РЕШЕНИЕ
№ 16 / 24.03.2017г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На шести
март, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Реджебова
Прокурор:
Е.Грънчаров
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД №
26 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Т.А.,
подадена чрез пълномощник, против решение № 461 / 22.12.2016г., постановено по
гр.д. № 1943 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлена
молбата му за промяна на името от Е.Т.А. на Е.Т.С.. Жалбоподателят излага
възражения за необоснованост на обжалвания съдебен акт и моли въззивния съд да
го отмени, като допусне исканата промяна. В съдебно заседание поддържа
въззивната жалба чрез явилия се пълномощник.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК Община
Разград не е депозирала писмен отговор.
Представителят на Окръжна
прокуратура Разград изразява становище относно неоснователност на жалбата.
Въззивният съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: Молителят е роден на ***г. и е записан с
имената Е.Т.А.. Към този момент родителите му са носели имена Т.А.Х. и С.Х.Х..
Впоследствие, на 26.03.1985г. в акта за раждане на молителя е записана промяна
в неговите имена – Е.Т.А., както и на
родителите му – Т. А. Х.и С.Х.Х..
В края на 80-те години на
миналия век семейството на молителя е заминало да живее в Турция. Видно от
представения документ за самоличност, в РТурция молителят е записан с имената Е.С..
Установява се от приложеното
извлечение-справка от НБД „Население”, че към настоящия момент имената на
молителя са Е.Т.А., а на родителите му –
Т. А. Х. и С.Х.Х.. В справката е отбелязано и че Е.Т.А. има само българско
гражданство. Не са ангажирани доказателства за твърдяното от него двойно
гражданство.
В молбата, по повод която е
образувано съдебното производство, са изложени твърдения, че Е.А. е известен в
професионалните среди с името Е.С.: компанията, в която работи, била насочена
към клиенти основно на турския пазар и използването на това име създавало
сигурност и доверие сред клиентите, с които молителят работи. В подкрепа на
твърдението си молителят е представил дипломи за завършено в България висше
образование, степен бакалавър и степен магистър, в които е вписан с имената Е.С..
Представен е трудов договор с „Кънвърджис Интернешънъл България“ЕООД гр.София,
в който същият фигурира с името Е.Т.А.. Мястото на работа е определено в
гр.София. Разпитаната св.Ф.Петкова – негова роднина, заявява, че Е.А. се е
записал да учи висше образование в България като чуждестранен студент. Според
свидетелката, при започване на работа е чувствал дискомфорт от необходимостта
често да обяснява разликата в имената си. Свидетелката заявява още, че
родителите на молителя са известни в България сред приятели с фамилията Сонер,
но в същото време обяснява, че те живеят в Турция. В тази част показанията й са противоречиви и неконкретизирани
и не могат да бъдат възприети.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е
неоснователна. В съдебната практика трайно се приема, че известността сред
обществото с име, различно от вписаното в регистрите на населението,
представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, само ако се
установи, че това обстоятелство е лично и обществено значимо. Преценката за
промяната на името при всички случаи следва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР.
В разглеждания случай не са
налице лични или обществени обстоятелства, които да правят носенето на имената Е.Т.А.
неудобно или неподходящо. Напротив, в контекста на разглеждания случай следва
да се отбележи, че молителят е започнал работа и е сключил трудов договор,
легитимирайки се с имената Е.Т.А.. Действително, в дипломите за двете степени,
придобити при завършване на висше образование, молителят фигурира с имена Е.С..
В случая обаче се иска промяна в имената на Е.Т.С. (въззивната жалба е
насочена само срещу частта от решението,
с която е отхвърлен евентуално предявения иск). За тази промяна липсват доказателства
относно важни обстоятелства, налагащи промяна в името. Въобще, по никакъв начин
не се формира извод за известност на фамилното име Сонер. Свидетелката Петкова
излага подобно твърдение, но при положение, че семейството на молителя живее в
Турция, същата не излага обстоятелства по какъв начин тази фамилия е придобила
известност в България, напротив, относно последния факт нейните показания са
неконкретизирани.
В съдебната практика е прието,
че при наличие на двойно гражданство, създадените затруднения при идентифицирането
с две различни имена биха могли да се отнесат като важни обстоятелства по
смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, преценени за всеки конкретен случай. Тези доводи
обаче не намират приложение в настоящото съдебно производство. На първо място,
молителят не доказва наличие на двойно гражданство, поради което
доказателственият материал остава непопълнен относно причината, поради която същият
се идентифицира с различни имена – Е.Т.А. при сключването на трудовия договор в
България и Е.С. в турския документ за самоличност и издадените дипломи за
завършено висше образование. На второ място, във връзка с твърдението за
неудобство при работата с турски клиенти следва да се отбележи, че Е.А. е
сключил трудовия договор, като се е идентифицирал именно с българското си име,
т.е. работодателят, както и молителят като наето лице, още в началото са били в
известност на този факт и са се съгласили същият да се представя в
професионалните среди по този начин. Впоследствие, използването в работата на
две различни имена е било изцяло по преценка и избор на молителя, поради което причината
за твърдения от него дискомфорт е създадена от самия него, а не от обективно
съществуващи обстоятелства.
Родителите на молителя също
носят българските си имена, а от това следва, че исканата промяна в бащиното и
фамилното име няма да съответства на изискването на чл.13 и чл.14 ЗГР. Още
повече, че и те не са вписани в регистрите на населението с фамилия Сонер.
Предвид изложените по-горе
съображения, молбата се явява неоснователна и недоказана. Първоинстанционното
решение в обжалваната част е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено. По отношение на отхвърления главен иск няма жалба, поради което в
тази част решението е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава решение № 461 /
22.12.2016г., постановено по гр.д. № 1943 / 2016г. по описа на РС Разград, в
частта, с която е отхвърлена молбата за промяна на името от Е.Т.А. на Е.Т.С..
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ