№ 12316
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110133212 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец) чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ф.И.. Ищецът „.“ ЕАД
твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ., находящ се в .,
аб. номер ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. Поддържа, че ответниците са
потребявали доставяната топлинна енергия през съответния период, но не са я
заплатили. НаМ., че е налице облигационно отношение с тях в качеството им на
собственици на топлоснабдения имот основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят дължимите суми. Като не сторили това, ответниците са изпаднали в забава,
поради което дължат и обезщетения за забава върху главниците в посочените в
исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Иска от съда да осъди всеки един от ответниците да заплати
стойността на доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово
разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпило писмено изявление, наименовано
„молба“ от Е. К. Д., ЕГН **********, и М. И. Д., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес ., и двамата с настоящ адрес ., ул. „. (.)“ . (ответници). Твърдят, че са
сключили споразумение с ищеца за разсрочено плащане на дължимата сума и че са
заплатили първоначална такса в размер на 30 %. Искат от съда да прекрати делото.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“
ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление .. С писмена молба заявява, че не
оспорва предявения иск и го счита за основателен и доказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Съдът е сезиран с предявен с осем обективно кумулативно и субективно
съединени осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични
задължения, произтичащи от доставянето на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответниците на твърдяното от него основание,
по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден имот ., находящ
се в ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г., както и че през
процесния период сградата, в която се наМ. процесният топлоснабден имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа и в нея е била реално извършвана услугата
дялово разпределение, стойността на услугата дялово разпределение, както и
възникването на главните задължения и поставянето на ответниците в забава, както и
периодите на забавите им и размерите на обезщетенията за забава.
Предвид съдържанието на отговора на исковата молба съдът приема, че страните
не спорят относно възникването на твърдяното с исковата молба юридическо
задължение и неговия размер, поради което и в рамките на настоящото производство
не бяха допуснати съдебни експертизи. От представените от ответниците писмени
доказателства се установява, че те са сключили извънсъдебно споразумение с ищеца за
разсрочено плащане на процесните задължения, както и че са заплатили част от
сумите. Така сключеното споразумение съдържа извънсъдебно признание на
ответниците за наличието на твърдяното от ищеца валидно облигационно отношение,
по силата на което през процесния период им е била доставяна топлинна енергия и в
тяхна полза е била осъществявана услугата дялово разпределение в твърдения от
ищеца обем и на твърдяната от ищеца стойност. Представените от ищеца и третото
лице помагач писмени доказателства подкрепят така направеното от ответниците
извънсъдебно признание, поради което съдът следва да го кредитира. Съдът следва
също така да кредитира и извънсъдебното признание, направено от ответниците
относно задължението за заплащане на обезщетение (лихва) за забава за неплащане на
стойността на топлинната енергия. Съдът обаче не кредитира извънсъдебното
признание на ответниците на дължимостта на обезщетението (лихвата) за забава за
неплащане на услугата дялово разпределение. Това е така, защото общите условия на
ищеца не предвиждат срок за изпълнение на задължението за заплащането на
стойността на услугата дялово разпределение и няма данни в подкрепа на направеното
от ответниците извънсъдебно признание, поради което съдът не го кредитира.
2
По изложените съображения съдът приема за основателни и доказани в пълен
размер исковете за присъждането на стойността на доставената топлинна енергия,
исковете за присъждането на стойността на извършената услуга дялово разпределение
и исковете за присъждането на обезщетения (лихви) за забава за стойността на
доставената топлинна енергия. От друга страна, исковете за присъждането на
обезщетения (лихви) за забава за стойността на извършената услуга дялово
разпределение са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
На следващо място, по отношение на основателните и доказани искове съдът
трябва да съобрази настъпилите в хода на производството плащания на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. Ответниците са представили писмени доказателства, че на 11. 04. 2024
г. са заплатили в полза на ищеца сума в размер на общо 416 лева и 67 стотинки. С
писмено изявление от 17. 06. 2024 г. ищецът признава, че сключеното извънсъдебно
споразумение „се спазва“ и заявява, че остават непогасени четири месечни вноски в
размер на 648 лева и 16 стотинки, представляващи главница за топлинна енергия. При
това положение съдът приема за установено, че ответниците са заплатили първите три
вноски по извънсъдебното споразумение или парична сума в размер общо 740 лева и
75 стотинки. Кои обаче парични задължения на ответниците са били погасени чрез
тези плащания и кои са останали непогасени?
Посочената в споразумението сума „914.71 лв. – главница“ съответствува на
сбора от претендираните задължения за стойността на доставената топлинна енергия и
стойността на извършената услуга дялово разпределение (891,49 + 23,22), а посочената
в споразумението сума „184.38 лв. – лихва за забава върху главницата“ отговаря на
претендираните задължения за обезщетения (лихви) за забава върху главниците за
стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение (176,73 + 7,65). Но съдът
вече обоснова, че ответниците всъщност не дължат обезщетение (лихва) за забава за
неплатената услуга дялово разпределение преди предявяването на иска за стойността
й, поради което съответната сума трябва да бъде отнета от признатите от страните.
Поради неоснователността на съответния иск те ще дължат и по-нисък размер на
деловодни разноски, а не посоченият в споразумението. Що се отнася до останалите
суми по споразумението, те съответстват на правното положение, възприето и от съда.
Така общо дължимите според съда суми, за които страните са се споразумели
извънсъдебно, възлизат на 1 349 лева и 98 стотинки и включват главници, лихви и
разноски. В самото споразумение страните не са уточнили съдържанието на отделните
погасителни вноски – дали в тях попадат главниците, лихвите или разноските и в какво
съотношение. При това положение съдът трябва да приложи правилата при частично
плащане, предвидени в чл. 33, ал. 6 от приложимите общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия на клиенти в град София.
В дадения случай до момента на сключването на споразумението и първото
плащане ответниците са дължали на ищеца:
1. главница за топлинна енергия в размер на 891 лева и 49 стотинки;
2. обезщетение (лихва) за забава за топлинната енергия за периода 15. 09. 2020 г. –
31. 05. 2023 г. в размер на 176 лева и 73 стотинки;
3. обезщетение (лихва) за забава за топлинната енергия за периода 15. 06. 2023 г.
(предявяването на исковете) – 11. 04. 2024 г. (сключването на извънсъдебното
3
споразумение) в размер на 87 лева и 24 стотинки;
4. съдебни разноски за исковете за главница и обезщетение (лихва) за забава за
стойността на топлинната енергия в размер на 112 лева и 48 стотинки;
5. главница за стойността на услугата дялово разпределение в размер на 23 лева и 22
стотинки;
6. обезщетение (лихва) за забава за дяловото разпределение за периода 15. 06. 2023
г. (предявяването на исковете) – 11. 04. 2024 г. (сключването на извънсъдебното
споразумение) в размер на 2 лева и 58 стотинки;
7. съдебни разноски за главница за дялово разпределение в размер на 56 лева и 24
стотинки.
Обременителни задължения са тези, които са главни и носят лихви за забава. В
случая това са задълженията за главници за стойността на доставената топлинна
енергия и за цената на извършената услуга дялово разпределение. Понеже
задълженията за главници за стойността на доставената топлинна енергия са
значително по-големи от задълженията за главници за цената на извършената услуга
дялово разпределение, върху тях се начисляват и по-големи лихви за забава, поради
което те са по-обременителни. След като в самото споразумение и при направените от
ищците плащания няма данни те да са посочили кои точно задължения погасяват, то
предвид цитираната уговорка от общите условия съдът приема, че те са погасили
първо по-обременителните задължения за главници за стойността на доставената
топлинна енергия.
Но задълженията за главници за стойността на доставената топлинна енергия си
имат свои принадлежащи (акцесорни) задължения – тези за вече изтеклите мораторни
лихви и за разноските. Затова когато частичното плащане е насочено към погасяването
на главниците за стойността на топлинната енергия трябва да се приложи правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което „погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата“. При това положение с вноските в размер на общо
740 лева и 75 стотинки ответниците са погасили:
1. изцяло съответните съдебни разноски в размер от 112 лева и 48 стотинки;
2. изцяло обезщетение (лихва) за забава за топлинната енергия за периода 15. 09.
2020 г. – 31. 05. 2023 г. в размер на 176 лева и 73 стотинки;
3. изцяло обезщетение (лихва) за забава за топлинната енергия за периода 15. 06.
2023 г. (предявяването на исковете) – 11. 04. 2024 г. (сключването на
извънсъдебното споразумение) в размер на 87 лева и 24 стотинки;
4. частично главниците за доставената топлинна енергия, като са погасени общо 364
4
лева и 30 стотинки от тях.
В такъв случай, съобразявайки извършените в хода на процеса плащания,
първостепенният съд наМ., че следва да отхвърли изцяло и исковете за обезщетения
(лихви) за забава върху главниците за стойността на доставената топлинна енергия,
съответно да отхвърли частично исковете за стойността на главницата за доставената
топлинна енергия. Понеже частичните плащания са направени в хода на процеса и
ответниците са дали повод за завеждането на тези искове, те все пак следва да понесат
разноските за тях.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 200 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на каквато и да е фактическа
и правна сложност на делото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 25 лева.
Така сторените разноски в размер на общо 225 лева следва да се разпределят поравно
за всеки един от осемте иска, т.е. по 28 лева и 12 стотинки на иск. Понеже два от
исковете (тези за обезщетенията за забава за дяловото разпределение) се оказаха
неоснователни, то съдът трябва да присъди на ищеца разноски в размер на общо 168
лева и 72 стотинки по останалите шест иска. Но по вече изложените съображения
съдът трябва да съобрази извършените от ответниците плащания в хода на процеса и да
присъди разноски единствено във връзка с претендираните главници за дялово
разпределение в размер на общо 56 лева и 24 стотинки.
Ответниците нито претендират разноски, нито са представили доказателства да
са сторили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Разсрочване на изпълнението. В последното открито съдебно заседания
ответниците направиха искане по чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване на изпълнението на
съдебното решение. Предвид сключеното между тях и ищеца споразумение съдът
наМ., че искането е основателно. С настоящото решение съдът трябва да разсрочи
изпълнението на паричните задължения, като се ръководи от договорените между
страните падежи на вноски. От друга страна, съдът следва да се отклони от размера на
вноските, установени от страните по споразумението, поради вече изложените по-горе
мотиви, които водят до установяването на по-малък размер на парични задължения от
посочените в споразумението и при съобразяване на вече извършените плащания. Така
общият размер на непогасените задължения на двамата ответници възлизат на общо
606 лева и 65 стотинки (527,19 + 23,22 + 56,24). Според данните от споразумението и
изявленията на страните ответниците трябва да заплатят още четири вноски с падежи
11. 07., 11. 08., 11. 09. и 11. 10. При това положение размерът на първите три вноски
при разсрочване на изпълнението на настоящото съдебно решение трябва да бъде 151
лева и 66 стотинки, а размерът на последната – 151 лева и 67 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и ответниците Е. К. Д.,
ЕГН **********, и М. И. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ., и двамата
5
с настоящ адрес ., ул. „. (.)“ ., да заплатят разделно, всеки по 1/2, в полза на ищеца „.“
ЕАД с ЕИК ., адрес ., следните парични задължения:
1. сумата 527 лева и 19 стотинки, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия спрямо ., находящ се в ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2019
г. – 30. 04. 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 527 лева и 19
стотинки до пълния претендиран размер 891 лева и 49 стотинки като погасени
чрез плащане в хода на процеса;
2. и сумата 23 лева и 22 стотинки, представляваща стойността на извършената през
периода 01. 04. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. услуга дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., срещу ответниците Е. К.
Д., ЕГН **********, и М. И. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ., и
двамата с настоящ адрес ., ул. „. (.)“ ., да заплатят разделно, всеки по 1/2 от следните
парични задължения:
1. сумата 176 лева и 73 стотинки, представляваща обезщетения за забава,
начислени от 15. 09. 2020 г. до 31. 05. 2023 г. върху главниците за стойността на
доставената топлинна енергия, като погасени чрез плащане в хода на процеса;
2. и сумата 7 лева и 65 стотинки, представляваща обезщетения за забава,
начислени от 15. 09. 2020 г. до 31. 05. 2023 г. върху главниците за стойността на
извършената услуга за дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА ответниците Е. К. Д., ЕГН **********, и М. И. Д., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ., и двамата с настоящ адрес ., ул. „. (.)“ ., да заплатят
разделно, всеки по 1/2 в полза на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 56 лева и 24
стотинки, представляваща деловодни разноски.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
изпълнението на решението, като ответниците ответниците Е. К. Д., ЕГН **********,
и М. И. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ., и двамата с настоящ адрес
., ул. „. (.)“ ., следва да заплатят на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., всички присъдени с
настоящото решение парични задължения на следните вноски:
1. вноска в размер на 151 лева и 66 стотинки, дължима на 11. 07. 2024 г.;
2. вноска в размер на 151 лева и 66 стотинки, дължима на 11. 08. 2024 г.;
3. вноска в размер на 151 лева и 66 стотинки, дължима на 11. 09. 2024 г.;
4. и вноска в размер на 151 лева и 67 стотинки, дължима на 11. 10. 2024 г.
6
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД с
ЕИК ., седалище и адрес на управление ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7