВАС е посочил, че решението на АдмС – Хасково е неправилно, а административният орган не е изложил, нито фактически, нито правни основания за недопустимост на подпомагането в разгледаната от съда хипотеза на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 година. Според ВАС, ако волята на административния орган е била да откаже подпомагане на основание чл. 19, ал. 2 от цитираната наредба е следвало да впише фактите и обстоятелствата, които водят до правния извод в тази разпоредба. Изложил доводи за немотивиране при прилагане на правните норми при издаване на акта. Според съда, Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – С. e постановил писмо изх. № 02-260-6500/10834 от 23.04.2015 г. в противоречие с разпоредбата на чл.32, т.2 от Наредба № 11/06.04.2009 година. Предвид факта, че друго основание за отказ не било посочено в оспорения административен акт, съдът не можел да осъществи контрол върху другите хипотези за отказ, предвидени в Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година.
С атакуваното в настоящия процес Уведомително писмо изх.№02-260-6500/10834#7 от 03.04.2018г. на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – С., жалбоподателят отново не е одобрен за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност от Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. В мотивите си за неодобрение, органът е посочил, че заявявайки подпомагане по направление ВПС1 с код на дейността АПП13 кандидатът следвало да декларира животни, тъй като начина на осъществяване на дейността по направлението ще се извършва чрез паша. От подаденото общо заявление за подпомагане с приложение за кандидатстване по Мярка 214, при кандидатстването не била попълнена таблица за отглежданите животни, а при разглеждане на заявлението на кандидата и извършени служебно справки не били установени данни за вписване в системата за идентификация и регистрация на животните по чл.30, ал.2, т3 от ЗПЗП.
Жалбата против Уведомително писмо
изх.№02-260-6500/10834#7 от 03.04.2018г. на Зам. изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие” – С. е
подадена на 07.05.2015г. директно пред Административен съд – Хасково.
По административната преписка е
представено Решения по Протокол №109 и Протокол №110 от заседание на УС на ДФЗ
от 15.02.2017г., Решения
по Протокол №114 от заседание на УС на ДФЗ от 15.06.2017г., Заповед
№03-РД/715/27.06.2017г. на Изпълнителен Директор на ДФЗ за делегиране на
правомощия, Договор за наем на общинска земеделска земя №11 от 20.05.2011г.
По
делото от жалбоподателя е представено и Заявление за вписване на животновъден
обект във ВетИС №186/27.01.2011г. от М.А.Н., находящ се в с. С., общ. К., обл.
К.и, собственост на Н. със заявени 3 бр. овце, отглеждани за месо.
Във връзка с процесуално искане на
ответника, по реда на чл.192 от ГПК вр. с чл.144 от АПК от трето неучастващо в
процеса лице- БАБХ е изискано и представено писмо вх.№4370 от 20.07.2018г. от
главен секретар на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). В него
се посочва, че за периода 01.10.2010г. до 30.09.2011г. в интегрираната
информационна система на БАБХ – ВетИС за
лицето М.А.Н. са вписани следните обстоятелствата: На 10.12.2014г. лицето е вписано като
собственик на животновъден обект стар №6457-0023, находящ се в с. О. к., общ. Х.,
обл. Х., считано от 03.11.2003г. На 28.01.2011г. Н. е вписан като собственик на
животновъден обект №**********, находящ се в с. С., общ. К., обл. К., считано
от 27.01.2011г. В писмото е посочено още, че двата животновъдни обекта не са
вписани като регистрирани животновъдни обекти по смисъла на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Двата обекта са вписани във ВетИС, като
неотговарящи на ветеринарномедицинските изисквания. Не са вписани данни и/или
прикачени файлове за издадени удостоверения за регистрация на двата
животновъдни обекта, съгласно изискванията на чл.137 от ЗВМД. На следващо място
е посочено, че За периода 01.10.2010г. до 30.09.2011г. в интегрираната информационна
система на БАБХ – ВетИС, няма вписване
за налични животни в двата животновъдни обекта. Видно от разпечатка от
Ветеринарна служба - К. от 02.07.2018г. на Регистър на обекти с епизоотично
значение (л.133) представена от оспорващия, в животновъден обект №**********,
находящ се в с. С., общ. К., обл. К., собственост на жалбоподателя, са налични
1 бр. овца с предназначение за месо, от 27.01.2010г. и 2 бр. овце, категория
заден двор (лично стопанство) от 27.01.2010г. Статуса на животновъдния обект е
отбелязан за активен към 27.01.2011г. В съдено заседание, пълномощникът на Н.
заявява, че не може да представи удостоверение за регистрация на животновъдния
обект, но твърди, че представената разпечатка от Ветеринарна служба - К. от
02.07.2018г. на Регистър на обекти с епизоотично значение, установява реализирана
регистрация на животновъдните обекти. Твърди, че чл.137 от ЗВМД не е приложим към периода когато на подаване на заявлението
през 2011г., относно вписване на животновъдни обекти и затова обекта не е
вписан. Освен това, ответната страна не уточнила на коя алинея от чл.137 от
ЗВМД се позовава. Това, че не били регистрирани животновъдни обекти не отговаряло
на истината.
При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, обективирано е в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл.59 ал.2 от АПК.
Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати нарушения на административно производствените правила.
При преценка относно съответствието на оспореното писмо с материалноправните разпоредби съдът намира следното:
В оспорения акт административният орган е посочил фактическото основание жалбоподателят да не е одобрен за участие в направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/2/“ от мярка214 „Агроекологични плащания“ и недопустим кандидат за кампания 2011г. по заявление с УИН: 26/300511/84273 за подпомагане за първа година по мярката. Видно от мотивите на оспорения акт, кандидатът следвало да декларира животни, тъй като начина на осъществяване на дейността по направлението ще се извършва чрез паша. От подаденото общо заявление за подпомагане с приложение за кандидатстване по Мярка 214, при кандидатстването не била попълнена таблица за отглежданите животни, а при разглеждане на заявлението на кандидата и извършени служебно справки не били установени данни за вписване в системата за идентификация и регистрация на животните по чл.30, ал.2, т3 от ЗПЗП.
Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати нарушения на административно производствените правила.
При преценка относно съответствието на оспореното писмо с материалноправните разпоредби съдът намира следното:
Редът и условията за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” са регламентирани в Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредбата/. В Глава 4 от Наредбата са уредени изискванията към кандидатите за подпомагане, а в Глава 5 от Наредбата са регламентирани условията за одобряване за подпомагане на парцели, животни и пчелни семейства.
В случая спорният по делото въпрос е допустим ли е жалбоподателят за подпомагане по мярка АЕП 214, направление ВПС1 за кампания 2011г. и в тази връзка следва ли 2011г. да се счита за първа година от агроекологичния ангажимент.
За да приеме
недопустимост за подпомагане на кандидата по АЕП за кампания 2011г.,
административният орган се е позовал на чл.l9 ал.2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за прилагане на дейностите
по чл.2, ал. 1, т.2, б. "а"- управление на земеделски земи с
висока природна стойност с направление възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност, кандидатите за подпомагане се вписват в
системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3
ЗПЗП. От приложението на цитираните правни норми следва, че заявявайки
подпомагане по направление ВПС1 с код на дейността АПП13, кандидатът следва да
декларира и животни именно поради факта, че начина на осъществяване на
дейността по направлението ще се извършва чрез паша. Видно от подаденото общо
заявление за подпомагане с приложение за кандидатстване по мярка 214 АЕП с УИН:
26/300511/84273, при кандидатстването не е установено по преписката да е
попълнена таблица за отглежданите животни. При разглеждане на заявлението и
извършени служебно справки, административният орган не е установил данни и за
вписване в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал.
2, т. 3 ЗПЗП.
Изложеното в оспорения акт се
потвърждава от представеното и прието по делото писмо на Директор на Българска
агенция по безопасност на храните, във връзка с изискана информация по реда на
чл.192 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Видно от същото жалбоподателя няма
регистриран животновъден обект, както и регистрирани в системата за идентификация и регистрация на
животните и животновъдните обекти животни в периода от подаване на заявлението
до изтичане на стопанската година.
Доколкото преценката за законосъобразност на оспорения административен
акт се базира на изложените в същия фактически основания за издаването му, а не
на правните такива, съдът счита за правилно становището на административния
орган, че жалбоподателят е бил недопустим за подпомагане по мярка 214АЕП за
кампания 2011г.
В Глава 4 от
Наредбата са уредени изискванията към кандидатите за подпомагане. Съгласно чл.19 ал.2 от същата, за
прилагане на дейностите по чл.2, ал. 1, т. 1, б.
"б", т.2, б. "а" и т.5 кандидатите за
подпомагане се вписват в системата за идентификация и регистрация на животните
по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП. При тази
нормативна регламентация и с оглед систематичното място на разпоредбата, се
налага извод, че заявявайки подпомагане по направление ВПС1 с код на дейността
АПП13, кандидатът следва да декларира и
животни. Този извод логично следва от обстоятелството, че начинът на
осъществяване на дейността по направлението ще се извършва чрез паша. Видно от
подаденото в настоящия случай общо заявление за подпомагане с приложение за
кандидатстване по мярка 214 АЕП, кандидатът не е попълнил таблица за
отглежданите животни, съотв. няма данни
за вписването му в системата за идентификация и регистрация на животните
по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП. Представеното от
жалбоподателя пред настоящия съд Заявление
за вписване на животновъден обект във ВетИС №186/27.01.2011г. от М.А.Н.,
находящ се в с. С., общ. К., обл. К., собственост на Н. със заявени 3 бр. овце,
отглеждани за месо, не удостоверява пред съда регистрацията на животновъдния
обект в системата за идентификация на животните и животновъдните обекти в
периода на подаване на заявлението. Оспорвайки изложеното в писмо на Директор на Българска
агенция по безопасност на храните, жалбоподателят не подкрепя с доказателства
твърдението си за регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД.
Действително при подадено заявление за регистрация на подобен обект, Директорът
на БАБХ е административният орган, който в процедура по чл.137 от ЗВМД следва
да впише обекта в регистъра и издаде удостоверение за регистрацията му или да
постанови мотивиран отказ за регистрацията му. Пред настоящия съд не са
представени доказателства от жалбоподателя за издадено Удостоверение за
регистрация, както и за завършена процедура по чл.137 от ЗВМД. С оглед правния
интерес и подаденото заявление,в задължение на жалбоподателя е било да следи за
произнасянето на административиня орган.
Изискването за деклариране на животни в случаите, когато кандидатът е заявил участие по направлението по чл. 2, ал. 1, т. 2, буква "а" т.е по ВПС1 и че ще поддържа затревените площи чрез паша, е нормативно въведено с разпоредбата на чл.32 т.8 от Наредбата и при неспазването му е предвидено заявлението да не се одобрява за участие в мярка АЕП. Действително тази разпоредба не е била действаща към момента на подаване на заявлението, а е в сила от 18.04.2014г. Последното обаче с оглед нормата на чл.19 ал.2 от Наредбата, не може да обоснове извод, че за кампания 2011г. жалбоподателят е отговарял на изискванията за подпомагане по АЕП, ВПС1, за да бъде допуснат до подпомагане по заявеното направление от мярката. В тази връзка съдът счита, че оспореното писмо е издадено в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д.№5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Определено по реда на чл.7, ал.1, т.4, във вр. с §1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Н. ***, против Уведомително
писмо изх.№02-260-6500/10834#7
от 03.04.2018г.на Зам. Изпълнителен
Директор на Държавен фонд „Земеделие” – С.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.С., разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: