№ 17
гр. Айтос, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20252110200011 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв.А.Д., съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 24-0335-000442/05.12.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Руен, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.103 ЗДвП са наложени на осн. чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Моли съдът да отмени атакуваното НП,
развивайки подробни съображения. Претендира разноски.
АНО редовно призован, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
отхвърлянето й.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН на 28.10.24г. за това, че на 28.10.2024г., по третоклА.
път № 208, 53км+600м до разклона на *** около 10:47ч., с посока на движение от ***,
управлявал л.а. Мерцедес Е200, с рег.№ В 0604 НР, собственост на лицето М.T., като при
подаден сигнал за спиране със стоп-палка от инспектор от национално ТОЛ-управление,
въпреки че забелязал подадения му сигнал, водачът на МПС не спрял на посоченото място
от контролния орган, а продължил движението си. Контролният орган подал сигнал на
тел.112, като водачът вполседствие бил установен и спрян от служители на РУ-МВР-Руен.
Въз основа на АУАН /срещу който водачът не е депозирал възражения/ е издадено
оспореното НП, в което се пресъздава фактическата обстановка, описана в АУАН и с което
АНО наложил санкция за описаното нарушение по чл.103 ЗДвП. От обстоятелствената част
на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
1
фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитаните по делото
свидетели - служителите на национално ТОЛ-управление /Д.Б. и Я.А./ и на РУ-Руен /Н.Н./.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимодопълващи се.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите реквизити,
поради което е допустима. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че са осъществени всички признаци
на визираното в чл. 103 от ЗДвП административно нарушение. Съгласно чл.103 ЗДвП при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тук следва да се отбележи, че
свид.Б., който е подал сигнала за спиране, е контролен орган по см. на чл. 103 ЗДвП, т.к. има
правомощия по закона съгласно чл. 167а ЗДвП. Подаването на сигнал за спиране със стоп-
палка, представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина
посочен в чл.170, ал.3 ЗДвП - своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е
оформено убеждението, че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва
задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган
място. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл.103 ЗДвП,следва
да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е
предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е
изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на
посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. Безспорно се установява в случая, че на посочените по-горе дата и място
жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган.
Разпитаните свидетели по делото, чиито показания съдът изцяло кредитира, са категорични,
че жалбоподателят не само че е възприел подадения му ясен и недвусмислен сигнал, но не е
спрял на сигнала, подаден му със стоп-палка, преминавайки покрай БГ-ТОЛ служителите,
продължавайки движението си, което е наложило да бъде установен по-късно от полицейски
служители - на място, намиращо се на значително разстоЯ.е от мястото, на което му е бил
подаден сигнала за спиране. Това му поведение безспорно сочи нарушение по чл.103 ЗДвП.
За ангажиране на отговорността му по чл.103 ЗДвП е необходимо и достатъчно да не се
подчини на сигнала със стоп-палка, като последващите му действия по управлението на
автомобила са само допълнителна индикация за възприемането на сигнала и опитите да бъде
осуетена проверката, обуславящо извод за законосъобразност на наложената с НП санкция
по чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП. Съдът не кредитира в тази връзка възраженията на жалбоподателя
и въобще защитната теза, т.к. същите са вътрешно противоречиви, а и се опровергават от
2
останалия събран и проверен доказателствен материал по делото. Изложеното до момента
обуславя и извод за наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, т.к.
последният е забелязал подаването на сигнал, но въпреки това не е спрял на посоченото
място, т. е. налице е пряк умисъл при извършване на нарушението.
Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда глоба от 50 до 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Всяко неизпълнение на
разпореждане на контролен орган застрашава безопасността на движението по пътя,
препятстващо приложение на чл. 28 ЗАНН в случая. Санкциите, наложени на
жалбоподателя, са в минимален размер, обуславящо извод за потвърждаване на атакуваното
НП. Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0335-000442/05.12.2024г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Руен, с което на жалбоподателя К. Г. Г.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.103 ЗДвП са наложени на осн. чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3