ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1083
гр. Русе, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 414 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р.К.Б.-***,
срещу разрешение № 19/09.05.2023 г. за промяна на предназначението, издадена от
главния архитект на Община Русе.
Жалбоподателката се легитимира като съсобственик
на недвижим имот с административен адрес ул. „Княжеска“ № 33 (обектът ЖСК),
респ. като член на ОС на етажната собственост, видно от Нотариален акт № 011/
рег. № 033, дело № 011/1998 г. – апартамент, находящ се на посочения адрес,
етаж 3, със застроена площ 148 кв. м., избено помещение и и.ч. от таванско
помещение.
С оспорения административен акт, на основание
чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ е разрешено на Община Русе и „Йофиел“ ЕООД, въз основа
на представени проектни решения по части „Архитектура, Конструкции, Технология
и Здравно заключение за оценка на инвестиционен проект № РД-1870-23/27.04.2023
г. на РЗИ – Русе, да се извърши промяна предназначение на обекта „магазин в
ателие за фризьорски и козметични услуги“ с местонахождение кв. 77, ул.
„Княжеска“ № 33, идентификатор 63427.2.819.1.4 по КК на гр. Русе
В жалбата се сочи, че разрешението е издадено в
нарушение на разпоредби на Наредба № 15/21.08.1987 г. за хигиенните изисквания
за бръснарските, фризьорските и козметичните салони, обектът не разполагал със
самостоятелен санитарен възел. Необходимо било извършване на СМР.
Съгласно чл. 38, ал. 5 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ) самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия
ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при
условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и не се допуска
наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се
спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3.
Кръгът на заинтересованите лица е определен в
чл. 38, ал. 5, изр. първо, във вр. с чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 от ЗУТ (не се
отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя
предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; свързват
се вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена
или през обслужващи помещения по една вертикална ос). С приложените в
преписката документи се установява, че в случая промяната на предназначението е
разрешена без извършване на строително-монтажни работи. В заявлението за
издаване на разрешение за строеж не е искано извършване на СМР. В обяснителната
записка към част „Архитектура“ (л. 11) изрично е посочено, че се предвижда
промяна на предназначението на магазина без извършване на строително монтажни
работи, както и че преоборудваният магазин има съществуващи инсталации –
електро и ВиК. Липсата на извършване на СМР е посочена и в конструктивното
становище. В жалбата изрично се сочи, че не се предоставя достъп до общи части
на сградата нито се твърди отнемане на общи помещения. Не се изменят съществено
общите части на сградата, не се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи,
преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една
вертикална ос. С преустройството на магазин № 1 в жилище принципно няма как да
се допуска и наднормено шумово и друго замърсяване.
Изложеното сочи, че в случая е неприложима
хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ и жалбоподателят няма качеството на
заинтересовано лице по смисъла на чл. 147а, ал. 2 от ЗУТ. Съответно, за него
липсва и процесуална легитимация да оспори процесното разрешение за промяна на
предназначението поради липса на правен интерес.
Въпросът дали помещението отговаря на
подзаконовите изисквания е въпрос по основателността на жалбата, която се
разглежда само при допустима такава. Въпросът дали са извършвани текущи СМР или
дали е необходимо извършване на такива е ирелевантен за спора, тъй като от една
страна те ще се явят извършени извън разпоредителната част на обжалвания
административен акт, които действия не рефлектират върху неговата
законосъобразност, а необходимостта от извършване на такива е хипотетична и би била предмет на отделен административен
акт, който да породи самостоятелни правни последици.
Жалбата като недопустима следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Р.К.Б.-***,
срещу разрешение № 19/09.05.2023 г. за промяна на предназначението, издадена от
главния архитект на Община Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: