ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми октомври , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря Р.Д. , като разгледа докладваното от съдията
Попова, гр. дело № 4016 по описа за 2018 г. на съда, за са произнесе взе
предвид следното:
В подадената искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със законни представители
Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николаева в качеството на главен
изпълнителен директор и изпълнителен директор на „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ № 19, чрез адвокат Л.Д.М. – П. – юрисконсулт при РЦ Пловдив, със съдебен адрес:*** против П.А.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: *** се излагат обстоятелства, че на 11.12.2014 г. между "БАНКА ДСК" ЕАД от една страна и ответника П.А.Ф. от друга
страна, като кредитополучатели бил сключен Договор за кредит овърдрафт.
Съгласно Договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 3000 лева със срок на погасяване 48 месеца, като срока е продължаван
атомтично. Главницата по кредита се олихвявала при условията на Договора.
Твърди се, че след непогасяване на три последователни месечни вноски, съгласно
условията на договора, кредита бил оформен като неразрешен овърдрафт на
06.03.2018г.
Сочи се, че на 28.03.2018 г. П.А.Ф.
бил уведомен, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем. Твърди се , че към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 11.04.2018 г., длъжникът не е погасил задълженията си в пълен
размер. Поради което ищецът е
депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с разпореждане на PC Пазарджик , била издадена заповед за изпълнение по ЧГД
1694/2017г., като длъжника П.А.Ф. бил осъден да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД
следните суми: 3000 лева -
главница; законната лихва върху главницата - от 13.04.2018г.. до окончателното
й заплащане; 107,84лева - редовна лихва от 05.01.2018 до 12.04.2018г.; 0,84лева - санкционираща лихва от 11.04.2018
до 12.04.2018г.; 120,00 лева- заемни такси; 112,17лева
- направени разноски по делото. В това производство длъжникът е възразил ,
поради което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за „БАНКА ДСК" ЕАД за банката е възникнал правен интерес да предяви иск за установяване
на вземанията си съгласно издадения по ЧГД 1432/2018., по описа на Районен съд
- гр. Пазарджик . Във връзка с изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено, че П.А.Ф. дължи на „БАНКА ДСК" ЕАД, следните суми: 3000 лева -
главница; законната лихва върху главницата - от 13.04.2018г.. до окончателното
й заплащане; 107,84лева - редовна лихва от 05.01.2018 до 12.04.2018г.; 0,84лева - санкционираща лихва от 11.04.2018
до 12.04.2018г.; 120,00 лева-
заемни такси. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни
разноски, включително възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника П.А.Ф. чрез
процесуалния му представител адвокат Т.В. е постъпил писмен отговор в който
излага следното становище:
Оспорва иска както по основание, така и по размер.
Оспорва дължимостта на сумите.Счита, че
към момента на депозиране на Заявлението по чл. 417 от ГПК, вземането не е било
изискуемо в заявения размер и не е възникнало
предявеното основание, банката не е уведомила изрично ответника, че
кредитът е станал предсрочно изискуем поради неплащане на вноски в момент,
предхождащ подаването на Заявлението по чл. 417 от ГПК. В този смисъл се
позовава на т. 18 от ТР № 4/201Зг. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г.. ВКС. ОСГТК.
Твърди се , че според твърденията на банката и извлечението от счетоводните
книги, кредитът е станал предсрочно
изискуем на дата 11.04.2018г. Същевременно банката е отправила Уведомление, че кредитът е станал
предсрочно изискуем и същото е получено от кредитополучателя в момент,
предхождащ самото настъпване на предсрочната изискуемост- на 28.03.2018г.
Поддържа , че няма как кредитополучателят да бъде уведомен за предсрочна
изискуемост, която все още не е настъпила. Така е налице нередовно уведомяване.
След датата 11.04.2018г. ответникът не бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, като за същото разбира едва
след образуване на ч. гр. д. и издаване на Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК - ерго Заявлението по чл.
417 от ГПК било подадено без ответника
да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 1 1.04.2018г.
в последващ момент.
На
самостоятелно основание, счита, че банката не била изпълнила задълженията си по
чл. 21.2 от договора, Не била дадена възможност на кредитополучателя
да отстрани причините, на същия не е връчена покана и не е спазен договорения
2-седмичен срок. Едва след изтичане на посочения срок, договорът може да бъде
обявен за предсрочно изискуем и едва тогава кредитополучателят следва да бъде
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Това била последователността от
факти, които следва да настъпят, за да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем,
съобразно сключения между страните договор.
Отделно, счита, че в договора били налице нищожни клаузи-
конкретно клаузите за лихвен процент и ГПР.Съображенията му в тази насока са
следните:
Сочи, че били нарушени
императивни разпоредби на ЗПК - чл. 22 от ЗПК, чл. 10. ал. 1. чл. 11,
ал. I, т. 1. 7-12 и 20 и чл. 12. ал. 1, т. 7-9 ЗПК, сред които са също и
точното определяне на лихвения процент- чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдържащата се
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и лихвения процент, била най-обща,
не отговаряла на изискването да е
разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва
в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Няма посочване
на лихвен процент, дължим при просрочие,
предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсвало право
на отказ на потреби теля от договора.
Отделно се твърд, че били
нарушени не само разпоредбите на
ЗПК, но и на 33П- чл. 143 т. 10 и т. 12.
В Договора се съдържали неравноправни клаузи, описани по-горе, което не били
индивидуално договорени. Върху съдържанието на същите потребителят не
имал възможност да влияе, особено в случаите на договор при общи условия,
какъвто е настоящият.
Сочи се, че
накърняването на добрите нрави в горния смисъл било налице именно, когато е
нарушен правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл се позавава на
практика на ВКС / - Решение № 4/2009г. по т. д. № 395/2008г.. Решение №
1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г., Определение № 877 по т. д. № 662/2012г. и
др. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Така
били налице нищожни клаузи, които не могат да бъдат заместени по право от
повелителни правила на закона, също сделката не би била сключена от ищцовото
дружество без недействителните й части, поради което не може да намери
приложение чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Предвид
горното, договорът се явявал нищожен.Във връзка с изложеното, счита, че
предявения иск е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.Претендират
се съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, от
фактическа и правна страна, намира следното :
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1432/ 2018 г.
по описа на ПзРС, в полза ищцовата банка „Банка ДСК” ЕАД против
ответника П.А.Ф. - кредитополучател са издадени
Заповед № 765/ 18.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 3000,00 лева- главница, произтичаща
от договор за кредит /
овърдрафт / от 11.12.2014 г. , сумата от
107,84 лв. представляваща договорна лихва за периода 05.01.2018 г. до
12.04.2018 г. , сумата от 0,84 лв. представляваща обезщетение за забава за
периода 11.04.2018 г. до 12.04.2018 г. , дължими заемни такси в размер на 120,00 лв. , както и законната
лихва върху главницата считано от 13.04.2018 г. до изплащане на вземането и
сторените в заповедното производство разноски.
В
срока по чл. 414 ГПК ответникът е
възразил срещу заповедта. При проверка на допустимостта на исковата
претенция съдът констатира следното :
С
разпореждане № 10102 / 07.08.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 1432/2018 г., по
описа на ПРС, е указано на ищеца – заявител да предяви иск в едномесечен срок. Същото разпореждане е
съобщено на 29.08.2018 г. , като исковата молба с правно основание чл. 422 ГПК
е депозирана в съда с вх. № 21940 и е
постъпила в регистратурата на съда на 03.10.2018 г. При тези данни , след
извършване на повторна проверка по допустимостта на исковата претенция , съдът
приема , че тази претенция е процесуално недопустима, тъй като исковата молба е
подадена след изтичане на предвидения в закона 1- месечен срок. Това е така,
тъй като при действието на разпоредбата на чл. 61 ал.2 ГПК/ отм./ ,
процесуалните срокове спират и не текат,
както по време на съдебната ваканция, така и през времетраенето на обявените за
официални празници. Тази разпоредба обаче е действала до 01.09.2018 г. , тъй
като със ЗИДГПК / ДВ бр. 65/ 07.08.2018
г. / нормата на чл. 61 ал.2 ГПК е отменена считано от 01.09.2018 г. Така след
като заявителят е получил съобщението с указанията за предявяване на иск на
29.08.2018 г. поради действието на чл. 61 ал.2 ГПК / оттм./ , срокът за подаване
на искова молба не е текъл до 01.09.2019 г. От този момент нататък е започнал да тече едномесечният срок и същият следва да е изтекъл на 01.10.2018 г.
Дори да се приложи нормата на чл. 60 ал.6 ГПК и да се приеме , че последният
ден от срока / 30.09.2018 г. / е неприсъствен
и първият следващ присъствен ден е 01.10.2019 г. , то 1-месечният срок
изтича на 02.10.2018. , а исковата молба е подадена на 03.10.2019 г. Вярно е , че през времетраенето на този срок е
имало официален празничен ден , но тъй като нормата на чл. 61 ал.2 ГПК/ отм./
вече не е действала , то този ден не може да се вземе предвид и да се отрази /
като спиране / на изтичането на предвидения в закона срок. При това положение ,
тъй като искът е предявен след изтичане на посочения по-горе преклузивен срок ,
исковата претенция се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане. Противното би означавало , съдът да се произнесе с процесуално
недопустимо съдебно решение, което подлежи на обезсилване при инстанционен контрол.
По
разноските. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.4 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски в размер на 460,00 лв. Данни за сторени разноски в
настоящото исково производство не са
налице , поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 23.10.2019 г. , с което е
даден ход по същество на делото , вместо което :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със законни
представители Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николаева в
качеството на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на „Банка
ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ № 19,
чрез адвокат Л.Д.М. – П. –
юрисконсулт при РЦ Пловдив, със съдебен
адрес:*** против П.А.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено , че съществуват
вземанията на банката по издадени Заповед № 765/ 18.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата 3000,00 лева-
главница, произтичаща от договор за кредит / овърдрафт / от 11.12.2014 г. , сумата от 107,84 лв. представляваща договорна лихва за
периода 05.01.2018 г. до 12.04.2018 г. , сумата от 0,84 лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 11.04.2018 г. до 12.04.2018 г. , дължими
заемни такси в размер на 120,00 лв. ,
както и законната лихва върху главницата считано от 13.04.2018 г. до изплащане
на вземането и
сторени в заповедното производство разноски и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 4016/ 2018 г. по описа на ПРС като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със законни представители Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Николаева в качеството на главен изпълнителен директор и изпълнителен
директор на „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Московска“ № 19, чрез адвокат Л.Д.М.
– П. – юрисконсулт при РЦ Пловдив, със
съдебен адрес:*** да заплати на П.А.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: *** сторените в заповедното производство разноски в
размер на 460,00лв.
Определението подлежи
на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: