№ 128260
гр. С., 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно
гражданско дело № 20231110147147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ................. г. на „.............“ ООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. Х. за следните суми: 1./ сумата в размер на
796,36 лева (седемстотин деветдесет и шест лева и 36 стотинки), представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 706676/14.07.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата в размер на
47,28 лева (четиридесет и седем лева и 28 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода 14.07.2022 г. – 10.11.2022 г., 3./ сумата в размер на 62,26 лева (шестдесет и два лева
и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. – 01.05.2023 г., 4./
сумата в размер на 110,92 лева – договорна неустойка по чл. 11 от договора за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, дължима за периода 14.07.2022 г. –
10.11.2022 г., 5./ сумата в размер на 213,00 лева – еднократно начислена неустойка за забава
по т. 6 от Тарифата за таксите на „.............“ ООД.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
възнаградителна и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следните суми: 1./ сумата в размер на 110,92 лева – договорна неустойка
по чл. 11 от договора за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
дължима за периода 14.07.2022 г. – 10.11.2022 г., 2./ сумата в размер на 213,00 лева –
еднократно начислена неустойка за забава по т. 6 от Тарифата за таксите на „.............“ ООД.
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния
закон и съдът, на основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Относно претендираната договорна неустойка по чл. 11 от договора
Уговорката в договор за потребителски кредит № 706676/14.07.2022 г. за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или
гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
1
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се
постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Относно претендираната неустойка за забава по т. 6 от Тарифата за таксите на
„.............“ ООД /наименувана „разходи за събиране на просрочено вземане“/
Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в случай на забава, потребителят по
договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва.
Договорната клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение
в определен срок (еднократно начислявана сума в размер на 10 % от неплатената част от
главницата), е в пряко противоречие с императивната забрана по чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради
което е нищожна. Посочената клауза дава възможност на заемодателя да претендира наред с
обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата
на длъжника. Това от своя страна води до неоснователно обогатяване на кредитора, като се
наблюдава значително неравновесие в правата на страните.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските:
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 18,42 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 36,83 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ................. г. на „.............“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. Х., в ЧАСТТА за сумата в размер на 110,92 лева –
договорна неустойка по чл. 11 от договора за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение, дължима за периода 14.07.2022 г. – 10.11.2022 г., и за сумата в размер на
213,00 лева – еднократно начислена неустойка за забава по т. 6 от Тарифата за таксите на
„.............“ ООД, както и за сумата над 18,42 лева – държавна такса, и за сумата над 36,83
лева – юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3