№ 5039
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100105058 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД:
00
Ищецът - И. Б. Л., твърди, че на 21.11.2021г. около 21:ч. в гр. София,
вървейки по левия тротоар на ул. „Одоровци“, в посока бул. “Вардар“, непосредствено
преди кръстовището с ул. “Илинден“, се спънал и падал на земята, поради нагънатата,
неравна и разбита настилка на тротоара. В резултат получил травматични увреждания,
изразяващи се във Фрактура малеоли фибуларис декс. Кум луксацио АТС декс.
На следващия ден - 22.11.2021г., поради влошаване на състоянието постъпил за
лечение в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД. На 25.11.2021г. му направили параклинични
изследвания и била извършена консултация с травматолог, интернист и анестезиолог.
Последвала операция под обща анестезия. На 01.04.2022г. му била направена втора
операция - extractio clavi suprasyndesmalis, като оперативно бил отстранен фиксационния
супрасиндезмален винт, от където бил изписан на 04.04.2022г.
Наличието на придружаващо заболяване - Есенциална (първична) хипертония
допълнително усложнява здравословното, психическото и физическото състояние на ищеца
след счупването и операциите, тъй като травмите и стреса се отразили и върху старото му
заболяване, като го задълбочили. Това усложнение оказало влияние и върху изпълнението
на операцията.
Ищецът претърпял и имуществените вреди в общ размер на 1 685 лева. Разходите
били направени за закупуването на предпазен ботуш - 180 лева, медицински изделия
метална плака и винтове - 965 лева и за извършени кинезитерапевтични процедури - 540
лева.
1
Причината за спъването, стъпването накриво и падането, била изключително
неподдържания тротоар, чиято настилката на мястото на инцидента била в окаяно
състояние, поради разбитите, стърчащи и разместени тротоарни плочки, изместени от
корените на дърво.
Собственик на улицата, включително тротоарната част, бил ответникът – С.О..
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 25 100 лева, като частична искова претенция от общо 40 000 лева,
неимуществени вреди, вследствие от Фрактура малеоли фибуларис декс. Кум луксацио АТС
декс, ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането - 21.11.2021г. до окончателното ù изплащане.
- сумата от 1 685 лева, за причинени имуществени вреди, представляващи направени
разходи във връзка с лечението, ведно със законната лихва върху претенцията за
имуществени вреди, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното ù изплащане.
Ответникът – С.О., оспорва иска:
- нямало доказателства, че са сторени разходите, описани в исковата молба, а
евентуално те не били необходими;
- мястото било осветено, а г-н Л. не положил достатъчно грижа за собственото си
здраве. Възможно било и да е бил с отклонено внимание;
- искът за неимуществените вреди бил и завишен;
- навежда и други прави доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, а това се установява и от събрания доказателствен материал, че на
00
21.11.2021г. около 21:ч. в гр. София, вървейки по левия тротоар на ул. „Одоровци“, в
посока бул. “Вардар“, непосредствено преди кръстовището с ул. “Илинден“, ищецът е
паднал и е получил уврежданията, описани в исковата молба.
По делото са представени разходооправдателни документи (л. 17-20).
За конкретната дата – 21.11.2021г., не е имало сигнал за проблем с осветлението
(Удостоверение – л. 61).
Депозирани са две заключения на СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от
съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на второто в.л. в о.с.з. от
26.09.2023г. се установява, че:
1. СТЕ: състоянието на настилката към момента на огледа от вещото лице е лошо –
2
разместени, липсващи и т.н. плочки, а до дървото има издигане с повече от 15 см.
Причините са: дългогодишна употреба; липса на поддръжка; недобро първично изпълнение
на полагането на плочите, а и на самите плочи; развитието на кореновата система на
дървото. На процесния участък не са правени никакви ремонти. Експертът препоръчва
цялостен ремонт.
Снимковият материал, приложен към исковата молба отговаря на реалното
положение.
Част от експертизата е ирелевантна – относно причините за издигането на кореновата
система на дървото, а част и недопустима, тъй като всъщност е направен правен анализ
(Действия от страна на СО - л. 73 / например: Р. № 3419 от 19.01.1979г. по гр.д. №
2478/1978г., І г.о. на ВС – вещо лице не може да установява характерна на правоотношението, доколкото е
правен въпрос).
2. СМЕ: след инцидента на ищеца е поставена диагноза: закрито счупване на десния
външен (малкопищялен) глезен с изкълчване на дясната глезенна става.
Увреждането би следвало да премине за срок не по-малък от 4 месеца при обичаен
ход на възстановяване.
В делото са представени болнични листове от 22.11.21г. до 30.05.22г. общо за 190
дни.
Проведено е оперативно лечение - кръвна репозиция с метална остеосинтеза с плака и
винтове. Освен това е провеждано и медикаментозно лечение - антикоагулантно,
антибиотично, обезболяващи и за третиране на белези.
При прегледа се установило: вертикален сивкавобелезникав ръбец 12/05 см. по
външната повърхност на десния глезен. Белегът, който е останал след операцията, когато се
наруши целостта на кожата в цялата ù дебелина кожата зараства с особен вид тъкан, която
се нарича рибсова тъкан, тя не е тъканта на кожата и по този начин се получава белег. Той е
с траен, постоянен характер и ще остане за цял живот само с времето ще избледнява, както
всеки белег. При опипване се констатира винт. Десният глезен е видимо по-оточен от левия
- обиколка 29 см. за десния и 24 см. за левия глезен. Тази разлика от 5 см. и оттокът, често се
срещат при извършена операция на крайник. Обикновено при тази операция има засегнати
съдове и така се затруднява венозния отток и се получава такъв отток. Това е свързано с
травмата и с операцията, но не като усложнение на операцита, то просто е усложнение на
травмата. Походката е запазена. При натоварване на глезенът ще го боли. Не би могъл да
практикува всички видове спорт. Освен това, при спорт няма да може да има пълното
изпълнение на движението, като функция на глезена.
Пациентът се оплаква от болка сутрин при раздвижване на крайника; болка при
натоварване на крайника и при промяна на времето.
При получаване на увреждането в първите месеци пострадалият е имал силни болки
и страдания, които са били купирани с обезболяващи.
Първоначално ищецът е опериран във връзка със счупването на малкия пищял-
3
поставяне на плака и винтове, а впоследствие има втора операция, при която е изваден само
един винт.
Всяка травма свързана със счупване на кост има своеобразна сложност.
Такива травми могат да се получат във всякакви условия – в и извън дома.
При прегледа извършен за нуждите на експертизата пострадалият съобщил, че не
носи очила (няма данни за проблеми със зрението) и че малко преди инцидента е започнал
да пие хапчета за високо кръвно налягане - небилет- бета блокер и Пренеса
(антихипертензивен медикамент - разширява кръвоносните съдове, което улеснява
изпомпването на кръвта от сърцето през тях до всички части на тялото).
В практиката при получаване на травма в глезен се случва често пострадалият да
потърси медицинска помощ на следващия ден, когато вече разбира, че не може да премине
болката.
Това забавяне практически не е довело до усложнение.
Препоръчана е следоперативна рехабилитация и физиотерапия.
Налице е причинно следствена връзка между претърпените увреждания и инцидента.
Към исковата молба е приложен снимков материал, който е достоверен, предвид
заключението на първата експертиза (това са веществени, допустими доказателства, които
се приемат чрез оглед – например: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II
г.о. на ВКС и Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС).
Виждат се лошо подредени, разместени, счупени и на места липсващи плочки от
тротоарното покритие. На места някои от тях не са в хоризонтална позиция, а „сочат“ леко
на горе (л. 23).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. С. и К. (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на ищеца). От тях се установява, че:
- св. С.: били приятели с ищеца от 15-16 години. Вечерта на 21.11.2021г. като се
прибирали заедно на улицата „Одоровци“, до бл. 26, в посока бул. „Вардар“, около 9 ч., г-н
Л. (това е пред жилището на свидетеля) се свлякъл на земята. Спънал се в тротоара, там
плочките били много разбити.
Всички плочки били повдигнати, разбити и имало дървета на тротоара, корени.
Свидетелят с много усилия помогнал на приятеля си да се прибере. Осветлението било
слабо улично. То и често спирало, но г-н С. няма спомен за конкретния ден. Закарал на
следващия ден приятеля си в УМБАЛ „Пирогов“.
Ищецът лежал в болница, след което му гипсирали крака. Кракът му отслабнал
драстично, защото не се движел, и гипсът започнал да му пречи, да го боли. Сложили му
ботуш. Ходехл с патерици 5 месеца поне. Преди инцидента ищецът нямал проблеми с
краката, той обичал да играе и баскетбол и футбол. Работел на крак. Бил готвач и там (има
се предвид съответната кухня) се стояло на крак по 12 часа. Имал нужда от много помощ,
4
елементарни битови нужди, да се къпе, да се храни - не можел да отиде до кухнята да си
вземе нещо да ядене. Трябвало да има човек, който да му подготвя всичко, да се облече, дори
да си легне. При наместването (става въпрос за изброените домашни дейности) кракът му
,за да не го боли, трябвало да е в правилната поза. Помагали ли му майка му и свидетелят.
Ищецът станал изнервен, малко по-затворен, цяла зима реално преседял само в дома си.
- св. К.: потвърждава честта от показанията на първия свидетел, за което има пряко
наблюдение. Синът ù изпитвал много силни болки. Пиел много обезболяващи, заради
болките. Извадили само един болт от него, който държал двете кости, но самият имплант
останал, като лекарите казали, че може да живее с него, но изглежда започвал да му пречи и
щяло да се наложи да го извадят и него. Физиотерапия задължително трябвало да мине,
защото не можел да си движи нормално крака. Не можел да стъпва нормално, бил изкривен
от това, че дълго носел ботуш. Ползвал патерици при ходене - повече от 2-3 месеца. Преди
спортувал често, но сега спрял. След работа бил изтощен, кракът продължавал да го боли и
го мажели с мехлеми.
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Не се спори, че улицата, а това включва и тротоара, е общинска собственост, както и
че задължението за поддържането им е на ответника (арг. в тази насока са и нормите на чл.
3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП).
Първата експертиза е по-скоро излишна. Нейното изготвяне (а и съответното
оскъпяване на процеса) би се спестило, ако ответникът бе изпратил свой служител да се
увери на място относно състоянието на тротоара и бе направена проверка дали и кога са
правени ремонти. След това тези факти, изложени в исковата молба (относно настилката на
тротоара) би следвало да се признаят. Това предполага добросъвестно поведение. Въпреки
това, според в.л., задълженията на общината във връзка с поддържане на плочките на
улицата не са осъществявани коректно (всъщност въобще не са осъществяни след
поставянето им):
- самото качество на материалите е лошо;
- лошо е първоначалното изпълнение;
- липсва каквато и да е последваща поддръжка;
- дърветата не се поддържат, което е довело да издигане на коренната им система;
- като резултата – процесната тротоарна настилка, там където все още я има, е в
окаяно състояние, което предполага и подобни инциденти.
Доводът, че дървото разсяло в неопределена посока граничи с абсурд. Улицата
следва да се поддържа с нормална плочково покритие, като счупените или липсващи
елементи следва да се заменят своевременно (т.е. да има периодични огледи), а дърветата да
се подържат така, че развитието им да не води до компрометиране на тротоарното покритие.
5
Конкретният тротоар очевидно е за основен ремонт, който е следвало да се случи
преди години.
неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая е установено много повече:
1. ищецът е бил принуден да стои в дома си и то с месеци – съдът намира, че това са
6 месеца, като първите 4 от тях той въобще не е бил в състояние да се движи
(самостоятелно), а още по-малко и да излиза. Разчитал е на майка си и на приятел.
Негативните емоции следва да се оценят на 4 (първите 4 месеца) Х 3 000 лева, а последвайте
2 – по 2 000 лева = общо 16 000 лева;
2. първите месеци е изпитвал и силни болки – ако се приеме, че това са поне 3
месеца: 3 Х 2 000 лева = 6 000 лева;
3. според второто в.л., ситуацията с глезенната става към момента е: задоволителен
обем на движения. Походката е възстановена, но кракът никога няма да достигне до
първоначалните си обеми на функционалност и издръжливост като натоварване (това
ограничава ищеца, както в ежедневието му – по-продължителни престои на крака /той е
готвач/ или преходи биха били трудно осъществими, а и в спорта, който би бил ограничен
/по вид и продължителност/ в сравнение с времето преди инцидента) – 15 000 лева;
4. останал е сериозен белег, който все пак не се отразява съществено на
самовъзприятието. Същевременно е налице и видима разлика в обиколката на самата става
(24 см/29 см.). Тези две негативни последици следва да се оценят общо на 6 000 лева.
5. болки при отстраняване на първи инплант и евентуално такива при следващата
операция за втория – 2 000 лева.
Общо: 45 000 лева (в този смисъл и Решение № 276 от 12.12.2018г. на ВКС по т.д. №
2346/2017г., II т.о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, като се има предвид, че
инцидентът е от 2013г.).
Ищецът претендира частично 25 000 лева от общо 40 000 лева. Това означава, че
искът следва да се уважи изцяло.
За пълнота следва да се посочи, че ако не бе установена дължимост ≥ 40 000 лева,
6
претендираната сума от 25 000 лева щеше да бъде присъдена частично, съобразно
установения процент от общата дължимост.
Според решаващият орган, правилният е следния: частичният иск е уважава изцяло
само ако се констатира, че се дължи пълната сума. Ако се установи по-малко се съобразява
съотношението между размерите (например - Решение № 904 от 1.07.2016г. на ОС - Варна
по гр.д. № 1808/2011г.).
Това е така, защото при частичния иск, ищецът претендира не конкретно обособена
част от вземането си, а дял (идеална част) от цялото задължение (например: Решение №
196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на IV г. о. на ВКС: … като се претендира определена
абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди (в този случай
посочването на дробната част или на размера на цялото обезщетение в исковата молба е излишно). Целта е да
има и отхвърлителен диспозитив. Така бъдещите претенции биха били ограничени до вече
установената обща дължимост (ТР 3/2016 от 22.04.2019г. на ОСГТК: При отхвърляне на
частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от
вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно
право).
Не се констатираха никакви хипотези на компенсация на отговорности:
- на се установи уличното осветление да не е работило (доказателствената тежест за
това е на ищеца – пълно главно доказване /чл. 154 от ГПК/; според първия от свидетелите,
осветлението често е било проблемно, но не помни за конкретната дата), което, само по себе
си, не предполага отпадане на отговорността на общината. Ако някой се спъне поради
недоглеждане на идеално поставена и поддържана тротоарна настилка, то това би било
събитие за което отговорен би бил самият пострадал. В случая настилката е силно
компрометирана и това, че може би поне осветлението е било адекватно, единствено не
усложнява отговорността на ответника. Във всеки случай всеки движещ се по улиците на
града има право да предполага, че те се поддържат добре (Решение от 21.02.2012г. по гр.д.
№ 7603/2010г. на СГС). Нормално е човек, запознат с реалностите в столицата да е с
повишено внимание, но това не е юридическо задължение, а само житейска необходимост с
оглед избягване на подобни инциденти. Въпреки всичко такива случаи са възможни и при
най-малкото разсейване; ищецът се е намирал пред дома на приятеля си, а не пред своя, за
да се предположи, че е бил наясно с особеностите на настилката (отново следва да се
подчертае, че това не представлява неположена юридическа грижи за собственото си здраве,
а само като житейски критерий);
- ищецът е страдал от заболяване преди инцидента. Ако то се бе отразило на
състоянието му – например да забави оздравителния процес, това би било хипотеза на
„съпричиняване“ - кавичките са поради факта, че не става въпрос за виновно поведение, а за
обективно състояние (например, в Р. 413/1983-IV, върховният съд е приложил чл. 51, ал. 2
ЗЗД при следната фактическа обстановка: работник с болна ретина се е опитал да вдигне 54 kg тежък
акумулатор. В резултат на това ретината му се е отлепила. Ангажирана е гражданската отговорност на
съответното предприятие поради невзети мерки да се осигурят подемни машини за този вид дейност. Наред с
това е прието, че болестта на ретината, която е предхождала непозволеното увреждане, е допълнителен фактор за
7
настъпването на вредите. Без каузалното действие на този фактор не би настъпил отрицателният резултат ;
също: Р. 81/1986-IV.). Според в.л. медик обаче хипертонична криза (каквато не е и
установена) по-скоро няма отношение към случилото се.
Ищецът е с нормално зрение.
- според второто в.л., забавянето с един ден не се е отразило на възстановителния
процес;
- доводът относно телефона е недоказан, а и доста несериозен.
Непостъпването на сигнали до общината за състоянието на улицата по-скоро се
дължи (предвид установеното относно настилката на тротоара) на недоверие на гражданите,
че нещо положително би последвало от тяхната активност.
Ищецът е пълнолетен, поради което възражението за неположен родителски контрол
няма да бъде коментирано (л. 39 – първи абзац).
по имуществените вреди:
Според в.л. медик, лечението е проведено правилно. Обсъдена е и мускулната
атрофия, вследствие на обездвижването с гипс / гипсов ботуш (свидетелите дават показания
и в тази насока).
От изложеното следва, че пострадалият е направил необходимото, за да се възстанови
максимално бързо, като е приемал и необходимите медикаменти, посещавал е и нужните
рехабилитационни процедури. Искът за имуществените вреди също е основателен (арг. и от
чл. 162 от ГПК).
по разноските:
1. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се дължи възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност.
Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (предпоследна редакция, предвид
датата на договора за правна защита – 16.05.2022г.), минималното възнаграждение възлиза
на: 453 лева + 830 лева + 300 лева + 47,95 лева = 1 630,95 лева.
Делото не се отличава с някаква особена фактическа или правна сложност.
В тази хипотеза възнаграденото се определя от съда, а не по договаряне.
2. на основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи 250 лева, възнаграждение за
първото вещо лице + 250 лева – за второто, както и сумата от 1 071,40 лева, държавна такса.
Общо 1 571,40 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, С.О., гр. София, ул. ****, съд.адр.: гр.
София, бул. ****, e-mail: *************@****.**, чрез ю.к. Н., да заплати на И. Б. Л., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ****, съд.адр.: гр. София, п.к. 1000, ул. **** (над партер), ап. 2,
тел: ****. имейл: advokat@****.biz, чрез адв. В. В. М., ЕИК ****, личен № ********** от
AK-Перник, следното:
- сумата от 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева, част от общо дължимите
40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент (падане, поради
00
спъване) на 21.11.2021г., към 21,ч., на левия тротоар на ул. „Одоровци“, в посока бул.
“Вардар“, непосредствено преди кръстовището с ул. “Илинден“, довело до Фрактура
малеоли фибуларис декс. Кум луксацио АТС декс, ведно със законната лихва, считано от
21.11.2021г. до окончателното ù изплащане; и
- сумата от 1 685 (хиляда шестстотин осемдесет и пет) лева, за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разходи във връзка с лечението, ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2022г., считано от датата на завеждането на исковата
молба в съда до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, С.О.,
гр. София, ул. ****, съд.адр.: гр. София, бул. ****, e-mail: *************@****.**, чрез ю.к.
Н., да заплати на адв. В. В. М., ЕИК ****, личен № ********** от AK-Перник, гр. София,
п.к. 1000, ул. **** (над партер), ап. 2, тел: ****. имейл: advokat@****.biz, сумата от 1 630,95
(хиляда шестстотин и тридесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, С.О., гр. София, ул. ****, съд.адр.: гр.
София, бул. ****, e-mail: *************@****.**, чрез ю.к. Н., да заплати по сметка на
Софийски градски съд, сумата от 1 571,40 (хиляда петстотин седемдесет и един лева и
четиридесет стотинки) лева, дължима държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9