№ 836
гр. Ловеч, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500543 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази:
Производство по чл.274,във връзка с чл.415,ал.5 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София,р-н „Триадица“,бул.“България“№81В, представлявано от Х.М. и
Й. К.,като пълномощници на управителите, срещу Определение №968/05.11.2021г.,пост.по ч.гр.д.
№862/2021г.по описа на Рс-Ловеч, с което съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и
прекратил производството по делото. Счита определението за неправилно.Сочи,че след
получаване на разпореждането по чл.415,ал.2 от ГПК, на 05.10.2021г. е предявил иск по реда на
чл.422 от ГПК за вземането,предмет на заповедното производство.Към исковата молба са
приложени и доказателства за внесената държавна такса.Макар исковата молба да не е изпратена
акто доказателство отделно на заповедния съд,тя е предявена пред същия районен съд,адресирана
е до същия съдебен състав,при което счита,че разпореждането по чл.415,ал.2 от ГПК, е изпълнено.
Затова моли да се отмени обжалваното определение,като неправилно.
Към жалбата прилага искова молба,с твърдение,че е от 05.10.2021г.Договор за
потребителски кредит №408835/15.01.2015г., Договор за продажба на вземане от 02.03.2021г.,
Извадка от Приложение №1 към договор за цесия,пълномощни.
При произнасянето си съдът съобрази приложените към ч.гр.д.№862/2021г. на РС-Ловеч
писмени доказателства и приема за установено следното:
По допустимостта.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и от легитимирано да го
стори лице. Жалбоподателят е уведомен за обжалваното определение на 16.11.2021г.,а частната
1
жалба е подадена на 23.11.2021г.-т.е.в законния срок. При тези данни жалбата се явява допустима
и следва на основание чл.278 от ГПК да се разгледа по същество.
По същество.
Установява се,че на 05.05.2021г. „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София,р-н „Триадица“, бул.“България“№81В, представлявано от Х.М. и
Джозеф Мартинак , е подало заявление по чл.410 от ГПК с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Т. КР. Г. от гр.Ловеч. Искането се основава на
придобито от заявителя чрез цесия вземане срещу Г., произтичащо от С.Договор за потребителски
кредит с №408835 от 15.01.2015г.,сключен с „Кредисимо“АД с ЕИК *********. Посочено е, че е
изтекъл крайният срок на договора. Заявителят сочи,че длъжникът е уведомен за цесията на
01.04.2021г. Приложени са доказателства по чл.410,ал.3 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението изцяло и издал Заповед №477 от 07.05.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Съдът е направил опит да връчи заповедта на
постоянния и на настоящия адрес, но длъжникът не е открит, не е установен и действащ трудов
договор. Затова е разпоредено съобщението да се връчи по реда на чл.47 от ГПК-чрез залепване.
Такова е извършено както на настоящия, така и на постоянния адрес на длъжника. В указания срок
никой не се е явил за получаване на съобщението и книжата.
С Разпореждане №1830/20.09.2021г. съдът е дал указания по чл.415,ал.2 от ГПК. Изрично
е предупреден за последиците от непредставяне на доказателства за предявен в срок
установителен иск. Съобщението е получено от заявителя на 29.09.2021г. До постановяване на
обжалваното определение-05.11.2021г.по делото не са представени доказателства за предявяване
на иск по чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
С обжалваното Определение №968/05.11.2021г. РС-Ловеч е приел,че заявителят не е
изпълнил указанията по чл.415,ал.5 от ГПК,поради което е обезсилил издадената заповед за
изпълнение и прекратил производството по делото.
С въззивната жалба от „АПС Бета България“ЕООД представя оригинал на искова молба
с поставена дата 05.10.2021г. Видно е,че са заличени поставяни от съда печати и удостоверения за
подаване на документ пред съд. Други доказателства ,в подкрепа на твърдението,че е подал
исковата молба на 05.10.2021г.не представя.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира,че жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.415,ал.5 от ГПК изрично постановява,че заявителят следва да
представи на съда доказателства за предявения от него установителен иск. Ангажиментът е изцяло
на подалия заявлението,който следва своевременно за уведоми заповедния съд и представи
конкретни доказателства- копие от исковата молба и данни за предявяването й, удостоверени от по
надлежен начин от сезирания съд-конкретно положен печат за образуване на делото. Доказването
на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя.
На следващо място изпълнението на този ангажимент следва да се обоснове единствено
пред заповедния съд,който е издал заповедта и дал указания по чл.415,ал.2 от ГПК. Използваният в
чл.415,ал.5 от ГПК термин „представя“ предполага не само изпращане и постъпване в
регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, че искът е предявен и е образувано съдебно
дело. Единствено факта на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице
съвпадение в институцията, чрез която се подава исковата молба, не е достатъчен за доказване, че
2
са спазени изискванията на чл.415,ал.5 от ГПК. В закона не е предвидено служебно задължение на
заповедния съд да извършва проверка-дали, кога и пред кой съд е предявен искът по чл.422 от
ГПК. Не е предвиден ангажимент и на съда по установителния иск да уведомява заповедния,или да
препраща документите,както твърди жалбоподателят. Задължението за уведомяване на заповедния
съд е изцяло и само в тежест на заявителя. Нормата е императивна и неизпълнението й има за
последица задължение на същия този съд да обезсили издадената заповед за изпълнение и
прекрати производството по делото. В този смисъл е налице богата и непротиворечива практика
на ВКС,която настоящият състав споделя и се съобразява,а именно –Опр.№123/27.01.2010г.,на
ВКС по ч.т.д.№736/2009г.на І ТО, Опр. №247/18.05.2009г. на ВКС по ч.т.д.№166/2009г.ІV ГК,
Опр.№315/13.06.2011г.на ВКС по ч.т.д.№314/2011г.ІІІ ГО, Опр.№319/29.03.2011г.на ВКС по ч.т.д.
№88/2011г. на ІІ ТО, Опр.№374/27.05.2010г.на ВКС,ч.т.д.№325/2010г.,ІІ ТО, Опр.
№452/25.06.2010г.на ВКС, ч.т.д.№241/10г.,ІІ ТО и др.
В случая заявителят не е изпълнил задължението си своевременно да уведоми заповедния
съд,че е предявил установителната си претенция по чл.422 от ГПК. Изобщо не е представил
уведомление, въпреки дадените му изрични указания и разяснение на последиците от
неизпълнението им. При това положение правилно РС-Ловеч е приел,че е налице хипотезата на
чл.415,ал.5 от ГПК и е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №474/07.05.2021г., по ч.гр.д.№862/2021г.на РС-Ловеч и е прекратил
производството по делото.
В този смисъл въззивният състав изцяло споделя извода на първоинстанционния, поради
което и атакуваното Определение № 968/05.11.2021г., пост.по ч.гр.д.№543/2021г.на РС-Ловеч
следва да се потвърди изцяло.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 968/05.11.2021г., пост.по ч.гр.д.
№543/2021г.на РС-Ловеч ,с което обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №474/07.05.2021г.,издадена по ч.гр.д.№543/2021г.на РС-Ловеч и е прекратил
производството по делото, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване,по арг.от т.8 от Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3