№ 3069
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207412 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. К., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№9780901, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр.
ал.1, т. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани пространни доводи за процесуална незаконосъобразност на
правораздавателния акт. Акцентира се върху отсъствието на дата на издаване на
електронния фиш, липсата на надлежно описание на нарушението, включително мястото на
извършването му, възпрепятстваща възможността да се узнае волята на издателя, дали
налага санкция за нарушение на чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП. Обсъждат се като
съществено опорочили процедурата и невписването в съдържанието на акта на
приспаднатия толеранс от първоначално отчетената стойност, измерена от техническото
средство, довело до погрешно възприемане на стойността на установената скорост,
отсъствието на поставен пътен знак преди мястото за контрол за неговото извършване,
невярно посочена позиция на техническото средство спрямо пътните знаци в протокола,
изискуем по чл.10, ал. 1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., липса на снимка на
разположението на уреда и на доказателства за калибрирането на средството за измерване.
Съзира се и неправилно приложение на хипотезата на повторност, като се внасят твърдения,
че електронният фиш, посочен като обуславящ я (серия К №7565160), не е бил връчен и не е
бил влязъл в сила към датата на нарушението. Формулирана е молба за цялостната отмяна на
издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея е
постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и
приложимия закон.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.09.2024 г., в 22:13 часа, в гр. София, по бул. „Черни връх“, в района срещу
административен №33, при ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, лек
автомобил марка „Инфинити“, модел „Кю 60“, с рег.№ХХХ, се движел със скорост от 78
km/h, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия - 3 км/ч, при
измерена скорост до 28 км/ч.
Извършено било засичане на скоростта и заснемане с техническо средство –
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип
“SITRAFFIC LYNX ERS 400”, ID на устройството: 003059047B66. Тя била монтирана и
насочена към бул. „Джеймс Баучер“, с възможност за заснемане на превозните средства,
придвижващи се в двете посоки на бул.“Черни връх“. Заснетото нарушение било онагледено
със снимков материал. Техническият уред отчел превишение от 28 km/h от разрешената
скорост за движение в процесния участък. Системата била одобрен тип, вписан под № 4823
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на
валидност до 30.09.2029г. Първоначалната проверка с цел пускането на пазара и/или в
действие на същата била извършена на 06.10.2009г. Периодичността на проверката на
видео-радарната система била една година и последваща проверка, валидна към 22.09.2024
г., била проведена през месец юли на 2024 г., за което бил издаден протокол с №108-СГ-
ИСИС/29.07.2024 г.
Изготвена била справка за собственост на моторното превозно средство (МПС),
видно от която то се явявало притежание на Г. Д. К., ЕГН **********.
При проверка в регистрите с бази данни, поддържани от СДВР, било установено, че
К. бил санкциониран за идентично по вид нарушение на правилата за скоростта с електронен
фиш серия К №7565160. Същият бил издаден от ОДМВР - Стара Загора, като в системите на
СДВР била вписана дата на влизането му в сила 21.12.2023 г. В структурата обаче не
разполагали с документи, удостоверяващи връчването на фиша към другата посочена дата
06.12.2023 г. Същевременно, глобата по него била платена едва на 06.01.2025 г.
При тези констатации, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
ЗДвП, бил издаден електронен фиш Серия К №9780901 за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. С него на въззивника К. било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 200,00 /двеста/ лева за извършеното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с допълнението, че деянието е извършено повторно, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7565160 на 21.12.2023 г.
Видно от приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система
на ОПП - СДВР обжалваният правораздавателен акт е връчен на нарушителя на 11.04.2025
г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения
преклузивен срок на 24.04.2025 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: Заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. за утвърждаване образец на електронен фиш, снимков материал на
нарушението, копие на електронен фиш серия К №7565160 на ОДМВР – Стара Загора,
извлечение от базата данни за регистрации на МПС, поддържана от ОПП – СДВР, протокол
2
№108-СГ-ИСИС/29.07.2024 г. от проверка на стационарна система за видеоконтрол,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823, извлечение от система на
ОПП – СДВР, с данни за връчване на обжалвания фиш, извлечение от системата на ОДМВР
– Стара Загора с данни за връчване на електронен фиш серия К7565160, справка - картон на
водача К., справка от Столична община, вх.№ 188585/30.05.2025 г., с приложена схема на
пътната сигнализация, пораждаща действие към датата на нарушението, писмен отговор от
ОПП – СДВР, с вх.№202171/10.06.2025 г. с приложения – приложение към удостоверение за
одобрен тип №09.10.4823, справки от Български институт по метрология (БИМ), с вх.
№196536/05.06.2025 г. и вх. №192362/03.06.2025 г., с приложения - удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 09.10.4723 и допълнения към него, справка от
Столична община, с вх.№214740/18.06.2025 г., отговор от ОДМВР – Стара Загора, вх.
№232175/02.07.2025 г. Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота
интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват
еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради
което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
Съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото удостоверение
за одобрен тип стационарна система, с допълнения към него, протокол за метрологична
проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната
дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство клип.
Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите източници на факти.
От снимковия материал, на който е заснето превозно средство, се фиксира еднозначно
извършеното нарушение, автомобилът, при управлението на който то е допуснато, респ.
величината на установената скорост, включително географските координати, позволяващи
идентифициране на мястото на деянието. Последното напълно съвпада с приложения от
Столична община проект на пътна организация в процесния участък, попадащ в рамките на
населено място, както и уточнението относно конкретното разположение на пътните знаци в
неговите рамки. Времето и географските координати, фигуриращи в клипа, разкриват
идентичност с отразените в електронния фиш дата и място на нарушението. Установява се
не само конкретното разположение на заснемащото устройство, но и разстоянието между
него и автомобила, чиято скорост е уловена от радарния лъч, при все че изрично и в
приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване е вписан обхват на
заснемане до около 40 м. Важно е да се отбележи, че данните във фиша са генерирани
автоматично от самата система, която е синхронизирана с реалното часово време, видно и от
доказателствата за нейното тариране. Тези данни не могат да бъдат променяни - изрично
посочено като особеност на устройството в приложението към удостоверението за одобрен
тип. Отсъстват и индикации за технически грешки при заснемането, които да го
компрометират.
От документите, постъпили от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, допълнения към него и
протокол за проверка на техническо средство, а така също и приложения снимков материал
се извеждат характеристиките на ползвания измервателен уред, както и зададените му
параметри за работа. В клипа се откриват всички обстоятелства от значение за изясняване на
спора от неговата фактическа страна, а именно: номер на използваното устройство, мястото,
на което е било разположено то, ограничението на скоростта в участъка за движение,
посоката на движение на МПС, режим на работа, а автомобилът е ясно идентифициран като
марка, модел и регистрационен номер. Категорично установена е и засечената скорост на
движение. Тя е отразена впоследствие в издадения фиш след преизчисляването й,
предвидено за случаите, в които се ползва техническо средство за контрол. Приложен е
правилен алгоритъм за определянето й. Видно от извлечението от видео- радарната система
клип, засечената скорост е била 81 км/ч. В съответствие с правилата на Наредба за
3
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с
изискванията за отчитане на стойностите, фигуриращи в инструкциите за употреба на
АТСС, е приспаднат толеранс за възможни технически грешки, който при скорост под 100
км/ч възлиза на 3 км/ч. В издадения фиш приетата крайна стойност на скоростта, с която се е
придвижвал автомобилът, е 68 км/ч, която е равна на разликата между засечената с
устройството и коефициента на допустимо отклонение.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в електронния фиш,
като са ангажирани технически показатели, позволяващи нейната индивидуализация. В
случая се касае за стационарно техническо средство (видно и от характеристиките на уреда,
описани в приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
представено от БИМ и визуализирано в приобщения снимков материал). Разкрива се
съвпадение между идентификационния номер на устройството, посочен в протокола за
периодична проверка и този, който е вписан във фиша.
Не се откриват пороци и върху приложеното под формата на снимков материал
извлечение от заснет клип на нарушението. В него са видими индивидуализиращите белези
на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави и въз основа прочита на приобщеното
към делото приложение към удостоворение за одобрен тип, разкриващо характеристиките на
инструкция за експлоатация на типа средство за измерване. Изрично в този документ е
описан алгоритъмът на работа на системата. Обяснено е, че устройството извършва запис
само при уловено превишаване на скоростта. Последното обяснява и защо скоростта на л.а.
„Инфинити Кю 60“, с рег. №ХХХ, е регистрирана от високочувствителната техника за
контрол и превозното средство се визуализира в кадър.
Приложената схема за организация на движението, представена от Столична община
– стопанин на пътя, според която в процесния участък на бул.“Черни връх“ ограничението
на скоростта е 50 км/ч, установена за населено място, съобразно чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Съобразно мястото на заснемане на автомобила и това на камерата, не се наблюдават други
знаци, въвеждащи различни измерения на позволената скорост. Отразено е изрично в
изготвения отговор от Столична община, че участъкът в района на административен адрес
бул.“Черни връх“№33 и срещу него не попада в обхвата на пътни знаци, въвеждащи други
стойностни ограничение на скоростта, поради което в неговите рамки пораждат действие
общото правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП за скорост в населено място. Към датата на деянието
- 22.09.2024 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие изменението на разпоредбите
на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало задължението на определените от
Министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Следователно, за законосъобразното налагане на административно наказание освен
техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е
необходимо да се установи категорично и ползването на допълнителни знаци или табели.
От приложената към административната преписка от наказващия орган справка –
картон на водача К. се установяват данни за други санкционирани нарушения на правилата
за движение по пътищата, преимуществено засягащи режима на скоростта.
От представената справка - разпечатка от Автоматизирана информационна система
„Административнонаказателна дейност“ се извлича информация за факта на издадения
срещу К. електронен фиш серия К №7565160 за идентично по вид нарушение на правилата
на ЗДвП. За надлежно връчване на същия обаче не са представени доказателства.
Административните органи разполагат единствено с данни за момента, в който той е
заплатен. Последният обаче следва с близо четири месеца датата на процесното нарушение.
4
Съвкупността от тези факти сериозно разколебава убедителността на извода относно
приложимостта на хипотезата на повторност в конкретния случай.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Идентични данни са инкорпорирани и в
приложения като веществено доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП,
снимков материал, изготвен с процесната радарна система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Електронният фиш е издаден
по съкратена процедура (конкретиката на случая позволява нейното приложение), като
действието му е приравнено, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, едновременно на акт,
установяващ нарушението и налагащ санкция. От правната му природа следва изводът, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1/2014 г. на ВАС).
Електронният фиш по дефиниция не следва да съдържа персоналното посочване на
издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане. Както вече се отбеляза и по-горе, в този акт следва да
бъде отразена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават
съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Не се явява част от задължителното съдържание и
датата на издаване на фиша. Предвид особения характер на процедурата и съчетанието в
неговото същество на характеристиките на акт за установяване на административно
нарушение и на наказателно постановление, не се прилагат правилата на чл.34 от ЗАНН, а
се следи единствено за изтичане на абсолютната давност за преследване на
административното нарушение, която възлиза на четири години и шест месеца от датата на
извършването му. В случая тя предстои да изтече едва към 22.03.2029 г.
5
Нарушението и съответстващата му правна квалификация са ясно формулирани.
Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, пораждащо действие за населено
място, както и скоростта на движение на лекия автомобил. Не спада към задължителното
съдържание отразяването на предвидения с оглед техническите параметри на измервателния
уред и възможното отклонение при измерването толеранс. Прилагането на същия обаче е
установимо от представения клип- извлечение от паметта на системата. От него е видна
реалната скорост, измерена преди намалението, от която след просто математическо
изчисление и изваждане на 3 км/ч (доколкото засечената от уреда скорост е до 100 км/ч) се
получава стойността на скоростта, възприета в издадения фиш. Инкорпорирани във фиша са
наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Не
се изисква и изрично отразяване на типа средство за измерване – стационарно или мобилно.
Той е лесно установим от идентификационните данни за АТСС, вписани във фиша. В случая
видът е стационарна камера. Вписани са мястото на нарушението, с изричното
обозначаване, че се касае за населено място и автомобилът. Става ясно, че санкцията се
налага на Г. К. в качеството му на собственик на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението.
Според настоящия съдебен състав, мястото на нарушението е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да бъдат възприети пространствените рамки, които се вменяват. В
съдържанието фигурират градът и конкретният административен адрес, до който превозното
средство е било установено към момента на реализиран контрол. Описанието съвпада
напълно с данните от извлечението от паметта на техническото средство, откриващи се
върху приложеното към фиша фотоизображение и е съответно на отговора на Столична
община с приложената схема на пътна сигнализация в района.
Не следва да се разглежда като съществен порок и липсата на указание относно
формата на вината, доколкото нарушението може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост, без това да повлиява върху правната му квалификация.
По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото на защита на
нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
„административното обвинение” посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазването на правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата стационарна
видеорадарна система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра
на одобрените средства за измерване. Срокът на валидност на одобрението е до 30.09.2029 г.
Нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е преминало и
през надлежна последваща периодична проверка – видно от приложения протокол от
проверка №108-СГ-ИСИС/29.07.2024 г., чиито резултати са с валидност от една година.
Разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение
и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което въз основа на нея може да се
установи извършеното нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен
с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В
разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като разписаното
негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно предметния му
обхват. Съгласно цитираната норма се касае за „уреди за контрол работещи самостоятелно
6
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес". В тези хипотези средството за измерване функционира без
намесата на контролния орган.
Съобразено се явява изискването, материализирано в ТР №1 от 2014 г., за
автоматизиран процес при използването на мобилни технически средства, при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване, но не и
упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на системата към момент
на заснемане на нарушения. Автоматизираните технически средства, независимо от своя
вид, са преминали метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт
по метрология, в това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на
данните, като са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните
предписания. Последното изрично е отразено и в сертификата за първоначалната
метрологична проверка. Еднакъв е принципът на функциониране на стационарните и
мобилните системи, изразяващ се в измерване от сертифициран измерител и задействане на
камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, последното видно и
от характеристиките на системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан
от БИМ. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните,
съхранявани в централизирана информационна система.
В конкретния случай нарушението е констатирано със стационарна записваща
система, съобразно удостоверяващите тарирането й документи, представени от Български
институт по метрология и данните, отразени в извлечения от паметта й клип. От
доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в
срока на одобряване на типа след като конкретното техническо средство е преминало през
надлежна първоначална и последваща периодична проверка. Следва да бъде отбелязано
още, че в ТР № 1/26.02.2014 година на ОС на ВАС изрично е посочено, че използването на
заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност. Изрично в приложението към удостоверението за
одобрен тип е посочено, че дигиталната установка за контрол на скоростта е готова за
експлоатация денонощно и не се нуждае от обслужване, с изключение на предаване на
снимките в случай на липсваща връзка за пренос на данни. Тази нейна особеност е
съобразена и при предвиждане на правилата за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата посредством Наредба №8121з.532/12.05.2015 г. Общото правило на чл.6, ал.1 от
същата изрично насочва към инструкциите на производителите и изискванията, посочени в
удостоверенията за одобрен тип при необходимост от преценка, дали и доколко са спазени
техническите изисквания за правилно функциониране на устройствата и законосъобразното
отчитане на контрола върху скоростните ограничения. Както бе посочено и по- горе, в
случая предвид особеностите на стационарния уред за заснемане, същият функционира
денонощно и не се нуждае от обслужване освен когато липсва директен пренос на данни за
генерираните в паметта му снимки. В синхрон с тази особеност, правилото на чл.10 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. предписва задължение за попълване на протокол за
реализирания контрол единствено когато последният се извършва посредством „мобилно
АТСС“. Формулировката е изчерпателна и изключва от обхвата на своята хипотеза
стационарните дигитални средства за засичане на скорост. С тези съображения настоящата
съдебна инстанция отхвърля като неоснователни възраженията на жалбоподателя относно
7
неизпълнение на задължението, произтичащо от правилото на чл.10, ал.3 от цитирания
подзаконов нормативен акт, доколкото приема същото за неприложимо в казуса.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му, е била 78 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h за населено място. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че толерансът от „3 км”, с който е преизчислена скоростта на движение на
засеченото от техническото средство МПС, е определен на база режима за работа,
регламентиран за процесното техническо средство, обективиран и в приложението към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, приложено по делото. Ето защо
съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул. „Черни връх“
поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч, в съответствие с нормата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за населено място.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е Г. Д. К.. По делото не се събраха доказателства въззивникът да се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, да депозира в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация, съдържаща данни за друго лице,
управлявало превозното средство на инкриминираната дата. Данни не се съдържат дори в
жалбата срещу издадения електронен фиш. Санкционният акт е бил връчен лично на
нарушителя и той е разполагал с достатъчно време да инициира процедурата, предписана в
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Липсват доказателства упражняването на това право
да е било обективно възпрепятствано. Поради това именно К. следва да понесе
административнонаказателна отговорност. Не са били приложими и хипотезите на чл.189,
ал.6 от ЗДвП, доколкото превозното средство не е било обявено за издирване, нито попада в
категорията на тези, ползващи се със специален режим на движение. Дори и хипотетично да
се обсъждат двете алтернативи в посочената разпоредба, отсъствието на изрично указание за
възможността, произтичаща от текста на чл. 189, ал.6 от ЗДвП, не би било основание за
отмяна на издадения фиш. Касае се за позитивно правило, систематично подредено в
структурата на нормативен акт, непознаването на който не извинява.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, при констатирано превишаване от 21 до 30 km/h на
разрешената максимална скорост за движение в населено място административното
наказание „Глоба” е в размер на 100,00 (сто) лева. В конкретния казус е наложена санкция в
двоен размер от 200,00 лева, с оглед дадената от институцията – издател на фиша
първоначална квалификация за деяние, извършено в условията на „повторност“. Следвайки
изложените по- горе аргументи относно недоказаността на квалифициращия признак,
обуславящ по- тежко наказуемия състав по чл.182, ал.4 от ЗДвП, позовавайки се върху
правомощията си да измени издадения санкционен акт, настоящият съд счита, че на Г. К.
8
следва да бъде наложен предвиденият от закона като абсолютна стойност размер на глобата
по основния състав на нарушението - по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, който възлиза на 100,00
/сто/ лева. Не съществува юридическа възможност наказанието да бъде намалено, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под
най-ниския предел за наказание глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност”. Определена в този вид и размер, санкцията съответства
на принципите за законоустановеност и справедливост, на високата обществена опасност на
извършеното нарушение, създалата се непосредствената опасност за останалите участници в
движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение в населено място. Данните,
изводими от представената на вниманието на съда справка – картон на водача, от своя
страна, предлагат наличие на други нарушения на правилата за движение по пътищата,
свързани преимуществено с несъобразяване на ограниченията на скоростта, допуснати от
водача К. и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Ето защо,
съдът намира, че в настоящия случай материалният закон е приложен правилно. Анализът на
тези доказателства налага извод, че обществената опасност на формалното нарушение,
обсъждано в настоящото производство, се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. Издаденият санкционен акт единствено следва да бъде изменен посредством
преквалификация на деянието по основния състав на административното нарушение и
съответното на него намаляване на наказанието.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр.ал.7, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш, Серия К 9780901, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Г.
Д. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00
(двеста) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание "глоба" от 200,00 (двеста) лева на 100,00 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9