РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114541 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба от Б. Ж. С. против „Микро Кредит“ АД се твърди, че между страните
бил сключен договор за допълнителни услуги от 18.03.2021г. към договор за кредит с №
**********. Счита ищецът, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, 9 и т.10 ЗПК, във връзка с
чл.22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК – потребителят е дължал
връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не е дължал лихва и други разходи
по заема. В чл.3 от договора за кредит, както и в чл.3 от договора за допълнителни услуги
била постигната договореност за връщане съответно на 700 лв. главница и 84.92 лв.
възнаградителна лихва, както и заплащане на пакет допълнителни услуги в размер на 364.32
лв. или за срока на договора ищецът следвало да върне сумата от 1149.24 лв. при главница
от 700 лв. Уговорката по чл.3 от договора за допълнителни услуги била изначално
недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави, внасяла
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК. Поставянето
на такова изискване за заплащане на възнаграждение противоречало на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От чл.8, параграф 1 от Директивата ставало ясно, че преди
сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да
включва да се направи справка в съответната база данни. Задължението за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от
разпоредбата на чл.16 ЗПК. Съдържа се позоваване на чл.26 от Директивата относно това
1
кредиторите да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.
Това задължение на кредитора имало за цел да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Съдържа се позоваване и на Решение от
27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Поради това клаузата,
предвиждаща дължимост на възнагражденията по чл.3 от договора за допълнителни услуги
била в пряко противоречие с целта на Директивата. Такава клауза прехвърляла риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
неплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително
увеличаване размера на задълженията. Съдът имал задължение да се придържа към
Директивата при тълкуване на националния закон, като той следвало да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на Директивата – решения по дела С-106/89 ********** и 14/83
**********. Тази договорка следвало да се третира като неравноправна, тъй като
възлагането на потребителя да заплаща още задължения било в изключителен интерес на
търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски
оборот. Налице било и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща
пакет от допълнителни услуги и застраховка се нарушавало изискването ГПР да не е по-
висок пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, опредЕ. по ПМС № 426/14г. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4
ЗПК и при несъблюдаване на основния принцип, забраняващ неоснователното обогатяване,
се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Направено
е искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата в
чл.3 от сключения договор за допълнителни услуги към договор за кредит № ********** от
18.03.2021г., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.21 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните.
Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за
недопустимост на предявените искове, поради липса на процесуална легитимация на ищеца.
Исковата молба била подписана от лице без представителна власт. Представеното
пълномощно било неавтентично, тъй като не било съставено и подписано от сочения за
ищец по делото, който дори нямал представа, че е предявил процесния иск. Оспорва се
истинността на представеното адвокатско пълномощно.
Искът бил неоснователен и недоказан. Договорът за допълнителни услуги към заем
Microcredit № ********** от 18.03.2021г. имал напълно самостоятелно действие, съдържал
напълно независими клаузи, различни от тези по договора за заем. Договорът за
допълнителни услуги нямал характер на договор за потребителски кредит. Договорът за
допълнителни услуги нямал изрична законова уредба, но в правната теория се приемало, че
същият има за предмет извършване на опредЕ. услуга и осъществяване на пакет от услуги,
за които да бъде заплатено възнаграждение. При договора за допълнителни услуги можело
да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат не можел да бъде постигнат,
защото при него се дължало единствено осъществяване на опредЕ. дейност. Разпоредбите на
2
ЗПК се прилагали единствено към договорите за потребителски кредит, какъвто договорът
за допълнителни услуги не бил. Неоснователни били твърденията на ищеца за
неравноправност на клаузата на чл.3 и за противоречието й с добрите нрави.
Допълнителните услуги не били нещо абстрактно, а носели реална полза за
кредитополучателите и цената на услугите била реално измерима. Видът и цената на всяка
от услугите били посочени в Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД, в сила
от 27.04.2020г. В случая ищецът заявил, че желае да ползва допълнителни услуги, включени
в Пакет „Комфорт“, като реално се е възползвал или е могъл да се възползва от тези услуги.
Напр. бил ползвал услугата „Разглеждане до минути“, по силата на която заявлението му за
заем било разгледано и одобрено в рамките на 69 минути. Ищецът не бил използвал
останалите услуги, включени в Пакет „Комфорт“ по единствената причина, че изобщо не
бил обслужвал заема си и не бил погасил нито една месечна вноска. Съдържа се позоваване
на Решение № 24 от 09.02.2016г. по гр.дело № 2419/2015г. на ВКС, като се сочи, че не всяка,
а само значителната и явна нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е
основание за нищожност. В случая ищецът реално се бил възползвал от допълнителни
услуги.
Невярно било твърдението, че ответното дружество изисквало заплащане на възнаграждение
за осигуряване на лично обезпечение. Неясно било защо ищецът намесвал задължението по
чл.16 ЗПК и какво общо имало то с предоставянето на допълнителни услуги.
Неоснователно било твърдението, че клаузите на договора за допълнителни услуги били
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Не попадали в изчерпателно изброените в
разпоредбата на чл.143, ал.2 ЗЗП хипотези. Съгласно чл.146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не била нищожна клауза,
която макар да не била уговорена индивидуално, не била неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Дори и клаузите на договора за допълнителни услуги да били
неравноправни по чл.143 ЗЗП, то те нямало да бъдат нищожни, тъй като били уговорени
индивидуално с ищеца. Обвързването му с процесните клаузи било изцяло и единствено по
негова изрична воля. Това било видно от искане за допълнителни услуги към договора за
заем, подписано от ищеца, в което ясно и еднозначно били описани услугите. Поради това
клаузите на договора не били уговорени във вреда на потребителя, отговаряли на
изискването за добросъвестност и не водели до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и потребителя.
Разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, които се сочили от ищеца като нарушени при
сключване на договора за допълнителни услуги, според ответника не намират приложение
към този договор. Независимо от това в т.2 от договора за заем ГПР бил ясно определен на
48,90 %. В изпълнение на чл.11, ал.1, т.10 била посочена и общата сума за погасяване по
договора – 784.92 лв. При изчисляване на ГПР ответното дружество вземало предвид
следното допускане по чл.19, ал.2 ЗПК и по т.3, б. „а“ от Приложение № 1 към чл.19, ал.2
ЗПК – че договорът за кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора. Това допускане било инкорпорирано в договора за кредит и общите условия по
3
него. Останалите допускания по т.3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК не били
отчетени, тъй като не били относими към договора за заем. Посочването им би било
излишно, тъй като би довело до объркване на потребителя , вместо да му предостави пълна
и адекватна информация. Договорът за заем съдържал една единствена възможност за
изменение на ГПР и лихвата – по чл.23 от Общите условия. Тоест не можело да се приеме,
че кредитополучателят е поставен в положение да не разбере действителния размер на ГПР
или че му се налага да тълкува всяка една от клаузите по договора. Претендирани са
разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
********** от 18.03.2021г., сключен между Б. Ж. С. и „Микро Кредит“ АД, по силата на
който на лицето е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, за срок от 6
месеца, при вноска: 60.72 лв. Представен е и договорът за заем с посочения номер, видно от
който на лицето е отпуснат заем в размер на 700 лв., при ФЛП: 40.47 %, ГПР: 48.90 %.
Представени са искане за допълнителни услуги от 18.03.2021г., както и Тарифа за
допълнителни услуги на ответното дружество, в сила от 27.04.2020г., както и Общи условия
към договора за заем.
Представен е погасителен план към договор за заем Microcredit № ********** от
18.03.2021г., видно от който заемът е следвало да се погаси на 6 равни месечни вноски,
всяка в размер от по 130.82 лв. Приложен е и график на плащанията по двата договора,
видно от който към дължимите вноски по договор за допълнителни услуги – всяка в размер
от по 60.72 лв. са шест, с падеж на първата – 20.04.2021г. и падеж на последната –
20.09.2021г.
Представен е и Рамков договор за прехвърляне на вземания от 12.03.2021г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и „АКПЗ“ ЕООД, както и Приложение № 1 към него, видно от
който вземанията по договор за заем Microcredit № ********** от 18.03.2021г., сключен с Б.
Ж. С. са прехвърлени на „АКПЗ“ ЕООД.
Прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според която при
използване на онлайн калкулатор за изчисляване на ГПР с размер на заема 700 лв.,
фиксиран лихвен процент в размер на 40.47 % за срок от 6 месеца, е изчислен ГПР в размер
на 48.89 %. В ГПР по договора за заем в размер на 48.90 % са включени само разходите за
лихви. С уговорената в чл.3 от договора за допълнителни услуги вноски за допълнителни
услуги „Комфорт“ 6 бр. вноски, всяка от които в размер на 60.72 лв. или общо 364.32 лв.
кредитът се оскъпява с 52.0457 %. С включването на възнаграждението по пакет
допълнителни услуги размерът на ГПР възлиза на 64.1765 %. По договора за заем не са
отразени постъпили суми и не са погасени задължения за главници и лихви. По договора за
допълнителни услуги не са постъпвали суми и не са погасени задължения. Ищецът е
използвал услугата „Разглеждане до минути“, според представеното искане за допълнителни
услуги към заема. От подаването на молбата за предоставяне на заем до одобрението е
изминал 1 час и 18 минути.
4
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на
18.03.2021 г. между страните е сключен договор за заем Microcredit № **********, по
силата на който е отпусната парична сума в размер на 700 лв., при ГПР – 48.90 %, лихвен
процент – 40.47 %. Не се спори и че по договор за допълнителни услуги е предоставен на
клиента пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, ведно с погасителни планове, видно от
които задълженията е следвало да се погасят на 6 вноски, с падеж на първата вноска –
20.04.2021г. и падеж на последната – 20.09.2021г. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност,
а ответникът е предоставил кредита и допълнителните услуги в рамките на своята търговска
дейност, т. е. страните по договора за кредит и договора за допълнителни услуги имат
качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Предмет на договора за допълнителни услуги е пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ –
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД,
безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД, безплатно плащане на
вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални
промоции. Ищецът навежда доводи за нищожност на клаузата по чл.3 от сключения договор
за допълнителни услуги, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.21 ЗПК, накърняващи доброто равноправие между
страните. Ответникът възразява, че договорът за допълнителни услуги е сключен само и
единствено по искане на клиента – ищец в производството, както и че договорът за
допълнителни услуги няма характер на договор за кредит и поради това по отношение на
него са неприложими изискванията на ЗПК. По отношение процесния договор обаче са
приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Текстът на ал.2 дефинира клаузите, които не са уговорени индивидуално - клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. От представеното от ответното дружество искане за допълнителни
услуги от 18.03.2021г. следва да се направи извод, че потребителят не е могъл да влияе
върху съдържанието им, искането и договора са изготвени предварително. В пакета
допълнителни услуги са включени действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
за които не би следвало да се начислява отделна такса – чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че в
годишния процент на разходите, посочен в договора за заем в размер на 48.90 %, са
включени само разходите за лихви, както и се установява, че с включването на
възнаграждението по пакет от допълнителни услуги, размерът на ГПР бил 64.1765 %. Също
така доказателства, че ищецът ще бъде одобрен за заема, за който кандидаства и без тези
5
допълнителни услуги, не се представят. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 3 от
Договора за допълнителни услуги заобикаля забраната на чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал. 4 ЗПК, води
до неоснователно обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл. 143,
ал. 2, т. 20, във връзка с ал. 1 ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса представлява и
скрит разход по договора за кредит и за длъжника не е било ясно какво би било
оскъпяването на кредита. Поради това съдът намира, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на цитираната клауза е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, следва да му се присъдят
разноски в общ размер от 125 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 75 лв.
заплатен депозит за вещо лице. По делото ищецът се е представлявал от адв. Е. И., която е
поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен е
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл.38 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в
размер на 300 лева, което ще й се присъди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit № ********** от 18.03.2021г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет.3 и Б. Ж. С., ЕГН ********** от ************************.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 да заплати на Б. Ж. С., ЕГН ********** от
************************ сумата в размер на 125 /сто двадесет и пет лева/ лева направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 да заплати на адв. Е.Г. И., от АК – Пловдив,
адрес: ************************ на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 /триста/
лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
6