Регистрационния номер ще бъде генериран след
Град Стара Загора
предаване за подпис на акта
XII-ти граждански
Районен съд – Стара Загора
състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №
20205530103591 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по изпратено по подсъдност заявление на Б. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за 1292.08 лева главница от невърнат кредит по договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3001868/21.05.2019 г., със 182.04 лева
договорна лихва от 02.07.2019 г. до 11.02.2020 г., с 933.28 лева неустойка от 02.07.2019 г. до
11.02.2020 г., с 89.48 лева мораторна лихва от 16.07.2019 г. до 12.03.2020 г., с 87.28 лева
такса разходи, и законна лихва върху главницата от 17.08.2020 г. до изплащането й, както и
разноските по делото, срещу длъжника В. И. Д. .
След като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице предпоставките за
уважаване на искането, а мотивите за този извод са следните:
Според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК, заповед за изпълнение не се издава,
когато искането противоречи на закона. В случая заявителят иска издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника за горепосочените вземания по посочения договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който твърди, че сключил с длъжника,
при представените общи условия, под формата на електронен документ, по реда и при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ (л. 3-15 ч.гр.д. № 1750/2020 г. на МРС). Последните обаче
не предвиждат друг ред за сключване и форма за действителност на договора за
потребителски кредит. Тъкмо напротив. Имат за цел само да осигурят защита на
потребителите при предоставяне на такива финансови услуги от разстояние, но от отправяне
на предложението до сключване на договора за същите (чл. 6 ЗПФУР, в този смисъл и Опр.
№ 187-2016-I т.о.). Именно с оглед постигането на тази цел законът задължава доставчика на
тези услуги да предостави на потребителя, преди да бъде обвързан от предложение или
договор, информация за тях по разбираем начин, на хартиен или друг траен носител, която
да не го въвежда в заблуждение (чл. 8-12 ЗЕТ, чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПФУР).
1
Аргумент в тази насока са и нормите на чл. 5, ал. 10 и 13, и чл. 30 ЗПК. Анализът им
показва, че именно ЗПК е специалният закон, определящ реда и условията за сключване на
договора за потребителски кредит, и неговата действителност. Че това е така ясно личи и от
чл. 4 ЗПК, който не изключва от приложното си поле договорите за потребителски кредит,
представляващи финансова услуга по смисъла на §1, т. 1 ДР на общия ЗПФУР. Нещо повече.
Нормите на чл. 5, ал. 10 и 13, и чл. 30 ЗПК, ясно показват, че ЗПК се прилага и за такива
договори по чл. 6 ЗПФУР, по отношение на които обаче се явява специален. Този извод не
търпи промяна и от нормата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, защото същата предвижда само за
доказване (а не за действителност – б.р.) на предоставянето на преддоговорна информация и
на изявления, отправени съгласно същия закон, да се прилага нормата на чл. 293 ТЗ, а за
електронни изявления – ЗЕДЕП/сега ЗЕДЕУУ. Поради това и в случая не е достатъчно
съставянето на електронен документ, за да се приеме съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, че
писмената форма на чл. 10, ал. 1 ЗПК за действителност и на процесния договор за
потребителски кредит е била спазена. Не само защото се касае до диспозитивен документ, за
който е необходимо още и подписването му от страните с електронни подписи, каквито в
случая не са налице (чл. 13 ЗЕДЕУУ, Опр. 215-2015-II т.о.). Но и защото, ЗЕДЕУУ не се
прилага за сключването на такива сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена
форма и/или при които държането на документа или на екземпляр от него има правно
значение (чл. 1, ал. 2 ЗЕДЕУУ). А според легалното определение на §1, т. 1 от ДР на
ЗЕДЕУУ, „квалифицирана писмена форма“ по смисъла на същия закон е форма за
действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни
изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт,
саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при
извършване на изявлението или други. А нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 27 и ал. 2
ЗПК предвиждат именно такива допълнителни изисквания към писмената форма на
договора за потребителски кредит - като вид, формат и размер на шрифта му – не по-малък
от 12 (чл. 10, ал. 1 ЗПК), а нормата на чл. 11, ал. 2 ЗПК предвижда и подписване от страните
на всяка страница на общите му условия, което съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗЕДЕУУ изключва
приложението му към сключването на договора за потребителски кредит. А нормата на чл.
147а, ал. 1 ЗЗП (приложима към договора за потребителски кредит съгласно чл. 24 ЗПК)
предвижда и връчването на общите му условия на потребителя, за да го обвържат те, което
също изключва съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗЕДЕУУ приложението на ЗЕДЕУУ към договора
за потребителски кредит. Ето защо съдът намери, че ЗЕТ, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ не предвиждат
друг ред и форма за сключване на договора за потребителски кредит, различен от
императивната норма на чл. 10, ал. 1 от специалния ЗПК. Поради това, като противоречаща
на последната, клаузата на чл. 5.2 от общите условия на заявителя (л. 10 ч.гр.д. № 1750/2020
г. на МРС), предвиждаща възможност за сключване на такъв договор и под формата на
електронен документ, е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД).
Според императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК обаче, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, която е такава за неговата действителност, а според
2
императивната норма на чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Представеният
по делото договор за потребителски кредит, както и общите му условия, при които
заявителят твърди, че е сключен с длъжника, не са подписани нито от него, нито от
заявителя (л. 4-15 от ч.гр.д. № 1750/2020 г. на МРС). Поради това този договор е
недействителен/нищожен, защото не е спазена предвидената в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2
ЗПК писмена форма за неговата действителност (чл. 22 ЗПК), за което съдът следи служебно
(чл. 17, ал. 1 ГПК и Р 384-2011-I г.о.). А след като е така и в случая заявителят е поискал да
му се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника за вземания по този
недействителен/нищожен договор, това му искане противоречи на закона, според който в
този случай заявителят има право да иска само връщане на чистата стойност на
предоставения без основание кредит (чл. 23 ЗПК). Не на това основание обаче в случая
заявителят иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, а съдът не може да
уважи искането му на това друго, незаявено от него основание по чл. 23 ЗПК, защото това
би противоречало на диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 270, ал. 3, изр. 3
ГПК, в този смисъл и Опр. 84-2018-I т.о.). Поради това искането му не може да бъде
уважено, а заявлението му следва да бъде отхвърлено на основание по чл. 411, ал. 2, т. 2, пр.
1 ГПК.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
1292.08 лева главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски“ № 3001868/21.05.2019 г., със 182.04 лева договорна лихва от 02.07.2019 г. до
11.02.2020 г., с 933.28 лева неустойка от 02.07.2019 г. до 11.02.2020 г., с 89.48 лева
мораторна лихва от 16.07.2019 г. до 12.03.2020 г., с 87.28 лева такса разходи, и законна
лихва върху главницата от 17.08.2020 г. до изплащането й, както и разноските по делото,
срещу длъжника В. И. Д. .
ДЕЛОТО да се докладва за указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК след влизане в сила на
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3