РЕШЕНИЕ

 

Номер 260495/2.12.2020г.                 Година 2020                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

     На  двадесет и  първи октомври       Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                                            Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3099 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на   Е.Д.Ц. в качеството на управител и представляващ  “Ц.0.“ООД против НП № 23-0000300/08.04.2020 г. с което на основание чл.  178б ал.7 от ЗДвП на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 6а ал.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

            В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобазно и необосновано, издадено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че АУАН е съставен  от инспектор на РД“АА“, който на 24.01.2020 г. не е присъствал при проверката в учебния център, не е очевидец на случилото се и няма нито преки, нито косвени впечатления за обстановкакта в процесния офис. Поради изложеното, се счита, че няма доказателства, които да установяват  посочените в НП факти. Излага се становище, че изготвеният снимков материал не следва да се цени като доказателство, доколкото използваното техническо средство не заснема и не записва точната дата и час на извършване на нарушението. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 42 т.3 от ЗАНН, като не е посочено ясно и недвусмислено мястото  датата на извършване на нарушението. Сочи се, че е посочена единствено датата на извършване на проверката, но не и датата на извършване на нарушението. Излага се становище, че не е конкретизирано в обжалваното НП коя от двете хипотези на санкционната норма на чл. 178б ал.7 от ЗДвП е реализирана с конкретното деяние, а именно дали се касае за нарушение на изискванията за провеждане на обучение  или нарушение на изискванията за документацията, свързана с обучението. Сочи се, че в НП не е посочено обучението за каква категория превозни средства се отнася , съотв. цените за обучение за правоспособност на  какъв вид превозни средства е следвало да бъдат посочени. Излага се становище, че неправилно е определен субектът на административно-наказателната отговорност, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 11а ал.1 от Наредба № 37/2002 г. на МТС задължението за организацията на учебната дейност в учебния център е на ръководителя на учебната дейност . Сочи се, че нормата на чл. 6а ал.2 от Наредба № 37/2002 г. на МТС регламентира десет задължителни реквизита, като липсата само на три от тях разкрива  изключително ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение, поради което е приложима разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено.

            По делото е постъпило писмено становище от административно-наказващия орган, в което се излага твърдение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че при извършване на  съвместна проверка на служители на НАП, икономическа полиция и РД“АА“ – в. е установено, че в офиса на дружеството-жалбоподател няма поставен списък за извършване на обучението, за провеждане на вътрешните изпити и държавните такси за явяване на изпит, с което е нарушена нормата на чл. 6а ал.2 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС. Сочи се, че съставеният АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. Твърди се, че нормата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН дава възможност актосъставител да бъде и лице, което не е очевидец на извършеното нарушение. Сочи се, че в случая датата на извършване на нарушението съвпада с датата на извършване на проверката. Твърди се, че обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС се извършва от юридически лица, регистрирани по Търговския закон, притежаващи разрешение за теоретично и практическо обучение и задълженията да спазват нормативните правила при осъществяване на посочената дейност възникват за тях от момента, в който започнат да упражняват конкретната дейност. Излага се становище, че правилно е определена санкционната норма, съотв. че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение към минималния, предвиден в закона размер.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено поради изложените в жалбата основания. Излага становище, че неправилно е определена санкционната разпоредба за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като приложима в случая се явява общата норма на чл. 185 от ЗДвП. Иска се НП да бъде отменено и да бъдат присъдени на въззивника сторените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и при алтернативност – присъждане на юрисконсултско възнаграждение към минимален размер.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – мл. експерт В., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено с оглед на изложените в становището по делото доводи.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – св.Б.Г.И.. Приобщени са към делото материалите по делото, материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 24.01.2020 г. служители на, както на  НАП и МВР, така и на  РД“АА“- св. Б.И. и А.К. , извършили съвместна проверка за спазване на законодателството при осъществяване на дейността на дружеството-жалбоподател. Проверката била извършена в учебен център, стопанисван от въззивника, находящ се на адрес гр. в., ул. Вяра № 7, вх.Б ет.1, офис 2. В хода на проверката било установено, че дружеството-жалбоподател извършва обучение на кандидати за придобиване на правоспособност при управление на МПС въз основа на Разрешение № 4253, издадено на 03.09.2019 г. от Изпълнителния директор на ИА“АА“. Установено е, че в помещението, използвано като офис на учебния център  не е наличен поставен на видно място с цените за извършване на обучението, за провеждане на вътрешните изпити и държавните такси за явяване на изпит.

При така установените факти, св. И. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 6а ал.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 23-0000300/08.04.2020  г. на Директора на РД „АА”, гр. в. е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и заверено копие  на заповед  РД -08-30/ 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.       

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за непълнота в съдържанието на НП досежно времето и мястото на извършване на процесното нарушение. В случая датата на извършване на проверката се явява и датата на извършване на процесното деяние, доколкото именно към посочения момент е установено противоправното бездействие. Съдържанието на НП е изпълнено и с посочване на мястото на извършване на нарушението, а именно офисът, в който е извършена проверката и който с оглед събраните по делото доказателства служи за офис във връзка с извършваната от дружеството-жалбоподател обучителна дейност.

Ирелевантни към настоящото производство са въпросите относно вида на  превозните средства, относно които се отнася извършваната от дружеството-жаалбоподател дейност по обучение за придобиване на правоспособност при управлението им. Поради изложените съображения, липсата на информация относно посочените обстоятелства не ограничава правото на защита на въззивника.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6а ал. 2 от Наредба № 37/02.08-2002 г. на МТС, в помещението, използвано за офис, на видимо място трябва да има поставено копие на разрешението за извършване на обучение, списък с преподавателите и категориите, за които се извършва обучението, списък на учебните ППС, съдържащ марката и модела на превозните средства, и списък с цените за извършване на обучението, за провеждане на вътрешните изпити и държавните такси за явяване на изпит.

            Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател  извършва дейност по обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС въз основа на Разрешение № 4253 на Изпълнителния директор на ИА“АА“, като същото е ползвало като офис за извършване на учебната дейност проверявания обект. От доказателствения материал по делото се установява безспорно и че към момента на проверката в офиса не е била изложен на видно място списък с цените за извършване на обучението, за провеждане на вътрешни изпити и държавните такси за явяване на изпит.

Съдът намира, че фактите се установяват безспорно от показанията на св. И., който видно от изявленията на същия пред съдебния състав, е участвал в извършване на проверката и лично е възприел релевантните за делото факти.  В съответствие с показанията на св. И. са и писмените материали , приобщени с административно-наказателната преписка и по-конкретно АУАН, който е редовно съставен, с оглед на което съгласно нормата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП има  доказателствена стойност за инкорпорираното в същия съдържание до установяване на противното. Доколкото в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да оборват установеното в акта, съдът намира, че нормата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП е приложима в случая при преценка на доказателствената стойност на АУАН.

Съдът намира за основателни и изложените от въззиваемата страна доводи в писменото становище по делото, че дружеството-жалбоподател е ангажирано с изпълнение на нормативните предписания, уреждащи извършваната от него дейност към всеки момент, считано от датата от която същото е започнало да упражнява тази дейност.

Неоснователни са, според настоящия състав, доводите, че неправилно е приложена санкционната норма, визирана в НП. Разпоредбата на чл. 178б ал.7 от ЗДвП предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност с налагане на глоба респ. имуществена санкция в случаите, когато са нарушени изискванията за провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и/или  на изискванията при водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 6а ал.2 от Наредба № 37/2002г. визира изисквания, касаещи материалните условия и процедурните правила, свързани с осъществяваната дейност от  дружествата,   извършващи обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, поради което същите обосновано се отнасят към  общите изисквания, предвидени от нормативните правила за извършване на посочената дейност. С оглед на изложеното,  извършването на дейността в разрез с визираните правила, безспорно се отнася към санкционната разпоредба на чл. 178б ал.7 от ЗДвП. Доколкото посочената разпоредба в двете си хипотези предвижда квалифициране на нарушението, в зависимост от вида на обществените отношения, но не  съдържа  обективни признаци на самото нарушение, съдът намира, че липсата на конкретизация в НП коя от двете хипотези от тази норма се явява осъществена  с деянието не е засегнало правото на защита на наказаното лице.

            Съдът намира, че не са налице и предпоставки за квалифицаране на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, при извършването на което всякога се засягат конкретните обществени отношения, които се гарантират със съответната правна норма, а именно правото на обучаваните лица да получат своевременна и пълна информация  относно цените при извършваната обучителна дейност.

            Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в твърд размер в конкретната санкционна разпоредба, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание , в което процесуалният представител е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към  минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.

            С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на въззивника да му бъдат присъдени разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е Ш  И:

           

ПОТВЪРЖДАВА НП  № 23-0000300/08.04.2020 г. с което на основание чл.  178б ал.7 от ЗДвП на “Ц.0.“ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 6а ал.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

ОСЪЖДА  “Ц.0.“ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГД“АИ“  сумата от  100 /сто/лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: