№ 684
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:ЗлаТ. И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500194 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.рег.№ 261603/11.01.2021г против
решението на ВРС-20с-в № 261698/16.12.2020г по гр.д.№ 5126/2020г по описа на ВРС–20с-
в, с което е уважен предявеният от М. Д. К. отрицателният установителен иск за
недължимост на сумата 1991лв, представляваща корекция на консумирана ел. енергия за
периода 30.11.2016-12.12.2019г по отношение на обект в гр.Варна ул.„Дунав“ № 15, с кл.№
********** и аб.№ **********, за която сума е издадена ф-ра № **********/26.02.2020г, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е ответното дружество да заплати на ищеца сумата
436,64лв-сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Мотивите на РС, поради които предявеният иск е основателен са, че по делото
липсвали доказателства, че измереното количество ел.енергия в невизуализирания регистър
е натрупано именно след монтажа на СТИ, като излага подробни доводи за това:
Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното дружество.
Процесната сума представлява цената за потребеното в обекта на ищеца количество
ел.енергия в размер на 10771кВтч и се дължи на основание чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД.
Всички предпоставки са изпълнени като е осъществен право пораждащият фактически
1
състав:
1/ Съдът е приел, че към датата на проверката действат ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн.ДВ
бр.35/30.04.2019г.
2/ Прието е за безспорно между страните, че ищецът и ответното дружество са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
ЕРПМрежи на „ЕРП Север" АД.
3/ Отв.дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с
ел.енергия обекта, находящ се в гр.Варна ул.„Дунав" № 15 ап.13 с аб.№ ********** и кл.№
**********.
4/ На 12.12.2019г, в изпълнение на чл.45 от ПИКЕЕ, е била извършена техническа проверка
на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север"АД, в
присъствието на независим свидетел, за което е съставен КП № 1106110.
5/ Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в БИМ.
6/ За експертизата, извършена от БИМ, ГД„МИУ", РО-Русе, е съставен КП №
268/13.02.2020г. В нея е констатирано, че при софтуерно четене била установена намеса в
тарифната схема на електромера и съответно преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
10771,236кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът не
съответствал на техническите характеристики. КП е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила.
7/ На 24.02.2020г. „ЕРП Север" АД е изготвило Становище за начисляване на ел.енергия и
конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена
ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 10771кВтч.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на СТИ количество ел.енергия в тези регистри.
Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел.енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи
натрупване на ел.енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
8/ На 26.02.2020г „ЕРП Север" АД издава фактура № ********** на
стойност 1991лв за периода от 30.11.2016г до 12.12.2019г.
2
Началният период е определен от датата на монтажа на електромера на 29.11.2016г
до датата на констатиране на вмешателството на 12.12.2019г, съобразно чл.55 ал.1 ПИКЕЕ.
9/ С писмо ответното дружество е изпратило КП от техническата
проверка и фактурата, в изпълнение на чл.49 ал.4 ПИКЕЕ, ищецът е уведомен за
извършената корекция на сметка за потребена ел.енергия в резултат на констатираното
неизмерване.
10/ Първоинстанционният съд е допуснал СЕлТЕ, според заключението на вещото лице по
която, електромерът е бил в метрологична годност към момента на проверката. В о.с.з. в.л. е
потвърдило, че в конкретния случай се касае за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез
намеса в софтуера. Вещото лице потвърждава, и че натрупаните в скритите регистри
киловати в размер на 10771кВтч са преминали през процесния електромер, като същите са
доставени и потребени от абоната.
Въпреки, че е извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри
ел.енергия, на осн.чл.55 ПИКЕЕ, ел.енергия, натрупана в невизуализираните регистри е
реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да
плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищеца на
основание чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 предл.1-во ЗЗД.
Дори да се приеме, че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на
осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение №
150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС-III ГО
Претендира присъждането на разноски те по делото.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 263851/19.01.2021г от
М.Д. Коджаазалиев, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатено адв.възнаграждение.
В исковата си молба ищецът твърди, че е битов потребител на доставяната от
отв.дружество ел.енергия в посочения недвижим имот.
Счита, че не дължи претендираната от ответника сума от 1991лв, тъй като е погасил
3
текущите си задължения.
От ответника разбрал, че на 12.12.2019г служители на „ЕРП Север”АД извършили
проверка на СТИ на адреса на процесния обект, за който съставили КП, чието съдържание
ищецът оспорва, както и това на другите документи, съставени в хода на корекционната
процедура.
Оспорва, че провереното СТИ е отчитало ел.енергията именно в процесния обект.
Счита, че проверката е незаконосъобразно извършена в отсъствието на абоната, полиция,
или на упълномощено лице.
Периодът на корекцията е неясно формиран.
Оспорва реалното доставяне на процесното количество ел. енергия, включително
като невъзможно да бъде консумирано в обекта.
Сочи, че СТИ е собственост на ответника, който не е изпълнил задължението си да го
поддържа в изправност.
Твърди, че няма достъп до СТИ, а такъв има ответника, както и хората от улицата.
Методиката на корецията е незаконосъобразна.
Оспорва, че процесното СТИ на 12.12.2019г е монтирано с нулеви показания по
всички тарифи.
В условия на евентуалност се твърди, че ако е имало неизправност, то тя е
възникнала в деня на проверката.
Твърди, че не му е била преодставена процесната фактура.
Поради изложеното моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище
за неоснователност на иска.
Възраженията в ПО са идентични с изложеното и във въззивната жалба, а именно: че
между страните е била налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си
по нея е доставял непрекъснато ел.енергия в посочения обект.
Фактурата била издадена за реално потребена ел.енергия за процесния периода, като
корекцията била извършена на осн.чл.55 ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.35/30.04.2019г/. Ирелевантно за
спора било възражението, че потребителят не бил присъствал на проверката.
На 12.12.2019г в присъствието на свидетел била извършена проверка от служители
на “ЕРП Север“АД на СТИ в обекта, резултатите от която били обективирани в КП.
4
Процесният електромер бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка,
пломбиран и предаден за експертиза в БИМ, където бил изготвен КП. Според същия била
осъществена намеса в софтуера на електромера – наличие на преминала ел.енергия по
тарифа 1.8.4 в посочения размер.
Въз основа на извършената проверка било изготвено становище за начисляване на
ел.енергия и конкретизиран размер на вземането в размер на отчетеното количество
ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3 и е била издадена процесната фактура.
При ежемесечното отчитане на СТИ не можело да бъде констатирано натрупването в
невизуализирания регистър, тъй като инкасаторите не разполагали със съответния
специализиран софтуер.
След като ищецът е потребител ел. енергия, което количество не било заплатено,
процесната сума се дължала на осн.чл.55 ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35/30.04.2019г.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
сторените по делото разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно, че ищецът има качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди
за обекта на потребление по силата на възникналите облигационни отношение между него и
„ЕРП Север“АД, произтичащ от сключен при ОУ договор за пренос на ел.енергия.
По силата на договор, сключен при ОУ за доставка и продажба на ел.енергия с
„Енерго Про Продажби“АД се явява краен битов клиент и затова за обекта на потребление
е издаден клиентски и абонатен номер.
От приетия като доказателство по делото КП от 12.12.2019 е видно, че на посочената
дата служителите на „EРП Север” АД извършили проверка на СТИ, като протоколът бил
съставен в отсъствието на ищеца и затова е подписан от свидетел Т. /?/ К.Ч., като личното
име е доста неясно изписано.
Отразено е още, че СТИ бил демонтиран от служителите на дружеството, съхранен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и подменен с нов.
В протокола няма посочена причината за извършената подмяна на СТИ.
От КП от 20.02.2020, съставен от БИМ, ГД“МИУ“,РО-Русе е видно, че електромерът
бил предаден за експертиза в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба, придружен с
коментирания КП, с показания на тарифите: дневна и нощна. При софтуерно четене била
5
установена външна намеса в тарифната схема на електромера – налице била преминала
ел.енергия в тарифа Т3 – 10771,236кВтч, която не била визуализирана на дисплея. Посочено
е още, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на
изискванията за точност при измерването на ел.енергия.
Въз основа на горното било изготвено становище за начисляване от 24.02.2020г, в
което е посочено, че корекцията била извършена на осн.чл.55 ПИКЕЕ.
Въз основа на цитираното становище е била издадена фактура от 26.02.2020г за
процесната сума.
За извършената проверка, резултатите от нея и за дължимата сума до ищеца е било
изпратено писмо от 26.02.2020 /л.36 от Іинст.д., за което от приложеното копие от известие
за доставяне не е видно дали същото е било връчено на ищеца и на коя дата /л.37-І/
Предвид датата на изходящия номер очевидно е, че същото е било изготвено едва
след приключване на цялото производство.
От заключението на в.л.инж.Н.Върбанов по СЕлТЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено се установява, че СТИ е било метрологично годно до 2022г и е било
монтирано в обекта на 29.11.2016г с показания по видимите регистри 1.8.1 за нощна и 1.8.2.
за дневна тарифа.
Според вещото лице извършеното неправомерно претарифиране по отделните
регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра–
1.8.1 и 1.8.2, т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, вследствие
човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3.
Поддържа се, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел.енергия от
6738кВтч и, че то може да бъде отразено там само в резултат от човешка намеса.
По делото не е разпитвано посоченото като свидетел в КП лице.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
6
По основателността.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се намират в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта е била доставено и потребено
процесното количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно СТИ.
Спорът е по правото - дали е налице правно основание ответното дружество да
претендира посочената сума и ако е така, процесното количество ел.енергия дали реално е
било доставено и потребено, но не е било отчетено от СТИ.
Не е спорно, че обектът, намиращ се на посочения адрес, е собственост на ищеца и че
същият е присъединен към електроразпределителната мрежа /ЕРПМ/ - собственост на
отв.дружество „Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“ АД/ с предходно
наименование „Енерго Про Мрежи“АД.
Не е спорно, че по силата на ОУД за пренос на ел.енергия между ищеца и
въззивното дружество „ЕРП Север“АД е възникнало облигационно правоотношение за
пренос на ел.енергия през ЕРПМ-собственост на ответника.
Ноторно известно е и че по силата на ОУД за доставка и продажба на ел.енергия
на „Енерго Про Продажби“АД за обекта на посочения адрес има открита партида с
горепосочените абонатен и клиентски номера към това дружество, различно от
предходното, като така е възникнало облигационно правоотношение за доставката и
продажба на ел.енергия.
Поради горното ищецът се явява краен клиент, в случая битов, по смисъла на
легалното определение, дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за
собствени битови нужди, както и потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б
/след изменението, влязло в сила от 15.05.2015г/, щом като закупува ел.енергия.
Следва да се отбележи, че ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
Аналогично е постъпено и с ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение на ВАС № 798/ 20.01.2017
Така, след отмяната на горепосочените и до приемането на нови ОУ, одобрени от
КЕВР, за уреждането на правоотношенията с клиенти и потребители на услугата за пренос,
доставка и продажба на ел.енергия продължават да действат предходните ОУ, приети през
2007г и действали до 2014, а именно:
7
ОУД за пренос на ЕЕ през електроразпределителните мрежи на „Енерго Про
Мрежи“ АД /сега „ЕРП Север“АД/, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
060/7.11.2007г, изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009г /ОУД ПЕЕМ/;
ОУД за продажба на ЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/7.11.2007г /ОУД ПЕЕ/.
Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от
операторите–собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги от
обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, на които е издаден
нарочен лиценз за това. Срокът и в двата договора при общи условия е определен под
условие - до изтичане срока на лицензията, предоставена на съответните дружества /чл.19
от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел.енергия не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за обществено снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД,
освен при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на
потребителя“; чл.20 от ОУДПЕЕМ : „използването на ЕРПМ от ползвателите с оглед
снабдяването с ел.енергия, предмет на тези ОУ, не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за разпределение на ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
От горното следва, че отв.страна по настоящия спор - „ЕРП Север“АД не е
лицензирана да продава ел.енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто
лиценз разполага само „Енерго Про Продажби“ АД. Същият следва да се различава от
лиценза за достъп и пренос, предоставен на „ЕРП Север“АД.
Щом като преносът и продажбата на ЕЕ се осъществяват по силата на различни
договори при публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а ЗЕ /, по които
страни са две различни дружества, следва да се прави разграничение между цената за пренос
и цената за продажба на ел.енергия.
Общото и за двата договора при общи условия е, че предмет на същите е особена вещ
– електрическата енергия. Съществен елемент от съдържанието на всеки възмезден договор
е уговарянето на цената на вещта.
За да бъде гарантирана равнопоставеността на страните по коментираните по-горе
договори при ОУ, Законодателят е делегирал правомощията по определяне цената на
предоставената услуга на специален орган - Комисията за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, съгласно чл.21 ал.1 т.10 от ЗЕ. Същата, на осн.ал.2 на чл.83 от ЗЕ приема Правила за
измерване количествата ел.енергия /ПИКЕЕ/, които по своята правна същност
представляват подзаконов нормативен акт.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, са отменени изцяло по силата на две
последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл.с-в /ДВ бр.15/14.02.2017г/ и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в
/ДВ бр.97/ 23.11.2018г/. На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
8
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
В ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 4.05.2019г
/съгласно чл.5 ал.5 КРБ/. Същите, както и отменените Правила, разделите от І до VІІІ
съдържат указания за принципите и начините, по които от родово определената вещ ЕЕ
може да бъде отделено количеството, което се превръща в индивидуално определена вещ,
на която може да бъде определена парична равностойност /чл.1 т.1-5./ В т.6 от чл.1 са
изброени хипотезите, при които такова отделяне чрез измерване не е било възможно по
причина липсата на измерване или поради неправилното/неточно измерване, или когато има
показания в невизуализиран регистър на СТИ. Разпоредбата указва и на условията и реда
как следва да бъде осъществено това измерване. В т.7 е посочен редът и начинът за
определянето на паричната равностойност при така отделеното количество ел.енергия в
хипотезата на т.6. Във връзка с последното подробните разпоредби се съдържат в Раздел ІХ
от ПИКЕЕ „Ред и начини за преизчисляване на количеството ел.енергия“.
Следва са се посочи и това, че разпоредбите в Раздел IX от ПИКЕЕ, уреждащи реда и
начина за преизчисляване количеството ел.енергия, се явяват императивни и са установени с
цел защита потребителите от незаконосъобразна корекция на сметките за потребление.
Затова не могат да бъдат тълкувани разширително. Предвидените в раздела срокове не са
инструктивни и посочените изисквания не са препоръчителни практики, а са задължителни
за оператора на мрежата. Неизпълнението дори и на едно изискване води до
незаконосъобразност на процедурата по корекция. Това е така, защото същата цели защита
на потребителите и при неспазването и последиците се търпят от икономически по-силната
́
страна в правоотношението.
Така нормата на чл.49 ПИКЕЕ, намираща се в р-л ІХ, визира процедурата по
извършване на проверката, която следва да бъде обективирана в констативен протокол. Като
основание за неговата редовност същият е необходимо да бъде подписан от представител на
оператора, както и от абоната/клиента или негов представител, а в случай на негово
отсъствие или отказ да подпише - от свидетел, който не е служител на оператора.
Съставеният КП следва да бъде връчен на клиента-ползвателя по пощата с обратна разписка
или по друг начин, съобразено с посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
По отношение процедурата по съставянето, подписването и връчването на КП на
крайния клиент-потребител на ел.енергия.
Данните по делото сочат, че не са били спазени изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ за
подписване на протокола от свидетел в случай на отсъствие на абоната. Действително, КП е
бил подписан от посоченото за свидетел лице, но са указани само трите имена, при това
личното е изписано доста нечетливо, без да има други идентифициращи белези /ЕГН, адрес,
месторабота/, от което не може да се направи категоричният извод доколко посоченото лице
не се явява служител на дружеството и би ли могло да бъде призовано за разпит като
свидетел в о.с.з.
9
Нормата на ал.4 на чл.49 от ПИКЕЕ сочи, че в хипотезата на ал.3 /т.е. при отсъствието
на абоната от адреса/ операторът на съответната мрежа изпраща на ползвателя КП с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт в седемдневен срок от датата на съставянето на КП.
Разпоредбата е част от подзаконов нормативен акт и има императивен характер, което
означава че е задължителна за дружеството и е въведена в интерес на съконтрахента по
договора – краен клиент и потребител на ел.енергия. КП като частен свидетелстващ
документ следва да бъде предоставен на крайния битов клиент още преди да е приключила
цялата процедура, за да има възможност да се запознае с констатациите и да изложи
съответно възраженията си. В противен случай това лишава страната по договора – краен
клиент от статута на равнопоставена страна в облигационното правоотношение.
Данните по делото сочат, че на ищеца не е било връчено копие от КП, при това
писмото е било изпратено след като едноседмичният срок е изтекъл отдавна и е приключила
цялата процедура по корекцията на сметка с издаването на фактура, без да е разполагал с
възможността да заяви своевременно евентуалните си възражения или да уредят по
доброволен начин отношенията си.
По отношение на самия КП, обективиращ фактическите изводи на оператора на ЕРП
Мрежа за неточно измерване от СТЕ на доставената на крайния клиент ел.енергия,
представлява по своето правно естество частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл.180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти и затова не се ползва с
материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи
съда. Изключение е налице, когато КП е бил подписан от потребителя или упълномощен от
него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт,
какъвто би било различието в реално доставената и отчетената ел.енергия.
В процесния случай, както се установи, КП е бил съставен в отсъствието на ищеца и
затова е бил подписан от трето лице-свидетел.
На оператора на ЕРП Мрежа принадлежи процесуалното задължение да установяви
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154 ал.3 ГПК правнорелевантното
обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твръдяното от него и обективирано в
корекционните сметки количество ел.енергия.
В хипотезата на чл.49 ал.5 ПИКЕЕ, е предвидено, че когато се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавяне
на чужд за СТИ елемент, тогава СТИ може да бъде демонтирано, поставено в безшевна
торба с пломба с уникален номер и изпратено в БИМ за експертиза в срок до 14 дни от
датата на проверката.
От съдържанието на настоящия КП е видно, че в него е вписан само демонтаж на СТИ
10
за проверка от БИМ, без да са отразени констатации за нарушения, даващи основание за
демонтирането и подмяната на СТИ, предвидени в хипотезата на ал.5 на чл.49 от ПИКЕЕ.
Сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не може да наложи
извод за несъответствие при измерването.
При това положение въз основа данните от КП не може да се направи извод към коя от
хипотезите на чл.49 ал.5, чл.49 ал.8 или чл.55 от ПИКЕЕ би могло да бъде подведено
несъответствието. Установеното впоследствие и доста по-късно от БИМ софтуерно
вмешателство не може да замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени
отклонения.
Поради изложеното само на сочените основания процесната сума се явява недължима.
В допълнение въззивният съд намира за уместно да изложи следното:
Самият ответник се позовава на основанието за едностранната корекцията – чл.55
ПИКЕЕ.
Хипотезата на софтуерна намеса или претарифиране, довела до неотчитане и
незаплащане на доставена ел.енергия, е изведена в отделна норма - тази на чл.55 ПИКЕЕ. В
ал.2 на същата изрично е предвидено, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологичната проверка и КП, съставен по реда на чл.49, а в края на ал.1 е посочено, че
операторът на съответната мрежа начислява измереното количество ел.енергия след
монтажа на СТИ, което означава за ПЕРИОД от датата на монтажа на СТИ до извършването
на проверката.
Така се поставя въпросът доколко посоченият в тази отделна хипотеза период за
преизчисляване се различава съществено от периоди, визирани в различните хипотези на
нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Последните са доста по-кратки и на оператора на ЕРПМ е
предоставена възможността да избира измежду един от двата периода, при това по-краткия
от двата, което е в интерес на крайния клиент. Такава възможност в хипотезата на чл.55,
обаче, не е предвидена. Затова може да се мисли, че потребителите, за които би била
приложима нормата на чл.55 ПИКЕЕ, са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите, за които биха били приложими различните хипотези на чл.50 ПИКЕЕ.
В настоящия случай корекцията на сметката е за период от пет години.
Съгласно КП, предходната проверка на СТИ е била извършена през 2015г, когато е бил
монтиран СТИ и са били отразени записвания за нулеви показания само по първите две
тарифи 1 и 2, а липсват такива за тарифа 3 и сумарния регистър.
Предвид изложеното въззивният съд намира за неосъществен фактическият състав на
чл.55 ПИКЕЕ поради неспазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ и поради неуспешно
проведеното от ответника главно и пълно доказване на фактите, от които черпи правата си.
Ето защо се налага извод за неправомерно извършена корекция на сметката на ищцовата
11
страна.
На следващо място.
Що се отнася до заявените в евентуалност възражения на въззивното дружество, ако се
приеме, че чл.55 ПИКЕЕ била неприложима към конкретната хипотеза, то искът се явявял
недоказан по основание съгласно чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл
било и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г на ВКС-III ГО.
Въззивният съд намира същото за несъстоятелно по сл.съображения:
Самият въззивник в становището си се е позовал на нормата на чл.55 ПИКЕЕ. При
това същата се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като
визира именно хипотезата на софтурено вмешателство. А това една от разновидностите на
неточното измерване количеството ел.енергия, предвидено като изключение в р-л ІХ от
ПИКЕЕ, въз основа на което се определя цената на индивидуално определената и потребена
вещ ел.енергия. Това е видно и от самото съдържание на изготвената фактура, в която са
калкулирани суми /така напр.: за технологичен разход, за пренос ниско напрежение и пр./,
които се различават от тези при формиране цената за консумирана ел.енергия при редовен
отчет по дневна и нощна тарифа за битови клиенти. Освен това, последната /т.е. цената на
тока/, както се изложи и по-горе, е дължима в полза на друг правен субект - „Енерго Про
Продажби“ АД въз основа на съществуващо с посоченото дружество облигационно
правоотношение по договор при ОУД за продажба на ел.енергия. Казано с други думи,
правото на вземане за цената на консумираната ЕЕ, получена при редовен отчет,
принадлежи на друг правен субект, какъвто за региона на Варн.обл се явява „Енерго Про
Продажби“АД – факт ноторно известен. Затова неправилно е и позоваването на
горепосоченото решение на ВКС, с което е разрешен правен спор с участието на друг
правен субект, различен от настоящото дружество.
ІІ
Дори изложеното по-горе да не се възприеме, а и по повод наведения от ищеца довод,
че към датата на проверката отв.дружество „ЕРП Север“АД не е разполагало с нормативно
регламентирана възможност да извършва едностранна корекция за минал период от време,
съдът намира за уместно да изложи следното:
В чл.56 от сега действащите ПИКЕЕ е посочено, че операторът на ЕРПМрежа,
който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално
консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка
за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги. В ал.2 е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал.1.
12
По повод тази разпоредба се налага да бъде направено сравнение между отменените
ПИКЕЕ и действащите от 2.05.2019г.
Няма спор, че както по старите Правила, така и по новите ПИКЕЕ, „Енерго Про
Мрежи“АД /респ.„ЕРП Север“АД/ като собственик на ЕРП Мрежа и на измервателните
устройства има правото на извършва периодичните проверки в обектите на крайните
клиенти.
При действието на отменените Правила резултатите от проверката, извършената от
„Енеро Про Мрежи“АД /“ЕРП Север“АД/ и документацията се предоставяха на крайния
снабдител в лицето на „Енерго Про Продажби“АД, който издава фактурата, справката, и
изпраща покана до клиента. Това е така защото страни по облигационното
правоотношение за доставка и продажба на ЕЕ, съгласно ОУ, са крайният снабдител и
крайният битов/небитов клиент. Затова и крайният снабдител се явява титуляр на вземането,
както за цената на стоката ел.енергия при редовен месечен отчет, така и при заместващата го
специална процедура, т.нар.“корекция на сметки“. Това е в съответствие с указаното и в
нормата на чл.98а ЗЕ, че крайният снабдител - доставчик на ЕЕ, следва да уведоми клиента
за коригираната сметка и последният му дължи посочената сума.
Систематическото и граматическо тълкуването на разпоредбата на чл.56 от новите
ПИКЕЕ налага извода, че по силата на същата, наред с основното правоотношение по
договора за доставка и продажба на ЕЕ м/у крайния снабдител /“Енерго Про Продажби“
АД/ и крайния клиент, се създава възможност за възникването на второ облигационно
правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРП Мрежа /„ЕРП Север“АД/,
касаещо САМО корекцията на сметки. Това се извежда от съдържанието на посочената
норма, че операторът на мрежата издава фактура за преизчисленото количество, а
ползвателят на мрежата заплаща посочената сума, което предполага облигационна
обвързаност между двете страни. Фактурата като първичен счетоводен документ следва да
обективира съществените елементи от съдържанието на договора – страните, вещта и
цената; а изпълнението на задължението за заплащане се удостоверява чрез издаването на
фискален бон.
Така се поставя въпросът дали и доколко разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е в
противоречие с нормата на чл.104а ЗЕ.
Нормата на чл.98а ЗЕ визира, че крайният снабдител продава ел.енергия при
публично известни общи условия, като с ал.2 т.6 от същия член /нова от 2012г, действаща и
понастоящем/ е въведено изискване ОУ на договорите за продажба на ЕЕ да съдържат
ред за уведомяването на клиента от страна на крайния снабдител при извършването на
корекция по сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
А отношенията между крайния снабдител и оператора на ЕРПМ във връзка със
снабдяването с ЕЕ на крайните клиенти, присъединени към ЕРПМрежи, се уреждат с
Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/, съгл.чл.98в ЗЕ.
13
В чл.104а ЗЕ е указано, че крайните клиенти използват съответната ЕРПМ, към
която са присъединени, при публично известни ОУ, които задължително следва да
съдържат:
1. информация, предоставена от оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено
снабдяване;
5. ред за уведомяване при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83
ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на клиента за потребена ел.енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3.
Според разпоредбата на чл.83 т.6 ЗЕ /в редакцията от 17.07.2012, ДВ бр 54/2012/,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.
С новата редакция на чл.83 т.6 ЗЕ, приета с ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г,
няма въведена промяна по отношение кръга от субекти – адресати на ПИКЕЕ. Нормата е от
общите разпоредби на ЗЕ и съдържа указания, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в различни
подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично посочени в т.1-т.5, както и с
ПИКЕЕ /посочени в т.6/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
В обобщение следва, че в Закона за енергетиката не е предвидена възможност
операторът на ЕРПМ да разполага с правомощия да събира дължимата от крайния
клиент сума, получена в хипотезите на т.нар.“корекция на сметка“. Последната по
своята същност се явява разновидност на начина на определяне продажната цена на
ел.енергия, доставена от крайния снабдител на крайния клиент съобразно ОУД за доставка и
продажба на ЕЕ, за което разполага със съответния лиценз, какъвто е предоставен на друг
14
правен субект, различен от настоящото въззивно дружество „ЕРП Север“АД Последното е
лицензирано да осигурява само пренос на ел.енергия, за което се дължи отделна цена,
формирана по различен начин. За нея, в случай на неизпълнение, ответното дружество би
имало право на вземане.
Затова нормата на чл.56 ПИКЕЕ като по-ниска по ранг и противоречаща на
установеното със законовите разпоредби не следва да бъде прилагана.
На следващо място.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е приложима и че въз основа на
нея се създава ново правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРПМрежа по
повод „корекцията на сметка“, то се поставя въпросът от кой момент най-рано може да
възникне това ново облигационно правоотношение.
Предвид, че нормата е материално правна и по-нова, то същата има действие само
занапред. Не може да се ползва с обратно действие, тъй като, съгл.чл.14 ал.1 ЗНА, такова
може да има по изключение и при това да е оповестено с изрична разпоредба. Настоящият
случай не е такъв. Освен това, не е била приета и в хипотезата на чл.51 ЗНА, т.е. няма и
тълкувателен характер.
При това положение правоотношението между оператора на ЕРПМрежа и крайния
клиент може да възникне само за в бъдеще, т.е. за времето след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ от 4.05.2019г.
Така се налага извод за неприложимостта й спрямо заварени правоотношения,
възникнали до посочената дата 4.05.2019г между други правни субекти – крайният
снабдител /в лицето на „Енерго Про Прдажби“АД/ и крайния клиент.
Това поставя и следващия въпрос - в резултат на проверката, извършената от
оператора на мрежата, обхващаща период от време отпреди 4.05.2019 , дали същият има
правото на вземане срещу крайния клиент за паричната сума, явяваща се еквивалент на
консумирана и неотчетена ЕЕ, получена в резултат на проведената „корекция на сметка“.
Необходимо е да се прави разграничение между правото на ЕРП Север“АД като
собственик на ЕРПМ и измервателните устройства да извършва регулярно проверки на СТИ
и това дали за дружеството възниква правото на вземане за паричната сума, изчислена на
базата на извършената проверка.
„Корекцията на сметка“, както се изложи по-горе, не се явява самостоятелно
основание за вземане, а представлява начин за парично остойностяване на отделено
количество ЕЕ, когато то е било доставено, но не е могло да бъде измерено в хипотезите,
изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Така за времето до 4.05.2019г извършените от оператора на мрежата /“ЕРП Мрежи“
15
АД/ действия по проверката и по корекционната процедура са били в полза на друг правен
субект - крайния снабдител /в лицето на “Енерго Про Продажби“АД/, който се явява и
титуляр на вземането.
За оператора на ЕРПМрежа такава възможност възниква едва с новосъздадената
разпоредба на чл.56 ПИКЕЕ.
При липсата на изрично предвидено обратно действие на посочената норма, следва,
че дори „ЕРП Север“АД да е извършил проверка, обхващаща период от време преди
4.05.2019 / в случая от 2016 до 4.05.2019/, то за този отрязък от време дружеството не е
носител на правото за парично вземане, произтичащо от „корекция на сметка“, което е
принадлежало на друг правен субект - “Енерго Про Продажби“АД. До посочената дата и по
силата на ЗЕ облигационното правоотношение за вземане за продажната цена на тока
съществува само между крайния клиент и крайния снабдител, но не и с оператора на
мрежата. С последния съществува друго правоотношение по силата на договора при ОУ
само за пренос на ЕЕ. А както се изложи и по-горе, цената за пренос е отделна и е
формирана по различен начин от цената за продажбата на доставена и потребена от крайния
клиент ел.енергия.
Поради всичко изложено по-горе следва да се даде отрицателен отговор на
поставения въпрос - настоящото дружество-ответник не се явява титуляр на вземането за
времето отпреди 4.05.2019г, т.е. от 2016 до посочената дата. Затова е неоснователно да
претендира сума по „корекция на сметка“ за този период.
На трето място.
Неоснователен е доводът на отв.страна, в случай, че се приеме нормата на чл.56
ПИКЕЕ за неприложима, то сумата да се считала дължима на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се
касаело за установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се
дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-
продажба на ел.енергия, в който смисъл е Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г
по описа на ВКС-III ГО.
Доводът съдържа вътрешно логическо противоречи с наведените останали
възражения, тъй като ако се касае за точно количество реално потребена и консумирана ЕЕ,
то тогава, очевидно операторът на ЕРПМ не се явява титуляр на това вземане, тъй като това
право принадлежи на друг правен субект – „Енерго Про Продажби“АД в качеството му на
краен снабдител, както до 4.05.2019, така и след това по силата на ОУД за продажба на ЕЕ.
Пак в същите ОУД за продажба на ЕЕ е посочено, че потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната ел.енергия, а също и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена
за разпределение. От това следва, че в месечните сметки на крайните клиенти са формирани
две отделни цени за ел.енергия – едната е за пренос в полза на „ЕРП Север“АД, а другата /в
полза на „Енерго Про Продажби“ АД/ – е варираща, изчислена на базата на консумираното
16
за месеца количество ЕЕ.
Синхронизирано с горните правила, в ОУД за пренос на ЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител,
присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват ЕРПМрежа и допълнително
предоставени услуги /чл.1/, като ползвателят дължи цена за пренос на доставената му ЕЕ и
за допълнителни услуги, предоставени във връзка с ползването на мрежата по цена,
определена съгласно ценоразпис /чл.8 от ОУ/. Затова само по отношение на посочените в
чл.1 от ОУД вземания на „ЕРП Север“АД е предоставена възможност да ги събира по реда
на чл.237 б.„к ГПК /отм./, а по действащия ГПК - чл.417 т.2, въз основа на извлечение от
сметките /чл.13 т.11 от ОУ/.
Що се отнася до предвидените в гл.11 от ОУД за пренос отговорност на ползвателя за
щети, нанесени на оператора на ЕРПМ, в хипотезите, посочени в чл.54, следва да се има
предвид, че използваното понятие сочи на вреди, чието основание и размер очевидно се
различава от вземането по „корекция на сметка“, а и събирането им се осъществява по
различен ред.
Предвид всичко изложено въззивният съд счита, че за част от периода на
извършената проверка, т.е. за времето от 2016г до 4.05.2019г /влизането в сила на новите
ПИКЕЕ/ за отв.дружество „ЕРП Север“АД липсва законово основание да има вземане към
крайния клиент, произтичащо от корекция на сметка.
Такова основание евентуално би могло да бъде налице само за времето след
4.05.2019г до датата на проверката.
Тук се налага да се прецени дали са били осъществени предвидените в ПИКЕЕ
предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията, за което е направено подробно
изложение в част І-ва от мотивите.
Дори да се приеме за спазена процедурата, то за периода от 4.05.2019 до датата на
проверката през 2020г претенцията не може да се приеме за установена по размер. Това е
така, след като не би могло да бъде установено през кой точно момент какво количество
ел.енергия е било преминало и същото не е било отчетено. Затова задължението се явява
неделимо; посоченото количество ел.енергия и неговата парична равностойност се отнасят
за целия период. В случая не става въпрос за редовен месечен отчет, при който би могло да
се направи подневно изчисление. Ето защо не може да се направи извод и за частична
основателност на претенцията, изчислена на база остатъка от периода от 4.05.2019 до датата
на извършената проверка през м.03.2020г.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не доказва при условията
на пълно и главно доказване основанието на дължимата от ищеца сума и затова
отрицателният установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
17
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
По разноските:
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция, разноските за първата инстанция
следва да останат така, както са определени от ВРС. За въззивната следва да бъдат
присъдени такива в полза на въззиваемата страна. Представени са доказателства за сторени
в размер на 350лв за заплатено адв.възнаграждение, по отношение размера на което няма
направено възражение за прекомерност от въззивната страна.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-20с-в № 261698/16.12.2020г по гр.д.№
5126/2020г по описа на ВРС–20с-в, с което е уважен предявеният от М. Д. К.
отрицателният установителен иск за недължимост на сумата 1991лв, представляваща
корекция на консумирана ел. енергия за периода 30.11.2016-12.12.2019г по отношение на
обект в гр.Варна ул.„Дунав“ № 15, с кл.№ ********** и аб.№ **********, за която сума е
издадена ф-ра № **********/26.02.2020г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 436,64лв-сторени съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна Варна Тауърс–Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258 да заплати на
М. Д. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул."Дунав" № 15, сумата от 350лв /триста и
петдесет лева/, представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18