МОТИВИ към Присъда № 32/04.09.2018 г.
по НОХД №547/2016г. по описа на Свиленградски районен съд - 02.10.2018г..
Районна прокуратура - Свиленград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимата Г.Т., родена на *** год. в гр. Алтъньозю –Р.Турция,
туркиня с двойно гражданство-турско и френско, живуща ***,Франция, средно
образование,не омъжена, работи като охрана във фирма,неосъждана, френски
задграничен паспорт № 07 ВВ 43356 ,за
това , че на 27.02.2016 год. през
ГКПП „Капитан Андреево"-шосе,общ.Свиленград в съучастие като извършител с
турската гражданка С.Т. превела през границата на страната от Р.Турция в
Р.България турския гражданин М.Т. без разрешение на надлежните органи на
властта,като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка „Мерцедес
Бенц"с рег.№ AF-612-RP- престъпление по чл.280 ал.2 т.З и т.4 вр. ал.1
вр.чл.20 ал.2 от Наказателния кодес и подсъдимата С.Т. родена на *** год. в гр. Алтъньозю –
Р.Турция,туркиня,турско гражданство, живуща ***,Франция, начално образование,
разведена, домакиня, неосъждана, турски задграничен паспорт № U 03226450 , за
това , че на 27.02.2016 год. през ГКПП „Капитан Андреево"-шосе,общ.Свиленград
в съучастие, като извършител с френската гражданка Г.Т. превела през границата
на страната от Р.Турция в Р.България турския граждани М.Т., без разрешение на
надлежните органи на властта,като за превеждането е използвано МПС- лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц"с рег.№ AF-612-RP -престъпление по чл.280
ал.2 т.З и т.4 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от Наказателния кодекс
Страна
Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, изпраща представител
– прокурор Милена Славова.
Подсъдимата Г.Т.,
уведомена чрез упълномощеният си защитник адв.К., не се явява. За нея се явява
адв. М.К., упълномощен защитник от Досъдебното производство, редовно призован.
Подсъдимата
С.Т., уведомена чрез упълномощеният си защитник адв.К., не се явява. За нея се
явява адв. М.К., упълномощен защитник от Досъдебното производство, редовно
призован.
Съдът,
след като внимателно обсъди, събраните
по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и ги
прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна: На 27/28.02.2016 година св.Г.Т.-*** времето от 20:00 часа до
08:00 часа бил нощна смяна на ГКПП "Капитан Андреево",като след
започване на смяната на ротационен принцип бил разпределен от система на платно
„Влизащи в страната леки автомобили". Около 20:10 часа се отправил към работното
си място,като до като вървял забелязал на платното на влизащите автомобили до
металната ограда разделяща двете платна за движение на автомобилите/влизащи и
излизащи от страната/ спрял лек автомобил-джип марка „Мерцедес" модел ML с
френски регистрационен номер.Автомобила се намирал на около 50 метра преди
гишетата за паспортна проверка и бил със затъмнени стъкла.Около 20:50 часа на 27.02.2016 година на гишето за паспортна
проверка на платно „Влизащи в страната леки автомобили" на ГКПП”Капитан
Андреево" ,където свидетеля Т. изпълнявал служебните си задължения
пристигнал лекият автомобил, който свидетеля видял спрян малко преди
това.Автомобилът бил марка „Мерцедес Бенц"с рег.№ AF-612-RP и се
управлявал от подс.Г.Т., а до нея на предната седалка пътувала майка и-подс.С.Т..
Преди явяването си на паспортния контрол около 19:00 часа на 27.02.2016г. подс.
Г.Т. се явила на първа гранична бариера за влизане в ГКПП "Капитан
Андреево",където св.Г.Г.-*** изпълнявал служебните си задължения по
проверка на документите даващи право на пътниците да пътуват.В автомобила
пътувала на предната седалка и подс.С.Т.,а на задните седалки стоял св.М. Тек
гьоз.Подс.Г.Т. спряла пред гишето,а св. Г. който стоял отвън до него, и поискал
документи за проверка.Подс. Г.Т. представила два паспорта-френски и турски и
френска карта за пребиваване и след като били проверени,св.Г. ги пропуснал да
влезнат в граничния пункт.Тъй като била изморена от дългия път подс.Г.Т. не се
наредила на опашката за паспортния контрол,а отбила колата до металната
ограда,за да си почине.Едва след като поспала продължили към гишето за
паспортен контрол,където подс.Г.Т. представила на св.Г.Т. за проверка само 2
броя паспорт/нейния и на майка си /, които били френски и турски,френска карта
за пребиваване,френско свидетелство за регистрация на МПС и застраховка на
автомобила.Паспорта на св. М.Т. не бил представен.Още с поемането на
документите св. Г.Т. попитал на турски език обвиняемите колко човека пътуват в
автомобила при което подс.Г.Т. отговорила,че пътуват двете с майка и за
Франция.След като извършил проверка на представените документи и въвел данните
на двете обвиняеми и на автомобила в системата за граничен контрол, св.Г.Т.
върнал документите и ги пропуснал напред за извършване на външна проверка на
автомобила, която се извършвала от колегата му- св.Е.К..Докато се извършвала
паспортната им про верка св.Е.К. забелязала,че автомобила е със затъмнени
стъкла, с френски регистрационен номер и в него пътуват две жени.Тъй като св. К.
владеела френски език отишла в гишето при св. Г.Т. и го попитали имали нужда от
превод,но той и отговорил,че жените говорят и турски език при което същата
изчакала автомобила да се яви за външна проверка.Когато автомобила управляван
от подс.Г.Т. спрял до св.Е.К., подс. била запитана на френски език от св.Е.К.
за къде пътуват при което и било обяснено,че пътуват за Франция. Св.Е.К.
заявила на двете обвиняеми,че трябва да извърши проверка на автомобила за
укрити лица при което отишла до задната дясна врата от дясно по посоката им на
движение.Когато отворила врата св.Е.К. видя ла,че зад седалката на която стояла
подс.С.Т. има мъж.Това бил св. М.Т.-брат на бащата на подс.Г.Т..Св. М.Т. седял
приведен зад предната седалка и плътно прилепен до багажа, който стигал до
таванът на автомобила. Заради багажа на задните седалки и затъмнените в черно
задни стъкла,св.К. нямала видимост отвън на задната част на автомобила.Св.К.
попитала колегата си Т. колко паспорта е проверил на пътниците в автомобила на
което същият и отговорил, че са му били представени два паспорта.К. го
уведимила,че в колата има още един мъж,при което св.Г.Т. спрял да работи и
излезнал от гишето.Отишъл до отворената врата на автомобила и видял,че на
задната седалка до багажа има мъж,който държал в ръцете си турски паспорт. Св.Т.
попитал св.М.Т. защо не си е представил паспорта за проверка,но мъжа мълчал и
гледал уплашено.Поискал паспорта му за проверка и когато го получил
установил,че в него няма гранични печати за пътуване, включително от същият ден
и от ГКПП"КапъКуле" от където идвал автомобила.През това време двете
обвиняемите мълчали,но били видимо притеснени.За случая бил уведомен началника
на смяната-св.А.А.,а автомобила отклонен настрани,като св.К. останала до
автомобила.Св. А. отишъл на место,като заварил двете обвиняеми на предните
седалки на автомоби ла,а св.М.Т. на задните седалки до багажа. Автомобилът и
лицата в него били отведени до сградата на ГГТУ-Свиленград,като през цялото
време били придружавани от св.К..*** св. Ж.Б.-*** в присъствието на св.А.
запитал двете обвиняеми какви са помежду си и каква им е връзката с укритото
лице.Двете обвиняеми обяснили накратко че са майка и дъщеря,но след като
разбрали, че ще бъдат задържани, подс.Г.Т. започнала да обяснява,че не били
виновни,че чичо им настоявал да тръгне с тях и за това те се съгласили,въпреки
че нямал виза и според нея грешката,която са допуснали не била голяма и
трябвало да ги пуснат.същото обяснили и пред св.А.М.,който им обяснил
процедурата при такива случаи.С обвиняемите била проведена оперативна беседа от
св.И.А. пред когото и двете обяснили,че им е известно,че св.М.Т. няма виза в
паспорта си,за да пътува,но се съгласили да го вземат в колата, защото много
настоявал и преминали двата гранични пункта,като го укрили на задната седалка
на автомобила с багаж.По случая било образувано бързо производство срещу Г.Т. и
С.Т. за престъпление по чл.280 ал.2,т.З и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,което
продължило да се води по общия ред.Лек автомобил марка „Мерцедес Бенц"с
рег.№ АР-612-ЯР,ведно с френско свидетелство за регистрация с 2015СХ59589 били
предадени добро волно от подс.Г.Т. за което е изготвен протокол.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от показанията
на свидетелите Теофилов, К., А., Г., Б.,М.,А.А. и М.Т. които са логични и
последователни, поради което следва да бъдат кредитирани,а също така и от
приложените по делото писмени доказателства-,оглед,превод на
документи,свидетелства за съдимост,характеристични данни, декларации за семейно
и материално положение, карта за обвиняемо лице.Съзнавали са всички елементи от
обективния състав на престъплението.Очевидни са елементите и на прекия умисъл обективиран в действията и
поведението на подсъдимите.Обективните обстоятелства по делото сочат и за
субективния елемент от състава на престъплението за което им е повдигнато и
предявено обвинение.
Съдът
кредитира с доверие показанията на разпитаните
свидетели Теофилов, К., А., Г., Б.,М.,А.А. по време на съдебното
следствие тъй като се отличават с
логична последователност,еднопосочност,безпротиворечивост, и напълно кореспондират
с останалия доказателствен материал.Съдът намира показанията на посочените свидетели за открояващи
се с подчертана убедителност и откровеност , ясни и недвусмислени, поради което ги цени като обективни и напълно
достоверни. Разпитите на свидетелите бяха проведени по начин такъв , че да
възпроизвеждат доказателства и да
изпълняват отредените им от закона функции.
Описаната фактическа обстановка, съдът приема
за установена въз основа на доказателствата възпроизведени от гласните
доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели; както и от прочетените и приобщени към доказателствата по делото, на основание чл.281,
ал.3 предл. 1 показания дадени на ДП от М.Т..
Осъществената
от подсъдимите деятелност , описва съставомерните признаци от състава
на престъплението , за което е
повдигнато и предявено обвинение.Досъдебното производство е протекло при адекватно
упражнени правомощия на наблюдаващия прокурор. На съдебното следствие , съдът
приложи целия процесуален ресурс и
използва допустимия и възможен кръг от доказателствени източници за разкриване
на обективната истина по един несъмнен и
категоричен начин.
Проследявайки в хронология възпроизведените
доказателства става видно че основен
елемент от събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност са показанията на св.Кичюкува. Показанията и относно
описанието на осъществената престъпна деятелност от подсъдимите се отличават с изключителна детайлност,
последователност и логическа
обоснованост. Открояват се с убедителност , важен и ключов критерий за обективност и откровеност. Те напълно
съвпадат с обясненията на подсъдимите дадени непосредствено след проверката по
време на проведения извън процесуален информационен разпит. Така , че те не
остават изолирани и твърденията в тази посока на защитата са несъстоятелни. Нейните
показания и тези на св. Г. се подкрепят и от
тези на другите разпитани свидетели , които са конкретни ,ясни ,
недвусмислени и категорични , поради
което допринасят изключително за изясняване на релевантните факти по
делото, като основа за изграждане на правно обосновани изводи. Тези свидетели
са придобили преки и непосредствени впечатления от неподправеното поведение на подсъдимите и то в момента , когато същите
съвсем непринудено са дали своите обяснения.
Съдът на
основание чл. 283 от НПК прочете и
приобщи към доказателствената съвкупност
протоколите и другите писмени материали по делото, намиращи се в ДП,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат фактически
данни, свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване
и са установени при условията и по реда на НПК.
По един
безспорен начин се доказаха релевантните
за наказателната отговорност обстоятелства
и за съставомерността на осъществената престъпна деятелност.Събраните и
проверени на съдебното следствие доказателства
категорично сочат, че подсъдимите са осъществили както от обективна , така и от
субективна страна състава на престъплението за което им е повдигнато и
предявено обвинение .
Доводите
на защитата на подсъдимия за невиновност, са логически необосновани, не
почиват на анализа и преценката на събраните
и проверени на съдебното следствие доказателства, и не кореспондират с
тях,поради което съдът ги намира за несъстоятелни .На базата на възможно
допустимия кръг от доказателствени източници , съдът достигна до единствения правно обоснован извод
за наличие на всички изискуеми се
елементи и признаци от състава на
престъплението за което е повдигнато и предявено обвинение на подсъдимите.
Преди съдът да коментира обстоятелствата и изводите върху които акцентира защитата на подсъдимите,
намира ,за необходимо да посочи следното
–проследявайки различните фази на Досъдебното производство и развитието на този
процес се установява и прави сериозно
впечатление , че първоначално подсъдимите, както и превежданото лице св. М.Т.
споделят и то в детайли и убедително,
начина на осъществяване на престъпната им деятелност.При смяна на защитата коренно се променят техните обяснения ,като
се наблюдава явен стремеж за оневиняване.Позицията на адвокат К. ,че едва ли не
са режисирани първоначалните обяснения не
почива на никаква логика , а тъкмо
обратно именно тогава в самото начало
подсъдимите са изразили и споделили
извършеното - при какви обстоятелства , защо и начина на осъществяване на деянието, описващо признаците от състава на
престъплението за което им е повдигнато и предявено обвинение .Отделно от това
несъстоятелни са твърденията на защитата, че едва ли не подсъдимите не са знаели какъв е паспорта на св. М.Т. и
има ли съответна виза за влизане в страната ни .Факта , че той се е намирал отзад в автомобила със затъмнени стъкла ,
самата поза, която е заел по време на физическата проверка и , че се предават от подсъдимите за контрол
само два паспорта , то ясно говори за знанието им .Още повече, при излизане от Турция няма печат , което
означава ,че тази ситуация е била проиграна
и то успешно. Не е логично да не
направи впечатление на двете подсъдими ,
че паспорта на М.Т. не се представя за обработка от съответния паспортен контрол , нито на
турския пункт , нито на българския. На второ място обвинението не се
основава само и единствено на свидетели полицейски служители преразказвайки
самопризнанията на тримата извършители - двете заподозрени и обвинени за
престъплението по чл.280, третия
заподозрян е осъден по чл. 279 от НК., и не са фундамент на обвинението,както твърди защитата.Съдът
отново споделя , че св. Кичюкува и св. Г. са възприели пряко фактите и обстоятелствата релевантни за разкриване на
обективната истина.След това те се потвърждават напълно при проведените беседи.Относно
изявлението , че полицейските служители били в определена структурна и организационна
координация със служителите извършващи разследване по Досъдебното производство
и в крайна сметка подчинени на един център в лицето на началник ГПУ и други
подобни началнически постове свързани с функцията на МВР съдът счита , че по
този начин се търси неглижиране на техните
показания.Излишен е всеки коментар , тъй като именно те са лицата овластени да следят за спазване на
пограничния режим и те са, които първи влизат в контакт с преминаващите и проверяваните.Те са разпитани съобразно изискванията на НПК , като са предупредени
за отговорността по чл. 290 ал.1 от НПК.Още повече съдът няма основание да се съмнява в тяхната
непредубеденост и откровеност. На
следващ ред защитата оспорва законосъобразността на прочетените и
приобщени към доказателствата
показания на св.М.Т..Действително , след като съдът удоволетворяваше
всички искания , това за призоваване на
св. св.М.Т. , счете че се прави с цел отново да се шиканира процеса и да
се протаква във времето.Ясно , бе че защитата има връзка със същия и ясно бе , че няма да бъде открит с каквито и
да са процесуални способи.Съдът указа на защитата да го осигури при режим на
довеждане .Факта , че бе представена
декларация чието съдържание е пълно
отрицание на надлежно проведения разпит
на ДП недвусмислено сочи за мотивите на това искане.Също така съдът проведе
редица процесуални действия за да бъдат редовно призовани подсъдимите , като се
твърдеше , че защитата няма контакт с тях. Представената декларация – писмо на подсъдимите от защитата , също говори ,че
явно се разчита на една предварително зададена линия на поведение , което
надхвърля дори рамките на една адекватна и коректна защитна теза.Дори да
изключим от доказателствената съвкупност приобщените показания на св. М.Т., то
останалия доказателствен материал е достатъчен за да обоснове категоричен извод , че подсъдимите са
осъществили както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 280 ал. 2 т. 3 и т. 4 вр. с ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК
При определяне на наказанието за
извършеното престъпление, и неговата индивидуализация, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите,
чистото им съдебно минало, а като отегчаващи-проявената престъпна
упоритост; незачитане на законоустановения правов ред и международните правила
за пътуване на хора през държавната граница; високата степен на обществена
опасност на деянието обусловена и от
очертаващата се стабилна тенденция на завишаване на този вид престъпления и то
на фона на, и без това сложната в района
криминогенна обстановка . Водим от това, съдът счете, че на подсъдимите следва
да се определи наказание при условията
на чл.54 от НК. На основание чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал. 1вр. чл. 20
ал.2 вр. чл. 54 ал.1 вр с чл.2, ал.1 от НК ,
ОПРЕДЕЛИ наказание и ОСЪДИ Г.Т. на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 4
/четири / месеца и наказание глоба в размер
на 10 000 / десет хиляди / лева . На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛЖИ
изпълнението на наложеното наказание
за срок от 3 /три / години На основание чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с
ал. 1вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 54 ал.1 вр с чл.2, ал.1 от НК , ОПРЕДЕЛИ наказание и ОСЪДИ С.Т. на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 4
/четири / месеца и наказание глоба в размер
на 10 000 / десет хиляди / лева . На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛОЖИ
изпълнението на наложеното наказание
за срок от 3 /три / години. РАЗПОРЕДИ
на основание чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в размер на сумата от 580 лева да останат за сметка на органа на Досъдебното производство а 534 лева за сметка на съда. ОТНЕ в полза на
Държавата на основание чл. 280 ал.4 от НПК лек автомобил марка "„Мерцедес
Бенц"с рег.№ AF-612-RP собственост на.Г.Т. , ведно със свидетелство за
регистрация и принадлежности, намиращ се на съхранение в ГПУ Свиленград
Съдът
намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и отнемане на
възможността му и за в бъдеще да извършва престъпления, наложеното наказание и
начина на изтърпяване са адекватни и
подходящи,както и за постигане на
специалната и генерална превенция съгласно чл. 36 от НК
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
