Р Е Ш Е Н И Е №260054
гр. Пазарджик, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Борислав И.
секретар
А.Ненчева
като
разгледа докладваното от съдията Б.И. търг. дело №43/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на С.Л.П., , чрез адв.М.Д. от САК срещу „ЗАК ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, гр. София, за заплащане на сума
в размер на 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени на С.Л.П.
следствие на ПТП от 19.06.2019 г. ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 25.11.2019 г. – датата на която е предявена застрахователната
претенция на увреденото лице и е уведомен застрахователя по претенцията до окончателното
й заплащане. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адв.
възнаграждение на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 19.06.2019 г. в светлата част на денонощието, около 18.40 часа, на път II -66 km 117, водачът на
мотоциклет "Кавазаки 2Х6Р" с per. № ***, П.И.,
поради движение с несъобразена скорост, с посока на движение от гр. Чирпан към
село Мирово, достига и блъска движещия се пред него лек автомобил
"Ситроен" с per. № ***. Настъпва ПТП с пострадало лице и
материални щети. По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица N 1228р-7310/24.06.2019г. и е образувано ДП № 375 ЗМ - 215/2019г., което
към настоящия момент е спряно на основание чл. 199, чл. 244, ал. 1т.1, във
връзка с чл. 25, ал. 1, т.6 от НПК и чл. 244, ал. 3 и ал. 5 от НПК, тъй като
Прокуратурата е установила, че преследването на това деяние се извършва по реда
на частното наказателно съдопроизводство.
В резултат на това ПТП е пострадала С.Л.П. -
пътник, возещ се на мотоциклет "Кавазаки ЗХ6Р" с per. № *** с поставена
предпазна каска.
Първоначално, тя
била откарана по спешност в МБАЛ Първомай, но поради тежкото й състояние е
пренасочена към УМБАЛ "Свети Георги" гр. Пловдив, където е
прегледана, оказана й е първа медицинска помощ, направени са й редица
изследвания, оперативно са обработени раните й, които представляват множество
тежки разкъсно контузии и охлузни рани. Лечението й е продължило - през
следващите месеци - на легло, при домашни условия при предписан покой и
постелен режим с използване на обезболяващи медикаменти. Лечението на голяма
част от раните продължава и до момента, някой от тях все още не могат да се
затворят напълно и на момент изтича секрет. Неимуществените вреди следва да
бъдат обезщетени. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства,
нематериалните последици от извършеното деяние от виновния водач, за който има
валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Към момента на настъпване на ПТП, за водача
на мотоциклет "Кавазаки 2X6R", с per. N *** е налице
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД с начална дата на покритие 21.03.2019г.
до 20.09.2019г. Тази застраховка покрива вредите, за които виновния водач П.И.
отговаря съгласно българското законодателство. Ето защо за увреденото лице С.П.
е налице интерес от предявяване на настоящата претенция пред ЗАД "ОЗК -
Застраховане" АД, като застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По
тази причина, на 25.11.2019г. с молба с вх. №99-5121 пред "Застрахователно
Акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД, като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на виновния водач по реда на чл. 380 от КЗ била предявена
претенция по доброволен ред. Образувана е ликвидационна преписка по щета №
0411-631-0002-2019, по която бяха представени всички наличните документи, в това число
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и удостоверение за банкова
сметка. ***. № 99-1283/11.02.2020г. представихме допълнително изискани
документите от воденото досъдебно производство и прокурорска преписка. От
страна на застрахователното дружество с писмо с изх. №. 99-1770/25.02.2020г. отказаха изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като наличните документи не били достатъчни за докзване на
основателността на претенцията и определяне размера на обезщетението. Моли за
уважаване на исковете с присъждане на разноски, вкл. адв. възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В
срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК ответникът „ЗАК
ОЗК-Застраховане“ АД“ е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на застраховка „ГО
на автомобилистите“ за л. а. „Ситроен“. Прави се възражение за съпричиняване
тъй като вина за получените увреждания имала и пострадалата и другия водач.Оспорва
се и размера на претенициите. Излага подробни доводи в тази насока.
В допълнителната
искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в
исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Подържат се и
направените доказателствени искания с излагане на доводи в такава насока.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
ДИМ. Подържат се доводите в отговора по
аргументите изложени в него,както и възраженията и направените доказателсдтвени
искания.
На основание чл. 146, ал. 1, от ГПК съдът е приел за разглеждане
предявените искове от ищцата против ответника.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта
да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1
от КЗ върху ищеца лежи
доказателствената тежест за доказване на предпоставките от визираната норма .
Ответникът установява възраженията
си, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си, вкл. че е налице съпричиняване от пострадалия и др.
Приети са представените с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по
делото и е дадена възможност на на ищеца да води един свидетел в насроченото открито
съдебно заседание за установяване претърпените неимуществени вреди,като е
отложенво произнасянето по
доказателственото искане за приемане на писменото доказателство към ДИМ за
приемане, както и за допускане
на Комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза с вещи лица
– ортопед и автоексперт, след изслушване на свидетелите.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства
на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска
отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд –
чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва за
забава, считано от 25.11.2019 г. до окончателното плащане на
главницата, представлява последица от
евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение, не се предявява като самостоятелен
иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената
лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ
процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 25.11.2019 г.
претенция – обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е
предявен на 13.03.2020 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя в положителна насока.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложената по делото
застрахователна полица съдът приема за безспорно обстоятелството, че между ответното дружество и делинквента П.Г.И. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на
автомобилистите“, валидна
от 21.03.2019г. - 20.09.2019 г., т. е. към
момента на процесното ПТП от 19.06.2019 г. ищцата е отправила претенцията пред застрахователя, като го е сезирала на 25.11.202019г. с искане за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 19.06.2019
г., като застрахователят се е
произнесъл по претенцията ,като е отказал изплащане на обезщетение в срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ.
По делото са
приети писмени доказателства: Констативен протокол с пострадали лица с рег.№1228р-7310/24.06.2019г., фиш за спешна
медицинска помощ , лист за преглед на пациент
в КДБ/СО-3бр., резултати от изследвания-12бр. ,съдебно удостоверение
№289/2019г. , справка от гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ 2бр. молби от 25.11.2019г. и 11.02.2019г. ,съобщение по чл.50 и чл.51 от НПК
,Постановление от 11.08.2019г. по пр.пр.№540/2019г. по описа на РПУ-Чирпан и писмо-отказ с изх.№99-1770/25.02.2020г. ,както
и протокол за оглед на местопроизшествие -2бр. и фотоалбум на произшествието.
От
събраните гласни доказателства се установи следното:
В показанията си Св.Т. установява,че си спомня за ПТП на 19.06.2019 г. Пътувал с автомобила и със семейството си посока
от Чирпан за с. Мирово. Карал бавно,
малко преди селото се чул удар, колата се затресла, край него профучал
моторист, стой отбих в дясно и видял, че някой се търкаля по улицата и спрял.
На главен път Чирпан-Мирово. Св. се движел с лек автомобил Ситроен марка
Берлинго, номер ***, ***. По време на движение се чул удар, колата се
разтресла, край него профучал моторист, видял нещо да се търкаля по насрещното
движение, лентата и отбил в дясно. След това спряли и други коли. Майка му била
при мнего в автомобила, слязла и отишла до пострадалото лице. През това време,
пътуващите от двете коли се обадили на
телефон. Малко по-късно, няколко минути, няма представа колко точно, по-малко
от 5, дошъл друг автомобил. Слязъл един младеж, взел пострадалото лице и
тръгнали посока Чирпан. Мотористът не го видял, тъй като той заминал.
Пострадалото лице не ходил до него,
нямал сили и бил стресиран. Не успял да слезе от колата. Според него пострадалото
лице било возещият се зад моториста. Не бил виждал кое е лицето. Имало някой,
който се търкалял по улицата, мисли че била жена и в лентата за насрещно
движение, близо до мантинелата, там спряла движението на този човек. Спряха
колите от двете посоки, които бяха там. Слезли хората и се обадили на телефона и в това време дошъл и въпросният автомобил, който
отвел пострадалото лице. Мотористът го ударил отзад, заден ляв ъгъл. Времето
било топло, не едъждовно, малко преди залез, след 18:00 часа. Участъкът бил
прав. Нямало коли нито отпред, нито отзад, само се чу удар и край него профучал
моторист. Имало нанесени щети по колата, за които той сам си е отремонтирал с
лични средства и не е предявявал иск да му бъдат възстановявани. Протокол от
КАТ не е получил. Инцидентът бил станал на ден 19, сряда. Той останах да
изчака, дошъл дознател и го повикал, за да си подпише показанията, които му
били прочетени в ден вторник, т.е. 6 дни по-късно в РУ в гр. Чирпан.
Поинтересувал се какво е състоянието на пострадалото лице, дознателката му казала,
че ден по-рано е минала и тя също е
подписала показанията си ,била в добро състояние.
Не е забелязал с какво е облечено
пострадалото лице. Част от дрехите били разкъсани, имало охлузни рани, които не
може да твърди колко са сериозни. Той не успял да стигне до нея, бил в шок
няколко минути. Майка ми ходила там, занесла и вода, защото пострадалото лице е
поискало. Той не се е приближавал до нея. Имало доста неща по пътя разпилени –
каска, маратонки и др. Въпросната кола,
с която дойде младежът, който я взе , ги
събрал от платното, натоварили ги в багажника и заминали.
В показанията си св. Ж.И. заявява,че
знае за инцидента, който се случил на 19.06.2020 г.,с нейния син когато С. и била на гости и към 18:30
се обадила, че са паднали с мотора и пътуват за Бърза помощ в гр.
Първомай. Тя със своя съпруг тръгнали и отишли в Бърза помощ в гр. Първомай,
били в лошо състояние, особено С.. Тя била цялата в кръв. П. много леко
пострада, той само коляно ударил, докато тя била много пострадала, имала
охлузни рани и там медиците преценили, че не е за тях този случай и ги отправили към Пловдив, Хирургиите на „
Пещерско шосе“ и те тръгвали с тях. Прегледали я всички специалисти, нямала
счупвания, оказалс се, че е е с охлузни
рани, но те били много големи, бяха без кожа, до месо. Предложили й да остане в
болницата, но тя отказала. Тя *** Има ***. Там се грижили за нея над месец и
половина.Грижите били големи за нея. Много болезнени рани, много болки изтърпя,
много рев. Друго момче я закарало до бърза помощ, защото синът и нямало с какво
да я закара. Като са видели състоянието й, качили я на първата кола и я
закарали по спешност.
***.
От
изслушаната по делото съдебно- медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице Б.П. неоспорена от страните, приета от съда като
компетентно изготвена, се установяват
травматичните увреждания получени от пострадалата С.П.-медикобиологичния
характер на същите, приложеното лечение и неговата продължителност, претърпените
болки и страдания и тези които ще търпи вследствие на полученото при процесното
ПТП травматично увреждане, периодът на възстановване от травматичните
увреждания и наличието на остатъчни последици-загрозяващи
белези при ищцата от претърпените травми и обичайния период на
възстановяване от процесните травми и има ли отклонения от този период и причините за това, както и
наличието на данни пострадалата да е пътувала с предпазна каска и нужната
екипировка и биха ли настъпили твърдените наранявания изобщо ако е пътувала с
тези средства, в кой етап болките на П. са най-силни и кога започват да
отшумяват, както и има ли данни пострадалата да е спазвала лекарските
предписания за порвеждане на оздравителен процес и ако има влошаване на
състоянието и на какво се дължи това.
От
изслушаната по делото амтотехническа експертиза и допълнение към нея изготвена от вещото лице инж. В.М. неоспорена от
страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установява механизма на настъпване
на процесното ПТП, техническата причина за настъпване на ПТП, техническата възможност на водача на
мотоциклет“Кавасаки 2Х6Р“ да предотврати настъпването на ПТП и по какъв начин, имали
данни пострадалата да е пътувала с предпазна каска и нужната екипировка и ако е
пътувала с такава екипировка биха ми настъпили твърдените наранявания изобщо, с
каква скорост се е движел водъчът на автомобила и налице ли са данни същият да
е променил рязко преди това скоростта преди настъпване на ПТП.
Правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна
връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумпира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между посочения делинквент и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
От
събраните по делото
писмени доказателства- протокол за ПТП с пострадало лице от 24.06.2019г. и изслушаната и неоспорена
от страните автотехническа
експертиза,
категорично се установи, че на 19.06.2019г. в светлата част на денонощието,около
18ч. водачът на мотоциклет „Кавасаки“2ХР с рег.№*** П.И. е пътувал по път 2-66 между селата Плодовитово
и Мирово. На 1км. Преди последното ,поради движение с несъобразена
скорост,настига и блъска движещия се пред него л.а. „Ситроен“ с рег.№***, като
липсват обективни данни за технически проблеми с мотоциклета, причините са от субективен
характер, като
квалификация, недостатъчен опит и подготовка за
пътуване с пътник на задната седалка или просто отвличане на мниманието и късно
възприемане на попътно движещия се лек автомобил. От техническа гледна точка
водъчът на мотоциклета е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез
по-голямо внимание към пътната обстановка и съобразяване с наличието на пътник
на задната седалка. С това поведение водачът на мотоциклета е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1
и 2 от ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, евентуално да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, при възникване опасност за движението.
Вредата представлява промяна на
имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване
или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки
и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще
търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От
събраните по делото доказателства съдът приема, че всички предпоставки за възникване
отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при
съответно авторство (П.И.), противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже
отделните си негативни изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Възражението
за съпричиняване се основава на това, че пътния инцидент не е настъпил по
изключителна вина на водача на застрахованото
МПС , а за получените увреждания вина имала и пострадалата, която е нарушила ЗДвП пътувайки без нужната предпазна
екипировка-като предпазна каска, наколенки, налакътници, ботуши и нужното
облекло за пътуване с мотоциклет която
не е предназначена за управление на мотоциклет. Твърденията са свързани с това,
че същата е била без задължителната за всеки мотоциклет предпазна каска, което
било ясно доколкото охлузванията които е получила са именно по главата и никое
от тях не би настъпило ако същата е била с каска,така както е бил водачът на
мотоциклета с което е направено искане за намаляване размера на претенциите по
делото на осн.чл.51,ал.2 от ЗДвП.
В практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е
становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице,
както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.). Приема се ,че приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ
23.12.2015 Г. по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС/. Обстоятелството, че ищцата непосредствено преди ПТП не е
използвала предпазна епипировка, респ.каска не може да обоснове съпричиняване на пострадалата, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението и не е в причинна връзка с вредоносния
резултат (така и Решение №
78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о.). В тази насока от заключението на в.л. по ислушаната САвТЕ се
установи, че има косвени данни, свързани с механизма на получените наранявания
по лицето, даващи основание да се приеме наличието на каска, защитила
останалите части на главата.В заключението си в.л. е заявило,че във всички
случаи при ползване на по-обхватна и качествена предпазна екипировка, би могло
да се очаква по-малка степен на травмиране.
Това поведение обаче не би било противоправно като бездействие, тъй като
разпоредбата на чл. 137е ЗДвП изисква водачите на мотоциклети
да използват само защитни каски, но е и друга предпазна
екипировка, поради което съдът приема възражението за съпричиняване за
неоснователно,без да обсъжда наведените след даване ход на устните състезания в
писмените бележки доводи ,че защитната каска не е отговаряла на съответните
изисквания.
В случая основна причина за възникване на
ПТП не е технически проблем с мотоциклета, а причините са субективни и са
свързани с квалификация, недостатъчен опит и подготовка за пътуване с пътник на задната седалка или просто
отвличане на вниманието и късно възприемане на попътно движещия се лек
автомобил. От събраните по делото доказателства за механизма на ПТП не се
установява ищцата при инцидента реално да е допринесла за настъпване на увреждането.
Обстоятелството, че тя е пътувала
с предпазна каска и без предпазна
екипировка само по себе
си не е достатъчно, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не
се установява това да способства за настъпване на произшествието в конкретната пътна обстановка още повече,че е безспорно
установено по делото ,че има данни за наличие на каска защитила останалите
части на главата. Още по-вече, че от приетото заключение на СМЕ се установи, че
разкъсно-контузните рани по ***, могат да се получат и при поставена предпазна
каска на главата, защото при нея лицевата област не е защитена.
Ето защо, възражението за
съпричиняване и по тези съображения се явява неоснователно.
По размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика (т.
II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалата П. (на 26 г. към
датата на инцидента) е
получила телесни увреждания –***. Ищцата е била обработвана
в спешен кабинет при УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД гр.ПЛовдив ,като раните са обработени
и е наложена стерилна превръзка.
Както се изложи
вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните неимуществени
вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая), искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за
установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от
увреждащото
действие. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени
от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо
присъжда обезщетение над или под обичайния размер (в т.см. Решение № 270 от 16.02.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди и други такива.Тоест в доказания период на лечение и възстановяване / до 2 седмици / ищцата е изпитвала болки и страдания с обичайните за травмата характеристики и интензитет, но търпимите неудобства са били по-големи от обичайните. От изслушаната по делото СМЕ се установи, че в случая се установяват
настъпили усложнения и др.фактори, които удължават нормалното протичане на
оздравителния процес тъй като при пострадалата се е ***, която е пролонгирала
оздравителния и възстановителен процес
до към 4-5 месеца от началото на травмата, като травматичните увреждания са ***
и до момента на освидетелствуването/прегледа през м.октомври 2020г./ .В тази насока от
заключението на в.л. се установи,че болките при П. са били най-силни
непосредствено преди понесеното ПТП. След започването на оздравителния процес
те са намалели по сила и интензитет около края на първата седмица и са отшумели
до към края на втората седмица .В.л. е установило, че липсват данни-/медицинска
документация/ относно как е протичал оздравителния процес и дали пострадалата е спазвала лекарски
указания, както и документация за влошаване на здравословното състояние на
пострадалата.
Това е така, доколкото
твърденията на ищцата за претърпяни „силни болки, страдания и неудобства значително
затрудняващи нормалното и движение“ ,“изпитвала ***“ останаха недоказани –
ищцата е поискала свидетелски показания
за доказване на тези обстоятелства, но събраните доказателства не установиха
такива над обичайните и типични за този вид увреждане
От заключението на
допуснатата СМ експертиза се установи наличието на ***,които имат и ще имат
пожизнен характер. Малко вероятно, но не е изключено след по-продължителен период
някои от белезите да се пигментират като околната кожа да се заличат частично, което
предполага наличието на такива с
продължителен характер. Както бе посочено по-горе в.л. е заявило, че липсва приложена медицинска
документация за влошаване на здравословното състояние на пострадалата, а
развилата се инфекция по участъците от увредената кожа е причинила патологична
секреция от нараняванията, констатирана в по-късен етап, което е удължило
оздравителния и възстановителен процес до към 4-5мес. от началото на травмата.
При определяне на дължимото
обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – юни
2019 г., обстоятелството, че се
касае за повърхностни нарушения *** и липсва на счупване и създаденият от съдебната практика ориентир (вж. решение № 213 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 714/2019 г. на 3 ГО - две травми: счупване на костите на лявата
предмишница и фрактура на дясната подбредрица; оперативно лечение, последвано от
спазване на режим и лечение в домашни условия и рехабилитация за период около
11 месеца; злополука 2015 г. – 12 хил. лв.).
Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди, съобразявайки
обстоятелствата, че не са установени настъпили усложнения и др.фактори, които
да удължат нормалното протичане на оздравителния процес а при прегледа са
установени *** в следствие на процесното ПТП, които могат да бъдат отстранени
само чрез извършване на *** ,но при липса на 100% гаранция за заличаването им. Настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените
от ищцата доказани обичайни неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000
лева, отчитайки от една страна както възрастта на пострадалата която е млад
човек, характера на загрозяващите белези по л*** на пострадалата, както и
обстоятелствата ,че „есента е заминала за чужбина за да се възстанови финансово
и психически“ така и липсата на
счупвания които да пречат на свободното движение на крайниците-както активно така и пасивно, развилата
се инфекция довела до удължаване на оздравителния процес и липсата на
доказателства за влошаване на здравословното състояние респ. спазване на лекарските предписания и
обстоятелствата ,че след 20-ия ден е станала, а след месец и половина можела да
се облича нормално и да излиза навън“.Ето защо до посочения размер следва да се
уважи претенцията, а до размера на претендираната сума от 30 000лв. предявеният
иск, като неоснователен следва да се отхвърли.
По
отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично
е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря
за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от
КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила
претенция пред застрахователя на 25.11.2019 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от
19.06.2019 г.,. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 25.11.2019 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната
лихва за забава върху присъдените обезщетения и
по отношение на която след изтичане
на 3месечния срок следва да се уважи претенцията.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва. Принципно лихва може да се търси от датата на изтичане на
тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която
лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В
случая ищецът макар да е оформил претенция за законна лихва считано от 25.11.2019г.
–датата следваща деня в който изтича 3-месечния срок за произнасяне и заплащане
на обезщетение до окончателното изплащане на сумите е 25.02.2020г. от която претенция следва да
се уважи,като основателна.
По разноските:
Ищцата е освободена от такса и
разноски – чл. 83, ал. 2
от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
оказана безплатна помощ на материално затруднено лице. Съдът определя адв.
възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин.
адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл. 78, ал.
1 от ГПК, в размер на 830 лева, което следва да се възложи върху ответника за
заплащане на адвоката.
Ответникът претендира разноски от
2230лв. лева (адв.възнаграждение и депозити),
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които с оглед отхвърлената част от иска
определени по съразмерност води до извод за възлагане в тежест на ищеца на
сумата от 250 лева. /депозити/
съобразявайки претендираните такива и липсата на доказателства за действително
заплатен адвокатски хонорар.
Когато делото е решено
в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика приема,
че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение
№ 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 400 лева разноски за
производството /такса и депозити/.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" N 7,
ет. 5, представлявано от Изпълнителните Директори А.Л.и Р.Д. да заплати на С.Л.П. с ЕГН ********** ***, действаща чрез адв. М.И.Д. , член на Софийска Адвокатска Колегия с адрес на кантора: гр. С., бул.
***, сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава от
25.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, , като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 10 000 лева до претендираните 30 000 лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Света София" N 7, ет. 5, представлявано
от Изпълнителните Директори А.Л.и Р.Д. да заплати на С.Л.П. с ЕГН ********** ***, действаща чрез адв. М.И.Д. член
на Софийска Адвокатска Колегия с адрес на кантора: гр. С., бул. ***, тел. сумата в р-р на 830 лева , представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.П. с ЕГН ********** ***, действаща чрез адв. М.И.Д. с , член на Софийска Адвокатска Колегия с
адрес на кантора: гр. София, бул. *** да заплати на Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Света София" N 7, ет. 5, представлявано от Изпълнителните Директори А.Л.и
Р.Д.сумата в
р-р на 250 лева , представляващи разноски / депозити /, съразмерно на отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане"
АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" N 7,
ет. 5, представлявано от Изпълнителните Директори А.Л.и Р.Д., да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 400 лева – разноски за производството, съразмерно на
уважената част от иска на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и
5 (пет) лв – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: